Бихте ли помогнали на човек, когото не познавате?

Да, помагала съм в подобни ситуации и пак бих помогнала.

Изпадала съм и аз в ситуация, при която никой не ми помогна. Пресичайки (на пешеходна пътека!) натоварена главна улица в малък провинциален български град, се спънах и паднах много лошо. Водех 3-годишното си тогава дете за ръка, което падна с мен, но стана веднага, очевидно без да е пострадало. Аз останах за известно време на земята, докато се освестя и разбера има ли счупено. Болеше зверски, имаше кръв, изхвърчали обувки и чанта, грозна картинка. Минувачите на двата тротоара спряха и гледаха любопитно. Колите бяха спрели и свиркаха нервно да ставам и да освободя улицата. В съседната лента бааавно мина градския автобус и всички пътници, кондктори и водач ме гледаха.
Никой, ама никой не подаде ръка да стана, никой не преведе уплашеното ми дете на тротоара, никой не ме попита добре ли съм, нито подаде кърпичка да избърша кръвта по себе си или да попита имам ли нужда от лекар. НИКОЙ!
За протокола - никак не приличам на индивид от малцинствата, боята ми е друга.

Винаги бих помогнала. Случвало се е. Спирала съм дори с колата на аварирали коли, не че нещо разбирам, но може да има нещо в моята кола, което да им свърши работа на хората. На мен също са ми помагали.

Със сигурност, направеното добро винаги се отплаща, точно когато ти е най-необходимо!
Помагала съм, една жена беше паднала на леда и по никакъв начин не можеше да се изправи, нито пък аз да я вдигна, защото беше много хлъзгаво и само буксувахме и се наложи да я плъзна като шейна до едно колче за паркиране, за да се хване за него и да се изправи, толкова се смяхме с нея тогава (непозната беше), не че беше смешно, но наистина не знаех какво друго да измисля...
И на мен скоро ми помогнаха, паднах много лошо, нямаше никой на улицата а изведнъж усещам, че двама мъже ме вдигат, откъде се появиха и до ден днешен не знам, наистина нямаш никого наблизо, че и в далечината нямаше хора.

В ситуацията която е описана бих помогнала заради детето, дори и да имам съмнение, че човекът е видимо пиян.
Един път се бях забързала за лекция и една жена беше блъсната на пешеходна пътека, изтичах да ѝ помогна, а отзад шофьорите се бяха разбипкали, никой не слезе да помогне, самият шофьр който я блъсна седеше в колата и зяпаше тъпо, предполагам, че беше в шок, беше видимо много млад. Нямаше ѝ нищо на жената, помогнах ѝ да стигне до у тях, което беше на отсрешния тротоар. Но цялате трепереше, все пак не се наложи да се вика линейка.

https://www.youtube.com/watch?v=EfmKq1T4tMk

Бях попаднала на това видео (няма превод), накара ме да се замисля аз как бих реагирала.

  Това е и моето мнение....

Не ме интересува дали на мен някой ще помогне : ако помогне - добре, ако не - какво може да се направи...

Писах и друго, но хич пък не беше по темата и го трийнах...

Преди двайсет години, заради извънматочна, почти колабирах на спирката с ужасяващи болки,  а водех тогава тригодишния си син с мен...
Ако щете ми вярвайте, но дори на молби за помощ никой не откликна наоколо - аз седях на земята...
Едва спрях такси до втора градска, където ме приеха със спукана тръба...

А, да не захващаме тази тема.
На такива НЕ давам. Като ми мрънка за 50 ст. за баничка го водя и купувам баничка. Мангалите са наглеци, мързеливи и крадливи /без извинение/, не заслужават нищо.
Това тяхното си е изнудване, не е като да имат нужда от помощ.
Аз друго исках да споделя. За тези, които са глухонеми /не знам дали наистина са/, и обикалят по масите в заведенията, раздавайки листчета с обяснение "аз съм глухоням, дарете Х лева...и бла-бла". Постоянно обикалят, случвало ми сее да давам по 1-2 лв. когато са били млади хора. Но пътувах с автобус до Плевен преди седмица и докато тръгне автобуса /хората се бяха качили вече/ влезе един мъж на видима възраст около 50 години с такива химикалки и листчетата. Обиколи и раздаде, но видът му беше много мърляв и вонеше ужасно на алкохол. и през ум не ми мина да му дам, реших, че не е точно такъв, за какъвто се представя. Като тръгна да си ги събира и повечето хора не даваха нищо, оня най-нагло им сочеше в листчето последното изречение "Бог ще ви благослови за делото ви" или нещо от сорта, ти му го връщаш с видно нежелание да му дадеш, той ти сочи и подлага ръка...направо злоупотребяват с наистина нуждаещи се. Иначе за деца пускам в кутии и давам, може и да ме лъжат, но..
А, докато напиша, и ти си изтрила за ромите. Нищо, аз няма да трия.

