Ако промяната дойде, когато вече не я искате

  • 8 113
  • 94
# 60
Аша, аз знам какво усещаш, изпитвала съм го...и не, не е малък проблем, голям е.
Виж целия пост
# 61
Не знам защо си мисля,може и да не съм права,но си влюбена в другия и от там идва нежеланието за секс с партньора ти Peace
Виж целия пост
# 62
Не знам защо си мисля,може и да не съм права,но си влюбена в другия и от там идва нежеланието за секс с партньора ти Peace
Това не е задължително, при мен беше цяла година този период и беше преди да се влюбя в ММ. Даже ходих на лекар, толкова се бях уплашила от липсата на сексуално желание (реших, че не е нормално. т.е. някакво болестно състояние)...не че ми помогнаха лекарите, де...
Виж целия пост
# 63
Да,но ситуацията е била различна,при теб е нямало друг и за това нейното положение не е съвсем идентично с твоето.Тя сама може да си отговори на този въпрос,защото единствено тя знае,кога,в кой период се е появило това нежелание.
Виж целия пост
# 64
Не е задължително нежеланието за секс да е свързано с друг мъж. Аз изпитвах почти никакво желание за секс. И това идваше от липсата на внимание и неприсъствие в живота ми и многократните откази за тези неща. Как да искаш да правиш секс, когато мъжа в леглото ти е на толкова голямо "разстояние"?
По принцип съм от хората, за които секса е важен. Признавам си го без бой. Важен ми е и то много. За мен семейство без секс не може да има. Виж обратното е възможно.  Laughing
Аша, просто ти трябва време и нищо повече. Колко просто е да се каже в едно изречение и колко е трудно да се постигне.  Wink Помоли мъжа си за време, без натиск. Обясни му това, което казваш и на нас. Ако те обича ще те чуе.
И не на последно място: Раздяла без болка няма. Колкото и да е цивилизована, колкото и да я мислите. Теб ще те боли, него също, детето също. Няма средно положение. Дори и двамата да работите в полза на детето ще ви трябва време, за да свикнете.Факт е, че с всяка ваша постъпка давате пример на това дете. Дали ще му покажете семейство на хартия или не е ваш избор.
Много ме заболя когато БНД ми каза, че няма смисъл да оставаме заедно заради детето /това още в началото като разбрах за другата/. Сега знам, че е бил прав. Кому е нужно да живее в лъжа? Защо да уча сина си, че може да има жена и дете и още куп жени? Показах на детето си, че прецакаш ли си семейството - нямаш такова. С една дума смятам, че той видя, че или имаш семейство и се обичате и подкрепяте всички. Или нямаш семейство.
Виж целия пост
# 65
Дори си спомням ясно момента и повода, в който точно осъзнах, че желанието ми към мъжа ми е изчезнало. Беше преди около 10 месеца. Но и umi zoomi също е права - другият човек много силно ме развълнува Blush, но той хронологически се появи наскоро. Благодарение на него ми се върна изгубеното от години усещане за собствената ми нормалност, иначе и аз като Шарки се тревожех дали нямам здравословен проблем, дали са ми наред хормоните, за ендокринолог ли съм, за психиатър ли..

 Sesana, съвсем си права, няма как да е безболезнено, дори взаимно да се разберем някакси.  Sad

Засега каквото и да напиша, ще е повторение на по-предишното, но ако има новини, ще ги споделя. Blush
За мен е голяма подкрепа, благодаря ви.    bouquet
Виж целия пост
# 66
Трудно ми е да дам еднозначен отговор, наистина.  Повече го чувствам, отколкото мога да го формулирам... Дали разочарованието, което се натрупа капка по капка или не само то, но чисто физически усещането ми е да се свия, да се скрия, да избягам, не мога да се насиля да го целуна дори, да не говорим за нещо повече. Confused  Просто ми е неприятно, дразнещо....
Този цитат ми напомни една ситуация около мен самата преди години: мъж, който чисто физически не ме отблъскваше, напротив, но ме беше разочаровал емоционално, и не можах да `зачеркна` това разочарование, за да продължим. Подсъзнателно сигурно съм се страхувала от ново такова, знам ли, но без да простя, нищо не можеше положително да се случи между нас, и не се случи.
 

Та, в ситуацията на авторката допускам, че го има тоя момент - разочарование/я/ от мъжа й на чисто емоционално ниво, които са се трупали във времето, и тя не може да ги подтисне в себе си, да прости и забрави, за да го допусне физически до себе си и продължат напред заедно. Т.е. по-скоро някаква емоционална бариера, трупана във времето, в допълнение с несигурност в бъдещето, и оттам и нежелание за  физ.близост . Може и да греша, но това предположих се е случило, четейки разказаното от нея.
Виж целия пост
# 67
Като се замисля, ако мъжа ти 3 години не ти отговаря с желание за секс и знае, че ти липсва не е прекрасно. Първо идва въпроса Защо?, след него търсиш причина в себе си и тотално се скапваш и накрая просто не ти пука. Секса е важен за връзката и за жената като цяло. Не зная дали пък аз не съм в час, но ако системно ми се случва, то шанса да чакам "чудо" граничи с 0. Ще покажа, че искам, че ми липсва и ако ударя на камък в едно известно време просто ще парафирам една точка. Живота е прекалено кратък, за да се живее така. В една раздяла няма нищо страшно, страшен е пътя до нея. Пропиляното време и усещането, че може би си направил грешка. Всичко друго е фактология - пари, жилища.... Начин винаги има.
Виж целия пост
# 68
Още с прочитането на първия пост на авторката се припознах в нея. В момента съм в процес на развод , аз направих първата крачка, просто нямаше смисъл от повече мъки. Аз съм на 28г, той на 42г. Още в началото на връзката ме съветваха, че не е добра идея с тази голяма разлика в годините, а аз се опитвах да докажа колко грешат. Е, не успях-такива двойки са обречени на провал. Сега го твърдя от опит. Проблемите при мен се появиха още докато бях бременна, но търпях. Роди се детето-пак търпях. Сега в своите 40 г той се засили,но наистина го изби по други жени, което за мен е странно, като се има предвид какъв "любовник" е. Ако някой трябваше да кривне от правия път това трябваше да бъда аз. Сексуален живот на нула, помощ вкъщи-не, той изкарва пари и не трябва да помага, помощ и внимание към детето- не, той не се занимава с деца,дразнят го и това е задължение само на майката. Изобщо- разминаване отвсякъде. Плюй си на петите, докато е време, с това твое признание си си вкарала голям автогол- сега си мислиш, че е готов на всичко за вас, но след време само ще се озлоби и ще стане по-зле, ще ти трие сол на главата.
Виж целия пост
# 69
За мен е постъпила правилно като е признала. Едно е да изневериш и да лъжеш, друго е да признаеш и да се разделиш. Ако една връзка приключи, е без значение дали подписа още е факт или не. Тя просто е свършила и след този момент изневяра не може да има. Веднага давам пример, ние уж приключихме, заради друга жена, но тя беше повод, причините други. БНД и аз бяхме сложили точката емоционално преди появата на настоящата му съпруга. Факта, че 5-6 месеца след развода бяхме щастлиео женени по отделно е достатъчен. Страх от непознатото и новото ни държа заедно до последно. Грешка и то голяма. В моя случай: да е жива и здрава изневярата, че даде тласък на нещата. Сега си знам урока, от чакане с години файда няма. Живота е един и кратък. Ако един мъж те обича, той те чува.  
Виж целия пост
# 70
Лично аз ,не мога да си обясня защо си е признала.
Ако нещата с лИбовника са си ОК,тя би трябвало да е щастлива.Не виждам от къде този гняв,че съпруга й не е на нивото му.Дори и да се разделят,защо трябва да го наранява ,обвинява и т. н.?
Просто не се е получило.
Виж целия пост
# 71
Смятам, че можеш да погледнеш на признанието по друг начин. Ако уважаваш един човек, нямаш право да го лъжеш. Имал си дупе да изневериш, трява да застанеш зад действията си, а не да се криеш като мишка. Все някога той ще разбере и ще е най - долно да е от трети лица.
Виж целия пост
# 72
Е да ,ама представяш ли си колко е гадно да ти кажат ,че ти изневеряват защото видиш ли ти си се отпуснал.И каква е ползата от това? Той си взима забележка и се опитва да се стегне,но това не я удовлетворява.На нея , вече й харесва да нямат интимни контакти с мъжа си.В крайна сметка остава само обидата,а уважението някак не се вижда...
Виж целия пост
# 73
Лично аз ,не мога да си обясня защо си е признала.
Ако нещата с лИбовника са си ОК,тя би трябвало да е щастлива.Не виждам от къде този гняв,че съпруга й не е на нивото му.Дори и да се разделят,защо трябва да го наранява ,обвинява и т. н.?
Просто не се е получило.


Не съм го направила от гняв. В гняв и желание за отмъщение и nofelet ме изобличи по-напред, но истината е, че такива засега не са се появили. Едва ли съм лишена напълно от тях, сигурно ги има някъде в мен, но още не съм ги стигнала. Разочарование, депресия, страх, колебания, самообвинения - да, гняв - не. Ако можех истински да се разгневя, най-вероятно отдавна да съм предприела някакво действие. Казах му не за да издевателствам, а защото усетих, че няма смисъл. Преди не бях изневерявала никога и до този момент и аз имах някакви неясни, рехави надежди, че може пък да ми разсее проблемите, че може да ми компенсира липсите..  Но не може всъщност.

Цитат
Просто не се е получило.

Да, точно така е. Имаме еднакви ценности и желания, само дето не можем да се нацелим във времето.Sad Просто не можем да се разберем, разминаваме се и много си приличаме в недостатъците си, например че и двамата сме пасивни по характер.  Confused
Виж целия пост
# 74
 Аша ,аз не те обвинявам,още повече ,че то е минало и няма как да се промени.
И понеже продължавам да мисля,че не е добра идея, се опитвах за себе си да разбера, какъв е бил мотива да го направиш и какви са били очакванията.
Все пак такова признание е доста стряскащо и той няма как да не се промени ,а ти в друга посока ,и за да се уталожат нещата е нужно време и много търпение ,а и желание.

Не изглеждаш да си пасивна  Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия