Православието като начин на живот

Да, наистина не е по темата, но е толкова реално и наше, че спонтанно го пуснах, за да изпрося молитвите на всички ви. Само Бог може да ни изведе от ситуацията, в която е зациклила нашата държава! И колкото по-бързо Го призовем, толкова по-добре!

simpatikonia, благодаря ти, че сподели толкова прекрасен разказ за твоя живот и за семейството, в което си отраснала. Голям дар е да отраснеш с такъв родител. Мило ми става като чета.

wertyuio, има нужда да се молим за нашия народ и държава. Бог да ни помилва да видим и съзнаем духовната криза, в която се намираме, за да не би в леността си да погинем и изчезнем.
Обръщение на Св. Синод във връзка с ескалиращото напрежение в страната:
http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=113110

Именно, Liesе!
Благодаря ти.

Бих искала да споделя с вас притеснението си от това, което виждам във форум Хомеопатия и алтернативна медицина. Пълно е с теми за: врачки, ясновидци и ходжи, разваляне на магии, рейки, хомеопатия, леене на куршуми и подобни съмнителни практики.

 По повод на събитията и обстановката в страната, мисля, че ще е хубаво ако всеки протестиращ на площада се отбие в някои от многото православни храмове в центъра на София и се помоли за България, за хората. Ама ей така, без злоба и ожесточение. Само с любов и с вяра. Хората са на улицата, търсят надежда, но храмовете са празни и вяра няма.

"Ако моят народ, който се именува с мое име, се смири,
 почне да моли, да търси лицето Ми и се отвърне от лошите си пътища,
 Аз ще чуя от небето, ще простя греховете му и ще изцеля земята му."
 /2 Пар. 7:14/

Ето и един цитат на св. Св. Николай Сръбски, който казва всичко, включително и по темата за врачките, баячките и екстрасенсите.  А тук е целият текст, който е прекрасен и разтърсващ, и всеки българин трябва да прочете.
 

"Зли ветрове те удариха от всички страни, българино брате.
Усещаш ли?
Виждаш ли?
Чуваш ли?

Искат да угасят кандилото на вярата вътре в твоята душа.
Искат да скъсат твоята връзка с твоите родители, с твоите предци, с твоята слава. Искат да те оставят във "външната тъмнина", без кандило и без божествен пламък в душата. Искат да те осиромашат и оголят, да ти опразнят душата и да я направят пуста.

Тези три ветрове са: неверието, кривоверието и маловерието.

Неверието иска да подсече корена на твоята душа. А щом е подсечен коренът, какви листа и плодове можеш да очакваш от дървото?

Кривоверието иска да изкриви твоето сърце и душа, и характер, както ги е изкривило у своите последовници. Така, едни кривоверци са отхвърлили празнуването на неделята и са възприели еврейската събота, други са изхвърлили поста, трети – почитането на светиите, кандилата, иконите и кръста, четвърти са отхвърлили сродството между хората при женитба, пети са отхвърлили причастието с кръвта Христова и т. н.

Маловерието иска само да се наричаш християнин, но да не бъдеш такъв. То се плаши от мрака на безверието, отвръща се от лъжите на кривоверието, но и своята вяра държи само върху езика.

Безверието иска да разбие кандилото на твоята душа. Кривоверието иска да налее вода вместо елей в кандилото ти. Маловерието ти дава свободата да държиш кандилото си както искаш, само не желае да го види запалено.

Това са три зли ветрове, които са ударили твоята душа в тия дни. Нека Всевишният те благослови, за да бъдеш благословен и силен. Защото само благословените и силните могат да се спасят от тези три вятъра. Бъди благословен и силен, българино, брате мой.


Твоята вяра те пази от всяко зло, българино брате.
Винаги, когато те е притискала неволя, твоята вяра ти е помагала.

Когато този свят ти се стори като тъмница, без врати и прозорци, твоята вяра ти казва: не бой се! Творецът държи всичко в Своята власт. Той те нарича син и иска да го наричаш Баща.

Когато съгрешиш и хората видят твоя грях, осъдят те и те захвърлят като непотребна вещ в тоя свят, твоята вяра пази цената ти и ти казва: Христос умря зя грешниците на кръста. Той е платил твоя грях пред Бога и ти си за Бога много ценен и скъп.

