Бихте ли помогнали на човек, когото не познавате?

  • 9 028
  • 97
# 45
Браво на авторката за добрата постъпка! Hug Peace Човек до човека опира.
Да, бих помогнала на човек.На мене са помагали и аз съм помагала.
Стига да имам възможност, да не бързам за някъде или да съм с детето, например.
Виж целия пост
# 46
Хубаво е да си помагаме. Но сме толкова изпълнени с недоверие, имаме нагласата, че срещу нас стои някой, който лъже или се преструва за да извлече някаква облага.
Трудно се различават хората, коитонаистина са в нужда от тези, които играят циркове.
На дете и възрастен човек безусловно бих помогнала винаги.

Сещам се за един случай. Виждам пред стария ми офис, една жена сенала на пейката и плаче.
Отивам при нея и питам - "Всичко наред ли е? Да не Ви лошо?". Тя само тихичко ми каза, че всичко е наред.
Обаче не мога, докато си пия кафето навън да виждам как страда.
И пак отивам, при което само ми каза "Моля, оставете ме на мира"...Много кофти ми стана...
Виж целия пост
# 47
Смятам, че е нормална човешка постъпка да се помогне. Проблема е не толкова бездушието, колкото мисълта, че ни мамят с някаква цел. Иначе си мисля, че хората не са бездушни. Труден им е жидота на повечето, но помагат. Смятам, че това е национална черта.
Моя дядо е от едно високопланинско село до границата с Македония. Там е жидял като малък, преди да се преместят в града /става въпрос преди 44-та година/ В селото, когато починат родителите на някое дете/деца някое младо семейство прибира децата в своето семейство. Даже си има име, ако мога така да кажа тази постъпка. Казва се на това дете/деца "на чедо наместо".  Семейството на дядо ми така е взело да гледа/осиновило, макар и не по законите едно момиченце, на което дядо ми казваше "сестра ми",  а аз на внуците й "братовчеди.  Преди години разбрах, че не му е родна сестра, а неговите родители са взели да я гледат, защото е останала сираче. Дядо ми каза, че никое дете не е оставало бездомно, винаги някой е взимал да се грижи за него. А живота е бил в пъти по-труден от сега.

Аз се чувствам добре, когато мога да помогна в действителност. Не да дам помощ на някой просяк. Преди няколко дни имах възможността да помогна на една възрастна жена, която се беше загубила. Закарах я до старческия дом. Но си признавам, че се почудих първо за момент. И имах и малко свободно  време, защото не знам дали щях да помогна, ако закъснявах за среща или за дело. Ето тук според мен се корени проблема. Хората вечно бързат и в забързаното си ежедневие не обръщат внимание на хората около себе си.
Виж целия пост
# 48
Аз също не мисля, че хората са бездушни. Ако човек припадне на улицата, в автобус или изобщо на място с хора, винаги му се притичат на помощ. Това е нормална човешка реакция. Но искането на пари или друг вид помощ е малко по-притеснителна, както и разтърваване на биещи се.
И, да, помагала съм немалко пъти, но и съм обръщала глава на другата страна при определени обстоятелства.
Виж целия пост
# 49
Хубаво е да си помагаме. Но сме толкова изпълнени с недоверие, имаме нагласата, че срещу нас стои някой, който лъже или се преструва за да извлече някаква облага.
Трудно се различават хората, коитонаистина са в нужда от тези, които играят циркове.
На дете и възрастен човек безусловно бих помогнала винаги.

Сещам се за един случай. Виждам пред стария ми офис, една жена сенала на пейката и плаче.
Отивам при нея и питам - "Всичко наред ли е? Да не Ви лошо?". Тя само тихичко ми каза, че всичко е наред.
Обаче не мога, докато си пия кафето навън да виждам как страда.
И пак отивам, при което само ми каза "Моля, оставете ме на мира"...Много кофти ми стана...

Едно е да помогнеш на някой, физически имащ нужда от помощ - паднал, припаднал и т.н., а съвсем друго да навлизаш в личното пространство на човек, разстроен по някаква причина. Че и гадно ти е станало...какво по-точно очакваше да ти каже жената?!
Виж целия пост
# 50
Да, помагала съм в подобни ситуации и пак бих помогнала.

Изпадала съм и аз в ситуация, при която никой не ми помогна. Пресичайки (на пешеходна пътека!) натоварена главна улица в малък провинциален български град, се спънах и паднах много лошо. Водех 3-годишното си тогава дете за ръка, което падна с мен, но стана веднага, очевидно без да е пострадало. Аз останах за известно време на земята, докато се освестя и разбера има ли счупено. Болеше зверски, имаше кръв, изхвърчали обувки и чанта, грозна картинка. Минувачите на двата тротоара спряха и гледаха любопитно. Колите бяха спрели и свиркаха нервно да ставам и да освободя улицата. В съседната лента бааавно мина градския автобус и всички пътници, кондктори и водач ме гледаха.
Никой, ама никой не подаде ръка да стана, никой не преведе уплашеното ми дете на тротоара, никой не ме попита добре ли съм, нито подаде кърпичка да избърша кръвта по себе си или да попита имам ли нужда от лекар. НИКОЙ!
За протокола - никак не приличам на индивид от малцинствата, боята ми е друга.



 Ужасно...

 
Виж целия пост
# 51
Ужасно е наистина с какво безразличие се сблъскваме Sad
Братовчедка ми е с раково заболяване. След химио се прибира към вкъщи, но и прилошава и пада на земята, после се е свестила съвсем сама лежаща си там където е припаднала и то близо до ракова болница Sad Не мога да си представя що за хора са я подминали.
Даже тя самата ги оправдаваше предния път, когато й се беше случило, но в квартала който живее. "то е пълно с наркомани около нас, и аз както съм кожа и кости, бяла като платно, млада и с тая кърпа на главата какво да си помислят хората"....
Та така... всеки подминава, а някои гледат сеир, други снимат с телефони, пък после го пускат във ФБ. Въобще страхотно общество СМЕ!
Виж целия пост
# 52
Помагала съм и нямам притеснения в такъв момент да се обърна към случайни минувачи.
Понякога се оказва, че хората не забелязват, че на някой му е станало лошо и се притесняват да не би да сбъркат.
Виж целия пост
# 53
Хубава тема!  Grinning Когато имам време, ще изчета всички постове, защото ми е интересно, но сега бързам и само ще споделя каквото имам да кажа по темата.

Помагала съм много през годините. Често когато предложа помощта си, са ме гледали накриво, а в други случаи хората, на които съм помогнала, са навредили на мен. Последното ме накара да бъда по-внимателна, когато предлагам помощ. Все още помагам, но признавам, че по-малко от преди.
Откакто станах майка и забутах бебешка количка ми прави впечатление колко рядко се намира някой да ми предложи помощ по подлези без рампа за колички или с неподходяща рампа. Обикновено се отзовават жени, може би защото са минали по този път.  newsm78 Но и мъже са ми предлагали помощ.
Преди седмица отново в подлез, но вече без бебешка количка се изкачвам по стълбите с почти 2-год. ми дъщеря. В едната си ръка държа торба с покупки + с два пръста придържам полуизяден от детето банан, а с другата ръка държах ръчичата на малката и тя се качваше по стълбите редом с мен. Детето  се спъна и падна на колене. Преди да успея да оставя торбата до мен на стъпалото, една жена помогна на малката да се изправи и продължи по  пътя си. Дано успя да чуе, че й благодарих. Дъщеря ми и сама се изправя в такива случаи, но баш сега носеше играчка в ръката и не искаше да я пусне, за да се подпре.  Laughing
Преди няколко месеца в една навалица се получи някакво блъскане и без да разбера как се случи, паднах, а бях гушнала и малката. Тя беше с жестока цицина на челото, а аз с множество охлузвания по краката и ръцете. Около себе си дочувах укори, сякаш нарочно съм  паднала с детето си. Друга майка остана с мен докато дъщеря ми се успокои и ми помогна да обработя цицината. Оказахме се съкварталки и подържаме контакт, предимно във фейсбук. По-късно имах възможност да й се отблагодаря за помощта със скромен жест от моя страна.

Имам впечатлението от контактите си с различни личности, че много хора правят добро с очакването после да им се отговори с услуга. Чувала съм коментари в духа на това, че щом си помогнал на някого, той после трябва да ти направи услугата, която желаеш и няма значение дали на него тази услуга няма да му е в ущърб. Важното е да върне жеста. Това не го разбирам. Ако правиш добро, за да получиш същото, то някак се обезсмисля добрината ти, особено, ако започнеш да изнудваш човека отсреща да ти върне добрината с нещо конкретно.  ooooh! Но всеки си има мнение.
Виж целия пост
# 54
Хората са странни, поне на мен ми е странно. Спомням си как една женица скоро след секцио падна в болницата и никой не реагира известно време, всички майки, акушерки и тем подобни я гледаха, аз не знаех какво да правя и си помислих, че е в гърч и не трябва да я пипам, но като видях, че не е, единственото което ми дойде да направя беше да я хвана за ръката да я успокоявам  Grinning Единствено една друга жена от ромски произход се присъедини към успокоението на жената, докато всички гледаха в потрес и най-накрая решиха да й се развикат вместо да й помогнат. Аз съм припадала в препълнен влак и спомена ми е как ме "изхвърлиха" в снега на гара Владая  Grinning Оцъферих се, осъзнах че съм припаднала и народа е взел рационално решение и се отправих обратно към София. А пък миналата седмица с мъжа ми се изгубихме един друг в парка, на него му паднала батерията и никой не му дал да се обади на жена си с бебето ... Аз не го разбирам, за мен е първосигнално да помагам на познат, непознат, човек, животно, виенамец, арабин и всеки, който има нужда от помощ.. Друг е въпросът дали винаги мога.
Виж целия пост
# 55
Аз преценям хората и ситуацията. Не съм толкова мнителна, колкото ме е страх някой нещо да не ми направи, защото хората много често злоупотребяват с притичването за помощ. Да не казвам, че има и много такива измамници. Та винаги си преценям.
Ходила съм сама в 1 през нощта да дърпам друга кола от магистралата, която е закъсала. Общо 280 км, но пък никога не спирам вечер на непознати, когато съм сама. Просто ме е страх.
Случвало ми се е да видя на спирка един бездомник да бие човек от градската мобилност и ме хвана шубе да се намеся и веднага звъннах на 112. Иначе на спирката имаше над 30 човека и всеки гледаше.
Случвало ми се е да видя възрастни хора, които са много натоварени с покупки и съм им ги носила, както и съм вдигала паднали върастни хора, но пак казвам мнооого зависи. Действам според ситуация. И не мога да отрека - гледам външния вид, който ми казва много за хората.
Пияните директно ги подминавам, даже много ме дразнят.
Намесвала съм се и да разтървавам хора, но само ако преценя, че мога да се справя, ако тръгнат и мен да ме бият, защото това винаги го има като вариант.
На майки съм помагала да се качват с количките си по подлезите.
Една бабичка ме беше помолила веднъж да се кача с нея до 10-тия етаж с асансьор в блока й, защото и било страх да пътува сама. Добре че съм добронамерена. Понякога се чудя, дали не им е страх да вкарват непознат в блока си. Или сигурно и те преценят хората, както аз преценям тях на момента.
И на мен са ми помагали:
При качване в автобус веднъж ми стана много лошо (падна ми кръвното, а точно излизах от болница и спирката беше пред нея) и си спомням, че веднага ме сложиха да седна, дадоха ми дъвка, която се мъчех да дъвча по някакъв начин и си спомням хората как ме гледаха и казваха "ужас". Сигурно съм била толкова бледа, чеее...
Веднъж се качих в автобуса и нямах точно приготвена сума, а цяла банкнота. Шофьорът отказа да ми ги развали, а зад мен идваше контрола и в същия момент едно момиче се обърна и ми подаде 1 лев. и каза "Ето, купи си билет" и аз "Как така? Защо ми ги давате" и тя отговори, че по-добре да ми даде 1 лев, отколкото да ме глобят с 20 лева. Много мило ми стана.
Виж целия пост
# 56
Хубаво е да си помагаме. Но сме толкова изпълнени с недоверие, имаме нагласата, че срещу нас стои някой, който лъже или се преструва за да извлече някаква облага.
Трудно се различават хората, коитонаистина са в нужда от тези, които играят циркове.
На дете и възрастен човек безусловно бих помогнала винаги.

Сещам се за един случай. Виждам пред стария ми офис, една жена сенала на пейката и плаче.
Отивам при нея и питам - "Всичко наред ли е? Да не Ви лошо?". Тя само тихичко ми каза, че всичко е наред.
Обаче не мога, докато си пия кафето навън да виждам как страда.
И пак отивам, при което само ми каза "Моля, оставете ме на мира"...Много кофти ми стана...

Едно е да помогнеш на някой, физически имащ нужда от помощ - паднал, припаднал и т.н., а съвсем друго да навлизаш в личното пространство на човек, разстроен по някаква причина. Че и гадно ти е станало...какво по-точно очакваше да ти каже жената?!
По-спокойно, моля...Лично пространство, докато това се случва на улицата...е малко относително понятие. Не помня да съм нахлула в нечий дом за да питам кой как е и защо плаче...
Виж целия пост
# 57
    Помагала съм и помагам.Няма да разказвам сега.Само на алкохолици не помагам,че като дете извадихме един ,който лежеше по лице в локвата, заведохме го до тях, а той се обърна и тръгна да ни бие, викайки ни,че сме " ония лайнари".Много обидно ни стана.Давала съм си последните пари, (и съм работила цял ден гладна), за "билети"  за влака, на току-що излезли от болницата, няколко пъти, докато колеги не ми отвориха очите,че са им за алкохол и цигари.После започнах да им купувам закуски на гладните, но вместо благодарност, получавах псувни. Но имам ли възможност - помагам и бих помогнала винаги. Искам, дано не се налага де,  да ми помогнат и на мен при нужда.
Виж целия пост
# 58
Иска ми се да се включа с една подобна случка,която ме убеди,че има и добри хора.
Преди няколко месеца с мъжа ми попаднахме случайно на опит за самоубийство.Извикахме линейка,човека лежеше на тротоара,около нас се спряха още няколко души,докато десетки ни подминаваха...
Един от хората го попита,защо прави такива неща и човека започна да разказва колко е тежък живота му.Тогава едно младо момче пъхна в джоба му всичките си пари.Явно тъкмо беше взел заплата или нещо подобно. Обикновено момче,най-много на 23-4 години.
Ние бяхме излезли на бърза разходка с детето преди да се стъмни и за мое съжаление носех някакви стотинки само и нямаше какво да дадем,но изчакахме линейката ,която за щастие дойде бързо.
Не знам какво се е случило после,но никога няма да забравя тази случка.Все още има хора ,който помагат на случайни,на непознати,без да искат нищо в замяна.
Виж целия пост
# 59
Помагала съм, на мен са ми помагали, но се е случвало и да имам нужда от помощ, а никой да не се притече.  Confused
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия