Православието като начин на живот

Да- за малко шум. Но има разни екземпляри, да са живи и здрави, ама са много диви. Влизат и вдигат църквата във въздуха.Някога си мисля, че  е дяволска работа- виждала съм ги в друга обстановка и изобщо не са толкова диви За какво иде реч- постоянно сноване напред назад,тичане, повтаряне дори думите от ектенията /!!/ говорене на висок глас, буйстване- резултат е - всички вътре са изнервени, но майката продължава да стои там. Вие смятате ли, че има полза от това- никой не разбира нищо от службата?

Даже на една позната с малко дете/бебе- ревящо/ свещеникът и беше казвал да изчаква отвън за причастието.  А има и други деца - те си се занимават и си стоят.

За това говоря...Иначе за децата- за съжаление имам над десет примера на деца водени от -до на служби и бдения и сега не стъпват в църквата. Как си обяснявате това? И аз наистина незнам как да действам с моето дете, честно  казано.. Тъжно е, че децата не идват , в по-голямата си част, като порастнат или ходят много рядко.Защо? Имате ли отговор?

И малко за развеселяване относно бденията и литургиите. Една позната ми вика: "Е какво правите 2, 3 часа там? Не я ли прочетохте вече тази Библия?:

Според мен майките на дечицата трябва да бъдат много тактични - и към своето дете, и към останалите вярващи. И от другата страна, разбира се, също трябва да проявят разбиране към нея и детето.

Като се замисля само какви усилия полага една майка, за да доведе детето си в храма. И колко труд и грижи има около него... И това понякога, за да постоят заедно едва няколко минути в храма. Защото малкото тъкмо в този момент може да реши да плаче.

Няма да забравя един случай - в храма бяха довели за чиста молитва едно 40-дневно бебе. Всички роднини бяха дошли, за да помагат - таткото, бабата, дядото. Изчакаха да дойде свещеника и да прочете молитвата. И докато траеха всички тези подготовки дойде техния ред. Знаете предполагам, че тези молитви в градските храмове се дават с час, разбира се и в интерес на майката и детето - да не чакат излишно. Та тъкмо в най-важният момент бебето се събуди и започна да плаче с пълно гърло. Свещеникът се беше задълбочил в молитвата, но се виждаше как все по-често поглежда детето, за да разбере какъв е проблема . Тогава майката много смутено каза, че му е дошъл часът за хранене и сигурно е вече гладно. Свещеникът беше много мил човек и се усмихна с голямо разбиране. И на мен ми стана много приятно, от неговата топлота и разбиране, а плачът на малкото ни най-малко не ме подразни. Дали обаче щях да реагирам така, ако не бях свидетел на този разговор, ако стоях в другия края на храма и най-вече, ако в този миг бях по-егоистично настроена и заета със своя духовен комфорт

Може би, ако винаги успявахме да влезем в положението на отсрещната страна и да проявим любов, нещата не биха ни изглеждали толкова дразнещи... И в духа на детските откровения, които ни сподели liese, да кажа и аз, че може би Господ е толкова търпелив към всички ни именно защото знае всичко за всеки от нас и най-вече смекчаващите вината ни обстоятелства .

Nil desperandum!, за "Деца пишат писма до Бога":
http://pavelcho.narod.ru/decapishat.html

Ей тук има и няколко на английски: http://iwastesomuchtime.com/on/?i=41884

Nil desperandum!, наистина не съм била свидетел на такова детско поведение в храм  , със сигурност е ужасно неприятно.
Бях писала назад в темата за тийновете. Имахме проповед преди година някъде, нормално е да не идват. В този период подлагат на съмнение всичко, бунтуват се, търсят нещо различно от статуквото, което са определили семейство и близки. Наблюденията са, че се връщат в храма, но им трябва време. Онази луда младост докато отмине (това последното си е моя интерпретация  ).

simpatikonia, не спирам да се удивлявам на едно - колко е вярна приказката, че човек ежедневно се учи. Имаш невероятната способност да видиш нещо не от твоя, а от друг ъгъл. Ей тоя урок сигурно и на 80 години няма да го науча аз .

liese, не можах да ги прочета всичките, но се забавлявам много. Много ти благодаря!

Жени, колкото до тийнейджърите, мисля, че тази възраст, им дава възможността да утвърдят своето "Аз", да възприемат света автономно, от собствена гледна точка, а не така, както са им го представяли мама и тате, учителите. Никак не е лесно човек да намери своя път и вярната посока в живота.

Все имам чувството, че наричаме тийнейджърската възраст "трудна", повече защото на нас самите ни е трудно да съжителстваме с тях . И е жалко, че проявяваме твърде малко разбиране към тях, въпреки, че и ние сме минали по този път. Наистина е трудно човек да постигне някакво равновесие, когато кипи от енергия и идеи, а му липсва опит и достатъчно разум. Това си е истинска мъка 

И като се случи да се размечтая, си мисля, колко хубаво би било между поколенията да има разбирателство

Това за хормоните, което споделяш е много интересно.
Аз имам приятелка, която ми беше споделила, че женските форми са се оформили едва след като е започнала активно да носи поли и рокли. И нямам предвид бюста, а формите на тялото - кръст, ханш, рамене.

***
Децата, както и възрастните са с различен темперамент. Докато едни могат кротко да стоят и да слушат, та да им е и интересно. Други и две минути не могат да си задържат вниманието. Дори нетипично "полудяват". Според мен това се случва заради силната енергетика в храма по време на различни служения, енергия към която децата са чувствително, но често не знаят как да отработят и действат по най-близкия им познат начин - викайки, скачайки, тичайки... Намирам за важно родителя настоятелно (но без да обижда и накърнява чувствата на детето, защото това поведение е типично за децата) да му обяснява какво се прави, защо е в храма и т.н. Каквото намери за уместно. Аз също не намирам за конструктивно извеждането на децата от храма, или поне не по груб начин.


Например принуда, неразбиране, недостатъчно и адекватно отношение към детето... много неща... Особено пък ако присъствието на родителите в храма е било проформа, не се изненадвам...

Но смятам, също, че е редно да уважим избора на децата си дали ще ни последват във вярванията ни, когато вече са на възраст да осъзнават и избират такива неща. Вярата не трябва да е принудителна, за да не стане противна и омразна.

Успешна и благословена седмица пожелавам на всички!

Тема за периода от 05.08 до 11.08.2013 година е:
Православното вероучение 

Честита ни нова тема!

Мисля, че по въпроса за необходимостта от вероучението не е нужно изобщо да се дискутира.
По-важното според мен е КАК ДА СЕ ПРЕПОДАВА вероучението - в училище, в прицърковните училища и как да се създаде взаимовръзка между училището, храма, семейството?

Според мен дълги години Църквата чакаше държавата да се съгласи да приеме вероучението както предмет от учебната си програма, но направи твърде малко, за да приобщи семействата и децата към храма. Да не говорим, че подготвените (от държавата) за преподаване на вероучение кадри - богословите, останаха в безтегловност - държавата не ги иска, Църквата - нехае за тях и прехвърля отговорността за съдбата им на държавата...  

Някак си Църквата свикна да обвинява държавата и сменящите се правителства в нехайство и безотговорност по тези въпроси. А аз пък си мисля, че за тези години именно Църквата не направи всичко възможно да упражни учителната си функция, да организира просветителска дейност в храма, че и извън него. Обществото като цяло си остана отчуждено от нея, а най-вече младите семейства, от които сега се очаква да изискват от държавата да осигури вероучение на техните деца. Не можеше ли Църквата да се постарае повече да остави някакъв отпечатък върху всички млади двойки, които през тези години се венчаха в храма, да се постарае да ги привлече? Или разчита само на традиционното мислене на българина, който и без това е свикнал да прибягва към нея за венчавка, кръщавка и погребение. А какво се случа с него и децата му в останалото време, вероятно никой не го е грижа.

здравейте, така се радвам, че откривам, че има подобна тема, ще се радвам да ви следя, тъй като има много неща, които виждам в църквата, а още не познавам, и вярвам, че тук ще ги науча
дъщеря ми е на 9 години, посещава през миналата година часовете по вероучение след светата литургия всяка неделя в една църква в София, покрай нея видях, че има и курс по иконопис и вече завърших първа година, много съкровено нещо е рисуването на икони и съм много щастлива, че го открих и се уча да рисувам
ще ви следя си интерес, съжалявам, че така се натрапвам и набързо разказвам и за себе си
а по повод вероучението - това, което виждам в детето си като ходи там, наистина е много ценно за едно израстващо дете, научава неща, които и аз не знам и ми ги разказва, рисувах икона на Св. пророк Данаил, той държи свитък с част от едно от своите пророчества, опитвах се да разчета какво пише дори само като думи от старобългарски език, но разбира се, не успях; но дъщеря ми като разгледа буквите, започна да ми разказва коя каква е и как се изговаря, чувствах се много приятно детето ми да ме учи на подобни неща

Жени, благодаря ти за зададената тема!

Най-сетне я дочаках!

Искам първо да поздравя всички с настъпилите Богородични пости и да им пожелая те да са за тях благодатни и спасителни!

По темата:

Не искам да налагам мнение, но въпросът с вероучението е в основата на православно - християнската вяра в едно общество!От 09.09.1944г. насам, то е премахнато и по всячески причини не му се дава да се завърне в училищата и до ден днешен.

Симпатикония, много добре разбирам нишката на твоето недоволство и го уважавам. Но, редно е, след като държавата отне и върна имотите на хората /някои/, отне вероучението от училищата, и него да го върне пак! Нямат право да си слагат капаци на очите и тапи в ушите по този наболял въпрос! Истината и справедливостта го изискват! Редно е да споменем тук и за многото избити епископи, свещеници и християни от държавата само заради вярата им!

И друго може да се наблюдава, което е тревожно:
По-рано хората казваха и чакаха "държавата" да им дава непекъснато това, от което се нуждаят, забравяйки, че и те са от нея. Сега по същия начин се съди и за Църквата. Нека не забравяме, че ние сме важна част от нея. И ако има някакви проблеми в нея, то те са и наши проблеми и ние също не сме ги решили... И най-вече проблема с вероучението...

Здравейте, завърнах се от отпуска и тъй като нямах нет, честно казано ми липсвахте...
По темата, която сте задали, смятам, че в момента това /за огромно мое съжаление/ е кауза пердута...Настроенията в обществото ни и особено сред младите са силно анти православни..Както знаете преживях тотален шок в едни други теми и ако съдя по това, което прочетох там вероучението скоро няма да залегне в програмите. Родителите нямат нищо против децата им да играят йоги, моги и всякакви подобни дивотии, но не и да научат нещо за религията на Родината си и да обогатят най - малкото културата си.

Здравейте, днес е много хубав ден - Преображение Господне. За съжаление тази година не успях да посетя църквата в Боровец, ние ходим украсяваме църквата и спим там. Днес там има служба и се причестявам, но тази година не успях да отида. Ако някой прояви желание можем да се организираме и да отидем заедно другото лято.

Попаднах на една интересна публикация
http://prit4ite.blogspot.com/2013/08/iz-drevnia-paterik-hristianski-pritchi.html

Относно тема - много е хубаво да има вероучение в училище, защото освен че учат основите на всички религии, се учат и да бъдат достойни и добри хора и им се дава една богата обща култура.

Днес в една детска градина към един православен храм, учителката е причастила всички дечица. С това ми се иска да честитя празника на всички в тази тема и да ви укрепя, че въпреки всичко, "С нас е Бог!"