Подсъзнанието може всичко 57 /Линкове за всички техники има на първа стр.

Аз не мога много да различа ревността от чувството за собственост, но си  знам, че не ми е приятно, нещо, което живее с мен да ми го пипат.

А пък чувство за собственост изобщо не ми е ясно кво е. Не се сещам за такова в мен нито към вещи, нито към хора. А сигурно има и такава връзка, трябва да да си потърся скритото зрънце. Иначе за мен е по-скоро усещане за пренебрежение или понижаване на пиедестала. Не знам как да го обясня  Тъй или иначе, поне не е често, та много да го мисля, но като почнахте разговора, взех да разсъждавам върху себе си 

 А как мислите дали чувството за ревност не е породено от това, че партньорът ви не ви обръща желаното от вас внимание....а не от липса на самочувствие или ниска самооценка. Ако всеки ден вашият партньор е зает с различни задачи(за които знаете, че няма как да пренебрегне) и живеете с него, но все нямате време да си кажете нещо, то тогава пак би могла да се прояви ревността. При мен не мога да кажа, че е от липса на самочувствие(може би по някога да, но всяка от нас има моменти в които е с малко по снишено самочувствие). То колкото и да си запълниш ежедневието, когато не получаваш нужното внимание, мисля, че всяка една от нас би изревнувала ......Мисля, че много се отклонихме от темата а аз исках само някакви техники или убеждения. Много съм ви благодарна за съветите, съпричастността. От всеки пост си щипнах по нещо, което е много полезно за мен. Много ви прегръщам и целувам    

Точно до скоро бях в подобни отношения с чувство на собственост. Аз поне го разбирам по следния начин (или поне това беше в моя случай): "не можеш да излизаш с мъже-приятели", "не може да пишеш смс на други хора", "с кой си/беше", "какво прави" ... един вид притежание на личността, което е адски дразнещо и просто нищо не се получава от такива взаимоотношения 

С първото ми гадже заради ревността му се разделихме.. леле, задушаваше ме ! Идвал е в приятелката ми за да ме разкара от там, че седим с нея и гледаме художествена гимнастика !  
И заради това му изтече мандата бързо,бързо.... По късно и аз съм ревнувала , но за кратко...  И до ден днешен не знам дали имах основание, но от позиция на времето мога да кажа,че тогава самочувствието ми беше по ниско, заради килограмите ми... Не съм била много кг, но  дамата,която бях нарочила беше много слаба... Колко съм била глупава само !  
Сега след много години , бих казала, че по скоро ще съм обидена, ако  имам повод за ревност, отколкото да кажа : Аз ревнувам.  
Тетида, не трябва да изпитваш ревност, няма смисъл..само се самобичуваш така миличка....
Намери си занимания твои си, излизай си с приятелки ,докато твоя човек е зает...отдели си повече време за себе си ,намери си хоби ,ако си нямаш.... Покажи му,че ти си индивидуалност,която чудесно може да си  се забавлява и не скучае, когато някой не и обръща внимание..или е зает. Исках да кажа: не му показвай, или не му казвай , че те дразни това, че не ти обръща внимание - Ти си имаш твоят жовот, твоите ангажименти  и това, че сте заедно , съвсем не те прави да живееш под неговата сянка, или да дишаш чрез него ! Това разбира се, не значи, че не го обичаш...но както той е зает, така и ти си заета, защото си имаш собствена територия, работа, цели, кръг от приятели . Когато ревнуваш, губиш част от своята индивидуалност. Бъди самостоятелна, интересна и загадъчна жена, стъпила на краката си , , уважаваща себе си . Раздели се завинаги с ревността! 

Аз за ревност съвети не мога да дам, никога не съм ревнувала, не съм изпитвала чувство за притежание. ако мъж, приятел иска да ме напусне - ми той/тя губи, не е бил моя човек, нека търси щастието някъде другаде и взаимно да не се измъчваме    И за щастие, никога не съм имала среща със задушаващи хора.

