не знам какво да правя

Дори и да излезете на квартира какво си мислиш, че ще стане. Той ще се въргаля по диваните, докато ти опъваш цялата домакинска работа. И да, мама пак ще ви се меси, нищо, че не си й в къщата. Няма да се промени нищо освен това, че ще живееш в друг апартамент. Проблемите ще си останат същите, че даже и по-лошо ще е, защото муньо няма да има мама до себе си, ще го караш да ти помага в домакинството, при което ще ти вдига скандали, че "като си искала да живееш сама, да се оправяш сама", ще ти дудне "как заради теб и твоите капризи трябва да плаща допълнително за наем". Какво значи бил работел, че и на смени на всичкото отгоре. И моя мъж работи и то не на смени, а по цял ден, кара понякога по стотина-двеста километра на ден, ходи и на фитнес от 7ч. сутринта и като се върне в 8ч. първата му работа е да простре прането от пералнята, да си вземе душ, да отиде на работа и като се върне вечерта че да свърши още нещичко.
Защо не си спестиш тези сцени, които много добре знаеш, че ще се разиграят. Не ти ли писна все ти да се пъниш да спасяваш този брак. Той стои отстрани и се държи сякаш му е все тая. Имаш достойнство, нали?

  Целият сценарии си го написала,едва ли авторката желае точно така да протече живота й?!
Мисля,че е по-добре да се проумее факта,че сме се женили за жабоци,които само са приличали на принцове в началото.

Прави сте не искам такъв живот.Той никога не е помагал и съм сигурна че даже и да почне ще бъде за ден два и ще му омръзне. Човека си е свикнал цял живот да му слагат да му вдигат никога даже храната си не е топлил сам а какво остава да простира това да го видя няма да повярвам. Сега искам  видя реакцията му въпреки че се съмнявам да има такава

Пожелавам ти успех в живота и не се съмнявай,че ще ти е по-добре без търтея до себе си.

ами, аз мисля, че реакция няма да има! Той като че ли е свикнал някой друг да взима решения вместо него. каквото и да му кажеш, стига да не му разваляш душевния и физическия комфорт, няма да се размърда!

освободи се! освободи си душата - зареди се със сили и продължи живота си с децата си!

успех   

Сега прочетох една сентенция и реших да я споделя с авторката на темата.Мисля,че е много подходяща в нейния казус.
"ХОРАТА НЕ СЕ ПРОМЕНЯТ, НЕ СЕ ПРЕВЪЗПИТАВАТ. ТЕ САМО ЧИСТЯТ МЪНИЧКИТЕ, СУХИ КЛОНКИ ПО СТЪБЛОТО НА ВЕКОВНИЯ ДЪБ, А ГОЛЕМИТЕ КЛОНИ И ДЪНЕРА СИ ОСТАВАТ СЪЩИТЕ."

Разбрахме се с адвокатката след като разговаря с него да се чуем и да решим започваме ли делото.Момичета не знам но много ме е страх . Чувствам се зле не знам как ще тръгне от тук на татък ще се справим ли тримата сами на моменти се отчайвам страшно много  . Знам че с малкия ще ми е най трудно той има респект и може би страх само от баща си но трябва да успея да го науча да се съобразява с мен и да ме слуша ох не знам при вас така ли беше и вие ли имахте такива моменти. Навика е голямо нещо но трябва да го преодолея.

Всяко начало е трудно,всяка неизвестност плаши.Пожелавам ти много сили и подкрепа от децата ти за да излезеш от ситуацията с по-малко душевни травми.
Да,и при мен беше много трудно и сега ми е трудно,но се научих да живея по този начин.

Трудностите в живота са изпитание за всеки - пребориш ли ги, те правят по-силен.
Успех на авторката и сили, колкото са и нужни да се справи!

bug, според мен ще ти е по-трудно само в началото, докато свикнеш с новата ситуация. А и не си сама - ще имаш подкрепата на родителите си, които ще ти помагат за децата и всичко останало. А това, че малкият има респект само от баща си, може да се дължи на това, че досега не са те уважавали и зачитали мнението ти. Като заживеете сред хора, които те уважават и където ти си по-спокойна и уверена, със сигурност това ще повлияе положително на отношението му към теб.
В живота винаги има трудности, но когато си заобиколен от хора, които те подкрепят, уважават и ти дават спокойствие, трудностите се преодоляват по-лесно! Успех 

ужасно е гадно това чувство на страх от неизвестното. това се предава по невидим път към децата ти и става още по-трудно.

