В момента чета ... 19

svet, не съди толкова строго Хосейни! Аз може би съм от малкото, които харесаха "А планините ехтяха". Да, не може да се мери с любимия ни Уортън, но лично за мен този автор си има запазено място в сърцето ми. Все още не съм чела нищо от Джак Харт и не мога да ги сравнявам двамата, но Хосейни е може би единствената възможност на афганистанските жени и деца някой да разкаже историите им  и аз го уважавам заради това.

Сега се сещам, че когато писах коментара си за последната му книга, забравих да спомена колко много се развълнувам всеки пък, когато прочета посвещението на първата страница! Само то ми е достатъчно да усетя любовта му към народа и хората му. (На Харис и Фарах, които са светлината на очите ми и на...).

Снощи дочетох "Да срежеш камъка" на Абрахам Вергезе и много се разстроих, въобще не очаквах такъв финал. Хареса ми като цяло, но определено имаше моменти, които ми беше трудно да изтърпя. Особено първите 150 стр. бяха кошмарни, даже се ядосвах, че трябва да чета такава скучна книга по време на почивката си! Но после постепенно нещата се оправиха, а и средата на книгата беше най-добрата част според мен.

Имаше прекалено много медицински термини, болести, травми, за които не ми се чете, не искам да знам, че съществуват.

И нещо друго ме подразни, което съм срещала вече прекалено често в книгите. Историята започна в някое отдалечено местенце по света, в този случай Етиопия, минават години и главните герои неминуемо се срещат в Америка! Не ви ли звучи наивно и плоско? Този сценарий вече ми е до болка познат.

Книгата ме впечатли с това колко много обич могат да дадат един мъж и една жена на две деца, които не са биологично техни. Това беше най-важното от тази история.

Искам да споделя с вас и едно стихче от предишната книга, за която писах тук - "Под сянката на свещеното дърво"  на Вадей Ратнър. Там ме впечатлиха стиховете, които пишеше бащата на героинята и въобще цялостното поетично звучене на историята, въпреки заобикалащия ги ужас. Надявам се да има и други прочели и харесали книгата.

"Веднъж, в просъницата на едно пътуване,
видях дете, което носеше душата ми."

Интересна, увлекателна и с много тъп край. 

Привърших "Мирис" и за моя изненада последните 20 страници от книгата ми харесаха. Усетих някакъв смисъл на случващите се в книгата събития.
Но все пак 20 страници от 390 не е кой знае колко  

Започвам "Ад" на Дан Браун, надявам се да бъде интересно и неангажиращо четиво, малко за разпускане, макар и  да имам  още месец до отпуската.

Ох, аз истински се вълнувам със всяка прочетена страница от "Рапорт пред Греко".
С такава любов е описал този човек родината си, с такива изразни средства, че ти се ще да отидеш и да видиш с очите си и ако можеш да го почувстваш по същия начин.
Никога не съм мислила, че Гърция е с чак толкова красива природа, поне от снимки и филми, които съм гледала, със сигурност може би България е далеч по-красива страна, но много ще се радвам някой да ми посочи българско произведение, в което да е описани кътчета от България с такова майсторство и искрена синовна обич. Може би няма да е зле да прочета пътеписите на Вазов, на които се мръщех толкова време.
Та тази книга за мен е едно пътешествие из живота на Казандзакис, разказано  мъдро, честно и красиво.

Ооо, ако изглежда, че харесвам „След багера“ от прекалено честите ми постове за книгата, „Правек и други времена“ е даже на светлинни години „нагоре“ за мен. Точно книга за цял живот!

За различното харесване ясно, ето сега как „наплюх“ книгата на Хосейни, но просто не харесвам такава литература. Историята може донякъде да е вълнуваща, но аз явно искам и в стила нещо да ме впечатли. Снощи се замислих на кои книги ми напомня и се сетих за „Къщата на джамията“, „Изпепелени сенки“, „Името“, които минаха набързо през съзнанието ми. Харесвам тези източни страни, но малко се поизтъркаха сякаш темите и често стилът на писане не ми е интересен в тях и най-вече – слабото „изпълване“ на  героите (според моя вкус). Обратно, книги като „Богът на дребните неща“, са Книгите за мен (отново харесвана ≈50/50 от читателите разбира се...).


Елинка, права си.   Правилно съм се опитвала да се въздържам от отрицателни коментари. И когато пиша положителни, си позволявам да съм „хард“, за отрицателните се опитвам по-меко, но ето че съм те огорчила – една от най-любимите ми участнички в темата!  Аз говорех за книгата  като литература/стил, иначе като идеи и всичко за Афганистан – няма спор! Явно съм се понаситила на страдане по някои държави (вкл. Афганистан) и вече не ме трогват чак толкова (така се получи и с Босна/Югославия – много мъка изживях за хората там, но последната книга за този район не успя да ме развълнува). Аз също уважавам Хосейни като „глас“  на Афганистанския  народ, така както и американеца Грег Мортенсън, който дори няма претенциите да е писател, но и на мен ми става тъжно като видя критики за книгите на Грег.

Аз също се развълнувах от посвещението, защото усетих, че е искрено, а не формално. Но направо ми легна на сърце въведението към книгата (как се нарича - когато преди главата се цитира нечий стих?):

"Отвъд представите за греховно и праведно се простира поле. Там че очаквам."
Джелаледдин Руми, XIII в.

Може би и заради това имах прекалено големи очаквания (а и още не съм я свършила, може да се оправдаят; дано именно във връзка с цитата на Руми има някакво послание). И май така се получава с писателите с голям успех - хората после очакват същите или още по-големи постижения в творчеството...?

buttinsky, ако има книга на Казандзакис, която съм искала да прочета, това е именно тази. Но... някога!

Прочетох" Шоколад ". Малко по-бавно отколкото ми се искаше,защото времето напоследък ми е малко,но затова пък и се насладих напълно. Обичам Джоан Харис! Мисля да продължа с "Бонбонените обувки" и "Праскови за кюрето".

Веднага се сетих за едно така описано с любов кътче  :

http://chitanka.info/text/4128/2#textstart

Вече и аз съм влюбена 

Хм...замислих се за "Да срежеш камъка"... стигнах до към 150 страница и не можах да издържа да чета 80 страници описания как някой ражда /с пълни подробности/ и още куп такива...но все пак след тази анотация от Елинка може да я продължа...thank you

Аз завърших "Главата на професор Доуел" от А. Беляев. Хареса ми.
Сега започвам най-после дълго отлаганата последна книга за Хари Потър:



Пазех си я за отпуската, когато ще мога да чета по много и по всяко време.

И ще я глътнеш за два дена.

buttinsky, запали ме и мен по тази книга! Ще я потърся в Читанка.

Аз започнах "Вакантен пост". Добре върви засега, но не очаквах да е толкова дебела и с такъв дребен шрифт Ще я чета дълго време.

 Здравейте!

 Чета ви, но не пиша, защото ни се прецака компютъра и трябва да го преинсталират. Та съм в очакване да е скоро. Пиша от лап топа на щерката, но не ми е удобен.

 Чета  доста книги, няма комп и никой не ми пречи.  Обаче какви книги уцелвам напоследък...Не ме впечатляват. Моря си очите напразно. Дори мъжът ми онзи ден ми вика, че май вече съм спряла да подбирам какво чета. Замислих се. Май е така.

"Рапорт пред Ел Греко" отдавна се каня да я чета, но  е обемиста  и не ми се подхваща. Но като знам колко е сладкодумен Казандзакис, сигурно ще я изгълтам бързо. Като върна сегашните си книги  , може би ще я взема.

 Ще пиша какво съм прочела скоро. 

 Поздрави!

Нещо не можах да схвана. Чела си я и не ти е харесала или имаш нужда от специално вдъхновение, за да я почнеш?
Izma, мисля, че я няма в Читанка книгата, защото първо там я потърсих.
Нина*, мерси   Все пак в сравнение с Казандзакис, твърде декларативно ми звучи Каравелов.

Дочетох "13 причини защо". Приятна и интересна книга е. Започнах  

Въпреки не особено ласкавите коментари в последните страници, тази беше следващата ми запланувана книга, която вече започвам. Дано не ме разочарова!