*Tetida* ако правиш утвърждения, единственото "условие" е те да са положителни, а не "няма да ревнувам повече". Нека бъдат нещо от сорта "Аз съм положителна личност, с отворено сърце и душа, обичам мъжа си и приятелите си и им желая всичкото щастие на света"

Ето една интересна "молитва" която прочетох днес
"Дай ми богата фантазия,
за да мога в нужния момент, на нужното място,
мълчейки или говорейки,
да подаря някому нужната топлина.
Направи ме човек, способен да достига до тези,
които са стигнали дъното.
Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.
Дай ми не това, което искам,
а това което действително ми е необходимо.
Научи ме на изкуството на малките крачки."-
Антоан дьо Сент-Екзюпери

Хубав и успешен ден на всички

Аз пък не ревнувам. Не знам защо това чувство ми е чуждо. Въпреки, че мъжът ми много често ходи командировки аз даже и не си помислям нещо. Просто избягвам да си пълня главата с глупости. Казвам му само умната и не го мисля повече. Единствено съм ревнувала веднъж като бях бременна в големите месеци, но това го отдавам на хормоните и килограмите. Сега и детето ми не ревнува. Въпреки, че хората казват, че като е само дете става егоист и ревнува родителите си моето дете доказва точно обратното. Той си дава играчките на децата, като дойдат на гости дава всичко което има. Като сме с някоя приятелка с бебе аз го гушкам, говоря му, лигавя го и моето дете се радва заедно с мен. Даже ми казва да го гледам добре , да му пея и такива неща на чуждото дете. А съм забелязала някой деца които са 2 в семейство как не си дават играчките и как се ревнуват по между си и даже има скрита злоба към братчето или сестричето. Та е много индивидуално. И израза не го оставай само дете да не стане егоист ми е много измислен и се използва като оправдание от някои за да оправдаят появата на второто дете.

Един подпис да ударя отдолу и аз. Десятката си нацелила с обяснението.
Аз вчера се чудих как точно да го опиша... 
И аз не задушавам, не ровя, не търся поводи и причини. Не се страхувам от евентуална изневяра. Не мога да опиша и задоволството си от същото ответно отношение. А пък вниманието ако не съм го получила такова, каквото аз искам, не стискам зъби, казвам си.
Понякога си мисля, или си мисля, че мисля...  , че е поради осъзнаването на простичката истина, че хората идват в живота ни, когато са ни нужни и си отиват, когато са си свършили задачата. Да, понякога е за цял живот партньорството, но  и не липсват разделите и преминаването в друга осъзнатост, други желания, други цели и прочие. Няма как да видим бъдещето до стотна от секундата отмерено, а и живеем сега, в точно този момент. С какви емоции ще го изпълним, по-често от осъзнатото зависи от нас. 

Много приятна история. Нали знаеш, че пеперудите носят късмет и гущерчетата, и калинките, и зелените скакалци, и щурчетата,и четирилистните детелини...

danilu, мисля, че това, което ти се е случило, е наистина много силен знак.
По принцип пеперудата е считана за символ на трансформацията, на освобождаването от старото и приемане на новото.
От друга страна, за пеперудите , водните кончета и подобни същества, съм чела, че са посредници между измеренията и могат да преминават от света на фините енергии в нашия, по-плътен свят.
Виж и ти как си помислила, че е възможно да е знак от майка ти 

Аз съм зодия Лъв,не Скорпион.Имам две дечица,сестричката му е на 2години и половина,той е на 9 години.Никога не ми е минавало през ум,че искам второ дете,за да не е егоист първото.Освен,че и двамата с мъжа ми искахме две деца.Другото което е,че ние няма да сме вечни и ако запазят добри отношения,винаги ще могат да разчитат един на друг,дори само за емоционална подкрепа.Аз имам двама братя и една сестра и сме в добри отношения,всичко мога да споделя със сестра ми.Братята ми също винаги са ме подкрепяли.За щастие майка ми е все още при нас.
За играчките тя по не дава,той и дава почти всичко,но пък я дразни по други начини,но ако някой я пипне на вън или и се присмива,много се дразни,не дава никой да я удря и да я бута.Пази си я.

Има ли смисъл да купувам Подсъзнанието може всичко за деца 3-12 г. Нещо различно ще науча ли?

Запис !!! Ще разгледам темата ! Аз съм последовател на Тайната и се радвам на резултатите от това.

Включвам се с една любима мисъл '' Стъпка номер едно е да вярваш , че това което искаш е вече твое.Да имаш непоколебива вяра , вяра в невидимото...''

Ревността, може да е провокирана от много неща- изневяра в предишна връзка, ниското самочувствие, липсата на внимание, и т.н., това е едно от най-пагубните чувства, ревнувала съм  .
Мисля, че всеки ревнува, но обектите на ревността са различни както и силата на ревността.

от няколко години съм във форума и не знам къде съм проспала тази тема 

с удоволствие ще ви чета и ще се включвам, надявам се на място! Работата върху себе си почти не съм занемарявала, освен през последните 2-3 години, покрай тормозът, в който се оставих да живея от старна на мъжа ми. Все още се опитвам да разбера защо ми го изпрати Господ и на какво трябва да ме научи...надявам се скоро да открия отговора и да се освободя . В хороскопът ми тази година ми е съдбовна. да видим ...