В момента чета ... 19

И на мен...

хах, Киф, май сме от една корица с теб. И прехваленият "Правек .." ми докарваше прозявки.

"Главата на професор Доуел" от Александър Беляев чета. Хубава е.

Вчера дочетох "Езикът на цветята" от Ванеса Дифенбо. Книжката беше много приятна изненада за мен.И не само речника на значението на цветята,но и историята на необичаното,самотно и наранено дете,на детето,което се бои да се покаже на света,да разчупи черупката на своята броня изкована от толкова болка и неразбиране,детето,което не знае как да реагира като някой все пак го иска,не може да повярва,че може някой да го обича,защото е приело като единствен верен етикет за себе си,макар и да не си дава сметка обвиненията на другите за това какво е според тях,а не се е запитала какво е самата тя докато нещо не я разтърсва...
Борбата и за и против себе си,ме жегна.Самият процес на откриване на себе си,болезненият път към теб,изборите,които правиш ми напомниха нещо мое,мои търсения,макар и на пръв поглед съвършено различни като обстоятелства,но имащи нещо общо като усещания.Като се затваряме в себе си и отблъскваме хората,които ни обичат ние нараняваме себе си също толкова дълбоко както и другите.Колко е трудно обаче понякога да не се криеш,да се покажеш,да се откриеш,да приемеш удърите,защото и да избягаш ти носиш болката в себе си,своите демони,тя не те оставя никога.Виктория и нейното осъзнаване на това,че трябва да цениш любящите те хора и да ги къташ и гледаш като най-нежното цвете,както написах ме жегна с цената на личното осъзнаване и напомняне,сякаш вече от миналото си погледнах с днешните си очи един своеобразен белег в душата си,защото да някои неща,някои преживявания,усещания ни бележат.Но вече всичко е само спомен,който гледаш леко изтръпнал,но радващ се,че е отминал.
Днес захванах и не се отказах докато не прочетох и "Бяла като мляко,червена като кръв".Имах добро предчувствие за книгата,което напълно се оправда.Много човешка,с история,която докосва,история сама по себе си един калейдоскоп от по-мънички истории,които блестяха с цветовете на своите думи.Имаше толкова близки до всеки елементи-отношенията с родителите,приятелети,училището и  учителите,колебанията ,търсенията и въпросите за света и себе си,за чувствата си,за смъртта,за живота,за любовта,все неща,които всеки малко или много е преживявал.И всичко това съградено по начин,който ме накара да чета и чета,да не искам да се отлепя от историята. Ето и малко цитати от книгата,които си харесах.Имаше и цели моменти,които много ме трогнаха,но няма да ги изброявам тук.Ето само цитатите:
Утре мисля да подхвана Агата Кристи-"Часовниците".Напредвам ,макар и бавно и с втората част на "Песен за огън и лед".

Прочетох "След багера" и това ми е мнението  - 5/5!

Започнах "Правек и други времена"

Имам молба, момичета, ако някоя от вас има път по центъра на София или около Красно село и има "Размишления в катраненото буре", ще съм много благодарна, ако ми я даде за мълниеносно прочитане. 

След " Ловецът на хвърчила" започнах

Това е добро...аз я четох преди време малко е тийнейджърска ама става...увлекателна е!!!

приключих с "Пилето" на Уортън и сега съм на Виктор Пасков. Взех си "Алилуя" - май са събрани всичките му произведения.
Почвам да разбирам защо Стивън Кинг е бил толкова впечатлен от този автор.

  Чета "Избрани разкази и пътеписи" на Константин Константинов. Чувствам се топло и уютно надниквайки в българската действителност от началото на 20 век. Нататък има разкази и от чужбина, но не съм стигнала до тях.

Мона Лиза, точно същите моменти и мен много ме развълнуваха, няколко пъти си ги препрочитах, толкова тъжно написани. А пък после с бебето...

Съвсем скоро четох "Германия - мръсна приказка" и "Балада за Георг Хених", има ги и в този сборник, влюбих се в автора! И "Аутопсия на една любов" прочетох и макар, че е по-хард   , много ми хареса 
Миналия ден завърших "Крадци на лебеди" от Елизабет Костова - хареса ми много. Сега съм в началото на "Великият Гетсби", нямам мнение все още...

Ох, Буб, ,,ако знаеш от кога се каня на Етретат, това лято пак планирах да почивам там, но докато се усетя и 97% от хотелите бяха заети, но докато те гледах, че четеш Крадците си мислех само за там Радвам се, че ти е харесала, защото се притеснявах да не съм те подвела несъзнателно с моите впечатления.
Гетсби ми хареса много

И бебето и продадената къща, която можеш да си върнеш, но миналото, не ... страхотна книга. Може би я прочетох в много впечатлителен момент, но е факт, че още я мисля!

И за мен моментът с бебето беше един от най-силните в "След багера". Но не с лошото, а с хубавото, ако може изобщо да се каже такова нещо за подобна ситуация ("развръзката"). Заради всички останали от семейството – техните реакции, действия и мисли.  Като юмрук сплотено семейство, с мъдри деца – сигурно заради доверието, което могат да имат в родителите си. А краят? За мен това беше "положителна" книга въпреки многото мъка и трудности. Аз полудях по тази книга още преди да си я купя - когато прочетох откъс от нея в интернет (а по това време поглъщах „Размишления в катраненото буре“). В интернет беше описано пътуването към новото място и всяка дума от този откъс ме караше да преглъщам от вълнение, включително диалозите, чрез които вече чувствах героите и атмосферата, без още да съм чела книгата.

Ето заради такива хубави книги сега не мога да харесам „А планините ехтяха“. Все пак реших да я започна, защото само като я разгърнах, видях, че ще се изчете бързо – защото е „лесна“. И за мен  ужасно плоска и невълнуваща… На 2/3 съм за един ден и чакам да свърши, да започна нещо, което ми харесва. Не помня в другите две книги начинът на писане на Хосейни такъв ли е бил, преди години може да съм имала други критерии, сега съм май голям каприз и вече не харесвам това, което аз съм си нарекла „обикновено“ писане. Мислех нищо да не пиша, защото не обичам отрицателни отзиви, но по-скоро „След багера“ ме провокира днес да се включа в темата. И трябваше да спомена и какво чета. Ще избегна подробностите за това какво не ми харесва (всъщност засега почти няма аспект, който да ми харесва). Все пак дано до края  стигна от 2 до 3 звезди (от 5).

Свет, аз сега чета Правек, не мога да се нарадвам на късмета си, че тази седмица попаднах на тези страхотни книги. Всяко изречение е като мелодия и сентенция от древноримски философ едновременно. Това са книги, които променят хората.
Разбира се, че не е задължително да се харесат на всички, по тази причина не знам защо трябва да се противопоставят мненията и да се търси универсалната истина. Не е учудващо, че на 5 човека една книга им е харесала, а на други 5 - не. Толкова сме различни по светоусещане, житейски опит, темперамент и емоционалност, че как беше " боклукът за един е съкровище за друг"