Ново правителство, нов късмет

Основния враг на ”синьото” управление е БСП. Тя се бори срещу властта им с всички средства, но използва най-вече старите и изпитани методи – ”компромати и дезинформация”, които се владеят до съвършенство от службите за сигурност.

На 4-ти февруари 1992 година, с помощта на специално подготвен агент, Държавна сигурност, организира изключително остро оперативно мероприятие. Агент ”Сава”– Ахмед Доган, предава в турското посолство 6 строго секретни документа, касаещи националната сигурност на България. Там е и пълният списък на служителите и агентите на цялото българско разузнаване – почти 1300 имена. Случаят, разкрит след 18 години, става известен като Аферата ”Оня списък”.

Секретните материали са старателно набавяни и подготвени от Стоян Ганев – действащ вицепремиер и министър на външните работи и на Живко Попов – бивш заместник министър на външните работи по тоталитарно време и едновременно висш служител на Първо главно управление ДС. Използват се и няколко технически лица.

Предаването на документите от Доган е документирано чрез агенти и оперативно технически средства на Националната служба за сигурност (НСС). Документирано е също участието на Стоян Ганев и Живко Попов.

Действията на Доган, както и на неговите съучастници са сериозно нарушение на българските закони и това е строго подсъдно. Президентът и правителството са смаяни и объркани, след като службата за сигурност веднага ги уведомява. Заедно с НКС и група от 19 видни представители на СДС, държавните ръководители провеждат дълги съвещания, някои до сутринта. Уплашени са от това, че ако разобличат Доган, той ще оттегли подкрепата си от СДС и правителството ще падне. От страх да не загубят властта си, ”сините управници” грубо нарушават българските закони. И решават да обявят, че Доган е ”невинен” и че това е провокация на Държавна сигурност срещу него и Стоян Ганев. После разследването съзнателно се протака, скриват се много документи и се унищожават най-важните доказателства. Случаят се засекретява и сваля в архив. Истината излиза на яве чак след 18 години, от една разследваща журналистка на ”Дарик Радио”, която получава разрешение да се запознае със засекретените материали.

Министър председателят Филип Димитров и другите държавни ръководители, наивно и високомерно смятат, че това е само нагла провокация на Държавна сигурност, като подценяват огромните негативни последици за страната. Защото, това прикриване на престъплението на Доган, Стоян Ганев и Живко Попов, отваря широко вратите на ”беззаконието” в България и утвърждава една порочна практика, съществувала при тоталитарната система, че ”Партията е над Закона”.

Аферата ”Оня списък”, също така отвори широко вратите в България за ”турския национализъм” и издигна Доган за негов лидер, с трайни негативни последици за страната ни.

Президентът Желев, премиерът Филип Димитров, министрите и видните политици на СДС, с лека ръка жертват националните интереси на България, за сметка на партийните си или лични интереси.

Ахмед Доган е оневинен, но само след няколко месеца, СДС заплаща най-високата цена, за жеста си към Доган – изгубване на властта. Такава е ”Догановата благодарност”. За ”вота на доверие” към правителството, поискан от Филип Димитров, той нарежда на своите депутати в парламента, да гласуват срещу СДС и така Доган сваля ”сините” от власт, с чуство на задоволство и най-вече на победител.

Държавна сигурност, използвайки агентурата си, с участието пак на Стоян Ганев, провежда и друго ”активно мероприятие”, този път директо срещу Филип Дивитров. То е известно под наименованието ”Жълтият плик”.

Стоян Ганев предава в НКС на СДС жълт плик, който ”анонимно” му е подхвърлен. В плика има различни материали, обвиняващи Филип Димитров, че се е съгласил адвокатската му кантора, да се използва от Държавна сигурност като ”Явочна квартира”. Вдига се голям щум, защото многото публикации целенасочено създават ”голяма мистирия” около този плик. Прокуратурата образува преписка, която скоро се прекратява поради липса на престъпление. Не след дълго са разкрити и арестувани хората, изготвили ”жълтия плик”. Те са агенти на НСС и признават за участието на Държавна сигурност. Началникът на следствието Ани Крулева, която е запозната с материалите по случая, казва: ”това е удар срещу Филип Димитров, за това, че е образувал дело по ”Оня списък”, което засяга кариерата и съдбата на Стоян Ганев и на още много други хора, дори и на президента”. Но Крулева не казва най-важното, че делото е заведено няколко месеца след 4-ти февруари – денят на предаването на секретните документи от Доган и че делото е заведено срещу ”анонимен извършител,” а не срещу Доган, Стоян Ганев и Живко Попов.

