ВМ-НВХ - част 59

О, аз напоследък се хвърлих да купувам черни шоколади - да опитам, един вид, ама докато има вкъщи, все не ми дават мира, особено отворя ли веднъж опаковката Така че с какаовите зърна предвиждам, че съвсем ще се срине положението, затова засега ще се въздържа

Лилавке, млечните си ги яж, но подбирай внимателно! Според мен е по-добре да наблягаш на сирена и кашкавали, но да са мнооооого узрели. т.е. много твърди. Лошото е, че хубавите са доста скъпи. Аз опитах биволски кашкавал на Маджаров - великолепен продукт, твърд, леко ухаеше на млекце, не беше особено солен. Иначе си яж масло. Порсто при млечните е проблемът, че наистина контролът при тях е мистерия. Месото поне го виждаш, че има жили, тъкан - изглежда като месо, няма как да г осббъркаш. Но млечните са друга бира.

Освен това яж яйца, поне по 2 на хранене, даже по 3. Слагай на воля зеленчуци до засищане и ги гарнирай с мазнина. Засища много по-добре, отколкото да се чудиш как да си намалиш храната уж за по-малко калории, но да си я допълваш с хапка от някое режимно лакомство и накрая пак да не сваляш. Първо си яж нормална порция да се наядеш хубаво и после вече, ако още си гладна си хапни лъжица тахан или сметана. Но първото да влиза в устата трябва да е стабилна храна.

Аз имам една еретична теория за калориите. Според мен, колкото повече мазнини стопяваш и колкото повече мускулна маса качваш, ще имаш по-голяма нужда от калории на НВД. Колкото си по-пълен, т.е. имаш по-голям резерв, можеш да ядеш по-малко, едва ли не да гладуваш. Но колкото повече отслабваш, толкова повече енергията ти зависи от внесените калории, а не мастните запаси (понеже вече са намалели и без това).

Заради това може би сте виждали супер слаби, стегнати и дори кльощави хора, които се спукват да ядат и все са гладни. Може би имат особеност в метаболизма, която им помага директно да обработват приетата храна, а не да я складират, и заради това не трупат мазнини, а като не им достигат мазнини под кожата, компенсират с постоянно хранене, защото нямат достатъчен резерв. 

Пък и това, която е писала Камелот ми е правило впечатление, също и снимките на Шоки: и двете са слаби, а си хапват доволно количество храна, за сметка на това имат стегнати, атлетични фигури. То и затова спортистите ядат толкова много, а не пълнеят. 

Предпочитам да ям 2 пъти: обяд и вечеря, но по-голямо количество, отколко често и по-малко.

Аз също ям два пъти,или веднъж.Вечер.

И аз ям веднъж - вечер, а ако ще ям и през деня - ям два пъти - обед и вечер.

Днес пък за първи път днес взех кокосово мляко. Не знам не случих на марка ли, какво ли, но изобщо не ми харесва, сипах си в кафето - ми то няма никакъв вкус на кокос   А мислех, че ще е като маслото ароматно. От Пикадили, една мъничка опаковка от 250 гр, тайландско.

Аги, благодаря за комплимента!   Но аз наистина съм далеч от стегнатата и атлетична фигура

Вивиан, кокосовото мляко, което продават у нас, е с много химия и сигурно затова е разочароващо... Аз май не съм купувала мляко, а веднъж миналата година пробвах кокосова сметана, но и тя ме разочарова. В блоговете пишат и дават много рецепти с кокосово мляко и сметана, бадемово също, но у нас тези продукти или изобщо не се предлагат, или се предлагат рядко и със съмнително качество. За съжаление и течната сметана е само със сгъстители... Просто не сме достатъчно голям пазар, за да има богат избор от всякакви стоки, и то на добри цени За течната сметана вероятно причината да няма е, че у нас не се ползва толкова масово, не е част от кухнята ни в същата степен, както е на запад и на север

- Това е страхотен извод и много добре казано - за всички по принцип, не само ако човек се стреми да избягва месото.

