Православието като начин на живот

  • 32 462
  • 739
# 225
Наде, благодаря! Предложението ми за тема е отчасти и заради това. Не мога да "си глътна езика". Страшно трудно ми е, а е пречка не само в отношенията с детето, ами и в семейството като цяло и изобщо ...

Ти ме подсети, че бях обещала да видя автора на нашата "Библия за деца". На издателство ПАМ е, няма посочен автор, издадена е от Светият Синод. В понеделник вечерта проверих и все забравям да пиша.
Във Варна не съм попадала на Библия за деца в храмовете. Явно е различно издание от нашето. Ще потърся  Simple Smile.
Виж целия пост
# 226
Привет и от мен,
Доста сте писали и във всичко написано намирам и по нещо за себе си.  Аз да си придная съм малко тоталитарен родител, ама какво да се прави - примера ми е такъв..Викам, често се карам, а, бе не намирам поведението си да е много християнско, но и децата много, много не разбират от "демократични" методи. В неделя ходим на църква и те не винаги искат, но съм обяснила, че това е редът в семейството ни , че е редно да благодарим на дядо Боже да изминалата седмица и да се помолим за другата и, както се дърпат, така някой път като не отидем на църква питат защо пък сега не сме...и....угодия няма:)
Някой тук беше написал /съжалявам, че не помня кой Embarassed/, че иска да научи децата си на страх Божи и на упование и мисля, че в това е разковничето ThinkingЗа жалост вечер съм толкова капнала, че нямаме време да четем книжки, но знаят"Отче наш и "Дядо Господи прости ми" и ги казваме често заедно. Говорим за ангелчето и дяволчето, които винаги са до тях и ги дърпат в различни посоки и как често огорчават ангелчето, а радват с поведението си дяволчето. Това дълго време помагаше и много ги размисляше. Знам, че растат и този наивен подход няма да върши работа още дълго и се моля Богу да ги вразумява, защото аз правя много грешки. Да вразумява и преди всичко мен, че....... ooooh!
Лашкам се често от едно мнение на друго, мисля, че чак главата ме заболява и накрая разбирам, че по отношение на възпитанието нищо не мога да измисля Mr. Green
Скрит текст:
Много често слушам изказвания от рода "Никой не може да ми каже как да вярвам, какво да правя и как да се държа. Щом вярвам, мога да си вярвам, както си искам. Не ми трябват правила и никой не може да ми ги налага!" Е, да, но навсякъде, във всяка сфера от живота, има правила, има права и задължения и духовния живот на християнина е изпълнен с такива. Никой не е казал, че е лесно..Пътя е труден. / Лично за мен непосилен!!!/Вътрешния мир не се постига лесно и не можеш да не дадеш нещо от себе си в тази посока. То е като да твърдиш , че много обичаш родителите си, че си им страшно благодарен за всичко, а да ги оставиш да живеят в нищета, мизерия и безнадежност. Как мога да науча децата си на послушание и на страх Божи, ако те не го проявяват дори към моите незначителни изисквания? Уважавам личността им и вътрешните им пориви, но някои деца просто забравят, че и възрастните около тях имат нужда от същото. Говоря по принцип!!! Не е по темата, но просто исках да споделя
Виж целия пост
# 227
Ето това е Библията, която имаме. На издателство "Слънце" е.  Hug
Виж целия пост
# 228
Прося прошка от всички!

От известно време не можах да седна на компютъра и сега виждам какви съм ги надробил. Съвсем не исках да смущавам темата, която следя с голяма радост. Просто се опитах да изразя моето лично несъгласие спрямо израз, емоционално отправен към живота в нашата църква.
Дядо хаджия, явно и моите изрази не са от най-подходящите или деликатните, за което моля за прошка от теб лично.
Твоите постове далеч не ме дразнят, напротив, с радост ги приемам. Исках само да посоча, че онова понятие няма място в нашата църква. Дори се опитах да кажа и нещо за любовта...
Прости ми за нескопосания пост. Простете ми и всички, които съм смутил. Нямах такова намерение.
Виж целия пост
# 229
Една позната ми сподели за объркването, което се получило при дъщеря й (на около шест тогава) след прочитането на илюстровани библейски истории. Детето захванало да се моли щом се сети за нов спайдърменски суичър или нещо подобно.


Виж целия пост
# 230
Ето тук линк към един сайт "Православно християнче"

http://hristianche.ucoz.com/

Ако напишете в Гугъл "православно християнче" може да излязат и други неща.
Виж целия пост
# 231
За юноши - в библиотеката на сайта на Зографския манастир има добър избор от електронни книги от тези, които издават на хартия. 
Може ли линк, че нищо не откривам:)
Виж целия пост
# 232
Според мен всеки християнин преминава през периода на т. нар. прекалена (неразумна) ревност. И аз не правя изключение. Това е "детска" болест - един вид максимализъм към себе си и другите, който всеки християнин "преболедува" в началото на своя християнски път. При всеки този период продължава различно дълго, а после идва съзряването, познаването на своята немощ, немощта на другите и снизхождението към своите и чуждите немощи. Разбира се човек трябва да остане усърден, но да не е така критичен и непримирим, а по-разбиращ и всеопрощаващ. Нали трябва да се уподобяваме на Христос, а Той ни е дал пример на любов, търпение, снизхождение...

Да си призная честно, лично при мен "детският период" продължи доста дълго Laughing, може би затова след него ми остана едно леко отвращение към всякакви опити да ми бъдат налагани правила. Отчитам го като моя слабост, че до ден днешен остро реагирам на хора, които се опитват да налагат своите правила на други (не, че и аз не съм го правила). Но трябва да се стараем да си поправяме слабостите и да вървим напред Embarassed.

Подкрепям дядо хаджия Peace - Аз също съм против насилието и "железните" правила, които смачкват крехката личност не само на детето, но и на възрастния човек понякога.
 
В думите на wertyuio също има доза истина Peace. Струва ми се, че трябва да сме най-търпеливи именно към неофитите във вярата, така както сме снизходителни към децата, когато израстват и проявяват характерни за възрастта си недостатъци и упорство. Е, друг е въпросът, че децата само си проявявяват недостатъците, без да се опитват да ни поучават, докато при неофитите е нещо съвсем друго Laughing - те не пропускат да ни учат на "А" и "Б", но какво пък - трябва да се прощава "до седемдесет пъти по седем".


Благодря.
Виж целия пост
# 233
За юноши - в библиотеката на сайта на Зографския манастир има добър избор от електронни книги от тези, които издават на хартия. 
Може ли линк, че нищо не откривам:)

http://sveta-gora-zograph.com/

Това е сайтът. Превърташ надолу - долу, в дясно има една стрелкичка - която натискаш. На следващата страница пак натискаш стрелкичката на същото място. И едва тогава ти се отваря менюто. В най-дясната колона, горе, ще видиш линка за Братска библиотека.
Между другото, в Библиотеката, към края, има "Православно вероучение за деца", а преди това "Какво трябва да знае всяко православно момче/ момиче".
Няма точен линк, защото всички страници на сайта излизат с един и същ адрес.
Виж целия пост
# 234
Серафима, безкрайно много ти благодаря, че сподели този сайт. Не знаех за него, а е прекрасен Grinning И библиотеката, и за децата, и всичко... Много, много ми хареса. Не знам дали всички ще влязат да го видят, затова копирам тук нещо, което аз ще прочета на моите деца:

МОЛИТВИЧКА

Доброто дете не върши нищо, без да попита родителите си, защото е малко и може да сгреши. То моли да му разрешат да играе с другарчето си, да му купят дрешка, която много му е харесала, или да го лекуват, когато го заболи главичката.
Всички хора обаче имаме на небето един общ Баща, Когото наричаме Бог. Имаме и небесна Майка - Света Богородица, и други близки, които са светиите. Те са много по-силни и добри от нашите родители и ни помагат, когато се обърнем към тях за помощ.
Доброто дете знае как да се моли. То застава мирно пред иконата със скръстени ръце и шепти молитвичка. Моли се да бъде здраво, да не му се случват лоши работи през деня, да не ядосва родителите си.
А знаете ли коя молитвичка е най-хубавата? Умното дете знае. Най-хубава е молитвичката, когато то се моли да бъде добро, никога да не лъже, да не присвоява играчките на другарчето си, да не се сърди, да не обижда никого, учтиво да поздравява, когато срещне познати...
То може да направи грешки, защото понякога му е по-лесно да върши каквото му дойде наум, но не бива да бъде така. Затова се моли Бог, Който е много силен и добър, да му помага, а Небесната Майка да го пази от такива постъпки.
Дете, което знае така да се моли, е много красиво. Очичките му са светли, а усмивката му грее като слънцето. Всеки иска да го помилва, а това е толкова приятно.
Добре е да се научи в дома или в детската градина на някоя молитвичка, която да запомни наизуст, защото още не може да чете. Ако никой не се погрижи да го научи, то може да се моли със свои думички. Например: Боже, нека мама да оздравее, за да бъдем весели.
А ето и една молитвичка:
Боже мили,
дай ми здраве, сили.
Искам аз да съм дете добричко,
за да ми е лесно всичко.
Виж целия пост
# 235
wertyuio,
Скрит текст:
Прости и ти Hug

Надето, интересна е тази извадка.
Малко ме притесни нещо, това препращане "доброто дете", "умното дете" ... Сиреч, ако не прави едно дете така, то автоматично става лошо и неумно. Няма ли така да подтикнем детето (кое да е дете) в неуместни мисли - ако приятелчето ми не постъпва така, то не е добро, не е умно, а аз съм добър и умен. Мои си разсъждения.
Ние всякечски се опитваме да разграничим оценката за постъпката (добра или недобра) от личността, за да не приучим детето да отсъжда. Детето според мен трябва да знае от малко, че всеки греши, включително и мама и тати, че няма безгрешни хора и да приема и прощава грешките (греховете) на другите към него.
Веднъж го спрях от причастие, докато не прости на свое приятелче недобра (по оценка на сина ми) постъпка спрямо него. И тогава мисля, че той разбра съвсем ясно, че грешките могат да са от всякакъв вид, включително и той да ги допуска като не прощава.
Виж целия пост
# 236
 ooooh! Леле колко е сложно всичко с възпитанието! Въобще не се бях сетила за това, за което говориш, Жени. Явно много неща на практика далеч не са такива, каквито си ги мислим на теория. И какво правим тогава, явно имаш опит и наблюдения - как е по-добре да постъпим в подобни случаи?  Thinking
Виж целия пост
# 237
Аз също съм се пазила винаги да определям децата (и въобще хората) като добри или лоши, а да оценявам техните постъпки. Със сигурност, след като прочетем текста, с децата ще го обсъдим и тогава пак ще си говорим за доброто и лошото, че всеки човек може да сгреши, но ако помоли Господ от сърце, Той ще прости всичко. Всъщност, това го има във втората част на текста. И да не забравяме, че този текст е насочен към най- малките, за които още е трудно да усетят нюансите и всичко трябва да бъде обяснено простичко. В сайта има разкази и за по- големи деца, но още не съм ги прочела, за да коментирам. Hug
Виж целия пост
# 238
В сайта на Православие БГ има секция, наречена Възпитание, където имаше и статия по темата за изповедта на децата. Споделям понеже мисля, че някой беше споменал, че се интересува от тази тема:
http://www.google.com/url?sa=t&rct=j&q=православие%20бг% … bv.48705608,d.Yms
Както и тази статия, която мисля, че дава отговор на доста въпроси:
http://www.google.com/url?sa=t&rct=j&q=за%20църковното%2 … bv.48705608,d.Yms
Виж целия пост
# 239
Женя,

няма каво да прощавам тук. В случая аз постъпих зле и , въпреки това се радвам на вашето снизхождение. За което благодаря. Благодаря и на Дядо хаджия, който ми прости и когото много уважавам. Дано и занапред не направя някоя глупост. Много ми е приятно да следя темата. Тя сега е само 17 стр., но какви! Няма друга такава тема! Радвам се, че учавствам в нея.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия