Православието като начин на живот

Мдаа, Бог да прости Пеци Гюзелев. Сигурна съм, че е на по- добро място. Цялото му интервю, от което е цитатът е много добро и вдъхновяващо. Може да накара всеки човек да се замисли как живее и какви са делата му.

 Аз бях на почивка с децата, мъжа ми и още 39 дечица ) (на детски лагер), та не можех да се включа известно време. Вечер успявах да ви почета, но интернетът там беше бавен и не можех да пиша. Много интересни материали сте публикували.

  Жени, историята, която си споделила наистина е вдъхновяваща и е още едно доказателство как Бог ни се открива, само да имаме очи да го видим.

 Да ви разкажа и аз една от моите истории, която разказвам, когато някой ми каже, че няма доказателства за съществуването на Бог. Има доказателства! Те са навсякъде около нас, но не им обръщаме внимание защото винаги има "по- важни" неща. Та, ето едно от моите доказателства:
 Преди сватбата с мъжа ми много искахме да имаме дете, но все не ставаше. Ходихме по доктори, процедури и т.н. около година и половина, докато не се оказа, че съм бременна. Но тази малко насилена и много желана бременност не просъществува дълго и направих спонтанен аборт на 1-ви януари 2004г. в 9:10ч. сутринта (казвам датата и часа не случайно). Бях най- нещастния човек на земята. Но мъжът ми беше до мен през цялото време, почувствах го още по- близък и връзката ни се засили още повече. Така че, през май месец същата година сключихме граждански и църковен брак. Сватбата беше в събота, аз бях без глас, болна, но летях. Най- щастливата на света   В понеделник реших да отида на лекар. Обсъдихме го с мъжа ми и при моите думи, че може би ще ми предпишат антибиотик, той ми каза "Я по- добре най- напред да отидем на гинеколог, може да да си навредиш нещо с антибиотика." Изненадах се, защото не ми се вярваше да съм бременна, въпреки, че имаше малки индикации. Отидохме и след прегледа докторът каза "Честито!". На втория ден след сватбата разбрах, че чакаме дете. Бременността беше трудна и се очакваше да родя по- рано. Но мъжът ми казваше "Не, тя ще роди на 1-ви януари, знам го." И така и стана, преносих три дни. Първото ни дете се роди на 1-ви януари 2005г. в 10 часа сутринта. Точно една година след аборта. Почувствах Божията благословия.
Да добавя, че когато лежах за задържане в болницата и не знаех дали бебето ще оцелее, в моята стая имаше една жена, чието положение наистина беше безнадеждно. Никой, дори докторите не вярваше, че тя ще успее да износи детето. На всичкото отгоре, възможността пак да забременее клонеше към нула. Но тя винаги държеше до себе си, на шкафчето един молитвеник и си четеше често молитви. Доста странеше от останалите жени и те я мислеха за странна птица. Но на мен ми направи голямо впечатление, въпреки, че още не бях много осъзната във вярата. Чрез силната си вяра и своята молитва, тази жена роди живо и здраво детенце, след девет месеца престой в болницата, въпреки че всички я бяха отписали.
 

