В момента чета ... 19

Продължавам с 3-тата книга от поредицата Кросфайър

georgieva88, здравей и добре дошла  !
С интерес ще следя твоите постове, защото жанра, който предпочиташ, е един от моите любими.
Отсега си отбелязвам и двете книги, които си препоръчала и благодаря  !

Днес завърших "Врагът"на Лий Чайлд - осмата поред за Джак Ричър, чудесна. Досега само "Труден за убиване" и "Смъртоносна жега" ми бяха по-муднички, но като цяло автора ми допада много.

Започвам "Ад" на Дан Браун  .

За мен "АД" е най - добрата книга на Дан Браун  Изчетох я на един дъх!

Явно остарявам  , въобще не ми е интересна "Ад", някъде на половината съм. Като си спомня първите книги на Дан Браун как ги "поглъщах". Но трябва да се забързам с четенето, че книгата не е моя и трябва да я връщам.

Виж, интересно е описанието на Флоренция ( не съм ходила ), даже като стигна до  някоя забележителност или скулптура почвам да  се ровя в интернет да видя как изглеждат.

И аз съм на същото мнение.
И тази я "изгълтах бързо", за 3-4 дни приключих, но нещо... не ме впечатли толкова.

Имам още около 50-60 страници от "Аз преди теб" и след това се чудя какво да подхвана... "Градината на желанията" ли, "Тринайсетата приказка", "Парфюмът"... между тях се колебая за момента. Пък накрая сигурно ще посегна към нещо съвсем различно. 

Аз за "Парфюмът" съм чувала много ласкви думи и съм я набелязала за четене един ден, но съм се захванала с друго за сега. Ако я избереш, ще се радвам на още отзиви.

"Парфюмът" е хубава книга, за мен не беше чак страхотна, но се радвам, че я прочетох, така че и аз я препоръчвам

И аз само хубави отзиви чувах за "Парфюмът", но на мен не ми хареса и не бих я препоръчала

За мен "Парфюмът" е изключително добре написана книга. Ако пък поне малко се интересуваш от аромати, книгата е просто задължителна.

Добре, едвам ме навихте...    Утре я започвам. 

+1

Радвам се, че имаме сходни вкусове, Мона Лиза.   Тези книги и доста други "колежки" ги препоръчваха в темите, но явно аз съм по-нескромна и по-често пиша за тях... Радвам се, когато още хора са ги харесали и се извинявам на тези, на които им е писнало да слушат за тях... Пак не мога да се сдържа:

  
       

Прочетох тези книги, които не ми харесаха особено и които не помня добре (пак съм музикално замъглена сега; прилича ми на изневяра да се впускам в света на книгите в период, когато имам дълбоки музикани преживявания).

„Къщата на Халифа“ е с невъобразим брой правописни грешки. Че няма редактор, това е ясно. Но дори и преводачът би трябвало да знае българската граматика..? Интересно, че не изпитах особено желание да отида в Мароко (е, има значение целта - за туризъм или за живеене). Поне на мен ми подейства отблъскващо книгата. Въпреки че авторът е привлечен от тази страна и остава да живее в нея, описаните недостатъци са направо отчайващи. И му вярвам, макар че много неща изглеждаха преувеличени (мога да си представя и положителното там, но пък качества като нежелание за поемане на ангажимент, спазване на уговорка (за време, качество и т.н.), използвачество, мошеничество и др. типични за южните страни, са доста отблъскващи за мен, макар и описани в шеговит стил).


От трите книги сякаш Саган ми хареса най-много, макар и отново с познатия привидно лековат глас. Явно съм изчела по-хубавите й книжки. Но и тази не ми беше неприятна, средна работа. Изглежда отново повърхностна героинята, но както другите жени на Саган, все пак се опитва да мисли, да анализира, улавя нюансите в собствените си чувства, в отношенията.

Беше ми интересно, дори когато до средата на книгата мислех, че всичко това вече няма общо с мен. Но след средата имаше случки и размисли, които ме накараха да си спомня моменти и от моите лични преживявания, какво може да означава изоставянето на един мъж от една жена; да размисля отново за зависимостта на жената от мъжа – нещо лошо ли е, подарък ли е, да се приеме ли, да се отхвърли ли? Колко банално, но си помислих също – любовта е сложна работа. И всеки това „прави“ в крайна сметка – обича. И „лошият“ съпруг, и „лошият“ финансов поддръжник.  Мисля, че за книгата могат да се кажат и двете неща - "нищо" и "може да се намери нещо в нея". За мен - точната доза Саган за едно пътуване София-Варна.  Тук „хай лайфът“ ми беше доста чужд, малко изкуствено беше заклеймен, но все пак не мога да зная точно как е било преди години в Париж. Може би е било така. Може би и сега…? Може би е всичко - и градът на уличните художници, и градът на префърцунените арт салони...

Позволих си да сравнявам Дюрас и Саган – защо не, доста сходни неща: авторки-жени, Франция, любов. Но въздействието върху мен е различно. Любовта при Дюрас ме „наостря“, принизява, измъчва горчиво; при Саган мога да се оставя да изпитам удоволствие дори в страданията, те измъчват сладко; двойствеността при героините на Саган ми се струва част от емоционалността („Раздвоявах се между смях, неволен смях, и ярост – съвсем оправдана“; „Навън поех с широка крачка, затананиках си. Обземаше ме своего рода блажен гняв.“) Ето я точната дума – блаженство. Колко е лесно при Саган всичко да бъде блажено. А думата за Дюрас за мен все още си остава тази, която предимно свързвам с разказа на Селинджър – омерзение…

"Парфюмът" я бях почнала преди години, но явно не е бил подходящ момента. Някой ден пак може да се върна нея.

След се чудя коя от трите да чета