Здравейте! 
Предварително се извинявам, ако тема от такъв тип е била обсъждана, но съм нов потребител във форума и не съм имала възможността да прегледам всичко.
Та, моята история е от вчера:
Пътувам си в автобуса. На седалката зад мен пътуваше мъж с момиченце, видимо от етнически произход. Мъжът се беше прострял на двете седалки и отвреме-навреме изхъркваше странно. На пръв поглед - пиян или нещо такова. Наближаваме последната спирка и в продължение на 5 минути момиченцето бута баща си и крещи "Тати, събуди се, трябва да слизаме". Вика все по-силно и с отчетлив ужас в гласа. Мъжът едва се движи, подбелва очи, не може да помръдне ръцете си. Целият автобус гледа. На мен ми става все по-ясно, че мъжът не е пиян, а има сериозен здравословен проблем, с други думи, става нещо. Мина ми през ума как може да си замине там, пред очите на дъщеричката си.
Автобусът спира на последната спирка (на която трябва да сляза и аз), всички се изнизват, никой не прави опит да му помогне, включително и шофьорът и служителят от столична мобилност, които бяха вътре. Аз отидох при него и му помогнах да слезе от автобуса (човекът не можеше да стои на краката си). Седнахме на спирката и дъщеричката му ми разказа как е пил "силно лекарство". Аз исках да повикам Бърза помощ, но мъжът отказа. Поговорихме доста след това и се оказа, че изобщо не е циганин, не че има значение. Черпи ме една цигара и каза, че за 12 години гурбет никога не му се е случвало някой така да му помогне, в следващите 20-30 минути ми благодареше горещо... Исках да ги изпратя до къщата им, за да съм сигурна, че са се прибрали и всичко е наред, но човекът отказа.
Това ме навежда само на една мисъл - ако утре на мен ми се случи същото, дали ще се намери кой да ми помогне? Или хората, дори тези, които не бързат, предпочитат да те подминат и да те оставят да си отидеш ей така, на седалката на автобуса? Въобще вие какво бихте направили в такава ситуация?
Извинявам се и на тези, които ще намерят темата ми за призив към хуманност или за алтруизъм. Аз съм научена, че да помогнеш на друг човек не е изключително, а ежедневие.
Виж целия пост
Предварително се извинявам, ако тема от такъв тип е била обсъждана, но съм нов потребител във форума и не съм имала възможността да прегледам всичко.
Та, моята история е от вчера:
Пътувам си в автобуса. На седалката зад мен пътуваше мъж с момиченце, видимо от етнически произход. Мъжът се беше прострял на двете седалки и отвреме-навреме изхъркваше странно. На пръв поглед - пиян или нещо такова. Наближаваме последната спирка и в продължение на 5 минути момиченцето бута баща си и крещи "Тати, събуди се, трябва да слизаме". Вика все по-силно и с отчетлив ужас в гласа. Мъжът едва се движи, подбелва очи, не може да помръдне ръцете си. Целият автобус гледа. На мен ми става все по-ясно, че мъжът не е пиян, а има сериозен здравословен проблем, с други думи, става нещо. Мина ми през ума как може да си замине там, пред очите на дъщеричката си.
Автобусът спира на последната спирка (на която трябва да сляза и аз), всички се изнизват, никой не прави опит да му помогне, включително и шофьорът и служителят от столична мобилност, които бяха вътре. Аз отидох при него и му помогнах да слезе от автобуса (човекът не можеше да стои на краката си). Седнахме на спирката и дъщеричката му ми разказа как е пил "силно лекарство". Аз исках да повикам Бърза помощ, но мъжът отказа. Поговорихме доста след това и се оказа, че изобщо не е циганин, не че има значение. Черпи ме една цигара и каза, че за 12 години гурбет никога не му се е случвало някой така да му помогне, в следващите 20-30 минути ми благодареше горещо... Исках да ги изпратя до къщата им, за да съм сигурна, че са се прибрали и всичко е наред, но човекът отказа.
Това ме навежда само на една мисъл - ако утре на мен ми се случи същото, дали ще се намери кой да ми помогне? Или хората, дори тези, които не бързат, предпочитат да те подминат и да те оставят да си отидеш ей така, на седалката на автобуса? Въобще вие какво бихте направили в такава ситуация?
Извинявам се и на тези, които ще намерят темата ми за призив към хуманност или за алтруизъм. Аз съм научена, че да помогнеш на друг човек не е изключително, а ежедневие.
