Работите ли за някого? Не! Работя за себе си :) Вече!

Marisaa_ за кой град става въпрос, ако не е тайна? Важно е дали имате конкуренция.

Има други заведения и така наречените кръчми, в които се предлагат пици, но точно пицария няма. Мъжът ми е готвач, както и аз и от тази гледна точка няма да изпитаме трудности. Все си мисля, че отначало като всяко ново нещо ще тръгне, но след това се притеснявам да не намалее работата, въпреки че както навсякъде и тук има редовни клиенти и такива които идват заради готвача и това което точно той прави. И двамата сме известни на хората със способностите си-за добро или лошо 
Пред голяма дилема съм и сигурно години да имам да го мисля пак няма да имам окончателно решение. Явно ще трябва да действам спонтанно, пък каквото сабя покаже! 

Marissa_, не му режи крилата, поне докато се чудите - много е важно да има енергия и желание при стартиране на бизнеса. Имате време да го обмислите и да се подготвите. Пък ако срещнете непреодолими препятствия, няма да го започвате.
За такъв тип бизнес ключово значение имат локацията и да предлагате нещо различно от конкуренцията.
Трябва да бъдете на място, където минават хора - спирка, до училище, да има наоколо сграда, в която работят много хора... нещо такова. Ако можете, пресметнете какво и колко трябва да продавате дневно, за да се издържа бизнеса. След това бройте минувачите на мястото, което сте избрали. Бройте потенциалните купувачи и мислете как да ги накарате да дойдат точно при вас. Или пък вие отидете при тях 
Имате ли баби или друг, който ще може да помага с детето? Ако да - значи и ти ще можеш да се включваш постепенно в бизнеса.
Опитай да погледнеш позитивно и градивно на нещата. Всяко ново начало е малко страшничко, но ако си струва, трябва да се престрашиш.

За мен няма по голям риск от работа за някой и няма такава сигурност работейки за себе си. Не бъдете роби на шефовете си. Борете се и ще успеете. Който иска може. Желая ви успех.  Най вече заради това, че бизнеса ще ви споти. Детето може да е при вас...

Благодаря за успокоителните и окуражителни думи 
Спира ме главно това, че и двамата в момента работим за човек, който след време може да ни стане конкурент и при евентуален провал едва ли отново ще можем да работим за него, а в малък град е трудно да намериш толкова добра и платена работа.Може би, ако бяхме само двамата нямаше да се притеснявам за финансовата ни сигурност толкова много както сега. Имаме още няколко месеца да говорим и премерим нещата. Надявам се да вземем правилното решение.   

    Моя близка поне от три години е пред дилемата да разкрие ли собствен бизнес или не. Все чака някакъв знак, външно въздействие или начална скорост. Трудно решение.
    А за децата - вярна е старата българска поговорка: "Всяко дете си идва с хляба"...

В малкият град е сякаш по трудно, може да е фул , може и изведнъж да секне. Само от един слух както се казва. Начините са реклама също са по малко.  За човекопотока вече се убедих, че не е достатъчен критерии. Под нашата бивша кооперация 10 пъти се смениха собствениците на едно заведение, е не тръгна. А хора минават колкото искаш... нямам обяснение, много пари се наляха там.
За мен понякога ми се иска да работя за някой на заплата, но когато съм ми се иска да работя за себе си...И само преливам от едното в другото.

мда, понякога е нужен късмет и благосклонен Меркурий
Не всичко зависи от преценките ни, уви...

Може да съчетаеш и двете, но е доста трудно. От опит ти го казвам. 

Или си в единия отбор и в другия. Няма как заедно за да има бизнес трябва да си отдаден изцяло. Да мислиш за него как да развиеш твоя бизнес. Когато си наемник шефа купува теб и времето ти. Както и мислите и мечтите ти. И когато не си му нужна те гони. Предполагам ще имаш да управляваш и твой персонал. Което не е никак леко.

Здравейте ,
има ли някой , който се занимава с деца. Може да има център за деца, градина и т.н.

Здравейте!

Нека се включа и аз в темата. Най-вече, защото от скоро съм журналист на свободна практика, дори се регистрирах като самоосигуряващ се.  Имам постоянен ангажимент към една медия, но плановете ми са в бъдеще да разширя възможностите за писане. Дано ми се получи 

Прави ми впечатление, че повечето от вас се притесняват за децата. И ми се иска да ви кажа нещо успокоително по въпроса. Аз съм майка на почти 4-годишно момче и първите две години след раждането му ги прекарах в майчинство, защото имаше много алергии и не ни съветваха да го пускаме на ясла - та, гледах го аз. После се върнах на работа, но понеже проблемите му продължиха, пак излязох в неплатен отпуск за отглеждане на дете. От тази есен, чак на 3 г. и половина, тръгна на градина и аз, съвсем естествено, рязко се освободих. И осъзнах, че е дошъл моментът да скъсам с работодателя, при който и без това прекарах много време - някъде около десетина години. Случи се, при това сравнително безболезнено, но се изправих пред проблем, с който не се бях сблъсквала досега - липса на време да бъда със сина си.

В началото много се тормозех, защото се опитвах да лавирам между работата и детето. Обаче осъзнах, че за да върви всичко по мед и масло, трябва просто така да си разпиша дневните ангажименти, че да съм свободна в часовете, когато той е вкъщи - между 5.30 и 8.30 през седмицата, както и през почивните дни. Когато го направих, всичко си дойде на мястото И си дадох сметка, че най-хубавото на свободната професия е, че нямаш работно време. Или по-скоро това, че сам можеш да си го разпишеш, както ти е удобно

И още нещо - децата растат и идва момент, в който предпочитат своите лични занимание пред това да са с вас. Моят син, например, понякога играе сам в стаята си или дори при мен в хола, докато работя. И никой не страда от това.

Така че не ги мислете толкова децата Скачайте смело и работете за себе си, защото когато вие сте спокойни, че правите това, което ви е на сърце, и всички около вас ще са добре.   

Малко дългичко стана, но се вдъхнових по темата ....  Дано съм успяла да помогна!

Подкрепям. И аз имам мн време за децата. Те работят с мен и се забавляваме много. Правя доста интервюта каката е с мен. Учи се попива всичко..... Интересно и е. Продава в магазините. Пази стоката. Познава парите вече. Вижда как се изкарват пари. И има цялото време на света за.нея.

 Здравейте, от доста време ми се върти идеята, но такова съм шубе, че се чудя на себе си. Рисувам доста добре, колкото и нескромно да звучи. Нямам такова образование, никой не ме учил, просто рисувам. Много ми се иска да се развия в тази насока. Имам, може да се каже доста продадени вече неща и сякаш хората харесват това което правя, но се наложи да започна спешно работа и след две години, вече сега, останала без работа много ми се иска отново да започна да продавам изкуството си. Усещам, че това е което трябва да правя.
 Малко странно се получи, ще кажете сигурно " ми рисувай", "продавай", а мен така ми е свито сърцето и аз не съм сигурна защо. Може би страх да не се проваля. Страшничко си е да работиш за себе си, а това което много ме притеснява е и оправията с данъци такси, но това е друга тема.
 Споделих.

Оправията с данъците и таксите не бива да Ви спира. Аз съм финансист по образование, имам и практически опит. Но като регистрирах фирмата, си дадох сметка, че няма да мога да се занимавам и със счетоводството и си наех счетоводител. Много съм доволна - тя мисли за всичко, следи срокове и ме подсеща, препоръчва ми варианти и ме информира за всички новости в нормативната уредба.