Току що гледах за пореден, втори път "Sugar: the bitter truth" и отново съм изненадана колко логични, взаимосвързани и прости са и могат да бъдат обяснени нещата.

Най-много ме изненада това, защото не очаквах толкова рано майката да може да окаже чак  такова влияние, макар, че всъщност, като се замисля, звучи логично:

"Колкото повече захар ядът бременните жени, толкова повече я предават през плацентата,
и причиняват промяна в структурата на натрупването на тлъстини на децата,
дори преди да бъдат родени."

Assos, така е, храненето на жената по време на бременността (а и начинът на живот като цяло) е от огромно значение за детето. Но значение има и начинът на живот преди зачеването, а и към момента на зачеване - в какво състояние се е намирал организмът. За вит. Д специално също се доказва напоследък, че има много съществено отношение и към здравето на бременната жена, и към здравето на детето, и то за целия му живот общо взето, защото се повлиява формирането на организма на генетично ниво...

За вит. Д мен ме порази, че има статистика за Финландия, че преди доста време в един период са давали на новородените деца висока доза вит. Д до навършване на 1 година - май беше нещо от порядъка на 4000 единици/ден. После властите възприемат американските препоръки и дозата намалява драстично. Да, но после се забелязва (статистиката го показва) как с годините броят на заболелите от диабет тип 1 във Финландия се увеличава все повече, колкото повече намалява приемът на вит. Д в първата година от живота на детето.

Но за Лъстиг си права, че обяснява добре, трябва пак да си изгледам лекцията. На мен само не ми харесва, че се е вкопчил във фруктозата, сякаш тя е единственият проблем Както и Уилям Дейвис пък е повел кръстоносен поход срещу пшеницата. А нещата са по-комплексни - и захарта (фруктозата в частност, но и глюкозата), и тестеното, и трансмазнините, и високият прием на омега-6, и химията в храната, и пушенето, и ниските нива на вит. Д, и стресът - всичко влияе в посока влошаване на здравето на съвременния човек. Макар че наистина най-големите вредители са точно захарта и брашното.

http://www.youtube.com/watch?v=OFD2q5iqevY - това интервю гледам в момента - с д-р Стивън Фини и д-р Джеф Волек, автори на много публикации за нисковъглехидратното хранене и на 2 книги за него. В началото съм, но ето какво до момента ми направи впечатление:

1. НВ-ВМХ работи най-добре при инсулиноворезистентните - това е безспорно. И също е безспорно, че за човек с ИР това е най-добрият начин на хранене. Но от еволюционна гледна точка за всички, дори и за хора без ИР, това е най-подходящият начин на хранене, защото така се е формирал човешкият организъм - в условия на ограничен достъп до въглехидратни храни. Затова и аз съм убедена (и не спирам да го твърдя наляво и надясно), че за всеки човек това в крайна сметка е най-здравословният начин на хранене - защото така сме програмирани да функционираме. Да, има хора с различни заболявания, при които може да бъде противопоказен, напр. при камъни в жлъчката трябва да се подходи внимателно, поне отначало. Макар че от друга страна ако е спазвано нисковъглехидратно и високомазнинно хранене от раждането на човека, едва ли пък би се стигнало до жлъчни камъни... Но общо взето за повечето хора това определено е най-подходящият начин на хранене.

2. Казват, че степента на ИР определя и количеството въглехидрати, които отделният организъм може да понася без проблеми. При някои това ще са 50 грама на ден, при други ще са 100, ако инсулиновата чувствителност е по-висока. Но при много силна ИР може да трябва да са до 20-25 грама на ден, за да се контролира положението. Така че трябва всеки да си открие неговата "доза".

3. И още нещо, за което е ставало въпрос многократно: повечето хора до някой момент в живота си могат спокойно да се хранят високовъглехидратно. Но дали на 35, дали на 45 или на 55, в живота на повечето настъпва момент, когато развиват ИР и тогава вече организмът им изисква НВ-ВМХ, за да работи оптимално. При Стивън Фини това е станало, когато е минал 50-те - започнал да напълнява и кръвното му започнало да се покачва много, станало чак опасно високо. Традиционният подход (нискомазнинна диета) не действал. Подействало нисковъглехидратно хранене и той се храни така вече от десетина години и се чувства добре, защото точно това хранене е най-подходящо за инсулиновата му резистентност.

4. Друго интересно, което казват, е, че след като човек е бил инсулиноворезистентен и е отслабнал и си е подобрил всички показатели с НВ-ВМХ, после може да опита да въвежда по-големи количества въглехидрати, ако инсулиновата му чувствителност се е възстановила. Дали се е възстановила, ще проличи по това дали ще успее да задържи новото тегло, дали триглицеридите му няма да започнат да се повишават отново и т.н. Но за повечето хора в такова положение допустимото количество въглехидрати за поддържане на теглото все пак няма да е много високо - вероятно ще бъде под 100 грама/ден.

5. Също много интересно: при човек, който се храни високовъглехидратно, наситените мазнини се оказват вредни, защото ще складира голяма част от тях. Това обаче вече не важи за кетоадаптиран човек - на НВ-ВМХ: тогава наситените мазнини са неутрални.

Продължавам да гледам и слушам

Това е страшно интересно! Това, което знам за себе си е, че майка ми е имала много тежка бременност и повръщала непрекъснато до нач. на шестия месец. Можела е да хапва само по няколко препечени филийки на ден и нищо друго. След това е започнала да се храни нормално, а чак при кърменето е започнала да яде повече калории, за да има кърма, защото преди това не е имала даже наченки да тръгне.

Опитвам се да си обясня защо още от мъничка имам проблем с апетита и винаги съм била ящна (толкова я мразя тази дума!). Обяснението ми е, че явно съм била недохранвана в корема на майка ми и съм си компенсирала липсите след като съм се родила. Също по бащина линия съм наследила неговото телосложение и метаболизъм - лесно да пълнея.

Като стана дума за него: от 10 дни е спрял хляба и сладкото и вече е -9кг!  Но той има много за сваляне: първо беше към 105кг на ръст 1,70м. А би трябвало да е между 70кг и 80кг.

Вече се храним заедно двамата с него и ми е малко по-лесно.  И за себе си да кажа, че днес пробвах едни ластични дънки, които ми стават все по-малко впити - сега са ми точно. Дай Боже да почнат да ми стават широки. 

Аги, браво и на двама ви! Много е хубаво да имаш подкрепа Дано да имате още много успех!