Да, помагам в подобни случаи, мъжът ми е същият. Единственото изключение е, ако човекът буйства, но тогава мога да се обадя на 112.

Смятам, че повечето българи не помагат заради присъщите ни плахост и пасивност, изразяваща се в чакане да се види какво става или някой друг да свърши работата. Това е една от чертите на националният ни характер, която направо ме отвращава.  

А, стига, бе! Наистина ли има толкова много случаи, когато никой не се притичва на помощ?
А аз имам съвсем други впечатления. Няколко пъти ми се е случвало да видя човек в беда и не само аз съм се спирала и съм помагала, ако и доколкото мога, но и никога не съм била сама. Винаги е имало поне още един човек, понякога десетина, които са се опитвали да помогнат. Даже и бедстващият да е във видимо нетрезво състояние.
Особено пък ако има и дете... Не, наистина не мога да повярвам, че това е възможно.

Вярвам го и още как. Само си спомни последния поне за мен неразбираем случай на автобуса в Сф, в Надежда, където някакъв беше ръгал баща и син. И по ТВ го даваха, целия автобус стоял и гледал, оня се разхождал и никой нищо не направил, вкл. и шофьорът после си призна чистосърдечно "ами ако на мен ми беше направил нещо.. "????
Имаше и снимащи с телефони.

Никога няма да забравя един момент от детството си, не ходех на училище още. С баща ми се прибирахме от погребение, той беше подпийнал, качвайки се в трамвая падна. И тогава една много красива млада жена скочи, подаде му ръка и го вдигна.. И аз така правя до ден днешен.

Бих помогнала разбира се, не ми се е случвало човек да ми падне в краката, ама определено няма да го прекрача и да си подмина. Редовно вдигам паднали деца из площадките докато родителите притичат от кафето. Преди години припаднах на опашката в банката. Вярно познаваха ме, бях им клиент, но се събудих в ръцете на касиера, който се опитваше да спре кръвта от разбитата ми уста, една жена седеше до него с телефон в ръка и питаше искам ли да извикат линейка, друга пък искаше да ме придружи до поликлиниката, която беше на 5 мин. от офиса. Обясних им че не съм наркоманка, а бременна, но никой не го интересуваше какво точно е провокирало припадъка. Зараязаха си работата и никой не изпротестира че бърза. Няма по нормално нещо от това да помогнеш на нуждаещ се, чувството за безпомощност е ужасно.

Има. Преди няколко месеца бях писала как един циганин пребива яко жена си в центъра на София в една градинка, хора много, никой не се намесва, освен мъжът ми. Няма пак да пиша подробно, но са се спречкали, циганинът си е доразбил устата сам, след като се е върнал да донабие жена си, полицията идва, пише предупредителен протокол на мъжа ми да не доближава мангала. Жалби и т.н.

Миналата седмица - карам на път за работа по едни малки улички, на около 200-300 метра от мен (спряла съм, да чакам колата от дясно) пада възрастна жена на тротоара. Подминаха я 2-3 коли, хората я прескачаха!!! Спрях на аварийки до нея, за да й помогна да стане, тя пък заблъска вратата на колата, крещейки "Заради тебе паднах! Вижте я щеше да ме сгази!"... е важното е, че се пробвах.

Момиче падна на пешеходна пътека зимата по гръб, изкара си въздуха и си прехапа езика. Ами да колите я заобиколиха, хората я прескачаха. Младо, нормално момиче! Докато проверявахме дали не си е счупила нещо и да я вдигнем, ни освиркаха подобаващо, най-важното е да се стигне за работа, ако ще някой да умира. Закарахме я до нейната работа, доста се беше понатъртила, но казваше, че е добре, не искаше да я закараме в болница.

Ограбват сестрата на мъжа ми в градския, тя се усеща, развиква се. Всички (доста хора в час пик, между другото) се обръщат и се правят, че не виждат, не чуват. Джебчийте освен, че са я обрали са я и наплюли, заради това, че е имала дързостта да се разкрещи. Добре, че не са я набили.

... абе и още случаи имам. Мерзко и долно е това бездушие, но никога няма да се оправим (говоря за масата, явно е, че има много нормални хора, но са крайно недостатъчни, вярвайте ми). Просто не е нормално да не виждаме по-далеч от носа си, малки, сиви, църкащи мишки, е в това сме се превърнали  

Вероятно хората са наплашени.
 Преди една година:Отивам на работа, рано сутринта през лятото.Облечена съм делово, работата ми е такава. Изглеждам прилично. Падам, неизвестно по каква причина и не мога да стана, нямам никакви сили.Коляното ми кърви,усещам, че роклята ми е заголена, но дори не мога да се оправя.
Поне 15м. край мен минаваха хора, от двете ми страни, не спираха и ме подминаваха.На мен ми беше по- скоро унизително, отколкото болно.В един момент едно младо момиче с количка и още едно почти бебе спря до мен, без да мисли каква съм, пита ме имам ли нужда от помощ, но аз отказах, вече бях по-добре.

Преди повече от 20г- със съученички си купуваме билет за правостоящи за нашумял филм, набутваме се в навалицата, аз минавам напред.В един момент усещам, че губя съзнание, изчезва звук, картина и си мисля, че умирам/ много ниско кръвно, но тогава не знаех/Пропадам като в пропаст и нищо не помня.След като се осъзнах, усетих, че главата ми тежи страшно много, а аз съм се оказала кой знае как седнала на седалка на средата на реда и главата ми е опряна в рамото на една непозната жена, която ме придържа.Като се осъзнах, тя само проговори- Спокойно, спокойно.Вече по-добре ли сте.И ме държа на рамото си до края на филма, а приятелките ми така и не разбраха.

Така че може да се окаже всеки, независимо от вид, облекло, възраст в такава и в онакава ситуация. Не може да се очаква помощ, но е жалко.
По-скоро е жалко, ако хората днес са наплашени, не знаят етюд ли се разиграва, измама ли е или истина.

Помагам винаги когато мога. Бездушието, надменността ме отвращават. Има хора, които с лайняна клечка не мож им стигна вирнатия нос, прескачат и подминават - сакън да не си изцапат хубавите дрехи и нежните ръчички. Познавала съм такива индивиди..отвън блестят, отвътре кухо.

Последния път когато на мен ми помогнаха беше зимата. Бързах по Раковска, подхлъзнах се и паднах напред. Всички около мен се спряха, помогнаха ми да се изправя, някой ми подаде чантата. Едно мило момиче няколко пъти ме попита дали съм добре, дали имам нужда от лекар. Благодарих им, стана ми едно такова топло на душичката, напук на натъртеното.

Помагам,да-на деца и жени,на мъже-не ми се е случвало.

В Технополис заведох едно плачещо изплашено дете при охраната, загубило майка си и се щурка покрай щандовете. Никой от "консултантите" не го пита с кого е, що е  Майка му на долния етаж,даже не разбрала  .Почувствах се меко казано,нелепо.Все едно,че нарочно й намерих детето 

Скоро водих едно друго детенце до тоалетна, в Арена. По време на филма,аз съм с моя син, и едно момченце с кака си седят до нас. Пишка му се, каката слезе с него,ама изходът заключен.То се разплака милото,че ще се напишка  .Подбрах и моя, и него и го заведохме,че  към тоалетнта се влиза от входа на залата,а изходите ги отварят след края на филма.

И на мен са ми помагали,ама защото помолих. Паркирам в един мол.Върша нещо и установявам,че съм без портфейл  .Добре,ама нямам 1 лев да си платя паркинга  .Изрових де що имах монети в колата,докарах ги до 95 ст.Примолих се на една девойка,която паркираше до мен...позачуди се,позачуди,пък ми даде 10 стотинки  .Хем ме беше срам,хем пък не мога да изляза  Оттогава си оставям по 5-10 лв. в жабката.