Православието като начин на живот

Честит Празник   

Честит празник на всички! 

Бразилка, много се радвам на включването ти, както и на писанията на всички тук пишещи ; и аз апелирам по-често да ни навестяваш .
Milmilch, благодаря за книжката, която си препоръчала. Ще я потърся .

Благодаря и на всички, които се включиха по въпросите, които си задавам относно молитвите за покойниците, и простете, ако съм ви смутила. Понякога питам или пиша и аз едни неща и вкарвам някого в разни филми вместо да се обърна към отеца. Прощавайте!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

LIESE,
Тук, в тази тема всичко е прекрасно! Особено са ценни и твоите постове! Въпреки, че много ценни посочки се показаха до тук, все пак ми прави огромно удоволствие да наблюдавам как мислят православни християни - мами и татковци - и се чувствам в по-добър свят, в който... , нека да ни има и теб и всички ние...
Нали за това бяха молитвите на днешната служба?

Честит празник !

Относно починалите това което мен са ме учили е, че молитвата е сила.
Чрез молитвата можем да направим много за нашите починали.
Относно самоубилите се даже е задължително да се молим за тях.
Все пак Бог е любов, и чува молитвитени, ние можем да помогнем.

Попаднах на интересен материял:



Гледахте ли в Ърли Шоу интервюто на Ана Греъм за терористичната атака на 11 спетември, когато Джейн Клейсън я попита: "Как можа Бог да допусне да се случи такова нещо?". Ана Греъм даде изключително дълбок и проницателен отговор.
Тя каза: "Вярвам, че Бог е дълбоко наскърбен от това, което стана, както и самите ние сме, но дълги години ние казвахме на Бог да се махне от училищата ни, да се махне от правителството ни, да се махне от живота ни. И като Джентълмен, какъвто е, мисля, че Той тихо си отиде. Как можем да очакваме Бог да ни даде благословението Си и защитата Си, ако искаме от Него да ни остави на мира?"
Нека помислим! Мисля, че се започна, когато Маделин Мърей О''Хеър (тя загина - тялото й беше намерено наскоро) протестираше, че не иска никой да се моли из нашите училища. И ние казахме: "Добре".
След това, някой каза, че не е нужно да четем Библията в училищата - Библията, която казва: "Не убивай! Не кради! Обичай ближния си както себе си!". И ние казахме: "Добре."
След това д-р Бенджамин Спок каза, че не бива да наказваме децата си, когато грешат, защото чувството им за човешко достойнство ще се накърни и можем да им създадем комплекс за малоценност. (Синът на д-р Спок се самоуби.) И ние си казахме: "Един специалист знае какво говори." И отговорихме: "Добре!"
След това някой умен член да директорски борд на някакво училище каза: "Понеже момчетата са си момчета, дайте да им дадем достатъчно презервативи, че да могат да си правят кефа, както им се иска, но да не умират от СПИН. И няма да сме длъжни да казваме за това на родителите." И ние казахме: "Добре."
След това някой каза: "Нека дъщерите ни ако искат, да си махат бебетата, като забременеят, и нека са свободни да не казват за това на родителите си." И ние казахме: "Добре."
След това някой каза, че е по-добре учителите и възпитателите да не наказват учениците в училищата и колежите, и директорите на учебни заведения им забраниха да докосват който и да е ученик, независимо от поведението му, защото "не искаме да си създаваме лошо име и да ни дават под съд". И ние казахме: "Добре!" (Има голяма разлика между побой и възпитание!)
След това някой от управляващите по върховете каза, че няма значение какво правиш насаме, стига на работа да правиш това, за което ти плащат. И съгласявайки се с него, ние казахме, че няма значение за никого (вкл. за президента) какво върши скришно, стига иначе да си върши работата, и икономиката да е добре.
След това някой каза: "Хайде да печатаме списания със снимки на голи жени и да ги наречем благотворно и разумно оценяване на красотата на женското тяло." И ние казахме: "Добре!"
След това някой друг взе това "благотворно" начинание и направи още една крачка, като започна да публикува снимки на голи деца, и още една – като ги пусна в Интернет. И ние казахме: "Добре, човекът си има право на свобода на словото."
След това развлекателната индустрия каза: "Нека правим телевизионни шоута и филми, пълни с простащина, насилие и извратен секс. И хайде да записваме песни и да пишем текстове, които говорят за изнасилвания, наркотици, убийства, самоубийства и сатанизъм." И ние казахме: "Ами, това си е само развлекателен бизнес, шоу, нищо повече. Със сигурност няма странични ефекти и никой не го взима насериозно, така че – карайте нататък!"
Днес се питаме защо децата ни нямат съвест, защо не различават добро от зло, защо не им "пука", като убиват случайни хора, собствените си съученици, самите себе си. Може би, ако помислим достатъчно дълго и достатъчно дълбоко, ще се досетим защо. Мисля, че това има нещо общо с: "ЖЪНЕМ ТОВА, КОЕТО СМЕ ПОСЕЛИ".
След това се появи ученикът, който написа: "Мили Боже, защо не запази малкото момиче, което се самоуби в класната стая? Искрено Твой – загрижен съученик". И отговорът: "Скъпи ученико, Мен не ме пускат в училище. Искрено твой – Бог."
Интересно е как лесно хората изхвърлят Бог в боклука и после се чудят защо светът отива към пъкъла. Интересно е как вярваме на всяка дума във вестниците, но не вярваме на това, което пише в Библията.
Интересно е как всеки иска да отиде в рая, стига само да няма нужда да вярва, мисли, говори и върши каквото и да е, което Библията казва.
Интересно е как казваме: "Аз вярвам в Бога", но вършим това, което прави сатана, който между другото, също "вярва" в Бога!
Интересно е колко лесно съдим, но никога не се оставяме ние да бъдем съдени.
Интересно е как пускаме мръсни картинки по електронната поща и те се разпространяват за секунди като огън сред сухи тръни, но ако вземеш да изпратиш нещо, което говори за Бога, хората не се и замислят да го разпространят.
Интересно е как похотливото, просташкото, вулгарното и неприличното минават свободно през киберпространството, а обществени дискусии на тема Бог всячески се подтискат и в училище, и на работното място.
Интересно как някой е така "изпълнен с Христос" в неделя, но е абсолютно "невидим християнин" през цялото останало време.
Още ли ви е смешно?!
Интересно как като се замислите да препратите това съобщение, няма да го изпратите на много хора, защото не знаете в какво вярват, а особено – какво ще си помислят за вас. И как може много повече да съм загрижен за това какво мислят другите за мен, отколкото какво мисли Бог за мен?
Размишлявате ли все още?


Ограничителни условия на електронната поща
Това съобщение може да съдържа поверителна информация. Ако сте го получили погрешно и не сте предвидения получател, имайте предвид че всяко разкриване, копиране, разпространение или използване на неговото съдържание е забранено. Моля, незабавно ни уведомете чрез команда "Reply" за погрешното му получаване, а после трайно изтрийте оригиналното съобщение и негови копия. Съобщенията по електронна поща не могат да бъдат гарантирани като сигурни и безопасни, ето защо ОББ не поема законова отговорност за тяхното съдържание и за всякакви възможни вреди, причинени от предавани вируси. Всички възгледи или мнения представени в това съобщение принадлежат единствено на автора си и не задължително представляват такива на ОББ АД.
Благодарим Ви,
Обединена българска банка АД

Email Disclaimer
This email message may contain confidential information. If you have received this transmission in error, and you are not the intended recipient, be aware that any disclosure, copying, distribution or use of this transmission or its contents is prohibited. Please, immediately notify us by "Reply" command and permanently delete the original and any copies thereof. E -mail transmission cannot be guaranteed to be secure and therefore UBB does not accept legal responsibility for the contents of this message and for any damage whatsoever that is caused by viruses being passed. Please, note that any views or opinions presented in this email are solely those of the author and do not necessarily represent those of UBB AD.
Thank You,
United Bulgarian Bank AD

Явно и тези земи ще видят славата Божия!

wertyuio, може би едно от най - добрите материали, които съм чела напоследък!
Благодаря!!!!

wertyuio, много силен и поучителен материал. благодаря

Да, така е. Моля за линк, това трябва да е в първият пост, ако изобщо го има в нета. Виждам, че е копирано от мейл.

http://www.pravoslavie.bg/%D0%92%D1%8A%D0%B7%D0%BF%D0%B8%D1%82%D … 0%B5%D1%81%D1%82-
И аз да ви споделя нещо, което напълно споделям
Това са моите мисли, но ме гледат като извънземно, когато ги изразя!! Как бързо се промива мозъка човешки - невероятно е!!!

milmich, да и при мен е така.

Подмяната на ценности се изразява в така наречената икономическа криза

  Много хубава статия.
Мисля, че и този материал трябва да се постави с линк на първа страница.

Да, материала е повече от чудесен.
simpatikonia, всички материали от тази тема са качени на първа страница, не винаги успявам веднага  .

Аз много харесах предложението за тема на седмицата на simpatikonia.
Ще ви разкажа за моята лична "Петдесетница" или как ме докосна Господ.
Сигурна съм, че в живота на всеки от нас има стотици пъти (или много повече), в които Господ ни докосва, чака ни да Го видим, гледа ни с любов и търпеливо.
Не веднъж съм казвала, че късно открих Бога. Расла съм в семейство на атеисти. Те още са си такива, но са любящи родители, които бях до мен на кръщенето ми, на венчавката ми, на кръщенето на детето ми. Приемат всеки мой избор с разбиране и не са се и опитвали да променят вярванията ми. Дълбоко им се покланям за това!
Живота ми е бил и е бурен и изпълнен с грешки. Аз самата съм като буря - малко крайна, несдържана и винаги безкрайно, до болка откровена. Липсваше ми онзи център, който ми даде вярата в Бога. Търсех Го, още преди да съм осъзнала какво точно търся.
И една нощ просто се случи. Съпруга ми не беше у дома, имахме на гости две възрастни родственички. Стана земетресение. Рядко, да не кажа никога, в напрегнати моменти губя самоконтрол. Още при първия трус знаех къде ще ги изведа, бях си направила мислен маршрут, така че да не минаваме под стълбове с жици и т.н. - имах си готов план за действие при бедствия и аварии  .
И тогава, без по някакъв начин да съм го обмисляла, без да съм размишлява си казах "Господи, поверявам се изцяло в Твоите ръце", тресеше се земята, а аз заспах спокойна като бебе. И тогава повярвах, разбрах - има Го и Той се грижи за нас.
После, заедно с отеца от нашата църква близо година се подготвях за кръщенето.
Кръстих се на 30 години. До мен бяха най-близките ми хора. Валя проливен дъжд и баща ми ми каза "Ето, и Господ иска да те окъпе". Нямаше по-щастлива от мен.

Жени Калчева, вдъхновяваща история

Жени,  .
Между другото да споделя по тази тема едно интервю с Петър Гюзелев от Щурците: http://dveri.bg/a4h8f
И накратко неговата лична Педесетница по-долу