Ново правителство, нов късмет

  • 963 720
  • 26 251
# 21 480
http://www.bnews.bg/article-52991

Симеон: Нищо не съм обещавал

Бившият лидер на НДСВ и някогашен премиер Симеон Сакскобургготски се отказа от всички обещания.
„Къде съм обещал? Може би съм споменал нещо, може би съм казал, че това целим, но да съм обещал – не”, обяви той в интервю за испанския вестник „Нова дума” преди дни.
Преди години пък, през април 2001 г., именно той изрече думите, които се превърнаха в емблема на управлението му: „Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които
не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви“.
Според Сакскобургготски очакванията на хората всъщност са самоочаквания. И от тях страдал както той, така и сегашният премиер Борисов. „Колко хора какво ли не очакват или очакваха от него; и с мен беше същото.
Но ако се погледне по един аналитичен, задълбочен начин, много от тия очаквания са самоочаквания”,
казва той и допълва: „Но човекът си е наумил, че това трябва да стане и Симеон го е обещал. Същото става с генерала и оттам вече имаме тия пикове от надежди, очаквания и после – спад”.
Иначе Сакскобурготски отказва да даде оценка на премиерстването на Борисов, защото отстрани е много трудно да се прецени. „Както казват англичаните: „Back Seat Driving” – най-лесното е човек да управлява колата от задната седалка”, допълва той.


http://e-vestnik.bg/17722


Симеон Сакскобургготски: Основната ми цел беше приемането на страната в ЕС
29 Май 2013
Аспарух Панов  

Политическата култура се гради с десетилетия, беше нормално да има залитания, казва бившият премиер


Симеон Сакскобургготски. Снимка: Булфото
Интервюто тук е откъс от голяма анкета преоценка на завръщането на престолонаследника Симеон в България и управлението на кабинета Симеон Сакскобургготски през 2001-2005 г. Разговорите със Симеон са водени през есента на 2012 г. от Аспарух Панов, шеф на фондация “Фридрих Науман” за България и Македония. Те са публикувани в книга “Различният министър-председател – разговори със Симеон Сакскобургготски”, чиято премиера е утре, четвъртък, в книжарница “Хеликон” на бул. “Витоша” в София.

…

А.П.: И сега стигаме до тези „исторически 800 дни“, заложени в програмния документ, през които, пак цитирам – „прочутото българско трудолюбие и предприемчивост“ ще променят живота в България. Тогава вашите опоненти и медиите, започнаха да броят тези дни и да измерват напълно манипулативно и провокативно конкретния напредък едва ли не час по час и ден по ден… И до ден днешен се удивлявам как това толкова позитивно послание по своята същност се превърна в такава мощна негативна кампания срещу вашето управление и срещу вас лично. Какво мислите днес, 11 години по-късно или почти 4500 дни по-късно от тези 800 дни?

С.С.: (смее се) Знаете ли, и на този въпрос се опитвам да гледам с известна доза хумор, защото иначе човек се огорчава, не от действителните факти, а от безбройните нападки. Мисля, че дори се получи като някакво злорадство – брояха се дните с желанието да не се постигнат успехи, а не обратното – да се види докъде сме стигнали за 800 дни. Вие ме цитирахте – за трудолюбието, за предприемчивостта… Това бяха наши българските добродетели, за които съм чувал от майка ми (Йоанна Савойска - б. а.), от хората, които живееха в чужбина в изгнание, които ми говореха за един народ, който е трудолюбив, пестелив, с огромен потенциал за възраждане. Едно – разчитах значи на тия качества. От друга страна, 800 те дни не бяха някакви кабалистични цифри. Помня, че имаше такива тълкувания, пресмятания, от деня на смъртта на Цар Борис, до не знам кога, ще ги нарека направо щуротии. Всъщност срещнах цифрата в програмата на един американец – икономист, който говореше за възстановяване на компания, която е изпаднала във фалит: първата година да се разбере какви са проблемите. Втората – да се приложат мерки и третата година е, когато получават евентуални дивиденти, защото компанията е оздравена. Идеята ми беше да има някакви обозрими срокове, които да заложа в програмата си, и които да са достатъчно реални като възможност за преценка на ситуацията, набелязване на мерките и постигане на резултати. Може би това не стана за 800 дни, но за 1000, което е горе-долу 3 години, имаше постигнати конкретни икономически, а и социални параметри – като безработицата например, които доведоха до промени в живота на хората. Забележете, че аз не съм обещавал благоденствие, нито чудеса, но от нивото, от което тръгнахме, бяха направени много промени. Никой не може да отрече, че бяха започнати реформи, много от които тежки и непопулярни, но които ни водеха към голямата цел – ЕС.

Това не може да стане

Това, което съм запомнил от онези тежки години, беше една фраза, която ме впечатли, признавам доста, поради честотата на употреба от моя екип или хора извън него при опит за промяна на статуквото в някаква област. Запомнил съм как за предложения или идеи, много пъти заимствани и от други страни, чувах– „о, това в чужбина може и да се прави, но тук това е невъзможно“. После се виждаше, че някои от нещата са реализуеми, и дори се постигаха, но като правило, първият отговор почти винаги беше – „това не може да стане“. С това не искам да оправдавам себе си, просто такива бяха реалностите.

“Различният министър-председател - разговори със Симеон Сакскобургготски”, издателство “Изток - Запад”
Тези 50 години липса на инициативност, на свобода, като че ли бяха пречупили предприемаческия дух на българина, който днес полека-лека се възвръща. Та тези 800 дни имаха за цел да маркират един период за промените, за които исках доверието на хората. Сега от перспективата на изминалите 11 години, горчиво съжалявам, понеже това се превърна в удобна мишена за всеки, който се надяваше да не успеем. Да знаех какви бяха намеренията на някои от нашите политици или подходите им, сигурно нямаше да кажа 800 дни, а хиляда и няколко. Моята основна цел, за която впрочем поех нелекия пост на министър-председател, а и по-късно направих немалко компромиси, загърбвайки дори интереси на собствената ми партия, беше приемането ни в Европейския съюз, връщането ни в общността на европейските държави. А това не беше просто някаква отделна, изолирана цел, извън проблемите на хората. Постигането на тази цел означаваше, че страната ни е успяла да отговори на повечето строги критерии за приемането ни за равноправен член, някои от които доведоха до големи положителни промени в живота на хората.

А.П.: Така мисля и аз. Тук е мястото „да си призная“, че аз съм от тези, които смятат, че посланието ви за 800-те дни не беше грешка. Наистина за много кратко време вашето правителство успя да промени България. Да си говорим честно за това. Дали след 800 дни или след два пъти по толкоз, но се промени цялата политическа атмосфера. Имаше – както аз го наричам – обществена децентрализация…

С.С.: Деполяризация също.

Бизнесклиматът, демокрацията и двуполюсният модел

А.П.: Всички се чувстваха по-свободни, по-независими - местните власти, НПО, медиите, вече ги нямаше партийните секретари и клиентели нито на Виденов, нито на Костов. Та НДСВ нямаше дори местни структури през това време.

С.С.: Не, защото беше нещо съвършено ново.

А.П.: Така че се подобри целият бизнес климат – икономиката, инвестициите вървяха нагоре, безработицата, данъците надолу. Някак си всички предприемчиви хора, които искаха да работят и да печелят, въздъхнаха с облекчение, това беше за тези 800 дни.

С.С.: Наистина времената тогава и по-точно икономиката в световен мащаб, бяха много по-благоприятни, отколкото днес, това е така, не го отричам – нямаше световна криза. Но, от друга страна, за мене беше много важно да има приемственост в политиката, да не тръгваме с tabula rasa – всеки път да преоткриваме топлата вода. Трябваше да се преодолее този реваншизъм, с който идваше всяко следващо правителство.
За мен това беше ключова рамка, която да спазя и мисля, че го изпълних – спомогнах да се успокои обществото. Двуполюсният
модел, например. Нещо, което ме тревожеше още преди да се завърна в България. Наблюдавал съм и съм чел достатъчно и, смея да кажа, много повече от някои хора, които присъстват постоянно в медиите като гурута по всяка тема. Според мен за една вече развита демокрация, с вековна традиция, двуполюсната система до някъде може да се възприеме. Ето – като Великобритания или като Щатите. Но за една крехка демокрация като нашата, това беше просто рецептата за клиентелизъм и за практики от рода на: „Четири години ти управляваш, пък след това е мой ред“, или „ а сега ми помогни, пък като дойдем ние след това, ще ти помогнем на теб“. Това са практики, които не могат да консолидират една демокрация. Не че исках да вървя против системата или да руша установени норми. Аз и по принцип не хабя усилия в рушенето на нещо, гледам, ако може да се създава, да се гради, независимо от политическите настроения на една или друга личност. Затова може би и успявам да поддържам и до ден днешен отличен диалог с много хора с всевъзможни политически виждания, за което между другото също съм критикуван.
За жалост не стигна времето, защото виждаме, че сега пак се връщаме към определени антагонизми, които за мен са наистина вредни – в смисъл такъв, че губим много време и енергия в унищожаване на т.нар. „противник“. Крайната нетърпимост към различния, към опонента и хвърлянето на толкова време и усилия за неговото „неутрализиране“ всъщност рефлектира върху политиката на страната в изцяло негативен план.
Тук ще изтъкна и нещо, на което винаги много съм държал – дискретността. Това също се критикува и окачествява като потайност, мнителност, бърка се дискретност с тайнственост, дори със заговор и други подобни. Става дума чисто и просто за дискретност. Например за мен най-вреден е
диалогът през медиите. Това реалити шоу на упреци и контраупреци и след това разяснения е толкова излишнo, а и много пъти е причина за рухване авторитета на политиците, да не говорим, че напълно излишно се тревожат хората. Тук не говоря за дебати по обществено значими теми, които естествено трябва да бъдат разисквани и имат своето място, но и то не винаги е „телевизорът“. Най-добрият начин за изглаждане на различията е в личен разговор на четири очи, но не и в публичното пространство. Това поне е моето разбиране.

…

Депутати, министри и твърда ръка

А.П.: Това е една заслуга на ГЕРБ – поне това, което направиха, че не може да се създават нови парламентарни групи – само тези, които са избрани. Но можеш да останеш независим депутат.

С.С.: Да, и това също не е редно: защото как може да има независим депутат, той винаги се избира с определена политическа програма и носи етикета на една партия.

А.П.: В една пропорционална система ти си длъжен да напуснеш, ако имаш морал и чест.

С.С.: Единственият от НДСВ, който напусна парламента и остана като пример е председателят на НИЕ, (Национален идеал за единство – б. р.), г-н Никола Николов. Той дойде в кабинета ми и каза: „Тук е мандатът ми.“ Браво! Възможно е човек да си промени политическите виждания и ето това е елегантният начин да го покажеш. Не че в политиката винаги надделява елегантното, но няма да го забравя като жест. Давам го като пример за достойна постъпка. Преживях и обвинения, че правя компромиси, само и само да запазя властта. Явно властта е мечта и въжделение на много хора и ми приписваха тази амбиция и на мен. А това беше последното нещо, за което мислех – властта.
За мен беше важен образът на България пред света, пред Европа, да покажем, че можем да завършим още един мандат нормално, както направи г-н Костов, без провал и преждевременно сваляне на правителството, и че вървим без сътресения към интегрирането ни с другите демократични държави. Това беше реклама за България.
Обратно на това, което може би много хора си мислят, постът на министър-председател и асоциираната с него власт съвсем не бяха съблазнителни за мен. Съзнавам, че звучи доста идеалистично и за някои изглежда поза, но беше самата истина. За мен беше постоянна саможертва и го правех само и само, за да вървим напред. Това е много трудно да се обясни, защото изглежда, че човек пък иска да се оправдава. Нямах за цел просто да командвам, да се възползвам от позицията. Считах, че коректното е да поема цялата отговорност особено в тежки моменти, а не да се оправдавам с другите и да жертвам хората около себе си, за да запазя властта. Когато се наложиха някои промени в кабинета, може би няма да повярвате, но буквално не съм спал, преживявах особено тежко всяка подобна смяна. Често тези промени се налагаха от не съвсем проверени и доказани обвинения, от публично оклеветяване на министър, което в последствие се оказваше абсолютно неоснователно. Но политическата практика изисква така нареченото „гърмене на бушони“, само за да се запази властта. Отправяни ми бяха упреци, че не следя достатъчно членовете на кабинета, че не ги контролирам. От мен се очакваше да бъда нещо като „полицай“, който следи кой спазва правилата и кой не. И при най-малкото съмнение се изискваше „провинилия се“ веднага да бъде сменен. Може би моя е грешката, че не съм бил подготвен за този политически рефлекс веднага да се освободиш от неудобния, който би навредил на партийния интерес. Моето разбиране бе, че ако съм гласувал доверие на един министър, очаквам от него да функционира според определената програма и цели на правителството. Разчитам на неговата съвест и морал, на неговото чувство за отговорност. Моята роля виждах като координатор, като премиер, който определя посоката, но не като началник, който само командва, следи и заплашва. Съзнателно се въздържах да се бъркам в работата им с повод и без повод. Разчитах на тяхната експертност и професионализъм. Това се изтълкува тогава едва ли не като липса на воля или на твърд характер. Знаех, че имаше хора в партията, които смятаха, че трябва именно по този начин да процедирам – с така наречената „твърда ръка“. Но за мен това не беше функцията на един премиер, този маниер на управление беше чужд на убежденията ми. Освен това считах, че ако действително има проблем с почтеността на някой от министрите ми, то съществуват съответните служби и институции, които трябва да се произнесат, а не аз да определям „присъди“ и да преценявам превишил ли е някой правомощията си, злоупотребил ли е, единствено по клевети и коментари.
Като говорим за чест и морал на политиците, например в страни като Великобритания или Франция, с всичките проблеми, които могат да имат, за Италия да не говорим, и Испания също – това което на мен през годините ми беше правило впечатление и бях възприел като модел, беше благоприличието, което се спазваше, толерантността към опонента или политическия противник. Политическата култура се гради с десетилетия, ние не сме живели в демокрация толкова много години, че беше нормално да има всякакви залитания в различни посоки.
Няма да забравя един случай в Италия, през 50-те години, беше станал страхотен скандал, защото при гласуване на някакъв конфликтен текст се бяха сбили някои от депутатите. И на другия ден – една Италия с хилядолетна култура – се оказва, че разсилните бяха събрали между другите боклуци от суматохата три зъба… Този факт ми се е запечатал в съзнанието като нещо недопустимо в едно цивилизовано общество. Давам го като пример – дори в една Италия може да се случи, та какво остава за нас, толкова малко време след възстановяването на демокрацията.
Донякъде беше нормален този антагонизъм, това нажежаване на страстите и преобладаващото чувство „анти“. Покрай онзи вот на недоверие всъщност ме стресна самото гласуване – с каква лекота и бързина, гласуваха „против“. Не „за“ - „за“ като че ли мобилизира много по-малко, „против“ просто отприщва вълна. Това тогава ме впечатли и си го имам записано в бележките си…

(Следва - “Орешарски беше четвъртият член на Тройната коалиция”)




http://www.blitz.bg/news/article/104442
Виж целия пост
# 21 481
Делфина, кажи за паркинга де. Не може така до средата историята. Simple Smile
Преди много,много години, когато ВК изгряваше на поуитическия хоризонт, беше заснет в сценка от типа "Ти мен уважаваш ли ма? Найш ли кой съм аз?" със служител на паркинг. Имам смътен спомен, така че може да греша в подробностите. Не съм сигурна дали изобщо има линкове.

