Януарчета - 8 тема

Setting Limits with Your Strong-Willed Child: Eliminating Conflict by Establishing Clear, Firm, and Respectful Boundaries
by Robert J. MacKenzie

Авторът на книжката изхожда от позицията, че всяко дете трябва да осъзнае, че живее в рамките на определени граници в поведението му, които важат винаги, независимо от ситуацията.  Той разграничава няколко типа характери при децата и отбелязва, че докато някои от тях са по принцип предразположени към това да искат да зарадват родителите си и да им угодят, други непрекъснато тестват до къде могат да стигнат в разширяването на позволените им граници, правейки бели, и бидейки „нагли“. И макар животът с такъв тип дете да е непрекъснато предизвикателство, не бива да забравяме, че то не е насочено лично към нас, детето не го прави, за да нагруби нас, а защото това е част от характера му, проява на любопитството му. Всички деца регулярно поставят родителите си на тест, за да разберат, вече уж пораснали, дали нещо в забранените им неща се е променило.


А сега по-конкретно: когато детето върши нещо неприемливо, трябва (еднократно) да се обясни защо това е погрешно. Обяснява се кратко, ясно и без намесата на чувства (например не „Недей да вадиш стъклените чинии от шкафа, защото мама много ще плаче, ако се счупят“, ами делово – „Не ги вади, защото, ако се счупят, ще се нараниш, а и няма да има от какво да ядем“. Ако детето продължи с нежеланото занимание (а то най-вероятно ще го направи), му давате еднократно възможност да спре – „Ако искаш да играеш с чинийки, ето тук са детските, с тях е позволено“. И когато и това не свърши работа, без повече многословие, убеждаване, предупреждения, трябва да наложите последствията. Това на мен ми е най-трудната част - категорично не говорим за физически последствия! А ми е трудно, защото хем последствието трябва логично да произхожда от типа беля, хем трябва да е разбираемо и осезаемо за детето, хем да е съизмерно с белята. Не да го лишим от играчки за цяла седмица, защото не си е прибрало конструктура днес. Ако е надуло звука на ТВ, ще го „накажа“ да го изключи и да не гледа повече. Ако удря някого, ще го махна незабавно и напълно от това място, с което ще сложа край на играта му. Но ето като примера с чиниите – какво да направиш с малко дете? При мен сработи да не давам стъклена чиния  на непосредствено последвалата ни семейна вечеря, а еднократна пластмасова, грозна. Страдаше от различността си, и то непосредствено след белята, и направи връзката между тях.
Важно е винаги нежеланото поведение да бъде коригирано, независимо от ситуацията (например с мама е забрането да се вадят чиниите, но с баба може, защото тя клечи до шкафи и ги варди). Ако номерът веднъж минава, веднъж не, това е покана за тестване непрекъснато и на всяко нещо дали може или не.

В книгата са дадени огромно количество примери за бели и коригиращи постъпки, както и е обяснен механизмът как сами да изберем такива.

Друг за мен изключително полезен похват, който буквално промени живота ни, беше въвеждането на таймер!  Идеята е да избегнем конфронтацията с детето, изтичаща от властта ни да кажем „Ето СЕГА трябва да направиш нещо си, или да спреш да правиш нещо друго“. Децата естествено се съпротивляват срещу тази проява на сила, и затова властта за определяне на Момента е поставена в ръцете на неудушевен предмет – таймер. Любимият ми пример от ежедневието ни: сутрин дрехите на Деян за детската градина са приготвени на столчето в стаята му. Той трябва обаче сам да се облече. Завлича се до тях, взема един чорап и започва да се въргаля из леглото, обувайки го. Когато след 10 мин отида да видя до къде е стигнал, той е все още с недообут чорап, играейки си с намерена в леглото му играчка. И 20 пъти да го подканя/заплаша, все едно. Накрая закъсняваме, аз нервно го обличам, той се тръшка, защото се чувства пришпорен, и става егати прекрасното начало на деня. В крайна сметка от това ми поведение той научава, че сутрин може да се мотка, колкото си иска, стига да издържи на мрънкането ми. На края така или иначе аз ще свърша неговата работа, а той ще си е поиграл на воля. Затова след прочитането на книжката въведох нова стратегия: с дрехите си Деян получава и наставлението, че, ако се мотка с обличането, ще пусна таймер. Когато времето му изтече, ще отиде на детска градина, както сам се е облякъл до момента на алармата му. Деян се заиграва, аз пускам таймера на 3 мин, което е преееедостатъчно време за обуване на чорапи, фланелка и къси панталонки.  Излизам от стаята. Таймерът звъни, влизам – Деян е по чорапи. А аз вече съм готова за излизане. Вземам го и излиза по гащи. 2 пъти му се наложи да се дооблече сам в асансьора и от тогава само мисълта, че ще включа таймер, го ужасява! Наказанието дори не го отразява като страшно, а пускането на таймера, водещ след себе си страховити последици. След като веднъж разбра принципа на действие на таймера, само споменаването му е достатъчно, за да си измие детето бързо зъбите вечер, или да събере играчките. Сякаш, след като веднъж прие, че след еднократно приканване, после определени задачи трябва да се свършат бързо, и започна да ги изпълнява, без да е нужно да тества дали наистина е така.
2 седмици бяха мъчителни и за двама ни, но от тогава детето е прекрасно, удоволствие е да се общува с него.
Последна важна насока: след понасяне на последствието от неизпълнението/ демек след наказанието, не бива да се цупим повече на детето по този повод. Направило е грешка и си е понесло последствията. Пито-платено. Вече сме на чисто.

Много повече от всичко споменато – в книжката. Ведно с класификация на характера на детето, на стила отглеждане на родителя (либерал, деспот и разни помежду), много конкретни примери, похвати, както и малко повече общи приказки.