Като последица от скандала с ”Оня списък”, търканията и противоречията в СДС и правителството се засилват още повече. За напрежението между министрите и премиера, съществена роля играят съветниците на Филип Димитров, Константин Мишев и Алекс Алексиев – имигранти с американско гражданство и изявен антикомунизъм. Съветниците имат много власт и малко отгонорности, с което дразнят министрите.

Луджев остро реагира, срещу намесата на Мишев в оръжейния бизнес, със санкцията на премиера. Производството и търговията с оръжие, са в компетенциите на министъра на отбраната и би трябвало всичко да се съгласува с него. Но Филип Димитров е снел доверието си от Луджев.

В пресата, от името на премиера, Мишев обвинява Луджев в ”нелегална търговия с оръжие” и Филип Димитров му иска оставката. Луджев обиден напуска кабинета, а скоро след това и СДС.

Атака срещу Филип Димитров и управлението на сините започва и лидерът на ДПС, Доган – коалиционен партньр. През май 1992 година, Доган говори за ”син фашизъм” и прогнозира, че правителството ще издържи най-много до септември – греши само с 2 месеца. Пред ”Панорама”, на 3 октомври 1992 година, Ахмед Доган казва:
”Ние сме поставили въпроса за оставката на Филип Димитров още през май”.

Вестник ”Труд” и неговия главен редактор Тошо Тошев започват силна кампания срещу премиера и правителството. Включват се и другите издания на новосформираната ”Пресгрупа”, като се присламчват и ”червената” и ”жълта” преса. Чуства се, че кампанията има единен център и една цел – сваляне на правителството.

На 13 август 1992 година, правителственият пресцентър, по инициатива на премиера, разпространява декларация, с която обвинява ”Пресгрупа 168 часа” и най-вече вестниците”Труд” и ”Континент” в грубо изопачаване на фактите и публикуване на неверни данни.

На 30 август 1992 година, президентът Желев свиква пресконференция в градината на резиденция Бояна. Главният редактор на вестник”Труд” – Тошо Тошев, ”добър приятел” на президента Желев, пише в своя статия, че идеята за тази пресконференция е на пресаташето Вольо (Валентин Стоянов), подкрепена от него, на ”чаша уиски” в кабинета на президента.

На пресконференцията, Желев отправя много остра критика към премиера и правителството, като ги обвинява, ”че са обявили война на медиите, синдикатите, православната църква, президентската институция и извън парламентарните формации, въобще война срещу всички”. Пресконференцията е известна като ”Боянските ливади”.

Мнението, което споделят повечето привърженици на синята идея, за тази пресконференция е, че ”тя изиграва жестоко деструктивна роля спрямо СДС, спрямо България и спрямо нейната демокрация”.

Малко след пресконференцията, парламентарната група на СДС се разцепва, напускат я 23 депутати от ”отбора” на президента Желев. Стефан Савов е свален като председател на парламента. Политическата ситуация в страната става крайно нестабилна. И днес фразата ”Боянски ливади” е метафора за конфликта на президента Желев с правителството и най-вече с премиера, в борбата му за власт.
 За разцепването на парламентарната група на СДС, подривна роля играе и Димитър Луджев, който оформя своя собствена група, с наименованието Б-12. Тя става ядро на неясното брожение в СДС, известно като ”Сините мравки”.

Атаките на президента Желев срещу Филип Димитров и правителството продължават.
На 18 септември 1992 година, на пресконференция, директорът на Националната разузнавателна служба генерал Аспарухов, изнася ”скандална информация”, че съветник на премиера, въпреки ”ембаргото”, подготвя изнасяне за Сърбия на танковете, които България ще дава като помощ за Македония. Случаят, известен като ”Македонгейт” е скроена провокация срещу Филип Димитров, защото липсват всякакви доказателства. След като е обявена от генерал Аспарухов, ясно е, че в дъното и стои президента Желев.

На 2 октомври 1992 година, в съвещанието на Съвета по национална сигурност при президента, участва и генерал Аспарухов. В края на съвещанието, той иска ”извинение” от Филип Димитров, след като разбрал, че ”македонският случай” с неговия съветник Мишев, е по негово нареждане – на премиера. Това е нова провокация срещу Филип Димитров, и е малко вероятно, тя да не е съгласувана също с президента. Очевидно, генералът трябва да довърши делото, което Желев е започнал на ”Боянските ливади” с цел сваляне на правителството.

Ситуацията в страната се развива бързо и динамично.
На заседанието на НКС на СДС, на което се обсъжда искането от Филип Димитров и правителството, ”вот на доверие”, почти всички са съгласни.