Православието като начин на живот

Gret, благодаря за включването ти и за споделените сайтове!

Жени, ако все още не си чела, препоръчвам ти книгата "Бракът като подвижничество" на митр. Антоний Сурожский. Това, което малко по-рано постнах за послушанието и свободата, всъщност е от тази книжка.

Аз препоръчвам тези три основоположни книги за брака-СВЕТОСТТА НА БРАЧНИЯ СЪЮЗ, ТРУДНОСТИТЕ НА БРАЧНИЯ ЖИВОТ, ХРИСТИЯНСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ В ДОМА на издателство Тавор. Може да ги намерите тук http://ebooks.ucoz.com/index/knigi_na_izdatelstvo_tavor/0-10

Благодаря ви! 

Аз нямам дори и базисно богословско познание, слаб съм във вярата си и със сигурност в спорове често съм изказвал еретични тези. Жалко е, съжалявам.

Послушанието (когато съм успявал - твърде, твърде рядко) ми е давало специфичен душевен покой: наслада от осъзнато смирение и преглътната гордост. Винаги, когато съм прояввял тези неща, съм усещал у себе си сила и мир.

Заформи се нова тема: Езичество и православие тук в Клюкарника, начената от противниците на православието. Моля, който се чувства компетентен, да се включи в дискусията. 

Жени, съгласна съм с теб.
 Не само, че "не е съвсем истинска и дълбока", но и изобщо не е любов.
Само този, който истински обича дава на другия като дар свободата да бъде себе си. Така, както и Бог е направил с човека.
Да дадеш свобода означава да си готов да приемеш всичко онова, което другият свободно би сторил - добро или зло.  


Ще погледна, но надали ще се включа.
Не обичам много споровете, а и нашата темичка ми е по-приятна, вероятно заради мирният дух, който цари тук ...

Здравейте.Незнам дали въпроса ми е за тук, но ще го задам.Бих искала да попитам тези които са запознати с Библията пише ли  нещо за любовта и брака,когато тя е с човек от друга религия и по точно с мюсюлманин.Възможно ли е да има такъв брак.Може би е глупав въпроса, но на мен ми го зададе мюсюлманин и аз чесно казано незнам как да отговоря.Предварително благодаря за отговорите.

По принцип църквата забранява брак между православни и мюсюлмани, както и с други видове християни. Т.е. може само брак между православни. Такъв брак църквата няма да допусне до венчавка. А венчилото е тайнство на Църквата, което се счита за много важно за едно ново семейство. На твое място бих говорила с някой по-компетентен (образован) духовник.

popitaj tozi musulmanin kakva mu e predstavata za braka? I sklonen li e toj da e samo s edna jena? Obiknoveno te se jeniat i za razli4ni momi4eta ot razli4ni darjavi--- Zarkvata tuk e samo tvojata opora...

Тук не става въпрос за лични отношения с този човек.Отношенията ни не са такива за каквито намеквате.Човека просто ми зададе въпрос.
Серафима благодаря за отговора.Ще попитам и духовник разбира се.Също така ще върна и въпроса към него за да видя пък исляма какво мисли по въпроса.

Когато е бил установен бракът (в рая), Адам и Ева са имали еднакво познание за Бога (т.е. една и съща "религия"), а и Бог е установил брака като пълно единение между двамата - като плът и като дух, както говори Свещ. Писание.

Когато към брак пристъпват двама, които в духовно отношение имат различия, едва ли може да се очаква пълно единение между тях. Да не говорим, че на бракът в християнството се гледа като на път към спасение - т.е. той има измерение и във вечността, а не само във временния живот.

Какво ще се случи, ако всеки един от двамата поиска в семейството да доминира неговата религия? А след като се появят децата, те в каква религия ще бъдат възпитавани? Мисля, че логично следва още преди брака двамата да вземат решение за това каква религия ще бъде изповядвана в тяхното семейство - т.е. предполага се, че единият трябва да отстъпи и да приеме вероизповеданието на другия. Това може да се случи, ако двамата са религиозни. В случай, че и двамата са еднакво равнодушни към вярата си, то предполагам ще могат да съжителстват без особени проблеми, но рано или късно ще се появат такива, най-малкото поради различните традиции, в които са възпитавани мъжа и жената ...

Каквото и да си говорим, Серафима посочи какво е правилно да се направи - добре е двамата да разговорят с духовно лице. Ако това е добър духовник, който следва не буквата, а духа на Христовия закон, мисля, че ще съумее да им помогне да разрешат проблема си и да ги насочи в правилна посока. Бракът като тайнство на Църквата не би могъл да се извърши над мюсюлманин, но ако любовта между тях е толкова силна, то не е изключено той да пожелае да приеме християнството. Много е важно как ще подходи към тях духовникът. А и все пак любовта е най-силното чувство, което движи волята на човека. В този смисъл чудеса са напълно възможни.

 

simpatikonia много подробно и точно казано.Това всъщност е и моето лично мнение по въпроса. Единствено си мисля, кой би се отказал от религията си заради другия. За такава любов може би не би имало пречка единствено, ако не се сключва религиозен брак и хората не са от религиозните.Незнех само какво пише в Библията по въпроса.

По въпроса дали могат да съжителстват хора с различни религии, е писал само ап. Павел, струва ми се И той пише само за случая, в който след брака един от съпрузите става християнин. Той има задължението да остане в този брак, ако другото лице е съгласно да продължи да съжителства с него... Счита се, че вярващият освещава невярващия - така бракът става свят, а и родените деца се освещават.

Логиката тук е, че любовта и вярата на единия освещават другия и могат да станат причина за неговото спасение. Църквата допуска това само при т.нар. заварено положение, иначе не приема да венчава християни с друговярващи. Реално погледнато в посочения от ап. Павел случай съпругът, който е станал християнин се жертва за другия и извършва подвиг, за да го спаси, докато християнинът, който би се венчал за мюсюлманин, един вид ще загърби своята вяра заради съжителството. Защото, ако друговерецът наистина го обича, ще направи жертва в негово име. Ако няма това намерение, то е безмислено християнинът да налага върху себе си оковите на подобен брак - брак, който би го заробил и дори застрашил неговото спасение.

Надявам се да не ме съдите строго за тези мои разсъждения.
Винаги съм приемала като даденост това, което Църквата е постановила като правила, но едва сега се замислих по-надълбоко върху този въпрос .
Дали разсъждавам правилно е отделен въпрос .

Поправям си малко мнението.
Честно казано преди и аз мислех, че няма значение в какво вярват мъж и жена, които са пожелали да се свържат в брак, но това не е съвсем вярно. И под вяра имам предвид наистина неща, в които вярваш. С времето този, който вярва по-силно в това, в което вярва, каквото и да е то, ще надвие над вярата на другия с по-слаба, съзнателно или не. Смятам, че такъв брак е много голям подвиг, защото ще има непрекъснато да се учиш на любов, но този подвиг за малцина е възможен. Именно за това Църквата не позволява брак между друговерци - това е нещо тежко и човек неукрепнал духовно ще подлага сам себе си и вярата си на изпитание. Това според мен е най-основната причина, но има и много други като това, че мъжът и жената в брака са едно неделимо цяло, в такъв брак те не биха могли да постигнат това единение така лесно, а често и биха оставали сами. И ако любовта у християнина е такава каквато св. ап. Павел описва в посланието до Коринтяните, ще виждаш наистина човека срещу теб като икона и няма да ти тежи да носиш всичко това, но човек трябва да преценява правилно и на време силите си.


Милми, не смятам, че може така да се категоризират нещата - това е позволено, а пък другото забранено във всички случаи, всичко е много индивидуално. Това, което е постановено от Църквата не е, за да ни прави живота ни по-труден, а напротив, с грижа за нас и за това докъде стигат силите на човека. Историята на св. Моника, която често се цитира в такива случаи, може би би ти била интересна:

Значи може да те венчаят в църквата дори да сте с различни религии така ли щом като св.Павел казва това за след брака.Или тук говорим за Гражданския брак.Аз съввсем се оплетох  
А писано ли е някаде за любовта между двама с различни религии.Тя как се тълкува позволена ли е или се счита за грях.Ако може и цитат че спора се задълбочи