http://dveri.bg/xqkx4
Искам да ви споделя и тази статия - дано не ви отегчавам! Размисли ме доста
И да ви разкажа моята среща с Бога...
Както съм писала и в предната тема за постите, израснала съм във вярващо семейство. Дядо ми беше прекрасен духовник и чувствам неговата благословия и до днес - 20 години след неговата смърт. Маминка беше попадия / и нея вече я няма - Бог да я прости!/. Леля ми в момента е игуменка в манастир, така, че вярата е била винаги с мен. Просто аз нямам друг пример и от раждането съм си мислела, че всички едва ли не са като нас...Понякога завиждам на хората, които са станали християни в по - осъзната възраст, именно защото е осъзната. На мен избор не ми е даден/не си мислете, че съжалявам/ и поради тази причина съм пропуснала някои основни аспекти на Вярата. не знам дали ще ме разберете точно. Пости се, ходи се в неделя на църква, знаят се много молитви, прекръстваш се преди и след храна, причестяваш се, изповядваш се и т.н. Това просто си е така, но именно заради това не винаги съм влагала душа и сърце в това, което правя...
До един момент....
През май 2009 г., четири месеца след като родих второто си дете се оказа, че имам рак на гърдата....
Няма да навлизам в подробности за това, което последва, за мислите, чувствата, ужаса, страха,  и т.н. За това се пише и се говори много...Но там някъде между операциите, химиите, леченията и всичко, което съпътства подобна диагноза Го срещнах...Толкова реален, че ми спира дъха като си помисля...Носеше ме през цялото време ,така, както се носи дете..В началото, естествено се заех с проблема, с лечението си с търсенето на всякакви начини да живея. Кроях планове как да надживея определеното ми, спорех с Него, обяснявах Му колко е важно да съм жива, молех Му се, но в един момент си дадох сметка колко много малко Му вярвам в действителност. Забравих, че и космите на главата ми са преброени и така Бог търпеливо ме изчака да стигна до Вярата такава, каквато трябва да бъде - гореща и безусловна...Научи ме да му вярвам, да се доверявам, так, както не бях научена въпреки отрастването ми във вярващо семейство...Не си мислете, че съм добра християнка, не си мислете, че нямам пробиви почти всеки ден, НО...
Истинския ми живот на християнин започна с тази диагноза - заедно с ужаса дойде и спокойствието, а заедно с безнадеждността дойде и Надеждата и Вярата и Любовта...Никога не попитах "Защо на мен?", защото винаги съм знаела, че има защо - просто аз не мога да го разбера...
Все още има дни, в които ми се ще времето да се върне назад и това да не се беше случвало, но ако цената на Познанието, цената на това да усетиш силата Божия, да срещнеш най - прекрасните хора е била тази диагноза, то аз ще я платя и няма да роптая...
Бъдете здрави!
р.р. Много ми е уютно сред вас и благодаря още веднъж за темата 

milmich, благодаря ти! Толкова хубаво си го разказала. Усетих със сърцето си всяка една думичка. И за статията благодаря. Продължавам да се уча и това ме прави щастлива 

Наде, добре дошла и добре включила се в темата, много мило ми стана да прочета твоята история.
Нищо случайно няма на този свят, за пореден път се убеждавам в това!

milmilch, доскоро все си мислех колко хубаво е човек да отрасне във вярващо семейство, направо ми е изглеждало като сън , но ето че с твоя разказ разбирам и аз, че не е така и всеки човек по собствен път . Никое решение не е универсално спасение за всеки човек.

Ще се опитам и аз да споделя нещо, макар че не знам точно как да се изразя.
Преди няколко години минавах през много труден период, тогава не бях в църквата, но като много от хората - вярвах така малко между другото, че има Бог. Спомням си тогава по време на този труден период един ден, в който за пореден път виждах как нещата вървят на зле, влязох в църквата и се помолих на Божията майка - сигурно молитвата ми е била много несигурна и неуверена. Спомням си само, че бях обещала, че ако всичко се оправи, ще започна да ходя на църква (все едно така става ). Спомням си, че когато излязох от църквата бях спокойна и си живях с мисълта според както е Божията воля. Няколко дена по-късно въпреки че нямаше никакви изгледи проблемите, които имах да се разрешат, това стана и в онзи същият миг веднага благодарих на Божията майка и знаех, че е благодарение на нейните молитви тази милост. Разбира се, не изпълних тогава това мое обещание, което дадох, и цял живот ще съжалявам за това, защото имаше тежки последици от моето непослушание. Дарът, който Бог ми даде тогава, си взе обратно, но за това съм виновна само и единствено аз и много време ми трябваше да разбера, а и сега ми трябва всеки ден да си припомням, че това е Божия милост и така е било необходимо за моето спасение и за това на други хора около мен.
Моята среща с Бога бих казала, че е била в пътите, в които съм виждала как действат Божиите закони и това ме е поразявало винаги, както и влиянието на Божията благодат в душата на човека. За един миг всичко се променя и изведнъж тишина, мир и радост. Най-интересното е как нещо, което си смятал за велико, може в един момент да се претопи и изчезне само за да разбере човек, че то не е от него самия излязло. Велико нещо е Божията любов.
Ето това видео много ми беше харесало преди време, когато го гледах и реших да споделя:
http://www.youtube.com/watch?v=n9y-Sme6TUo
 

Момичета, невероятни истории сте разказали - реални, силни, истински и затрогващи, именно защото са преживени. Винаги съм била убедена, че Бог не може да остави човек да вярва просто по инерция и навик - дава шанс на човека да Го почувства истински и непосредствено. Разказът на milmich е живо доказателство за това.

Поставих темата именно по тази причина, защото знаех, че всеки е преживял този момент и не би се срамувал да го сподели. Оказах се права.

И аз съм родена в християнско семейство. Водеща фигура в него е моят баща (както би трябвало да бъде). Той е дълбоко вярващ - така е възпитан от своите родители, които уважава дълбоко. Много истории ми е разказвал за майка си - колко смирена жена е била и как го е учила, че в храма трябва да се да мълчи, без значение, че другите говорят: "Ти мълчи, мами, те нека си говорят".

Първите ми впечатления от християнството съм придобила от ежеседмичните ни посещения в Бачковският манастир. В детството си съм живяла в Родопите и на път за Пловдив беше закон да се поклоним в Бачковския манастир пред чудотворната икона на св. Богородица. Винаги, когато наближавахме манастира с колата, се случваше едно и също - баща ми ставаше мълчалив и веселите разговори в колата неусетно секваха. Всички замлъквахме и сякаш усещахме, че не е не редно в този момент да се говори за каквото и да е - отивахме на свято място. Спомням си, че дори и в най-студената зима, баща ми не разрешаваше на нас, децата, да вървим към манастира с ръце, скрити в джобчетата. А разговорите в храма бяха табу. Свещи се купуваха мълчаливо, а на нас децата ни се даваха в ръцете и ни повдигаха, за да ги запалим, а след това и да целунем Чудотворния образ на св. Богородица Бачковска.

Никога баща ми не ни е учил на вярата с думи, достатъчно ми беше само да го виждам как сутрин и вечер се моли пред домашната икона. А посещенията в Бачковския манастир не мога да забравя - атмосферата беше наситена с усещане за святост, мир и тишина. Спомням си само, че разговорите на висок глас в храма на монасите и клисарите възприемах за голямо кощунство. И до ден днешен не мога да разбера как християните дръзват да говорят в храма, а още по-повече на висок глас.

Друг ярък пример от детството ми бяха посещенията на гробищата, където са погребани родителите на татко. Те са погребани далеч - в Северна България, затова всяка година предприемахме дълго пътуване, за да посетим гробовете им. Ние децата също отивахме. И там си спомням, че се пазеше пълна тишина - като в храм,  или се говореше много тихо и само за най-необходимото. Баща ми не се срамуваше да го виждаме как плаче за тях и как ги нарича с мили имена. И сега ми се плаче като си спомня (родителите му са починали преди моето раждане и аз изобщо не ги познавам). И ние палехме свещички и преливахме гробовете с вино. Мисля, че тъкмо поради този спомен и до днес обичам да ходя на гробищата. Там е такъв мир и тишина, сякаш си в предверието на вечността и можеш да я усетиш.

Простете ми, че пиша толкова дълго, но не мога просто с няколко думи да разкажа за моето обръщане във вярата.
Случи се се почти 20 години след моето Кръщение - 23 април (Гергьовден - н.ст), приблизителнно. Предполага се, че такова събитие се помни дълго, но тогава ме вълнуваха много други мисли и не съм обърнала внимание на подобни  детайли като ден и час. По онова време четях книгата на Р. Мууди "Живот след живота". Беше много нашумяла по онова време, почти колкото книгите на Дан Браун днес. И сякаш изведнъж съзнанието ми се промени и по необясним начин разбрах, че наистина съществува Бог, за Когото моят живот има някаква ценност и смисъл. С цялото си същество усещах, че Бог съществува и нямах нужда някой да ми доказва или показва това. Сякаш някаква пелена беше паднала от духовните ми очи и светът вече не беше същият.

Бих искала да разкажа само един случай, който за мен беше Божие чудо, въпреки че може да бъде обяснен и чрез законите на физиката. Никога не съм спорила с невярващи, за да ги убеждавам, но в този случай сякаш Бог искаше да ми помогне и да ми покаже, че съм права.
Един от лекарите в нашето отделение беше учил навремето в йезуитски колеж, и когато разбра, че вярвам в Бог, си постави за цел да ме убеждава в обратното. Той постоянно говореше, че  духовенството си измисля чудеса, за да накара хората да вярват. Вероятно визираше нагласените "чудеса" в Католическата църква. Той дори леко повиши тон докато говореше и на висок глас, с голяма категоричност каза: "Чудеса не съществуват!". Точно в този миг, както си стояхме на масата, едно малко стъклено шише, което стоеше на плота до нас се пръсна и течността от него потече наоколо. Всички замлъкнаха и замръзнаха на място... Сякаш това събитие следваше властно да покаже обратното. Докторът се окопити бързо и побърза да обясни случилото се със законите на физиката - шишенцето беше напълнено догоре със спирт, беше силно нагрято от слънцето, течността се беше разширила и счупила шишето... Да, сигурно това е обяснението на пръв поглед. Но никога няма да забравя колко беше смутен и как объркано говореше, въпреки че говореше смислени и научно обосновани неща. Да, със сигурност това беше причината за физичното явление, но тук имаше нещо друго - ЗАЩО точно в този миг и ТОЧНО при неговите думи се случи това? За мен обяснението беше ясно, но за всички други остана някакво съмнение - може би чудесата все пак съществуват. Във всеки случай спорът се прекрати бързо, а случилото се ще помня дълго, най-вече усещането, че в онзи спор Бог беше на моя страна .

Който си е казал, че няма да вярва , нали пише, че и мъртъв да възкръсне пред очите му, пак няма да повярва ....

Аз пък от малка не можех да се примиря и да се съглася с това, че ще умра. Че близките ми ще умрат и няма да ни има, че ще се превърнем в НИЩО. Викам си- и какво, ще порастна, ще си намеря работя, ще се омъжа, ще имам деца, внуци и накрая ще умра. Защо?Какъв е смисълът?Спомням си сега, минутите , когато като дете оставах сама и си мислех това  и се измъчвах Даже на една позната лекарка съм била казвала/ още на 4, 5 годинки:"Моля те, дай лекарство на мама и татко никога да не умират", а тя:"Ооо, ако има такова , и аз ще си взема от него"
  Така лека- полека стигнах до Бога/ като минах през врачки, екстрасенси, НЛО и прочие/ Само православието успя да отговори на потребностите на душата ми  и на съвестта. Това е.

Споделям с вас един разказ, който прочетох преди час, и който дълбоко ме развълнува.

Може би е малко встрани от нашата тема, но въздействието му върху читателя е невероятно.
От коментарите - до момента 469, се вижда, че върху всички, които са го чели оказва едно и също въздействие - очите се пълнят със сълзи, в гърлото ти засяда тежка буца... и разбираш, че има върху какво да се замислиш и какво да промениш - и в себе си и около себе си.
  

Аз го прочетох преди време и дълбоко ме трогна - смях се, плаках, заседна ми буца...Отдавна не бях чела нещо толкова красиво.  И аз го препоръчвам

... чак сега я виждам тая тема, защо ли не загледах по-рано....

Здравейте, присъединявам се и аз.

Нещо което мога да препоръчам е книгата на Архимандрит Серафим Алексиев "Молитвата на Св. Ефрем Сирин". Препоръча ми я моят изповедник. За мен тази книга е изключителна. Има я в аудио версия в библиотека "Слово"
http://audiobooks.domainbg.com/

Щях да забравя, гледате ли Пловдивската православна телевизия? Подходяща е за деца. Може да се гледа в интернет на началната страница на Пловдивска митрополия 24 ч./ден
http://www.plovdivskamitropolia.bg/

Гласувах в анкетата и чакам с нетърпение разговорът по темата, която и да бъде с повече гласове.
Упованието ми в православието ми се откри не чрез чудеса. С времето и с познанието си разбрах, че всичко, което ни трябва е вяра и любов.

И това е (сигурна съм) най-силната и най-могъщата вяра  .
Трябва бая сол да изям още, за да стигна до нея.

Всичките истории, които разказахте и споделихте са толкова живи и силни. Благодаря Ви !
milmich,   , това което си преживяла е хем ужасно хем прекрасно. Правя е Надето - почувствах всичко в твоите думи.

Скъпи братя и сестри, пратиха ми още един мейл, който, обезпокоен ви го пращам и моля за вашите молитви за нашия народ.
Жени, за съжаление до този момент не можах да намеря линк. Явно това е някакво предаване по тв. Както и този доклад, който е секретен...  :

DOKLAD CRU

ПРОЧЕТЕТЕ ТОВА, И СЕ ЗАМИСЛЕТЕ АМА НАИСТИНА СЕ ЗАМИСЛЕТЕ!!! ЗАПОЧВАМ ДА СЕ ПИТАМ ЩЕ ИМА ЛИ БЪЛГАРИЯ НА КАРТАТА НА СВЕТА СЛЕД 30 ГОДИНИ!  
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

“Българите не представляват проблем” – доклад на Ричард Морнингстар / Секретно
10.02.2013 • by Светът днес • in Анализи. •

136-0AE8142428B8_mw800_sСекретно
Екз. единствен
до държавния секретар Хилъри Клинтън
на вниманието на Института за стратегически анализи към ЦРУ
Доклад
относно защитеността на нашите интереси на територията на България
Предоставям на вашето внимание заключенията и впечатленията които получих по-време на изпълнението на мисията ми в България, която бяхте така добри да ми поверите, относно защитеността и бъдещето развитие на нашите интереси в този регион с нарастващо геостратегическо значение. Още в началото искам да ви уверя, че нашите краткосрочни и дългосрочни интереси по-никакъв начин не са накърнени в момента или заплашени в бъдеще. Смея да твърдя, че наскорошните протести, които доведоха до обезпокоителни последствия относно някои наши намерения, са по-скоро изключение и с епизодичен характер, а последиците от тях скоро ще бъдат преодолени. Станалото по-скоро можем да приемем като временно тактическо отстъпление по пътя за постигането на стратегическите ни цели. Основните положения върху които градя своите заключения са следните:

Българите са застаряваща нация, като най-застаряващ е основният етнос. Единствено ромският етнос, като съставна част на българската нация е с преобладаващо младежки характер, но поради ниската му образованост неговите действия са сведени до рамките на физическото оцеляване и поради това не оказва никакво влияние върху вземаните политически решения в страната. Уверих се, че това положение няма да претърпи скорошна промяна, тъй като всички пари които се дават за подобряването начина им на живот, отиват за материални блага, а не за образование, което е успокояващо. Благодарение на тази политика на преимуществено материално стимулиране, между българският и ромският етност се натрупва нетърпимост, която ние в случай на нужда бихме могли да използваме.

Както знаете бъдещето на една държава е в ръцете на младите, тъй като те са по-склонни към идеализъм, себеотрицание и жертвоготовност. Възможността една държава да се отклони от пътя който сме и предначертали и да застраши нашите интереси се крие в следните изходни условия – образованост на населението, ясна ценностна система основаваща се на нематериални положения и преобладаващо младежки характер на обществото. Едно от тези условия да не е изпълнено е достатъчно да предотврати каквито и да било опити за въздействие, от страна на народа върху политиците, за промяна на водената политика. Що се отнася до България мога да ви уверя, че нито едно от посочените условия не е изпълнено.

Въпреки, че българите се смятат за образовани, то аз се убедих, че тяхната образованост се свежда преимуществено до технически умения и познания. Основната цел на тяхното образование е подчинена на придобиването на умения и навици които биха им помогнали да се реализират на трудовия пазар, да са конкурентноспособни. Тяхното образование е подчинено на нуждите на корпорациите, като основна цел е да придобият умения за които да им плащат, тоест основен мотив за тяхното образование е и ще си останат парите. Тази подчиненост на образователната политика на интересите на бизнеса, чрез издигането в култ на парите, ще се задълбочава и занапред, както се уверих от разговорите си с българският министър на образованието.

Българите са обречени никога да не осъзнаят, че образованието, ако искат да бъдат свободни, трябва да бъде подчинено на интересите на държавата и обществото. Че то трябва да стимулира мисленето, а не знанието като самоцел. Че от изключителна важност са социалните умения, познаването на различните идейно философски течения относно строежа на обществото и функциите на държавата, и изграждането на ценности извън парите и материалните придобивки като такива.

В България са изключителна рядкост хората, които биха могли да отговорят какви са идейните постановки на различните идеологии и обществени строеве като комунизъм, социализъм, капитализъм, демокрация, либерализъм и т.н. , какви са техните преимущества и недостатъци. Това се наблюдава не само сред редовите граждани, но и сред самите членове и симпатизанти на партии, които са вплели в своите абревиатури въпросните понятия. Именно тази идейна неграмотност и съсредоточаването на образованието върху придобиването на както споменах – технически познания и умения, е успокоителна за нашите стратегически интереси.

Приемането на парите, като основна ценност от младото поколение и не само от него, спомага за по-лесно моделиране на начина им на мислене и реагиране на случващото се, както в страната им, така и по света. Емигрирането зад граница в търсене на по-добра реализация и заплащане се възприема като нещо нормално и спомага за източването на мозъците от страната. Изповядването на даден идеал е по-скоро обект на подигравки, а национализмът като идея е опорочен и сведен до фашизъм, което е в унисон с нашите интереси.

Чрез тази засилена емиграция, комбинирана със застаряването на нацията и насоките в образованието които по-горе споменах, бъдещето на България все повече ще се изплъзва от ръцете на обществото, а от там и политиците им (доколкото могат да се нарекат такива) ще са по-податливи на външни интереси. И сега политиците им са изключително корумпирани, както и почти целият държавен апарат, което също спомага за налагането на нашите интереси, чрез раздаването на материални стимули.

Отново ще се спра върху ролята на ромският етнос в страната, като генериращ основната част от бъдещето младо поколение. За да бъдем спокойни и да можем да управляваме този нарастващ фактор, ние трябва да стимулираме засилването на материалните помощи за този слой от населението, като същевременно ограничаваме до възможният минимум придобиването на каквото и да е образование. За да бъде това възможно, ние трябва да сме тези, които чрез различни фондации да контролираме образоваността на ромите, като под формата на стимулиране, чрез отпускане на стипендии откриваме тези от тях, които желаят да се образоват и ги изтегляме зад граница, а в същото време оказваме натиск върху българското правителство за увеличаване на материалното подпомагане на въпросният етнос и по този начин, подпомагаме задълбочаването и насаждането на етническа омраза в държавата. Благодарение на тази политика, в бъдеще в България при необходимост би било възможно да се разиграят сценарии от рода на Косово или така наречените “арабски революции”, в които ромският етнос би имал водещо значение.

Относно опасенията ви, че случващото се в Гърция, би могло да повлияе върху мисленето и действията на българското общество, то бързам да ви успокоя, че това е изключено. Независимо от непосредствената близост на двете държави, българите възприемат случващото се в Гърция преимуществено през очите на масмедиите, които са контролирани и направлявани в желаната от нас посока. В българското медийно пространство информацията за гръцките протести е оскъдна, а доколкото все пак я има се представя изцяло едностранчиво, като се набляга на кадри с насилие и безредици и се втълпява, че гърците протестират понеже не искат да работят.

Българите не подозират, че на улицата в Гърция протестира целият гръцки народ, от ученици до пенсионери, включително и инвалиди. По никакъв начин не се забелязват признаци на пренасяне на гръцките протести в България, въпреки, че българите са в много по-тежко икономическо положение отколкото редовия грък. Докато в България минималната заплата е 135 евро, в Гърция тя дори и след орязването и е 586 евро, но това някак си не стига до умовете на българите. Те дори изпитват злорадство и едва ли не щастие от случващото се в Гърция. Българите са убедени, че редовите гърци са виновни за натрупването на въпросният неизплатим дълг и ще трябва да си понесат последствията. Те не виждат в случващото се опит за заробване на цяла една нация, а просто получаване на заслуженото. Българите никога не биха проумели, че протестите в Гърция са една адекватна обществена реакция, на едно общество образовано в ценностите на истинската демокрация, защото както споменах по-горе българите са идейно неграмотни.

Освен, че са идейно неграмотни, българите не биха могли да се противопоставят на осъществяването на нашите интереси поради своята бедност, дезориентираност и стрес. Въпреки, че са най-бедните в Европа, голяма част от тях попадна под властта на банките, чрез тегленето на кредити за щяло и нещяло. Веднъж взели кредит, те се превърнаха в тотални роби на системата. Неспособността и затрудненията които срещат да погасяват кредитите си им се втълпяват като собствени грешки и им се насажда чувство за вина и малоценност, а от там те губят и малкото вяра в собствените си сили и възможности. Те не могат да осъзнаят, че са станали жертва на измама от страна на финансовите институции, които едностранно определят и могат да изменят както си искат условията по отпуснатите заеми. Вместо да въстанат и да се противопоставят бурно, като общество на въпросната въпиюща несправедливост, те се затварят в собственото си нещастие и чувство за вина.

Българите не осъзнават, че те самите са част от държавата и като такива биха могли да я принудят да действа в защита на техните интереси, а не въпреки тях. За неспособността им да се организират като общество, спомага и абсолютната им дезориентация относно случващото се в държавата, едно поради хаотичността в политиката на управляващите, друго поради тоталната медийна бомбандировка с различни проблеми, отвличащи вниманието им от цялостната картина на ставащото. Активните българи, доколкото ги има, са отдадени на различни каузи и тъкмо когато решат, че са спечелили някоя, се оказва, че тя е заменена от друга, или че уж отстранената заплаха се е върнала, но под друга форма. Това разбира се е политика, която ние водим по целия свят, но която с особен успех се провежда и в България. Така докато разпиляват усилията си върху различните проявления на едно и също нещо, те губят увереност, че някога ще успеят да контролират живота си. Те не могат да проумеят, че всяка една битка която водят, е битка между интересите на парите и интересите на човека, като разумно същество. Че за да спечелят, трябва да променят ценностната си система и да ограничат ролята на парите в управлението на държавата и обществото. За да спечелят, те трябва само да поискат народа да притежава властта, а не тя да бъде в ръцете на олигарсите и партийните им слуги.

И последно, българите не представляват проблем за осъществяването на нашите интереси, докато са готови да предоставят бъдещето си и управлението на държавата в ръцете на позорни партийци, а не на идеи. Българите търсят лидер, на когото да поверят отговорността за собственият им живот, като го избират по обещанията които им дава. Те никога не си задават въпроса,какви идеи този лидер изповядва и въобще има ли такива? Те не осъзнават, че не им трябват лидери, а учители. Че трябва да търсят не лидери които сляпо да следват, а учители от които да се учат и чрез наученото и осмисленото да променят и ръководят живота си и бъдещето на държавата.

Един от малкото образи, който ги обединява, е на техния, както го наричат – Апостол на Свободата, Васил Левски, но те и него не познават достатъчно. За наше щастие те са съсредоточили вниманието си върху въпроси от рода, кой е виновен за залавянето му и къде е погребан, а не върху идеите и ценностите които е изповядвал и пътя който е извървял. Дори и посланието му – “Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи само от нашите собствени задружни сили.”- не успява да отвори очите им.

В този смисъл, въз основа на гореизложеното, искам още веднъж да ви уверя, че българите не представляват проблем пред осъществяването на интересите които имаме в тази част на света.
 
Снимки в дневника
ПРОЧЕТЕТЕ ТОВА, И СЕ ЗАМИСЛЕТЕ АМА НАИСТИНА СЕ ЗАМИСЛЕТЕ!!! ЗАПОЧВАМ ДА СЕ ПИТАМ ЩЕ ИМА ЛИ БЪЛГАРИЯ ...
SPOMENI I SABITIA PREZ GODINITE...

 

Аз го прочетох и искам да споделя някои неща във връзка с това писание, въпреки, че не е много по темата:
1. Това ми прилича по скоро на есе на тема "Особености на българския характер и действителност отколкото на какъвто и бил доклад;
2. Какви са така наречените "стратегически интереси" не става ясно ;
3. Написаното относно нашия народ за съжаление е вярно, но това не е феномен от последните години. Повечето от нещата са били в сила и много назад в историята ни /казвам го като историк/ и още няколко години след идването на Фердинанд на власт един немец прави подобен очерк и се изказва доста не ласкаво за нас...Разликата е сам в наличието на цигани, които наистина доста напрягат обстановката в последните години и съм сигурна, че това наистина се прави умишлено
В този смисъл нямам притеснения дали ще оцелеем...Винаги сме били такива и сме оцелявали
Проблема е, че само чисто физическото оцеляване не е това, от което имаме нужда, защото емоционално като нация претърпяваме пълен крах. Прави са, че ценностите и идеалите са много далеч от нас, прави са, че сме меркантилни и повърхности в много отношения, но все се надявам и се, моля Богу, да намерим сили и да се хванем за онова невидимо нещо у нас /невидимо и неуловимо дори за пишещия горните редове/, което ни прави неповторими, одухотворени и оцеляващи през вековете...
р.р. Малко патетично стана, ще ме извините, но съм повлияна от последните събития в д-вата