Спомням си, че тогава си казах, че и царските боклуци са като останалите боклуци.

Да се върнем към напрегнатото паруаментарно ежедневие Mr. Green
Виж целия пост
# 21 482
Делфина, кажи за паркинга де. Не може така до средата историята. Simple Smile


Дали не бъркате с Камен Влахов

Депутатът Влахов се саморазправя с органите на реда
http://www.mediapool.bg/deputatat-vlahov-se-samorazpravya-s-orga … da-news17100.html
Виж целия пост
# 21 483
Делфина, кажи за паркинга де. Не може така до средата историята. Simple Smile


Дали не бъркате с Камен Влахов

Депутатът Влахов се саморазправя с органите на реда
http://www.mediapool.bg/deputatat-vlahov-se-samorazpravya-s-orga … da-news17100.html
Хм... може и да бъркам newsm78 В какво тогава се беше забъркал ВК? Освен че прати журналистите да кОпа? Няма начин да съм го нарочила ей-така, без причина.
Виж целия пост
# 21 484
Камен Влахов се излагаше на паркинга, то не му беше единствен случай. Каролев не помня в нещо да се е забърквал, поне аз не съм му слагала черна точка досега  Simple Smile.

Корупция или добре познатия маниер на настоящата власт- популизма?
http://www.mediapool.bg/oblastniyat-na-varna-pusna-avtomobilite- … a-news213869.html
Виж целия пост
# 21 485
Никога не съм бил на държавна власт и не съм бил кандидат за нея. Никакви политически хоризонти не е имало за мен Simple Smile Каквито сте вие, такъв съм и аз, просто съм с повече медиен достъп. Нищо повече.
Виж целия пост
# 21 486
Никога не съм бил на държавна власт и не съм бил кандидат за нея. Никакви политически хоризонти не е имало за мен Simple Smile Каквито сте вие, такъв съм и аз, просто съм с повече медиен достъп. Нищо повече.
Държавна - не, общинска - да. Wink
И колко да си обикновен с този CFA, където си ги изтипосал нарочно.
Иначе на мен ми е интересно да чета/слушам различни и интелигентно поднесени лични мнения за икономиката, което е рядкост в тази тема.
П.П. Аз съм запомнила Вежди Рашидов с подобни скандали - http://www.segabg.com/article.php?issueid=1712&sectionid=1&id=00001
Виж целия пост
# 21 487
Никога не съм бил на държавна власт и не съм бил кандидат за нея. Никакви политически хоризонти не е имало за мен Simple Smile Каквито сте вие, такъв съм и аз, просто съм с повече медиен достъп. Нищо повече.

 Peace

А може ли нещо за новия закон, предложен от Йордан Цонев и Пеевски? Какъв ефект по-точно би имал?
Виж целия пост
# 21 488
Никога не съм бил на държавна власт и не съм бил кандидат за нея. Никакви политически хоризонти не е имало за мен Simple Smile Каквито сте вие, такъв съм и аз, просто съм с повече медиен достъп. Нищо повече.
Държавна - не, общинска - да. Wink
И колко да си обикновен с този CFA, където си ги изтипосал нарочно.
Иначе на мен ми е интересно да чета/слушам различни и интелигентно поднесени лични мнения за икономиката, което е рядкост в тази тема.
П.П. Аз съм запомнила Вежди Рашидов с подобни скандали - http://www.segabg.com/article.php?issueid=1712&sectionid=1&id=00001

В общината съм бил само съветник от опозицията, а възнаграждението си съм го дарявал всеки месец.
Виж целия пост
# 21 489
Никога не съм бил на държавна власт и не съм бил кандидат за нея. Никакви политически хоризонти не е имало за мен Simple Smile Каквито сте вие, такъв съм и аз, просто съм с повече медиен достъп. Нищо повече.

 Peace

А може ли нещо за новия закон, предложен от Йордан Цонев и Пеевски? Какъв ефект по-точно би имал?

Много нескопосано написан. Половината неща са нонсенс.
Виж целия пост
# 21 490
Вчерашният обрат в позицията на Украйна относно преговорите й с ЕС ми напомниха болезнено колко лесно обратим е и българският геостратегически избор. Проблясъкът с мораториума за сделките с земя е ярък пример каква е мотивацията на всички в парламента. Членството ни в ЕС умишлено не беше скрепено нито с констиуционни изменения, нито с референдум навремето. За преобръщането на посоката към необятната Евразия политическа воля има в излишък - гласуването на мораториума върху сделките със земя го доказа. Та колко ни трябва?

Не много, според мен. Малко маршировки на качулати креатури по улиците да речем срещу наложени санкции за бълващи отрови наши сметища, градове и заводи, малко жалейки в дискусионно студио по телевизора по АПК, АБПФК, АЕЦа, Орфея и щангистите, плюс някоя пиперлива кампания за гадните-сити-европейци-дето-искат-да-ни забранят-шкембе-чорбата, а и готово. Както се видя, в парламента много респект към Европата нямат. Да не говорим за ценности и визии.

Виж целия пост
# 21 491
Вчерашният обрат в позицията на Украйна относно преговорите й с ЕС ми напомниха болезнено колко лесно обратим е и българският геостратегически избор. Проблясъкът с мораториума за сделките с земя е ярък пример каква е мотивацията на всички в парламента. Членството ни в ЕС умишлено не беше скрепено нито с констиуционни изменения, нито с референдум навремето. За преобръщането на посоката към необятната Евразия политическа воля има в излишък - гласуването на мораториума върху сделките със земя го доказа. Та колко ни трябва?

Не много, според мен. Малко маршировки на качулати креатури по улиците да речем срещу наложени санкции за бълващи отрови наши сметища, градове и заводи, малко жалейки в дискусионно студио по телевизора по АПК, АБПФК, АЕЦа, Орфея и щангистите, плюс някоя пиперлива кампания за гадните-сити-европейци-дето-искат-да-ни забранят-шкембе-чорбата, а и готово. Както се видя, в парламента много респект към Европата нямат. Да не говорим за ценности и визии.



Гласуването за мораториума за пореден път показа, че депутатите ни са представителна извадка на обществото.
Виж целия пост
# 21 492
Много нескопосано написан. Половината неща са нонсенс.

Но каква е целта?

Куркума, точно сега си мислех: да гледаме Украйна и да мислим за България. Волен пак се активизирал, иска да строи Белене и да национализира. Втората половина е цирк де, ама иначе предполагам, че на БСП им е неудобно да повдигнат те въпроса за Белене и си ползват резервната глава.
Виж целия пост
# 21 493
Защо смяташ, че е само цирк това, jp? Наистина ли смяташ, че сме необратимо цивилизовани? Че сме манталитетно много далече от възшествието на някой Че? Дано да си права, де.

Волен практически не произвежда нови идеи, той изцяло повтаря тезите, които БСП прилежно декламираше докъм 1999 година. Тогава някъде социалистите се лустросаха и беше неудобно да приказват за неоколониализъм, та Волен иззе тая функция.
Виж целия пост
# 21 494
Защо смяташ, че е само цирк това, jp? Наистина ли смяташ, че сме необратимо цивилизовани? Че сме манталитетно много далече от възшествието на някой Че? Дано да си права, де.

Не знам, все си мисля, че никой от останалите не е чак толкова луд, че да последва Волен. Даже вярвам, че той самият не е чак толкова луд, че да ги докара докрай тия работи с национализациите. Ако беше, досега можеше поне нещо да е спазарил от това, което разправя на избирателите си. В крайна сметка, от него зависи правителството.

Така че смятам, че и самите изпълнения на Волен са театър. Макар че не мога да съм сигурна, има нещо много криво в него като цяло - тъй че може и да не подлежи на някакъв нормален анализ.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия