Рисуване за начинаещи и не само -8

много ви благодаря!

Моята дъщеря от 1ви до 6ти клас беше в паралелка с ИИ. В 1ви клас имаха приемен изпит. (За София става дума).
Можете да прегледате темите в тези подфоруми Извънкласни занимания; Училища

Благодаря ти AnMary.

Здравейте,

до сега не съм писала при вас, но от няколко часа ви чета с голям интерес. 
Ще моля за съвет  Решила съм да изрисувам дървените летви на шейната на дъщеря ми. И тук идва едно голямо НО. До сега не съм рисувала нищо върху дърво. Нито знам какви бои се използват, нито дали се слага основа, с две думи съм гола и боса, но ентусиазъм не липсва. Най-важно ми се струва, че трябва да се съобразя с боите и това,че от горе задължително трябва да сложа лак, който да предпазва дървото от влагата и снега през зимата. Ще се радвам ако някой се включи с разяснение и съвет. 

Минавам да ви покажа какво сътворих тия дни:


zoritoo, нямам идея как става номера с дървото, отиди в Слънчоглед обаче - там със сигурност ще могат да те насочат какво да използваш и как. 

star wars  невероятно е 

Да споделя и моя първи опит 

Знам, че скочих за много, много висока топка, но истински я обожавам. Може би една от най-красивите картини за мен на света  И много исках да си я имам, но не на постер 

Тази е с акварелни, темперни и акрилни - каквото имаше в кутията за бои на детето.
Гледах клипче в youtube с маслени бои(или поне аз разбрах, че са маслени), бяха почти прозрачни някакви. Първо оцветиха устните, очите и светлосенките и отгоре с това почти прозрачното. Може и да се престраша да си купя и да пробвам.

Това клипче на мен не ми помогна де. Гледах от снимка. Три пъти я покривах и започвах наново 

ЛуДната соната, супер се е получило, според мен! Още повече пък като за първи опит! Продължавай, получават ти се нещата

Минавам да споделя и аз последните ми две неща:

Oniyuri, много окуражаващо, благодаря 

Ще си взема на първо време от по-евтините маслени бои и скицник за масло видях. Ако вторият опит е по-достоверен, тогава ще инвестирам повече.

Oniyuri, като гледам твоите работи, сещам се да покажа и някои от тези на дъщеря ми. Ама трябва да я няма вкъщи, за да ги щракна.

Мисля, че ще ти трябва и терпентин обаче, но може и да бъркам. Иначе, според мен винаги е по-добре да си взимаш по-качествени материали, защото с по-калпавите надали ще докараш цветовете и т.н. така добре.

Oniyuri, благодаря 

Прочетох те, после попрочетох и други неща и... се отказах 
Не е за мен тая работа с маслото, всичко останало е заблуда и загуба на средства.
Мъчих се, мъчих с онова, наслоих 6 пласта най-разновидни бои, които се поглъщаха един друг и единствено променяха цветовете, да не кажа, че от предварителните си очертания съвсем избягах, та ми светна, че е време да го съдера произведението от рамката и да го изхвърля.
Купих си по-плътни листи и започнах на чисто, само с акварелни бои.
Ето го новото ми момиче(дотук) или опит номер 2:

На снимката върху лявата ѝ бузка са излязли едни петна, които в действителност не са така контрастни. Листът се е свил на места и има недоизсъхнала боя
Ще я покажа и когато я довърша, дано не пресоля манджата от пипане тук и там.

И, за да не е четвъртък без смях, ще припомня първия опит 
Първоначално, когато си направих очертанията с молив, изглеждаше досущ както трябва, но ето колко е важно да не си правиш експерименти с боите, особено когато не притежаваш грам техника и знания 

Ако си харесам опит номер 2, ще се пробвам и с "Раждането на Венера", ама само лицето 

http://prikachi.com/images.php?images/248/8625248e.jpg
http://prikachi.com/images.php?images/249/8625249D.jpg
Здравейте, какво ще кажете за тези рисунки на дъщеря ми са, тя е на 13 г има ли талант според вас.

Стефи Камджилова, определено са доста добре за начало! Ако детето има желание, малко повече наблягане на анатомията, малко техника и ще станат още по-хубави нещата! 

Искам да споделя как се промениха тотално възгледите ми относно...тези неща с имането или нямането на талант и ...т.н. след като тръгнах на уроци (на бая напреднала възраст) при истински и много добър художник. Отидох, разбира се, носейки мои рисунки и тайно надявайки се да оцени талантът ми. Цял живот слушам "имаш талант, много хубаво рисуваш и защо не кандидатстваш в художестваната?".
Та занесох му аз една папка...и с трепет очаквах да се произнесе имам ли или нямам талант...Какво беше учудването и до известна степен разочарованието ми, когато той не обърна почти никакво внимание на рисунките ми и каза, че няма никакво значение...е, попогледна ги разбира се, но просто защото ги носех...и определено не каза нищо за талант...Тръгнах на уроци аз...вече втора година ходя...и вече разбрах, че това с таланта е ...без значение. Защо? Защото не само, че не е задължително условие, ами дори ....често пъти е по-скоро пречка отколкото положително явление. Защото развитието на художественото изразяване е един път, който не се свежда до можене. Той е нещо друго, нещо различно.....той има общо с развитието на мирогледа на човек....разбира се като във всяко нещо си има правила, но те са буквално на 10-те пръста на ръката като количество....които са така да се каже азбуката, буквите. От там нататък....не е моженето това което те прави художник или не...а отношението. Отношението към нещата, към света, чувстването им....какво те е впечатлило и какво искаш да покажеш....има толкова капани по този път в които можеш да паднеш, както и в живота въобще. Можеш да започнеш да копираш...да се опитваш да търсиш съотвествие "ауу колко си прилича!!", "ауу като истинско е!", можеш да тръгнеш да измисляш оригинални идеи, но да ги измисляш с ума си....пак не става.....можеш да се правиш на интересен....можеш да тръгнеш да се опитваш да се харесаш...като понаучиш някои и други чалъми и знаеш вече кое би се харесало на масовата публика и го правиш и това вече е чалга....пълно е с такива....можеш да плагиатстваш, можеш.......какви ли не грешни пътечки да хващаш...и през цялото време иситнският път е едно търсене , непрестанно. Което ...няма нищо общо с имането или нямането на талант.  Той ми даде пример с много добри рисувачи, които така и не са успели да станат художници, защото не могат да усетят картинността, да видят картината в нейната цялост, а и моженето им пречи защото все ги тегли да наподобяват едно към едно реалността. Даде ми и обратния пример - хора с много посредствени рисувателни възможности, които са станали много добри художници, защото го имат това - усещат баланса в картината в нейната цялост...успяват да се изразят без копиране на реалността.С една дума...важно е да има желание да го прави и да се пробва...има или няма талант изобщо не е важно.
Дългичко стана, но....мисля че ще е полезно...

Аз пък напоследък забелязвам следното- колкото по-бездарен е един художник, толкова е по-упорит и самоуверен (тук слагам всички, които правят основни, наистина елементарни грешки). И обратно- има наистина можещи и знаещи, които са неуверени в себе си.