Когато те сполетят нещастия и ти загубиш чеда, имот и пари, и няма къде да подслониш морната си глава, твоята вяра те пази от мрачни мисли и тъги и ти казва, че всичко, което е изпаднало от ръката ти, е в ръката на твоя Отец, Чиито са всички богатства и иманета, и всички блага на всички светове.

Твоята вяра те пази от болести и в болести, в мъки и от мъки, в отчаяние и от отчаяние, в самота и от самота, в смъртта и от смъртта. И от смъртта те брани твоята вяра. Наистина и от смъртта, от която безверниците дори не знаят, че има отбрана.

И от безверие те брани твоята вяра, от оная напаст, която е над всички напасти, от оня мрак, който е по-гъст от всеки мрак и от оня мраз, който е по-студен от всеки мраз. О, българино брате, неверието е жива смърт за хората и народа. Всяка смърт е мъртва, но неверието е жива смърт. От тази жива смърт те брани твоята вяра.

Какъвто е разложеният труп в шарения ковчег, такава е душата в живото тяло на безверника. Той е гроб, украсен и заграден, а вътре е самата смърт. Всички в него е смърт – всяка мисъл е смърт, всяко желание – смърт, всяко намерение е смърт, всеки план е смърт.

Кое може да те запази от жива смърт, която носи маската на живота? Само твоята вяра в живия Бог Творец и в Христа Спасителя.

Твоята вяра те пази от зли и глупави помисли, грешни желания и пагубни намерения. "

Св. Николай Сръбски

Много е точно! Как бих се радвал народа да го разбере това...

Наде, благодаря ти за цитата от Св. Николай Сръбски.
За съжаление много от тези думи, дори и да биха чути от някого от хората на улицата, много често биха са останали навън, да чукат на вратата на сърцата ни.
Един богослов наскоро каза нещо много хубаво - че в момент на голямо изпитание, благодатта действа, спасението е възможно, но само в режим на много дълбоко покаяние и на отказ от всякаква претенция за морална, духовна или каквато и да е друга състоятелност, и същевременно с това с жива и молитвена надежда в Божията милост.
За съжаление обаче ние сме много далече от това състояние все още, но въпреки всичко усещам у хората желанието им да се върнат към Църквата, към вярата и към Бога. Всички имат търсене и жажда за тоя мир и за тая любов и се лутат и ние като уж християни, редно е да се опитваме доколкото ни е по силите да отвръщаме на нуждата на ближните си и да търсим пътища към тях, за да не стигат те до отчаяние и до отнемане на живота си. Много ми е мъчно, че и ние, които сме повярвали и знаем и имаме упование, крием това, вместо да намерим правилния и добрия начин с кротост и любов да изповядваме вярата си в делата си и така да бъдем от полза за другите.

Добро утро на всички, благословена и успешна седмица  !

Не зная на какво се дължи този непрестанен протест. Т.е. зная, но не го разбирам. Лошото е, че голяма част от тези, които протестират смятат, че така учат себе си и ближните си на гражданска позиция. А позицията е чисто ... анархическа. Спирам за това, защото ми идват едни мисли ...

Аз влязох да питам за анкетата - според условията тя ще върви до довечера (изобщо нямам идея как съм ги смятала дните  ).
Склонни ли сте да изчакаме гласове (защото виждам, че повече хора са се включили последните дни) или да я спирам сега?

Другият вариант е директно да поставя темата, защото си имаме безспорен фаворит .

Ще чакам да пишете вашето мнение.

Добро утро, Жени!

Моето търпение, колкото и да не е християнско, се поизчерпи. Аз предлагам да обявиш тази тема и да концентрираме мислите си към нея, а пък до другата седзмица да върви анкетата за следващата тема. Така всеки своевременно ще може да учавства и като глас и като тема. Смятам, че всичко става много добре и бързам да видя...

Добре  , едва ли ще има промяна в първенството на темата, а и дори да има такава, няма да е фатално, че ще се забави обсъждането с една седмица.

Победител в анкетата и тема на седмицата 1 - 7 юли е
"Православието и децата".

