В момента чета ... 19

  • 44 892
  • 740
# 165
"Балада за Георг Хених " - Виктор Пасков -четох тези дни, дали просто я подхванах в грешното време за мен  или просто съм прекалено разсеяна, за да й се насладя и оценя подобаващо, но нещо ми липсваше. Може би историите в така наречения дом, можеха да са повече развити, така ми стояха едва загатнати, само щрихи на тъжните, жалки съдби на живущите там. Историята е тъжна и гротеска,  докосна ме и едва ли може да остави някой безучастен. Не скривам, че зароних сълзи, когато Хених го отвеждаше линейката, когато гледаше с празен поглед и в много други моменти, рядко ми се случва да плача над книга, но защо  останах със смесени чувства, все още не мога да определя точно. Или може би мога, но трудно си признавам, че подобни съдби, подобни истории ме карат да се бунтувам, да недоволствам от несправедливостта, от глупостта дори ако щете и наивността понякога в добрите хора. Двете преплитащи се сюжетни линии -от една страна съдбата на майстора и от друга ежедневието на едно бедно семейство, за което притежаването на един бюфет е целия му свят, мечтите му -показват съдбите на много български семейства, реалност, която дори и в днешни дни е сред нас, но за която умело си затваряме очите. Постоянно се питам, колко хора са способни да помагат на другите, толкова ли е трудно да отделиш от храната си, за да нахраниш гладен, дори когато на твоята трапеза няма достатъчно, да облечеш голия и босия, да нахраниш животинка и да й помогнеш да изгледа поколение? Малко са тези, които го правят. Кога за последно нахранихте някой? Кога за последно дарихте ненуждните си дрехи и посуди?
 С гордост обаче мога да споделя, че българина е състрадателен, че българина не е егоист, че макар и да не виждаме добротата и протегнатата ръка, тя я има и можеш да срещнеш хора, които ще отделят и ще помогнат. Не съм обръщала достатъчно внимание на тази наша добродетел, но откакто живея в страни с висок стандарт на живот, аз я прозрях, сблъсках се с ужасяващата действителност. Вярвайте ми бясна съм - справедливо ли е колкото си по-богат, колкото повече страната ти е осигурила висок стандарт на живот, толкова повече да се стремиш да си "авантаджия", толкова повече да се "циганиш" и хорското нещастие да те оставя безучастен? Всеки цент да е за твое лично благо.

 Българите сме бедни , но богати!
Виж целия пост
# 166
То даже не е и чиклитско, ами и аз не знам  как да определя стила на авторката...  
Някаква странна микстура между криминална и любовна интрига, чиклит, всичко това преплетено от някакви абсурдни мистични нишки... Като преродения Айнщайн в бебето на Жозиан...   Laughing
Първата и втората книга ги прочетох. Третата вече ми дойде в повече  Laughing
Виж целия пост
# 167
Мда, правилно съм преценила, че не е за мен. Peace
Виж целия пост
# 168
"Балада за Георг Хених " - Виктор Пасков -четох тези дни, дали просто я подхванах в грешното време за мен  или просто съм прекалено разсеяна, за да й се насладя и оценя подобаващо, но нещо ми липсваше. Може би историите в така наречения дом, можеха да са повече развити, така ми стояха едва загатнати, само щрихи на тъжните, жалки съдби на живущите там. Историята е тъжна и гротеска,  докосна ме и едва ли може да остави някой безучастен. Не скривам, че зароних сълзи, когато Хених го отвеждаше линейката, когато гледаше с празен поглед и в много други моменти, рядко ми се случва да плача над книга, но защо  останах със смесени чувства, все още не мога да определя точно. Или може би мога, но трудно си признавам, че подобни съдби, подобни истории ме карат да се бунтувам, да недоволствам от несправедливостта, от глупостта дори ако щете и наивността понякога в добрите хора. Двете преплитащи се сюжетни линии -от една страна съдбата на майстора и от друга ежедневието на едно бедно семейство, за което притежаването на един бюфет е целия му свят, мечтите му -показват съдбите на много български семейства, реалност, която дори и в днешни дни е сред нас, но за която умело си затваряме очите. Постоянно се питам, колко хора са способни да помагат на другите, толкова ли е трудно да отделиш от храната си, за да нахраниш гладен, дори когато на твоята трапеза няма достатъчно, да облечеш голия и босия, да нахраниш животинка и да й помогнеш да изгледа поколение? Малко са тези, които го правят. Кога за последно нахранихте някой? Кога за последно дарихте ненуждните си дрехи и посуди?
 С гордост обаче мога да споделя, че българина е състрадателен, че българина не е егоист, че макар и да не виждаме добротата и протегнатата ръка, тя я има и можеш да срещнеш хора, които ще отделят и ще помогнат. Не съм обръщала достатъчно внимание на тази наша добродетел, но откакто живея в страни с висок стандарт на живот, аз я прозрях, сблъсках се с ужасяващата действителност. Вярвайте ми бясна съм - справедливо ли е колкото си по-богат, колкото повече страната ти е осигурила висок стандарт на живот, толкова повече да се стремиш да си "авантаджия", толкова повече да се "циганиш" и хорското нещастие да те оставя безучастен? Всеки цент да е за твое лично благо.

 Българите сме бедни , но богати!


Много добре казано!
Виж целия пост
# 169
 Аз чета "А планините ехтяха" и ставам все по-объркана.

 Много ми хареса началото на книгата. Направо ме теглеше да чета. Но се наложи два-три дни да не чета и вчера като я започнах пак, вече не ми беше интересна. Сега прочетох стотина страници, но не ми създава някакво кой знае какво приятно усещане. И ми е много объркана. Тъкмо свикна с героите и събитията покрай тях и хоп, нещо напълно ново и извън тях се случва.
 Дано нещата да се променят, че бях с големи очаквания.

 Другите две книги на Хосейни ги прочетох на екс, толкова много ми харесаха.
Виж целия пост
# 170
Днез започва "Пловдив чете" и ще продължи до 16 юни. Давайте предложения за хубави книги, които да си напазарим  Simple Smile
Виж целия пост
# 171
С голямо удоволствие искам да споделя с вас това:

25 признака, че си пристрастен към книгите   Laughing

(аз покривам абсолютно всички, включително това за купищата книги до стената, защото нямам четец)  Mr. Green

Мона Лиза, благодаря много за това, искрено се забавлявах. И аз покривам почти всичко, но най-много ми допада правило № 18.
Виж целия пост
# 172
С малко закъснение, но да се похваля с придобивките от Панаира на книгата:

Харуки Мураками - Страната на чудесата за непукисти и Краят на света
Пол Остър   - Лунен дворец
Айрис Мърдок - Италианското момиче
Доктороу - Призраци в Ню Йорк

такааа - тези четирите ги купих, защото обичам авторите, но купих и две от любопитство, едната, защото авторът е бил номиниран с нея за Букър" и е ирландец (а те са добри разказвачи)-

Колъм Тойбин - Маестрото

и другата -защото отдавна не съм чела руски автор -

Алексей Иванов - Х&К

Ако някоя ви е заинтригувала - казвайте.


Бях си набелязала и други, но едно пиленце ми подшушна, че ще ми подарят за РД (който следваше след 2-3 дни) електронен четец и аз реших да си спестя някой и друг лев.

Обаче: голямо разочарование! В Читанка няма нито една нова книга, която да ме съблазни.
Ако знаете друго място, помагайте. Или пък да ми препоръчате някоя книга, която ви е харесала.
Но не ми се четат кримки, трилъри и арлекини, нито чиклит.

 
Виж целия пост
# 173

Харуки Мураками - Страната на чудесата за непукисти и Краят на света


Бих искала да знам какво ти е мнението за тази книга,защото скоро мисля и аз да се запозная с Мураками : )
Виж целия пост
# 174
Мен ме интересува коментар за тази:   Алексей Иванов - Х&К.
Виж целия пост
# 175

Харуки Мураками - Страната на чудесата за непукисти и Краят на света


Бих искала да знам какво ти е мнението за тази книга,защото скоро мисля и аз да се запозная с Мураками : )

Ако ще се запознаваш с Мураками, можеш да почнеш веднага от Спутник, моя любов или Норвежка гора. Която и книга да вземеш, ще разбереш дали го харесваш. Аз съм прочела 9-10 и всичките ми харесват. Но... трябва да пробваш, има и хора, които не го харесват.
Виж целия пост
# 176
Мен ме интересува коментар за тази:   Алексей Иванов - Х&К.

ок. Щом я прочета, веднага ще споделя.
Виж целия пост
# 177
Започнах тази:



Вени  Hug
Виж целия пост
# 178
Приключих с "Играта на Джералд" на Стивън Кинг, копирам си мнението от Гудридса:
"Няма кво да говорим-Стивън Кинг си е майстор, успява да те заинтригува, изплаши или ужаси, започнеш ли негова книга толкова те увлича че трудно я оставяш. Е...има и изключения, но са малко:)"

Най-накрая си купих и "Да дойдеш на света" на М.Мацантини, държа я като бижу, мириша я и я притискам до сърцето(аз по принцип май така правя със всички новозакупени книги де Grinning). Благодаря ти Свет, ти беше една от причнините да си я купя и мисля че няма да съжалявам. Но засега отлагам започването й, искам да си я прочета на спокойствие, а сега съм много ангажирана с едни проекти и вечер съм гроги и много бързо заспивам Rolling Eyes, не знам колко време ще издържа да не я чета, но ще опитам. Междувременно чета още книги, една на електронен четец денем в промеждутъците- почивки: "Дума Ки" на Ствън Кинг и все още бавно се наслаждавам на "География на блаженството". А вечер се приспивам Simple Smile с тази:


Виж целия пост
# 179

Междувременно чета още книги, една на електронен четец денем в промеждутъците- почивки: "Дума Ки" на Ствън Кинг ..


Интересно ще ми е да чуя чуждо мнение за тази книга.. на мен ми е любима.  Heart Eyes
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия