Имат думата при приватизационни сделки (и често си я осребряват), участват в тристранни съвети и ползват наследена от времената комунизма недвижима собственост за доста милиони, за която не са се потили никак. Отделно предлагат крактосрочни, но не евтини услуги като политически протести и стачки. Рекетират на дребно, където могат - не се срамят да взимат членски внос от хората в държавни и квазидържавни (като тия на Ковачки) предприятия, където от атавистичен страх никой все още не ги е наритал.
По света не са по-цвете, де. Завчера четох за някакъв гръцки синдикалист, дето си осигурявал приличен приход от шефовете на предприятия, срещу "управление" на риска от стачки и ескалация на искания за пари. Аман от крадливи Пасионарии.
Отклоних се.
Вчерашните сблъсъци покрай парламента леко се истеризират и от двете страни. БСП започва да осъзнава, че колкото повече се крепи на власт върху пръстчето на Сидеров, толкова по-трудно ще и бъде да предизвика нови избори, ако резултатът от почти неизбежните предсрочни не й отърва.



.
