Православието като начин на живот

Любовта е удивително чувство, но тя не е само чувство: тя е състояние на цялото същество. Любовта започва в момента, когато видя човека пред себе си и прозра дълбините му. И изведнъж виждам неговата същност. Естествено, с думата „виждам” не искам да кажа „постигам с ум” или „гледам с очи”, а „постигам с цялото си същество”. За сравнение, по същия начин постигам красотата – например красотата на музиката, на природата, на художествено произведение. Стоя изумен, безмълвен, само възприемайки онова, което е пред мен, и не съм в състояние да изразя чувствата си с други думи, освен с възклицанието: „Боже мой! Колко е прекрасно…” Тайната на любовта към човека започва в мига, когато го виждаме без желание да го притежаваме, нито да властваме над него; без да искаме по какъвто и да било начин да се ползваме от даровете или личността му – само гледаме и се изумяваме от открилата се пред нас красота.

Лице в лице с човек, който гледам с очите на любовта (не с ненавист или безразличие, а именно с очите на любовта), аз се приобщавам към него, започваме общ съвместен живот. Възприемането на един човек става на такава дълбочина, която е отвъд думите и емоциите. Вярващият би казал: "Когато гледам човека в светлината на чистата любов, виждам в него образ Божи, икона". Всеки от нас представлява образ на Бога, но ние не умеем да помним това и да се отнасяме подобаващо един към друг. Дори да помним, че човекът пред нас е светиня, това съвсем не значи, че тази светиня е прекрасна във всяко отношение. Знаем какво става понякога с картина на велик майстор или икона, или всяка друга форма на изкуството и красотата: тя може да бъде обезобразена - непредпазливост, злоба или нещастни обстоятелства могат да съсипят и най-прекрасните неща. Когато пред нас е произведение на велик майстор - картина, отчасти обезобразена, осквернена - в нея можем да видим или повредеността, или съхранилата се красота! Ако я гледаме с очите на истинската любов, виждаме прекрасното, а за останалото може да тъгуваме и плачем. Или да посветим целия си живот на възстановяването на всичко повредено в този образ... Делото на любовта е да видиш в човека присъщата му красота и да се ужасиш от онова, което животът е направил с него! Любовта е крайно, пределно страдание, болка от несъвършенството на човека и в същото време ликуване колко изумителен, неповторимо прекрасен е той. Ако погледнеш човека така, макар и само веднъж, може да го обикнеш въпреки всичко, което се набива в очите на другите хора!