Момичета, здравейте,

присъединих се към вас  от   миналия петък, след като  много  дълго и  напоително  четох  за режима.
За съжаление, стигнах до извода, че  и аз  съм развила  инсулинова  резистентност.
Неподходящи  режими на   хранене след раждането  ме  доведоха до   йо-йо серия, но  за  щастие  успявам  да  овладявам  нещата  дотолкова, че  поне  не  наддавам  над стартовото  тегло. От 4 години  се  вдижа в диапазона  82-72 кг. и обратно, като, по моя преценка , трябва  да съм не повече  от 60 кг. Калкулатора  е  на  мнение, че трябва  да съм 63 кг.- и на толкова   ще съм доволна.
От  началото  досега  съм свалила  два  килограма.
Проблемът е,  че   вместо  да  се  адаптирам, както  трябва  към  режима, от ден  на  ден  се чувствам по- отпаднала  и  по- зле. Като вървя, краката  ми  треперят  и сърцето  ми  ще  изскочи от  гърдите,вие  ми се свят, а нямам  никакви  заболявания . Предполагам, че не е  въглехидратен  грип, защото  по- логично беше  да ме споходи  през първите  дни, не чак сега.Пия  малко  над два  литра вода. Калориите   са  межд, 1000- 1 100, при изчислена  нужда- 1800.
Не  ме  мъчи  никакъв  глад  за  сладко, както  очаквах, нито  пък   изпитвам  глад. Храня  се  по два пъти  на  ден, като  все още не успявам съвсем  точно  да  докарам  правилното  съотношение  мазнини- протеини- въглехидрати. Въглехидратите  ги  задържам  на  10 процента, но  мазнини- протеини  са  в почти еднакво  съотношение, като превес  вземат протеините. Ползвам  калкулатор и  се надявам  след известно време  да успявам да  подбирам  още по- добре храната си.
Майка ми е с диабет  тип 2, диагностициран преди  4 години. Натрупа  много  наднормено  тегло , пие   по 9 различни  хапчета  на  ден, черният й  дроб е  увеличен  и ужасно  се тревожа, че  лекарите  буквално я  тровят с лекарства.
Чуди  се  защо  не може  да свали , въпреки  всичките й усилия. Как  да може, като   не са й обяснили, че трябва  напълно  да  изключи  въглехидратите  от   храната?! И тя си  хапва  по  филийка пълнозърнест  хляб, сутрин  закусва  с  овесени  ядки, картофите и  кафявият ориз  са често  блюдо  на  трапезата й. Всеки  ден  хапва поне  по една ябълка. И се   докара  така  до  90  кг, което  при нея  е буквално  животозастрашаващо, защото е  нисичка.
От три  дни,на моя отговорност,  се  храни   по  този режим. И тя има минус от  два килограма.
Моля ви , дайте  ми съвети:
1. Как  да се адаптирам по- бързо  към режима.
2. Дали майка  ми  би могла  да очаква  подобрение,  ако  този режим й стане  начин на живот?
Имам и много  други  въпроси, но  ще  ги задавам  по- нататък.

Благодаря ви  предварително!

Привет!   

Бърз отчет за днес: хапвам си режимно и си пестях въглехидратите, за да може следобед да си хапна едно малко шоколадче  Такава наслада ми донесе на душата, че се вписваше в нутриентите ми за деня! Вметвам, че роцентите ми днес са изрядни- 63%М, 25%Б, 12%В 

Бронте, теб мога да те посъветвам да вдигнеш калориите!  При нужда от по 1800 ккал на ден не е удачно да ги намаляваш с близо 800! Горната граница за калориен дефицит се води минус 500 калории от нужните. Тялото ти гладува! Според мен сега недей да броиш калории, яж истинска, жива храна и чак след като спреш да сваляш може да започнеш да броиш калориите като ги намалиш с 300-400. Така ще отслабваш със здравословни темпове.
Също така казваш, че имаш доста протеини в храненето. Напълно те разбирам, и при мен са проблем, защото повечето по-нискокалорични, но мазни храни имат и доста протеин.
Въглехидратите ти са малко и когато протеинът преобладава в храненето ти, следва един процес (глюконеогенеза), при който тялото ти използва излишния протеин и го преобразува в глюкоза, за да има храна за мозъка. Този процес става вреден ако трае повече от няколко дни, откъдето според мен тръгва лощото ти състояние-отпадналост и т.н.
Като цяло бих те посъветвала в началото да не броиш калории, а да се храниш според нуждите на организма си - когато почувстваш глад, хапни, но от полезните храни - месо, яйца, сирене... Ако все пак държиш да си супер дисциплинирана и да си смяташ всичко, тогава бих казала да сложиш 1500 калории на ден за начало, за да може все пак ако се стигне до застой, да можеш да ги свалиш още малко. Нека 60% от тези калории идват от мазнини (100грама), 25% от протеини (90-95грама) и останалите 15% от въглехидрати (25грама). Това са идеалните пропорции 

Колкото до майка ти - аз мисля, че най-добрият вариант за нея би бил точно ВМ-НВХ. Като болна от диабет, за нея е важно да държи инсулина си в норма, за което този режим е най-доброто. Лекарите са учени по старите методи и принципи и затова я съветват да се храни " балансирано", тоест предимно въглехидратно. Обясни й, че високомазнинното хранене е това, което ще й помогне. 