На мен ще ми е много интересно да разбера как въвеждате мъничетата във вярата, какви са практиките ви, как върви диалога с децата.

От моя много скромен опит ще споделя накратичко:

Бог ни събра, когато детенцето ни беше на 2 годинки. Един мъничък силен и упорит мъж. Бях безкрайно благодарна за Дара, който получихме - имахме на кого да излеем цялата си любов.
Дева Мария беше тормозена от молитвите ми дълго . Реших, че трябва да кръстим дребчо на Успение Богородично.
Мъничкото пиленце лесно се плашеше от всичко (само Бог знае какви шокови моменти е преживял). За това за малко и винаги след литургия го водих в храма. Да свикне. Поседявахме си мъничко. Говерехме си за иконите. Присъствахме и на кръщенета.
Мина кръщенето. После учудващо лесно започна да приема причастие. Много обича "хлебче" (нафората ). С времето вече почти наизуст научи "Отче наш", опитва се да се прекръства.
И тук идва трудното.
Често бърка Дядо Боже с отеца в нашата църква (не зная дали и при другите се е случвало  ). Ще мине време и това ще го преодолеем.
Четем притчи от една много хубава илюстрирана детска Библия, но е трудно. То за нас е трудно, какво остава за децата. А и вероятно правя грешка като започнах от Стария Завет.
Недоумява защо Авраам е вдигнал ръка на нарани Исаак (например). Иначе много обича Ной, защото има корабче на спасението.
Ето такива са ни проблемчетата - мънички, бебешки почти.

Да ни е честита новата тема!
Не се учудвам, че точно тази тема стана фаворит - тя е най-важната.

Жени, аз нямам мои деца, но съм кръстница (т.е. духовна майка)  на двете ми племеннички (на 5 и 3 год.), което е не по-малка отговорност. Не е лесно, защото не съм всеки ден с тях, а и трябва да подхождам внимателно и с родителите им, които не са практикуващи християни, за да не се получи обратен ефект. Засега нещата вървят нормално. И двете са се причастявали досега -  е, не го правят редовно, но се радвам, че по-малката я причастиха родителите й, а не аз, което е голям успех. Надявам се да го правят по-често в бъдеще.

Колкото до притеснението ти, че детето бърка Господ със свещеника - не се плаши. Това дори е много хубаво. По принцип децата възприемат всичко много непосредствено и искрено.  Пък и нали знаем, че свещеникът е образ на Христос по време на богослужението, дори носи неговия лик върху одеждите си. Когато веднъж заведох в храма по-голямата ми кръщелница (беше на почти 4 годинки), първото което ме попита, посочвайки свещеника в олтара, беше - "Лельо, това ли е Христос?". Разбира се тя беше вече голяма и й обясних, че това е свещеникът, а Христос е изобразен на иконата вдясно, но като Господ Той е на небето, но винаги ни вижда.

Нямам наблюдения върху това как реагират децата, които са водени по-често в храма. Притеснявах се за моите, че сравнително рядко ги водят в храма, но сега виждам, че Бог със Своята благодат действа при различни обстоятелства еднакво силно и по Свои пътища ги води към спасение - не само тях, но и родителите им. Случвало ми се е сестра ми да ми се обади по телефона, защото по-голямата й е задавала въпроси, когато са ходили в храма, а тя не знае как да й отговори . Е, казах си, нека и майка им да разбере, че трябва повече да чете и да се интересува за вярата. На мнение съм, че някои неща за вярата детето трябва да научи от родната си майка, а други от кръстника си.

Колкото до детските книжки, не съм особено доволна от това, което се предлага на пазара. Но не съдя никого, защото да се пише за деца от възрастни е трудно. Подарих им наскоро "Моята първа Библия" (забравих името на автора) - тя е преводна книга и има текстове на български и английски, но не ми допадна много начина, по който са представени нещата и въпросите към отделните теми. Сигурно съм много критична, но им прочетох само първата тема за Сътворението и спрях до там. Съгласна съм с теб, Жени, че им е малко рано за Стария Завет. Грехопадението като проява на непослушание биха могли да разберат, но едва ли в тази ранна възраст ще могат да разберат завистта и братоубийството. Мисля, че родителят трябва да прецени какво и как да им поднесе като информация, а това е доста трудно. Да ти призная, аз дори и приказките, които им чета подлагам на цензура. Всичко трябва да се съобразява с развитието на съответното дете, с това доколко е познало злото и доколко то се е проявило в него. Ето пример - разказвах на по-голямата приказката "Работливка и мързеливка", която намирам за доста поучителна, но тъй като тя все още не е проявявала мързел, не разбираше как може едното момиченце да го мързи и да не иска да работи... Та затова говоря, че всичко трябва да се съобразява с развитието на детето.

simpatikonia, то и нашето зверче е на 4 годинки вече, но не може да направи ясна разлика между отеца и Бог. Може би в началото аз обърках нещата, защото не го разбрах съвсем. Няколко пъти детето ме пита как Дядо Боже слиза на земята. Странен ми беше въпроса, докато не схванах, че той бърка отчето с Него. И това стана когато отидохме в друг храм на литургия - "А, ама тука сме на гости на друг Дядо Боже!!"  
Ние неделя сме на гости, ходим на Го целунем и да Го помолим да ни даде здраве и разум, да палим свещички и ако може да се научим да не духаме свещичките на другите хора.

За четенето на Библията (и каквито и да било приказки) за мънички - да, наистина си позволявам да редактирам, да преразкажа, така както аз мисля, че думите няма да наранят детето, или че няма да разбере притчата.
Не е зле да си препоръчаме литература. Като се върна в къщи ще видя автора на нашата Библия и ще пиша пак. Така е написана (лаконично), и е силно илюстрирана, че дава възможност четеца да разкаже, да поясни. Честно казано не я намирам и за идеална.
Такъв вид литература за деца се намира ужасно трудно. За разлика от езотеричната, която е под и над път.

(Ей, откакто станах майка разбрах какво е много да искаш да говориш на всички за детето си, и как без да щеш ставаш ужасно досаден . Извинете ме! От тук насетне повече ще чета, че нямам какво толко умно да река.)

Наскоро видях, че в Храм Св. Андрей в София има няколко книжки за деца. Виждала съм и на Рилския манастир на една от будките в двора на манастира.

Иначе има предавания за деца по Пловдивската православна телевизия онлайн.

Деца нямам, но все се питам какво ли е да израстнеш с причастие, нещо което на мен не ми се е случило.

това е моята история с моята вече девойка - започна да посещава неделно училище когато беше първи клас. Ходеше с желание и с нетърпение очакваше нафората, даже си искаше допълнително:-). Причастие вземаше когато е спазвала поне три дена пост. И всичко вървеше така, докато не влезна в дебрите на пубертета Сега вече си има собствени мисли, не иска да пости, казва, че през деня й е трудно:-) не идва редовна в църквата, но според мен си има собствена вяра, макар, че се люшка:-). Мисля, че неделното училище й даде много;-) тя казва, че винаги когато й е трудно си казва "Богородице дево" . Не искам да я насилвам, когато пожелае идва с мен.

Жени, трудно е за човек да скрие колко много обича детето си
Не се притеснявай. И аз постоянно говоря на всички за моите две племеннички и не мога да се спра . Така че те разбирам.

Децата са толкова непосредствени и искрени, че както сме задължени да ги учим, така сме задължени и да се учим от тях. А религиозното възпитание се гради върху домашното възпитание - това е факт. Да си призная се почувствах много горда, когато с голямата ми племенничка отидохме заедно в храма, за да я причастя. Беше много послушна, седя кротко на столчето, прекръстваше се както я бях учила (от време на време поглеждаше дали го прави правилно ). Е, вярно че нарочно отидохме към края на службата, но пък стояхме кротко до края.

Колкото до причастяването, и двете ми племеннички се причастиха като по-големи, след като минахме т.нар."не"- период, когато бяха много своеволни упорито отказваха на свещеника или пък се бояха от него.

Хубаво е децата да се водят в храма редовно и да се причастяват, но много трябва да се внимава и да се следят реакциите им към случващото се там. Към всичко трябва да се подхожда с разум. Понякога е възможно децата да не могат да понесат нашата религиозна ревност - и ефектът ще е обратен. Ходенето в храма трябва да бъде награда, а не задължение.