опитай се да си представяш мислено новия си живот като си представяш малки моменти, в които ще се чувстваш щастлива и уверена: например как взимаш децата от училище, отивате в парка, тичат и се смеят, а ти си щастлива и спокойна...Или как си вкъщи с децата, играете или заедно готвите нещо и я няма свекърва ти, която да ти измрънка нещо. Усети щастието и спокойствието в тях и в себе си. Ето такива неща, които ти носят положителни емоции. Така малко по малко ще се успокояваш и ще се чувстваш в безопасност. Не мисли за проблемите - ясно, че ще ги има. По-скоро се фокусирай върху положителните моменти.
Децата са много инстинктивни - надушват страха, неувереността, както и силата и авторитета от друга страна. Когато започнеш да се чувстваш по-спокойна и уверена, и те ще запонат да се чувстват така.
Mamam-am е права, че малкият сигурно не те зачита, защото момчетата копират бащите си като модел на поведение и той е видял, че собствения му баща не те зачита и реагира по същия начин. Според мен, когато вече си готова с решението си и знаеш какво ще правиш, трябва да седнеш и да му кажеш с авторитетът на родител, че от тук нататък сте вие тримата и ти си човекът, чиято дума ще се чува. Обасни му като на възрастен. Сигурна съм, че ще разбере. И много важно - никога, ама никога не унижавай баща им пред тях!

успех отново 

Страшно е в началото, но с времето всичко се нарежда. Повярвай ми, по-добре се живее без скандали и обвинения и без постоянни притеснения за какво ще е следващото овикване.

Здравейте, аз ще ви споделя една история от личен опит, много наподобяваща тази на авторката на темата, но вече финализирана. Ще се опитам да съм кратка и да не навлизам в излишни подробности.
 Моите родители се женят и заминават да живеят при баща ми и неговите родители. Много бързо се появявам аз и след това сестра ми и малко по- малко свекървата- баба ми, започва да прави живота на майка ми черен- само и се меси в отглеждането ни, критикува я за всичко, няма лично пространство, с две думи- пълен ужас. Баща ми- свикнал да му се слага масата, да му се сменят чаршафите и нищо да не може да направи сам, не дава дума и да става да се изнесат на квартира. Мама се мъчеше- работеше на две места, гледаше ни, е баба помага, но помощта и след време ни излезе златна, а баща ми само се излежава, я поработва, я не. И така до ден днешен, мама го напусна, след  22 години брак, но той още живее с родителите си и те се грижат за него (до колкото могат).
Само ще ви споделя, от тази история най- много аз и сестра ми страдахме, живеехме в постоянни скандали, между мама и татко, между баба и мама, която (баба) не спираше да върти интриги и да повтаря, че тя е домакинята и нейната дума трябва да е закон. Живота ни бе....кошмар, наистина.  Уважавам родителите си, баба, дядо, виждала съм грешките им и смятам да се поуча от тях, не ги съдя, обидена съм, но съм го преглътнала, все пак никой не избира родителите си.
Така че мили дами, не се оставяйте и помнете, че някой ден освен вас и вашите деца ще страдат, заради избора ви, по- добре сама, от колкото зле придружена.  Бъдете силни и мислете за вас и за дечицата, защото ако вие не се погрижите сами, никой друг няма да го направи вместо вас, знам че всяко начало е трудно, но когато се затвори една врата, се отваря друга. Надява се не съм ви досадила и пожелавам на всички щастие и сила, за да се справим с трудностите!

Аз само се включвам в темата, за да пожелая успех на авторката в решението й 
Предното мнение общо взето обобщава отлично такъв тип ситуации. Аз наистина не вярвам, че хората могат коренно да се променят в зряла възраст, особено ако са свикнали да не правят нищо и някой да им слугува. Така че горе главата и само напред!

Момичета, извинявайте ,че не съм се включвала скоро в темата но бяхме на море с децата. Адвокатката е говорила със съпругът ми но реакция както се очакваше не последва обади ми се по телефона и ме попита с децата какво ще правим ,отговорих, че децата остават при мен но той ще може да ги вижда по всяко време. Вчера дойде да ги вземе и нищо нито здравей нищо  само като тръгваха ми каза хайде чао. Мисля, че момента за задействам нещата настъпи а все ми се искаше да не се развиват така нещата но не е било писано.