Православието като начин на живот

Добро утро  !

А аз наминавам, за да се изповядам.

И също да кажа - намирам думите на дядо хаджия за безкрайно верни.
Всички млади имаме нужда от вербални плесници.
И трябва да се научим да подаваме другата буза.

Хайде отново се появи поредния проповедник. Извинявайте, ама ако нямам право на мнение не мога да разбера защо изобщо ме каните в такива теми. Аман от крайните инстанции по тия форуми.

Изтривам всичко написано от мен в тази тема и прекратявам участието си в дискусията. Явно само аз имам някакво странно разбиране за вярата.

Желая ви мирна и благополучна дискусия.

дядо хаджия, и аз съм напълно съгласна с всичките ти постове относно възпитанието на децата. Съвсем прав си и ми се иска някой ден, живот и здраве, ако имам деца, и аз да ги възпитавам по този начин без да им налагам нещата грубо, както ти каза по "талибански" и честно казано ме е страх, защото непрекъснато забелязвам, че във всичко съм или в едната крайност, или в другата. Трудно балансирам между двете , мисля, че с почти всички ни е така.
И те моля, не ни изоставяй, всеки се изразява по различен начин и по различен начин разбира едно или друго, да не се караме и дразним . Нали все пак както ти сам написа - всеки има свое мнение.

Според мен всеки християнин преминава през периода на т. нар. прекалена (неразумна) ревност. И аз не правя изключение. Това е "детска" болест - един вид максимализъм към себе си и другите, който всеки християнин "преболедува" в началото на своя християнски път. При всеки този период продължава различно дълго, а после идва съзряването, познаването на своята немощ, немощта на другите и снизхождението към своите и чуждите немощи. Разбира се човек трябва да остане усърден, но да не е така критичен и непримирим, а по-разбиращ и всеопрощаващ. Нали трябва да се уподобяваме на Христос, а Той ни е дал пример на любов, търпение, снизхождение...

Да си призная честно, лично при мен "детският период" продължи доста дълго , може би затова след него ми остана едно леко отвращение към всякакви опити да ми бъдат налагани правила. Отчитам го като моя слабост, че до ден днешен остро реагирам на хора, които се опитват да налагат своите правила на други (не, че и аз не съм го правила). Но трябва да се стараем да си поправяме слабостите и да вървим напред .

Подкрепям дядо хаджия - Аз също съм против насилието и "железните" правила, които смачкват крехката личност не само на детето, но и на възрастния човек понякога.
 
В думите на wertyuio също има доза истина . Струва ми се, че трябва да сме най-търпеливи именно към неофитите във вярата, така както сме снизходителни към децата, когато израстват и проявяват характерни за възрастта си недостатъци и упорство. Е, друг е въпросът, че децата само си проявявяват недостатъците, без да се опитват да ни поучават, докато при неофитите е нещо съвсем друго - те не пропускат да ни учат на "А" и "Б", но какво пък - трябва да се прощава "до седемдесет пъти по седем".

Нека не сме мнителни:) Нали ужким сме се събрали християни тук, то и тази тема, ако превърнем в една докачлива дискусия ...................... 
Не може да се приема всяко чуждо мнение / укор / съвет като вмешателство и да си излизаме от темата...........
Аз ви следя най-чинно, но на този етап нямам с какво да се включа:) 

  wertyuio, има талибанщина и в православието- имай предвид- крайни хора, нещо като пуритани.Направо имам алергия към такива хора- само някой да започне да поучава с вдигнат пръст и съм до там.
 И аз подкрепям публикацията на дядо Хаджия и го моля да не си тръгва от темата.
И, все пак, и талибаните, могат да са православни.  Ето http://dveri.bg/xqpda  ако не сте чели

След заформилата се тук дискусия, отново препоръчвам книгата на Архимандрит Серафим Алексиев - *Молитвата на свети Ефрем Сирин в светлината на светоотеческото нравоучение
Която може да се изтегли в аудио-верия от Библиотека Слово - http://audiobooks.domainbg.com/

По отношение на децата, според мен най-важното е те да разберат вярата с ума и сърцето си. Първото става с четене и разговори, а второто с любовта и примера на възрастните християни.

Сега се сетих за един конкретен пример, който мога да дам. Моя позната е ревностна православна. От години купува православни книги, има много богата библиотека. Прави го най-вече заради сина си. От малък е чел 12-те тома жития на светците и много други книги. Може да се каже, че има задълбочени богословски познания. Той премина безпроблемно през пубертета. Вярно е, че не спазва постите редовно. Но когато пожелае ходи на изповед и причастие, на св. литургия, познава много духовни лица, не се изкушава от типичните тийнейджърски проблеми. Например иска да си намери православно момиче, защото не одобрява начина на мислене на съученичките си.
Според мен голяма част от Новия Завет е подходящо четиво за по-малки деца. Като поотраснат е добре да им се дадат тълкувания.
За юноши - в библиотеката на сайта на Зографския манастир има добър избор от електронни книги от тези, които издават на хартия. 

