Православието като начин на живот

И аз!

Изтрих го! Мислех,че точно за тук е подходящо,защото е за Черешовата задушница!
Извинявам се, ако съм засегнала някой!

[Изтрито от автора, за да не дразни определени участници в дискусията !]

дядо хаджия, аз лично не мога да видя съдържанието във фейсбук, но и не знам какво бих могла да кажа.

Нещото, което обаче мен лично много ме смути преди известно време, е, че било забранено и обида към Бога да се молим за невяращи починали. Сега аз честно казано по принцип винаги съм мислела, че всеки човек носи в душата си някаква вяра и съм се уповавала на мисълта, че тия неща са невидими за нас, но Бог е милостив и би помилвал кротките души, които са стояли далече от църквата, но са имали вяра и упование на Него. В случая говоря за моя много близка, която не участва в църковния живот; тежко би ми било да си мисля, че Бог не би се смилил над хора като нея или че с моята молитва моя дядо, който не е бил вярващ, ще оскърбя Бога.
Много ще се радвам да чуя вашите мнения по този въпрос.
Бог да прости и помилва душите на нашите починали близки по Неговото голямо милосърдие!

Не бива да записваме в църквата имена на некръстени хора - живи и починали, ккакто и самоубийци, но в частната си молитва можем да се молим за всекиго.
Дядо хаджия, какво ти отговарят свещениците, когато изискваш това от тях?

Мирето, не намирам за уместно да публикуваш в тази тема това стихотворение.

Веднъж чух от мои близки, че тяхното момиче катастрофирало някъде в Америка, но не било кръстено и сега никой не искал да прочете заупокойна молитва за него. Веднага се дигнах и отидох в централна църква и поисках молитва. Което, разбира се, ми беше отказано. Тогава попитах "Нима в Православната Църква толкова не се намира любов, че да не може да се помолим за едно некръстено момиче?" Свещеникът с търпение и разбиране ме изслуша и ме попита:"А нима ти мислиш и твърдиш, че ти, който не познаваш това момиче и никога не си го виждал, го обичаш повече от Бога, който го е създал?" И този мъдър отговор ме върна към земята, тъй като разбрах, че наистина съм се захванал с нещо от което не разбирам и то по много лековат и наивен начин. В крайна сметка, щом е казано, ние просто трябва да изпълняваме. А другото е от Бога! Той е Този, който всичко знае и всичко може!

[Изтрито от автора, за да не дразни определени участници в дискусията !]

Най - много суеверия са свързани именно с починалите. Каквото и да се говори, каквото и да се прави в тази насока от духовниците, много трудно се пробива в тази насока. Израстнала съм в църквата и съм свидетел на това вече години наред. Самата аз повтарям едно и също години наред, но ефектът е минимален. Най - честите суеверия са дали се палят свещи за починали на празници, дали се ходи на гробища ако имаш хубав повод през тази година и други подобни. За масата ходенето на гробища представлява само и единстветно пикник на гробищата. Била съм свидетел как тези пикници завършват с много смях и вицове и наздравици "Все така да се събираме"... последното съм сигурна, че е продиктувано от това, че роднини и приятели трудно се събират на едно място, а не да се виждат по такива събития. В селото на баща ми правят погребиенията като от филм на Емил Костурица с духова музика, цяла нощ готвене, коляне на кокошки, агнета и т.н., подаръци за гостите.... една малка сватба Много ми е странно да се натякват греховете на починалите като им се палят цигари по гробовете и им се прелива ракия, въпревки, че приживе всички са им правили забележка именно за това. Оставянето на храна по гробовете е славянски езически обичай.

Единственото, което нося на гробища е червено вино, вода, свещи и цветя. Преливаме на кръст с виното и водата. Панихиди, заупокойни молитви и опела правим в храма и след това отиваме само да прелеем на гроба. На Задушница се ходи на Св. Литургия, след нейния край има обща панихида. Само това е потребно на този ден. Ако не успеете да отидте на службата и общата панихида може да се направи такава по  - късно през деня в храма. На гробища почти не ходя, освен да поддържаме гробовете от време на време и да видим дали всичко е наред, иначе не виждам смисъл.

Горещо  препоръчвам един православен роман - Моите посмъртни приключения на Юлия Вознесенская. Една от любимите ми книги е и излезе в много точен за мен момент, след смъртта на майка ми. Подходящ подарък е и за човек, загубил наскоро близък. Препоръчвам и йеромонах Серафим Роуз, който е писал доста по темата.

Да ви разкажа и как се формират суеверията от първа, въпреки, че е трагично е много комично... Преди няколко години почина дядото на мъжа ми. В този край опелото не се прави в храма, а в дома на починалия. Стаята с починалия е със стара дограма и наскоро заковани прозорци. Разгара на лятото, адска жега, пълна стая с народ със запалени свещи... По време на опелото всеки се обажда тихичко да се отвори прозореца, това достига до съпруга ми, който отсича - не може, и също толкова тихичко тези думи се връщат обратно до всички и темата се приключва. След време една негова братовчедка се престраща да ни попита защо не може да се отварят прозорците като почине човек, да не му избяга душата ли Кой знае пък другите как са го изтълкували и ще предават тази мъдрост


Една статия за това по какъв начин можем да почетем починалите си близки - http://www.budiveren.com/index.php?option=com_content&view=a … -04&Itemid=71

Можем да помогнем на близките ни починали най - вече като записваме служби и литургии за тях.

Един цитат от йеромонах Серафим Роуз:

Роднини и близки на покойните правете за тях това, което им е нужно и което е по вашите сили, използвайте парите си не за външна украса на гроба, а да помогнете на нуждаещите се в памет на своите починали близки и на църквите, където за тях се възнасят молитви. Бъдете милосърдни към починалите, погрижете се за техните души. Същият път лежи и пред вас и как тогава ще ни се иска да ни поменават в молитва. Да бъдем и самите ние милостиви към умрелите. Още щом някой умре, повикайте свещеник или му съобщете, за да може да прочете молитвите, които трябва да се четат над всички православни християни след смъртта им. Погрижете се по възможност опелото да бъде в църква, а до тогава над умрелия да се чете Псалтир. Не е нужно опелото да е грижливо подредено, но е съвършено необходимо да бъде пълно, без съкращения. Тогава мислете не за своето удобство, а за починалия, с когото вие се разделяте. Ако в църквата има едновременно няколко покойници, и ви предложат опелото да бъде общо за всички- не се отказвайте. По-добре е, ако опелото бъде отслужено едновременно за двама или повече покойници и молитвата на събралите се близки да стане от това по-гореща, отколкото да бъдат отслужени последователно няколко опела и поради липса на време и сили да бъдат съкратени, защото всяка дума от молитвите е за починалите като капка вода за жадния. Веднага се погрижете за ежедневно поменаване по време на Света литургия в продължение на 40 дни. 40-дневното поменаване трябва да започне веднага след смъртта, когато на душата особено много и е нужна молитвена помощ и затова поменаването трябва да започне в най-близката църква, където има ежедневни служби.  Добре е също да се изпрати дар в памет на починалия в манастир, където може да се възнася непрестанна молитва.


За това колко нужно е поменаването на починалите по време на Св. Литургия има един много поучителен случай, свързан със смъртта на руския светец от 19 век Теодосий Черниговски.

 Йеромонахът, който преобличал мощите на светеца, се почувствал изморен, седнал до мощите и задрямал. Тогава видял пред себе си св. Теодосий, който му казал: Благодаря ти за труда, който положи за мене. Моля те също, когато служиш Литургия, да споменеш и моите родители. После дал имената, които йеромонахът чувал за първи път. Той попитал: Как можеш ти светителю, да молиш за моите молитви, когато сам ти стоиш пред Небесния Престол и подаваш на хората Божията благодат? Да, това е вярно – отговорил св. Теодосий – но приношението на литургията е по-силно от моите молитви.

Ми, признавам си, олях се с писането Който изчете всичко заслужава награда

[Изтрито от автора, за да не дразни определени участници в дискусията !]

Много полезно четиво, brazilka! И аз те призовавам да продължаваш в този дух .

Относно това дали е редно да се молим за невярващи и дори за отрекли се от Христа и хулители на Бога... винаги се сещам за този поучителен пример:

"Преподобният Паисий Велики се молел за своя ученик, който се отрекъл от Христа, и тогава му се явил Господ и казал: "Паисие, за кого се молиш, нали той се отрече от Мене?" Но Преподобният продължил да жали своя ученик и тогава Господ му рекъл: "Паисие, ти се уподоби на Мен в любовта".

Мисля, че малко изоставихме "постната" тема и предлагам да ви прехвърля там с въпроса -
Как приготвяте житото за Задушница?

Днес раздадох за Задушница жито на колегите ми в службата и трябваше да обяснявам как го приготвям...
Не съм най-голямата майсторка, пък и този път го направих много скромно - с "подръчни" материали (каквото имаше у дома) . Та реших да ви помоля да споделите в "постната" тема вашия метод за подготвяне на житото. Напоследък купувам все жито от магазина. Дали има разлика между него и т. нар. "църковно жито" за варене, което се продава в храмовете?

Бразилка, и аз съм била свидетел и на цинични приказки на помени. Изощо помен без свещеник ми се вижда излишен/освен като изключим, че се раздава./А да, виждала съм и цигара на гроба   Изобщо хората приемат всякакви простотии и за мен едно погребение без свещеник и без християнско отношение е  нещо, на което не искам да бъда/особено с жените оплаквачки- навяващи отчаяние и на които гласовете сякаш идват от преизподнята/ .

Душата на починалия най-много се нуждае от молитва, и цялото суетене с манджите е излишно.Даже по дебелите книги пише, ако може да се оставят приготовленията на някой друг, а  близките да се молят. Нали до 4о ден е хубаво да се четат и катизми от псалтир.ама ако кажеш на някой невервящ ще каже:за какво са му молитви вече? Като казахме на една роднина, че 40 ден е най-важен и да викне свещеник, тя :"Аз вече на погребението съм го викала. И какво, ще иде в ада ли мъжа ми?" ама едно ехидно ми говори  Най - ми е мъчно когато някой се подиграва така и хули и вече не поучавам никой

SIMPATIKONIA , така както чета, твоето жито има вкус на смирение и ми прилича, че си го посолила с малко труд, настъргала си кори от търпение, счукала си ядки на послушание и... може би си го поставила в съд с любов...
Ако правилно съм те разбрал, сигурен съм, че на твоите покойници рецептата абсолютно им е допаднала.
Е, пък и някои живи биха я усетипи дори...

А всички искам да поздравя с една песен на Кичка Бодурова, която много ме развълнува и замисли за неща, които сме загубили, а можеби и безвъзвратно.
http://www.youtube.com/watch?v=g5FwwhJVzQc

Гласувах и аз в анкетата и очаквам с нетърпение"крайното класиране" на темите .

Утре, т.е. днес, е Петдесетница - рожденният ден на Църквата.

Какво ще кажете другата седмица дискусията ни да бъде на тема - "Нашата лична Петдесетница"?
Темата сама по себе си е много интересна, но и много лична.
Но пък всеки сам може да прецени какво може да сподели с другите и какво - не.

По повод темата за покойниците, искам да препоръчам една книжка, която е писана от свещеник и ме научи на много неща..Подреди пъзела!
Казва се "Отвъд смъртта"
Препоръчвам я!

Честит празник на всички!!!