Това е което аз бих те посъветвала, мила!  Пиши тук, дръж ни в течение на нещата. 

Аз днес цял ден нямах интернет и вече бях загубила надежда, че ще мога да вляза тук.  
Този филм  "Sugar: the bitter truth" го бях гледала преди време, но сьм го забравила и ще взема да си го припомня.
За влиянието на храненето на майката вьрху развиващото се бебе, то наистина е безспорно. Особено когато това хранене води до промени в крьвната захар и инсулиновите нива на майчиния организьм. Бебетата, родени от диабетички например често имат сходни нарушения, които се означават като диабетна фетопатия - те са с по-големи размери и тегло, нарушена е адаптацията им след раждане, имат някои сьрдечни и белодробни проблеми. Всички тези нарушения настьпват под влиянието основно на високия инсулин и високата крьвна захар. Всьщност бебета с подобни характеристики сьм виждала и при майки без диагностициран диабет, но сьс значително затльстяване по време на бременността и вероятно наличен метаболитен синдром.
Всьщност ми прави впечатление, че напоследьк едва ли не се приема за нормално една жена по време на бременност да качи 25-30 кг, та и повече. Което е доста далеч от физиологичното покачване на теглото в този период и не би следвало да надхвьрля 12-13 кг. Бременността е период, през който по редица причини се засилва инсулиновата резистентност и биологичния смисьл на това е тялото на бременната жена да може да складира енергия като запас, в случай на глад или недостиг на храна. И този механизьм вероятно е от полза на много бебета, родени в Сомалия. В общества, кьдето обаче храната не е дефицитна, масово се шири становището, че бременната жена трябва да яде за двама и да не се лишава от никакви храни. Дори и медицинските препорьки за хранене на бременни включват консумация на големи количества вьглехидрати. А вьглехидрати да иска само човек в наши дни...  
И друго, което сьм забелязала. Бебетата в наши дни наддават много по-бурно на тегло, отколкото бебетата преди 50 години. Сега се счита за нормално бебе да наддава с над килограм на месец през пьрвата година от живота му. Докато в учебниците от преди само 20-30 години като норма се посочва 500-600 гр. Според мен това е свьрзано основно с повишената вьглехидратна консумация като цяло сред населението. Което се отразява още пренатално вьрху децата. Интересно би било да се направи проучване по тези вьпроси, но за сьжаление не сьм попадала на такова.
Шоки, жалко, че не мога да гледам клипове онлайн, заради скапания интернет тук. За изводите, които са направили тези автори - всьщност още в старите книги на Аткинс се описва, че всеки има индивидуално ниво на поносимост на вьглехидрати и се дават сьвети как всеки да определи колко грама вьглехидрати дневно е критичното ниво над което се започва покачване на теглото. Аз за себе си бях определила кьм 60-70 грама. Но вьзможно е с времето и с правилното хранене , инсулиновата чувствителност да се подобрява и да настьпват промени в тези нива.
Другият интересен извод е, че в даден момент от живота, повечето хора развиват инсулинова резистентност независимост от генетиката си, ако се хранят високовьглехидратно. Наблюденията ми сред познати и приятели абсолютно го потвьрждава. След 30-35 годишна вьзраст, голяма част от хората, които са се хранели безразборно и без ограничения и са оставали слаби, затльстяват. Така че високовьглехидратното хранене не е полезно за никого, защото то е неестествено и противоречи на нормалната обмяна на човешкия организьм.
AGLIKKA, и аз ти благодаря за комплимента,  . Но аз не сьм образец на атлетичност, макар че е истина, че си хапвам добре( много повече от годините, когато се отдавах на вегетариантство) и си ми стават дрехи от преди 25 години. Много се радвам за баща ти! Успех и на двама ви!  
Бронте, пьрво добре дошла!  Мисля че за майка ти, а и за теб това е най-добрия начин на хранене. Майка ти сьс сигурност ще се подобри значително, а вероятно и след време да спре голяма част от лекарствата, които пие. Ех, как ми се иска и свекьрва ми да беше спазвала нашите правила за хранене!  Уви, не успях да й повлияя. Тя почина няколко години след като бе диагностицирана с диабет , но с дьлгогодишен метаболитен синдром.
За човек с хиперинсулинизьм, единствения правилен подход е нисковьглехидратното хранене. И толкова по-добре, колкото по-нисковьглехидратно е то, поне в началото.
Сега за теб- ти от една седмица си на режима, така че още не си адаптирана и оттам идват проблемите, които описваш. Не ограничавай калориите толкова много, особено по време на адаптацията. Остави тялото ти да свикне с новия начин на хранене! Направи ми впечатление, че дьржиш доста ниски вьглехидрати, което означава, че вероятно губиш и доста вода и соли( особено ако преди това не си ограничавала вьглехидратите). Много е вьзможно крьвното ти налягане да е доста ниско. Премери го, ако имаш вьзможност в период, когато ти треперят краката и имаш сьрцебиене. Аз например в периоди, когато свеждам вьглехидратите до минимум, нерядко имам ниско крьвно налягане, което най-често се изразява в сьнливост по необичайно за мен време. Най-ефикасното средство за повишаване на крьвното е айрян сьс сол- пия по 1 литьр в случай на нужда и след половин час буквално ми просветва пред очите. 

kameloth, права си, това са си изводите на Аткинс Но ако се спомене Аткинс, обикновено много хора спират да слушат. И предполагам, че Фини и Волек, както и Ерик Уестман, са тръгнали от книгата на Аткинс и от наблюдения върху пациенти, правили на своя глава диетата на Аткинс, но после са започнали проучвания и по този начин (може би) имат повече авторитет, така че повече биха им повярвали Ерик Уестман не пропуска да подчертае, че точно Аткинс е в основата на промяната в неговите собствени разбирания и научни интереси, но просто Аткинс не е удобно име, когато човек иска да говори за наука и да бъде чут Не знам дали съм разказвала, това беше преди година и малко при посещение при моята предишна зъболекарка. Понеже я посещавам максимум веднъж в годината, а този път май дори беше минало повече време, така че вече бях свалила доста килограми от последния път, тя забеляза и беше много впечатлена. Попита дали не правя някакви много строги диети, дали не гладувам. Аз й обясних, че ограничавам въглехидратите. И тя подскочи: "Ама нали не говорите за Аткинс?!" И взе да ми обяснява колко вредна била диетата на Аткинс Но ти знаеш, все пак си от съсловието: дори сред лекарите битува дезинформираност по отношение конкретно на храненето, на въглехидратите и мазнините и на Аткинс. А да не говорим пък сред "широката общественост" - ако изобщо са чували за Аткинс, казват, че са чували само колко е опасна неговата диета

Бронте, добре дошла! Увеличи калориите - това е съветът ми към теб, а също и солта под формата например на домашен бульон или айрян. Същъ увеличи мазнините Със сигурност скоро ще се почувстваш по-добре. Дано и на майка си да успееш да повлияеш. Аз успях да повлияя на моята и сега и двете сме много радостни от развитието на нещата при нея, макар че тя, слава богу, не е диабетичка, но от доста години си беше с типичните характеристики на метаболитния синдром.

Между другото, понеже преди време стана въпрос, че в рецептите с кокосови стърготини, които съм дала, съм объркала сериозно мерките Ето сайт за конвертиране на мерки кокосови стърготини: http://convert-to.com/623/shredded-desiccated-coconut-conversion … tional-facts.html Аз имам пластмасови черпачета с различни размери - чаена лъжичка, супена лъжица, 50 мл, 100 мл. Когато съм писала "100 грама кокосови стърготини", съм използвала 1 пълна мярка от 100 мл. Но в грамове всъщност това са 40 грама Полезно е да се знае, защото не се получават рецептите понякога, ако количеството е много различно.