В dveri.bg често публикуват беседи на Митр. Атанасий Лимасолски. В една от тях беше разгледано именно християнското отношение към иноверието, и изобщо към всякакво отклонение от догмата. Заинтересованите могат да прочетат статията, аз тука ще дам само есенцията й - не бива да премълчаваме грешките на ближния, но трябва да го правим без осъждане, но  с любов.
Тъй както уча малката си щерка да ползва вилица, примерно.

Библейският разказ за митаря и фарисея ни казва ясно, че е по-добре да кажем веднъж прости ми, отколкото десет пъти слава Тебе.

дядо хаджия, не мисля, че трябва да се оттеглиш. Не намирам, че казвате нещо кой знае колко различно, нито пък липсва начин да се помирите.

Както пише на първа страница:"Влизайте и пишете тук с усмивка"
Дядо Хаджия веднага да се усмихне и да се върне!!  

Привет! Дружески   .
Нулирах броячите на акнетата, за да имаме стимул да гласуваме пак. А и все пак интересите ни се променят, възникват нови теми. Така ми се струва редно, моля и за Вашето мнение .
Ако не се съберат гласове (или са малко) темата за следващата седмица е ясна.

ПП Независимо, че в анкетата има текст  (Гласуването приключено: Пон., 01 Юли 2013, 23:05) тя е активна и можете да гласувате свободно !

Жени, нали анкетата вече "подреди" темите по популярност?
Мислех, че целта й е да класира темите за следващите четири седмици. Не е ли редно сега да подложим на гласуване поредните нови теми, които са възникнали за следващия месец - август?

Да, така ще направим. Понякога ги мисля в движение нещата и не ми се получава съвсем. 

Ето класацията:
Послушанието в съвременният живот - за периода от 8 до 14 юли 2013 г.
Какво е и има ли грях, или къде е "моята" истина  - за периода от 15 до 21 юли 2013 г.
Участието на миряните в литургията - за периода от 22 до 28 юли 2013 г.
Православното вероучение  - за периода от 29 юли до 4 август 2013 г.

Предложението ми за тема за обсъждане в август месец - 
Силата на думите, как да контролираме езика си.

Здравейте момичета и момчета! Много ви благодаря на всички! Искам да се извиня за това ,че пиша с малки букви името на нашия Господ Бог! Не го правя умишлено а защото все бързам,не че това е оправдание.
 
    Тази книга която препоръчвате непременно ще потърся и прочета! Желая на всички много щастие и усмивката никога да не слиза от лицето ви!

Така е добре !

Остава да съберем за новата анкета най-малко още 4 предложения  

Моето предложение към новата анкета:
"Моят духовен отец"
Това е доста общирна тема, но аз визирам най-вече избора на духовен отец, опита, който сме придобили в отношенията с него и всичко ценно, което можем да споделим с другите.
Излишно е да го казвам, но все пак - редно да запазим анонимността на духовника, както и тайната на нашата изповед. Колкото до съветите на духовника, в повечето случаи те са строго индивидуални и не са задължителни за всички, затова е излишно да спорим за тях.

 И аз исках да предложа темата за духовния отец. В момента ми е много важна. Благодаря, simpatikonia

 Жени, и аз непрекъснато се наблюдавам и много често не харесвам отношението си към децата. И по- специално когато направят някоя грешка, не спирам да говоря- просто реки от "дълбокомислени" изречения и наставления. Към чуждите деца не съм такава, приемам с усмивка всяка тяхна лудория. А моите... Осъзнавам го  и често моля Господ да ми прости след това. Много искам и се моля да се науча на търпение и смирение. Да се помоля за детето, вместо да му се скарам. Знам, че всяко дете си е отделна личност и трябва да мине през своите си изпитания и грешки и колкото и аз да искам да предам своя опит, то трябва да извърви своя път. Аз да съм там, наблизо, да му бъда опора и в добри, и в лоши моменти. Но дяволът все ме напада, особено, когато съм най- слаба и уморена. Пада ми една пелена и просто говоря, говоря, говоря...
 Благодаря на всички, които са дали идеи за книжки. Ние вкъщи четем Библия за деца, която е написана доста увлекателно. Вярно, няма много картинки, но на децата им е интересно. Разпространява се безплатно в църквите. Всяка вечер си казваме заедно "Отче наш", но ако някое от децата няма желание, не го карам. Всичко да става с желание, за да не ги отблъсна. Отговарям на въпросите им, когато се интересуват от нещо конкретно. И преди всичко, според силите си, се стремя да давам личния си пример.