Подсъзнанието може всичко 57 /Линкове за всички техники има на първа стр.

Разбирам те колко ти е трудно, но за твое успокоение дори и да не е куршум, така някои да ти пребае срещу уплах, може и да помогне. Споделям го от личен опит, една баба много ми помогна на детето - първо се напикаваше през нощта, а втория път го водих след като го ухапа куче и имаше невероятен ефект.

За себе си да споделя-днес ми е много напрегнато. Все се надявам от някъде да ми звъннат за работа, но няма светлина в тунела. Има една място, което ми харесва, чакам и цял ден ми е напрегнато и все си мисля, че ще ми се обадят пък дано не греша.

Съжалявам, простете ми, благодаря ви

Не искам да се подам на някакво отчаяние, но и аз съм решила да търся някаква работа, въпреки, че имам странични доходи. Нооооо, знаете как е, чуят ли 3 деца и всичко е до там. До сега се държа, казвам си, че не ми пука, че все някой ще оцени това. От време на време си казвам, че ще пратя всичко .. на едно интересно място  и ще се заема по-сериозно със страничната си дейност. Мисля си, че това люшкане от една посока в друга ми прави лоша услуга и всъщност Вселената не знае какво искам и затова си трае... Това са моите бели кахъри.
Така, че s_sugareva дано се сбъднат твоите надежди и получиш това, което търсиш

Здравейте мили момичета. От три дена влизам в темата, започвам да пиша и се отказвам, поради това, че все не ми се иска да ви занимавам с моите "болежки", но нещо все ме тегли към вас. Няма на друг, на който мога да го споделя и да ми даде независим съвет. И така много силно се надявам да си бъдем полезни взаимно
Та....аз имам проблем с ревността. Много съм ревнива и това ме измъчва вече много. Знам, че имам прекрасен партньор, който не ми дава поводи, но само при мисълта, че може да общува с жени ме побърква. В такива моменти започвам да се мразя и знам, че това измъчва и партньорът ми а и би го прогонило. Имам огромно желание да излекувам тази "болест" и много искам ако е възможно да приложа някакви техники или съвети, които биха прогонили това гадно чувство. Може и на лични, но може и тук, защото бихме могли да сме полезни и на други като мен. Много пъти съм се замисляла какво е ревността, ниска самооценка, ниско самочувствие или страх да не загубиш любовта. Много ви благодаря за отделеното внимание поздрави и сбъднати желания      

Ревността е страх от превъзходството на някой друг. На мен тя ми е притежание, а никой не притежава никой друг. Ако някой е решил да изневери, нищо няма да го спре. Според мен ревността е и ниско самочувствие. За да я победиш си помисли, че всъщност ти най- много страдаш. Защо си го причиняваш? Обичай се повече.

Peperuda - Много си права от това най много страдам аз, но не мога да го превъзмогна. Именно за това сега съм се заела с лекуването й.
Много ти благодаря за отговора

ето нещо интересно
http://dreamland-bg.com/index.php?topic=91.msg61622.#msg61622

Не знам техники за справяне с ревността, мога да ти изброя причините, поради които аз не ревнувам и не съм ревнувала. : Обичам се. Много. Да, една се оказа моята причина. Всичко останало ми е маловажно.  Други жени навън винаги ще има, но в моят собствен живот една носи короната и винаги ще е така. И да се разбира, моля, моят собствен!
Не знам, дали съм полезна с нагласата си, но на мен ми върши отлична работа цял живот.

Здравейте момичета  
Продължавайте да се подкрепяте - това е най-доброто средство за справяне с предизвикателствата на живота.
*Tetida* за ревността мога само да ти кажа това, което прочетох в Уикипедия - Ревността е емоция и типично се свързва с негативни мисли и чувство на несигурност, страх и притеснение относно нежелана загуба на нещо, което човек цени, като например любовна връзка.
Можем да ревнуваме не само любимите си, а и други хора - на работата, че не ни обръщат достатъчно внимание как се справяме там, дори и сред приятелки има понякога такова чувство.
Това са човешки емоции, които всеки, по един или друг начин, е изпитвал в определен момент от живота си. По-големите деца ревнуват родителите си от по-малките за вниманието. Децата в градината ревнуват госпожите от други деца, в училище същото положение. После на работата положението е подобно. Аз мисля, че ревността се поражда от чувството за несигурност. и ниско самочувствие. Знам, че не е никак лесно ей така изведнъж да се заобичаш, но мога да ти кажа нещо със сигурност. Ти вече си почнала да се справяш с проблема - да установиш, че имаш проблем е първата и най-важна крачка. Следващото нещо, което може да ти помогне някак е да се запишеш на някаква форма допълнителни занимания - народни танци или някакъв спорт или нещо друго, което ти доставя удоволствие. Така ще си намериш и нови приятели, ще разпускаш и постепенно ще набереш увереност, а това ще освежи и вашата връзка с приятеля ти. И другото, което поне при мен винаги върви - наслаждавай се на малките радости в живота - любимо кафене, което да ходите със приятеля си в неочаквани, непланирани моменти, разговорите с добри приятели, дори и само за глупости да си дрънкате или нещо различно. Ти най-добре ще разбереш кое те прави щастлива. Създавай си повече такива моменти. Купи си нова рокля, блуза или обувки или чанта... Направи нещо за себе си, което ти доставя удоволствие. Живота е прекалено кратък, че да си губим времето в самоизяждане. Като за начало - купи си цвете и си го сложи във ваза в хола. Много дълъг ми стана поста, но това е тема, по която може да се пише много повече. Ти направи най-трудната крачка-първата. Продължавай напред и скоро ще се освободиш от тия тежки окови. До скоро и ще чакам да чуя добри новини от теб скоро

luna Нагласата ти е страхотна, дори заразителна.Харесва ми това, което си написала и даже започвам да си повтарям тези убеждения.

mila-mama Много окуражаващо е всичко, което си ми написала. Вярно, е че всички изпитваме ревност в повечето моменти от живота си. Това е наистина много неприятно чувство, дори изтощаващо. За всичко си права и сега се захващам с това, да работя върху проблема. Аз точно мислех да тръгна на фитнес или някакво друго физическо занимание. Знам, че те много помагат. Интересното,е че пазаруването не ме радва чак толкова. Странно, но отизвестно време, само патуванията ме зареждат и допира до природата.

Толкова много ме амбицирахте момичета и ми вдъхнахте сили. Само от два поста и вече изпитвам още по голямо желание "лекуване". Наитисна съм се амбицрала и смятам да победя това "чудо". 

mishelaa, не знам каква работа търсиш, но познавам поне 4 многодетни работещи мами в IT сферата.

Така е, не казвам, че е невъзможно... иначе съм далеч от ИТ сектора..

Цел, цел, цел, това ми липсва 

Това е много интересна тема.Моя син е много ревнив,спрямо мен.Мислите,че е малък,но от доста случай съм се убедила.Опитвам се да не го наранявам,но и да си знае мястото и,че не може да определя той,аз какво ще правя и дали ще отида някъде или не.
Не ревнувам съпруга си,просто го познавам,достатачно добре,ако не беше така сигурно щях да ревнувам.Проблема при мен е,че ревнувам приятелите си,колкото и да изглежда странно,имам малко приятели и много държа на тях и за това крия ревноста си.Защото е нелепо.Най интересното е,че и сина ми прави същото с неговите приятели,а никога не ме е виждал да го показвам.Дали го усеща не знам.За сега не ми пречи и се оправям,опитвам се да не мисля за това и се случва все по рядко при мен.
А за сина ми при всички случаи ще е пречка за него,дано успее да се оправи с това .

rosikosefi, да не си зодия Скорпион? Ние имаме навика да ревнуваме приятелите си...

Радвам се, че ти е интересна темата значи може да я обсъждаме много. Сега като се замисля и аз изпитвам ревност към приятелите си, но като че ли е по различна и по безболезнена. Сякаш е вродено. Интересно е повечето децат са ревниви, но като пораснат при някои оства а при други не. Аз като се замисля май от малка съм си останала такава. И да се похваля днес вече де опитвам да мисля по различен начин.

Пеперуда, знаеш ли какво чудо ми се случи преди няколко дни, твоят пост ми напомни за него, бях го заличила от съзнанието си. Имаме си външна чешма, аз настоях да ми я направят, за да ми напомня къщата на татко на село. Та излязох да измия една маруля и докато чистех външните листа една пеперуда се опита да ми кацне на ръката, макар че не беше неподвижна. Опитах се да я отстраня, но тя настоя и най-накрая стана нейната . Кацна, постоя малко, като че ли да ми даде някакъв знак, да ме накара да се освободя от лошото настроение и отлетя. Аз пеперудата я оприличавам с маминка,когато ми е много трудно, тя ми изпраща едно такова ефирно създадние, което да ме успокои и да ме върне към красотата, да ми каже,че е винаги до мен, макар че вече я няма. Е, беше наистина много емоционално преживяване.
*Tetida* ,Луна ти го е казала много точно, ревниви сме,когато не сме сигурни в себе и не се оценяваме достатъчно. Обичай се повече.
А виж това за детската ревност е интересна за коментиране тема! По принцип, децата ревнуват, когато, според тях, не получават достатъчно внимание и се чувстват пренебрегнати. Обикновено се получава,когато се отглеждат предимно от майките и са много привързани към тях. Колко е голямо детето ти? Вероятно е само все още!В смисъл, че няма сестричка или братче.Оооооооооооо, ами ти си истински богата с три деца! Много се радвам на теб и на куража ти! В Италия три и повече деца са нещо нормално, макар че напоследък е рядко явление дори тук многодетното семейство. Мисля си, че в момента в който се успокоиш и не търсиш работа, ще получиш предложение за такава. При мен все така става-в мига , в който си река:"е , да става каквото е писано!" и всичко си идва на мястото.
Приятна вечер!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Странно, но при мен е обратното  Ревнувам хора, които не са толкова близо до мен. Партньори и приятели никога не съм, дори и в някои странни ситуации. Но някои скъпи, но не толкова близки - и още как    Егоизъм някакъв е това, от лошия вид.    Не стига, че не сте ми на една ръка, ми и на две искате да ходите  Честно казано това ми е едно от най-трудните за разбиране чувства, може би именно защото не ми е съвсем присъщо и като ме споходи, се изненадвам от себе си