Случи ми се нещо странно IX

А за мен е най-логичната, въпреки, че не ми харесва чак толкова.  
И по-повод това, което знаем за Вселената, най-пресния пример:
Откриха звезда, която не би трябвало да съществува

Така, сготвих и ето и другата случка 
Бяхме на квартира 5 човека. Аз с едно момиче в едната стая,2 момчета в другата, но едното замина на бригада, та на негово място дойде временно едно момиче.
Тогава когато се случи бяхме останали само аз и момичето от другата стая. Моята съкафезничка си замина лятото да помага на баща си в бизнеса, другото момче-на село, а първия нали беше на бригада.
И двете останали ходехме на работа, като мацето излизаше преди мен и се връщаше след мен-работеше на Златните, а аз във Варна.
Сутринта излизам като угасям навсякъде (аз съм малко параноична-даже по 2-3 пъти проверявам ) и заключвам 2 пъти. Такава ни беше уговорката-който излиза последен заключва 2 пъти задължително, а ако има някой в апартамента 1 път. Което е голямо улеснение-като отключваш винаги разбираш дали си сам или има някой.
Прибирам се аз вечерта-отключвам-1 път е заключено-брех викам си-що ли се е прибрала толкова рано . Извиках я, обиколих стаите-никой няма. А в банята беше светнато 
Звъня ѝ-каза ми че още е на работа   
Звъннах на другото момиче-тя беше в града при баща си. Момчето и то на село,другия няма как да си дойде от бригада.
А хазяина ни нямаше ключ нарочно-като адвокат освен, че ни беше накарал да подпишем километричен договор за наем, ами и ако стане нещо да не може да кажем и копче на него 
Е тогава вече ме хвана шубето, защото все пак живеехме на 16-тия етаж 
Освен Батман да влизал, няма кой  иначе само отстрани терасата се допираше до една друга, но на една баба, а и кой луд ще прескача парапет на 16-ти етаж? Иначе нищо не липсваше....

 

Точно!  Котките понякога направо са си страшни. Имам моята от 12 години и като за заблее така още ме плаши. Добре, че го прави много често и вече не се панирам толкова. Най-обича след страшен филм или като съм сама в нас. 

Хубава тема. Чета, но засега няма какво да пиша и слава Богу. Полазват ме тръпки при мисълта някой да ми тропа по нощите на прозореца, безплътен, ядосан....

Мале, днес си направих зеленчукова супа оставям я на масата * на нея има само покривка! * и търся хляба, къде е
хляба ? Изведнъж чух стъпки и шумолене зад мен обърнах се и хляба беше на масата ! 
А, бях сама във вкъщи  Направо ме шубе да ходя във кухнята вече 

Сънувах вуйчо ми, вуйна ми и братовчед ми. Принципно сме в добри отношения, но рядко се вижда ме и чуваме по телефона, живем на голямо разстояние. Те във Варна, аз в София.
Сутринта реших просто ей, така да звънна на вуйчо ми, казах му, че съм ги сънувала, просто да се чуем, как са, всичко ок ли е?. Изненада......... той ми отвръща, че е в София в Пирогов, имал проблем с бъбреците, решил да не ми се обажда, за да не ме притеснява, нали съм с малко дете. Изписвали го след 2-3 часа, запалих колата и отидох да го взема от Пирогов.

Да бяха ти прибрали и масата после, и чиниите да измият. Какво само един хляб ще носят.

   Мне не се бъзикам  
Причината  е смешна, ама ми изкара акъла !
Сестра ми на закуска е оставила хляба на хладилника отгоре, но е нисичка и не го е сложила както трябва .
Паднал е, а стъпките са били от кучето ми явно се е уплашило от шума .

А мие сменихте ли бравата или патрона, след като се нанесохте?
Защото едната вероятност е само да сте си мислели, че той няма ключ....

Ще споделя няколко случки и аз, предварително казвам, че всеки е свободен да си вади заключения дали да вярва или не. Аз го пиша, така, както съм го усетила и така, както мисля, че е. Ако някой не е съгласен - окей. Като цяло по отношение на тези въпроси, аз винаги съм била с неутрално мнение - нито съм подкрепяла, нито съм отричала възможността разни подобни работи да съществуват, въпреки че и аз, и близките ми са имали доста случки. Нищо толкова специално не ми се бе случвало до момента, в който не станах студентка и не се изнесох на общежитие миналата година.

Та, първото ми впечатление от общежитията - чисти, здрави, с малко пипане тук и там стават чудесни и уютни местенца. Намират се на пет минути от най-голямата болница и са в центъра на града. Имам още пет съквартирантки - Л. Е., А., К. и Л2. Първият семестър аз бях единствената, която трябваше да ходи на сутрешни лекции, всички останали бяха в университета от обяд до вечерта. Понеже ми беше изморено, ми се случваше да използвам момента, докато съм сама в апартамента и да спя следобед, което беше чудесно, до един ден, в който на вратата ми се разнесе силно чукане около 14:30 часа. Напълно изключено някоя от съквартирантките ми да се е прибрала, но все пак извиквам "Влез", може пък да е станало нещо. Вратата не се отваря и ставам да видя какво е станало. Излизам в коридора - няма никой, а с появата ми се активира фото-клетката и коридорът се осветява. Да вметна, че въпросната фотоклетка е супер-чувствителна и след активиране лампата стои включена около 10-ина минути, след което при липса на движение се изключва. Та, този ден аз активирах клетката и след като разбрах, че в апартамента няма никой, си легнах отново. Вечерта за всеки случай попитах останалите момичета дали някой не се е прибирал, но не - до около 17:00 часа съм била единствената присъстваща. Окей, решавам, че може да съм се объркала.
Следващата седмица аз отново съм сама и отново решавам да спя. Около 14:00 - 15:00 часа на вратата ми се чука отново. Много ми се спи и ме мързи да стана, затова извиквам само "Влез". Отварям едно око, очаквайки К. да влезе (тя се прибираше най-рано през този ден) и виждам как вратата ми се отваря наполовина, но никой не влиза, решавам, че К. се е отказала да влиза и се обръщам на другата страна. Чувам няколко крачки, след което вратата се затваря и аз пак си заспивам. Ставам след няколко часа и първото нещо, което ме озадачава е, че вратата на стаята ми е заключена. Единственият ключ е при мен и фактически няма как вратата да се отвори в такъв случай. Отивам в хола, там са събрани Л. и К., питам ги коя ме е търсила и за какво, изгледаха ме странно и ми обясниха, че са се прибрали заедно преди двайсетина минути. Дообре, решавам, че може да съм сънувала.
В следващите два месеца от време на време ми се случва да ми почукват по вратата, но вече не канех никого.  Вече не се чувствах толкова комфортно в стаята, все си мисля, че някой ме гледа, понякога дори се събуждам нощем от същото усещане, но не - стаята винаги е празна.
През това време имах вземане-даване с един младеж (А.), приятел на Л., който понякога оставаше да спи при мен. Случи се така, че се скарахме и след това той имаше "страхотния навик" да идва вкъщи по никое време и да ми чука на вратата, извинявайки ми се и т.н.
Та спя си аз една вечер и както спя, чувам как на вратата се чука отново. Не казвам нищо, защото си мисля, че А. пак е тук и пак ще досажда, а нямам желание да го виждам. Наум се питам дали съм заключила и тъкмо стигнах до извода, че съм забравила, когато виждам, че вратата се отваря отново. Вече съм абсолютно будна, но стискам очи, защото знам, че ако А. види, че спя, няма да ме занимава. Чувам няколко стъпки в стаята, вратата се затваря и в стаята ми става супер тъмно. Стъпките се приближават до леглото, след което външният му край хлътва леко под тежестта на някой. "Ужас, А. седна на леглото", продължавам да се правя, че спя и съчинявам репликите, с които ще го изгоня. В този момент някой ми хваща ръката - първо около китката, после започна да се движи нагоре към рамото ми и аз решавам да отворя очи.
- Аааа, не! Изч... - нещо такова реших да кажа, ама не ми се получи. 
Изненада! На леглото и изобщо в стаята няма никой, е, няма да ви казвам с каква скорост скочих и включих лампата. Не че с появата на светлината се успокоих, даже станах да видя вратата - да, беше заключена. Откачих. Такова нещо не ми се беше случвало.Как съм спала после, само аз си знам.

Не казах на никоя от съквартирантките ми тогава, защото реших, че няма да ми повярват. А между временно, на едно парти с мои близки приятели, обсъждахме точно плюсовете и минусите на града и общежитията и от дума на дума стана ясно, че преди 25 години, общежитията ни всъщност били все още собственост на болницата, за която споменах малко по-нагоре и в тях са живели пациенти с леки психични отклонения.  Не някои напълно побъркани луди, но все пак...

Както и да е, другите неща ще ги пиша друг път, че стана много дълго.

  adorable™, това звучи направо като идея за сценарий на филм на ужасите. Чела съм и за други идентични преживявания на съфорумки в тази тема, но това с възможността 'посетителят' ти да е някой бивш пациент на психиатрията си е....бррррр.... Чакам с нетърпение и други истории от теб

лелел ужас....ако съм била на твоето място ще си умра,ама буквално

adorable™  това често ли се случва?

Леле, това звучи страшничко 

В УК ли учиш? Когато аз учех там, в нашия блок от общежития, преди години една от къщите беше изгоряла, както и всички в нея. Тези, които живееха там разказваха доста странни неща, например, че противпожарната аларма се включва от нищото и т.н., но не знам до колко е вярно.
Аз лично щях да се побъркам от ужас ако ми се случи нещо такова.