Православието като начин на живот

  • 32 434
  • 739
# 510
Alicante, благодаря за статията, докато пишех отговора, се замислих над някои неща. Бих предпочела да нося поли и рокли и съм съгласна, че жената има своя сила, но имам нужда от това усещане и увереност и сила, която понякога "по-мъжките дрехи" ми дават, особено в някои ситуации. И всъщност ако една дреха е създадена за жена, то тя може ли въобще да се нарече мъжка?

Само между другото да ви развеселя с тези писма на деца до Бога, ако досега всъщност не сте ги чели:

Скрит текст:
Здравей, Господи. Как вървят нещата при тебе? Как живееш? Как си със здравето?
Женя, 2 клас

Ако Ти организираш края на света, кой ще ти се моли?
Петя, 4 клас

Изобщо, аз не вярвам в Тебе. Ето, кажи ми защо хората не Те виждат?
Юра, 2 клас

Кой духа вятъра?
Алик, 1 клас

Небето е синьо, когато си в добро настроение ли, Господи?
Надя, 3 клас

Хората толкова страдат на Земята, нима в твоя ад е още по-зле?
Радик, 4 клас

А Ти обслужваш ли и другите страни?
Толик, 3 клас

Е, добре де, Господи, мен щъркелът ме е донесъл на моите родители, а вместо него кой ни прави?
Олег, 3 клас

А Ти какво образование имаш?
Зайга, 2 клас

Аз разбрах, че Ти си най-главният на Земята, макар че живееш на небето. А няма ли да те преизбират?
Сеня, 1 клас

Господи, а Ти слушаше ли майка си като дете?
Нина, 2 клас

А в детството си Ти биеше ли се с децата, или беше кротичък?
Костя, 2 клас

Аз Те обичам, разбира се, но повече обичам мама и татко. Нали не се сърдиш?
Зоя, 3 клас

Може ли да не умирам, а?
Юля, 1 клас

А дето продават свещи в църквата, това Твоят бизнес ли е?
Толик, 2 клас

Аз прочетох, че Христос е евреин, но нали той е Твой син, и какво, Ти също ли си евреин?
Ася, 2 клас

Господи, Ти поне новия ми адрес знаеш ли?
Ляля, 1 клас

От кой момент може да се смята човекът за възрастен? Когато не се бои от инжекции или когато му харесва Светланка?
Марик, 3 клас

Кажи ми, Господи, как се държа аз в обществото?
Альоша, 1 клас

Защо през пролетта, когато вечер Ти включваш звездите на небето и духаш топъл вятър на Земята и наоколо е тихо-тихо, ми се иска да плача?
Наташа, 2 клас

Какво значи това: всичко е по Божия воля?! И лятото, и болестта на мама, и войната?
Марат, 2 клас

Всички казват, че в 2000-ата година ще дойде краят на света. А какво ще стане после?
Максим, 3 клас

На колко години си, Господи?
Валя, 2 клас

Ти би ли искал да си от нашите?
Сьома, 3 клас

Харесва ли Ти това, което става на Земята?
Андрей, 4 клас

Със сигурност ли всички легенди за Тебе са истина?
Галя, 3 клас

Католиците си имат един Бог, мюсюлманите - друг, юдеите - трети, лютераните - четвърти, православните - пети. И там колко общо сте?
Игор, 4 клас

Добре, Христос е страдал заради хората, а заради какво страдат хората?
Гриша, 4 клас

Господи, а къде е сега Христос, с какво се занимава той?
Стела, 2 клас

А когато стрелят на Земята, Ти какво, не чуваш ли, Господи?
Валери, 2 клас

Христос е Твой син. А той обича ли Те като баща?
Рита, 3 клас

Защо отначало хората се влюбват, а после тихо плачат?
Андрей, 4 клас

Е, добре, първата двойка хора на Земята си създал Ти. А как са направили третия човек?
Владик, 4 клас

Ти имаш ли ум, или целият се състоиш от душа?
Женя, 3 клас

Нали първи са започнали да раждат мъжете - спомни си реброто на Адам и Ева. Какво не ти хареса в това, че стовари този труд върху жените?
Зоя, 4 клас

Ти пишеш в Библията, че в началото е било словото? Кое?
Руслан, 1 клас

От какво същество се е появила котката?
Лена, 3 клас

Ти не знаеш ли дали моите родители ще се сдобрят?
Катя, 2 клас

Добре ли Ти е там?
Артьом, 1 клас

За да ми простиш греха, отначало трябва да съгреша ли?
Петя, 1 клас

Какво най-напред е направил Христос, когато е възкръснал?
Оля, 3 клас

Защо просяците просят милостиня около църквата, за да можеш да отбелязваш кой е дал ли?
Ира, 2 клас

Човек не бива да яде месо, а кюфтета може ли?
Миша, 3 клас

Дядо Боже, а Ти моята душа ли си ми поставил или на някой друг?
Стасик, 2 клас

Значи, ако аз съм разбрал правилно еволюцията, Ти си създал Адам и Ева, а по-нататък човекът е произлязъл от маймуната?
Сергей, 3 клас

Защо на едни Ти помагаш, а на мене - не?
Алик, 2 клас

А Твоите ангели ходят ли на училище?
Вася, 1 клас

Ти с колко години си по-голям от Земята?
Рая, 1 клас

А на другите планети Ти ядосан ли си?
Андрей, 2 клас

Защо светът е кръгъл?
Олег, 2 клас

Защо отглеждат човека с години, а после хоп - и той вече е мъртъв?
Вася, 2 клас

Господи, има ли те изобщо?
Александър, 2 клас

Ти как живееш на небето? Всичко ли си имаш? Или може би ти трябва нещо?
Зина, 3 клас

А мен има ли ме в действителност?
Люба, 3 клас

Защо се страхуваш да се покажеш на хората?
Нема, 4 клас

Как живееш там: добре, средно, лошо или ужасно?
Алла, 4 клас

А защо хората изпускат газове в атмосферата и развалят небосклона?
Робърт, 3 клас

Защо още във втори клас много момчета са такива женолюбци?
Надя, 2 клас

Ето, светът ще свърши и ще започне друг, така ли?
Гарик, 3 клас

Ти защо си такъв - отначало си лош, а на другия ден - прекрасен?
Оля, 2 клас

Ти какво, по-невидим си и от въздуха ли?
Рита, 2 клас

Ти какво мислиш, ние ще имаме ли нормален свят или не?
Света, 3 клас

Дядо Боже, а какво е имало зад мен?
Алик, 1клас

Кога е започнала любовта на Земята?
Катя, 4 клас

Ти можеш ли да ми дадеш късмет и надуваема лодка?
Арвид, 3 клас

Космосът има ли начало и край, дясна и лява страна, горе и долу?
Ваня, 1 клас

А Ти как си се появил на света?
Альоша, 1 клас

Как така, преди това нищо още не е имало? А какво е имало?
Настя, 1 клас

Може би мога да Ти помогна с нещо?
Света, 2 клас

Кажи ми под секрет, обича ли ме някой?
Анзор, 3 клас

Ако Ти живееш на небето, защо слънцето не Те изгаря?
Сергей, 4 клас

Ти откъде ни наблюдаваш?
Руслан, 2 клас

Дядо Боже, аз колко ще живея?
Оля, 1 клас

А в Библията всичко ли е истина?
Вика, 3 клас

А Ти как различаваш женската душа от мъжката? ...
Вова, 3 клас

А кое е било по-напред, Адам и Ева или динозаврите?
Яна, 4 клас

Вярно ли е, че в Гърция е имало истински митове?
Владик, 3 клас

Ти можеш ли да направиш така, че да няма нещастни случаи при хората?
Лада, 2 клас

Какво Ти е направил моят татко, че толкова не му върви?
Витя, 3 клас

Ти защо поиска да направиш Земята?
Андрей, 4 клас

За какво ни следиш?
Филип, 2 клас

Ти си добър, но защо трябва хората да те молят: направи това, изпрати онова.
Наташа, 4 клас

А Ти как стана всемогъщ?
Ира, 1 клас

Е, а сега Ти би ли създал човека за втори път?
Олег, 3 клас

Аз нямам вредни навици. Какво ми се полага?
Роберт, 4 клас

Господи, хайде да бъдем приятели!
Федя, 1 клас

На Земята има толкова нещастия и страдания, за да не им бъде на хората жалко да умират ли?
Игор, 4 клас

Ти защо допускаш всичко на Земята?
Адик, 4 клас

Ти какви оценки би ми поставил за живота?
Аркадий, 2 клас

Ох, Господи, ама аз защо съм така устроена?
Алла, 3 клас

Ти ли пращаш бурята?
Ася, 2 клас

Ти как сам виждаш всичко едновременно?
Стасик, 2 клас

Ти си дал на хората болести за инжекциите ли?
Ося, 2 клас

Как да живея, че всички хора на света да бъдат щастливи?
Лиза, 2 клас

Какво ще стане, ако хората не Те обичат, а се страхуват от Тебе?
Руслан, 2 клас

Къде отиват сенките?
Тоня, 3 клас

Ти защо си създал този свят, Ти не разбра ли, че това ще е такава грешка?
Марина, 4 клас

За какво е нужен животът, а ако е нужен, защо хората умират?
Костя, 2 клас

За какво съм нужен на планетата Земя?
Олег, 2 клас

Защо у нас вкъщи животът е толкова кучешки, че нито една котка не издържа?
Андрей, 4 клас

И за чуждопланетяните ли ще има също край на света?
Льова, 2 клас

Защо нашите рани зарастват, а твоите не?
Денис, 4 клас

Кое е най-най-последното число в живота?
Света, 4 клас

Какво щеше да има на Земята, ако Адам и Ева не бяха нарушили Твоята заповед за ябълките?
Валентин, 4 клас

Бих искал да знам какво е набелязано при Тебе: още едно наводнение или Земята ще изгори с огнен пламък?
Кирил, 4 клас

В различните книги Тебе те описват по различен начин. Къде да намеря Твоя снимка? Пък била тя и допотопна?
Рая, 3 клас

Аз се родих, погледнах, а светът е вече толкова зъл, жесток.
Андрей, 4 клас

Какво не ти харесва в нашия живот?
Славик, 2 клас

На тебе харесва ли ти моя дядо?
Елла, 2 клас

Защо се уча толкова лошо? Може би заради учителите, а?
Гена, 3 клас

Защо по-рано зверовете са говорили, а сега не умеят? Ами спомни си, де, дори Змията е разговаряла с Ева.
Ева, 3 клас

Ти защо си направил човека главен на Земята?
Олег, 4 клас

А ако всички хора попаднат в рая, ще стигне ли мястото за всички?
Андрей, 3 клас

Вярно ли е, че преди Тебе всички хора са били маймуни?
Сергей, 4 клас

Ти смееш ли се някога? Плачеш ли?
Олга, 3 клас

А атеистите молят ли те за нещо?
Ояр, 3 клас

А ние да не би да сме Твоите играчки?
Саша, 2 клас

Защо човекът не се излюпва от яйцето?
Тима, 2 клас

Все пак кой е създал човека - Ти или трудът?
Рафик, 3 клас

Ти защо всичко прощаваш на хората, а учителите - не?
Костя, 2 клас

Ако аз отида в ада, Ти ще ме видиш ли там и ще гледаш ли как се издевателства над мен?
Глеб, 3 клас

Там, при Тебе, красиво ли е или не?
Серьожа, 2 клас

Ти щастлив ли си?
Евелина, 1 клас

На какъв език говорят душите?
Рая, 4 клас

Когато още ме нямаше, Ти знаеше ли, че ще ме има?
Леня, 4 клас

Ако нещо ме боли, това означава, че Ти ми се сърдиш ли?
Гога, 4 клас

Каква марка е твоята кола? Божествена?
Кузя, 4 клас

Славата не Ти ли пречи да живееш?
Вася, 3 клас

Колко са вярващите сред вярващите?
Зоя, 4 клас

Мама каза, че насън аз съм плакал. Ти не помниш ли за какво си говорихме с Тебе?
Игор, 3 клас

Когато вече няма да ме има, аз ще виждам ли себе си?
Толик, 2 клас

Вчера аз прочетох, че е умрял един вестник. Къде ще пратиш душата му?
Саша, 4 клас

Как се става спомен?
Миша, 4 клас

Ти си директор на времето ли?
Нона, 2 клас

Аз много ли те излагам?
Вова, 4 клас

Може ли понякога да ти се присънвам?
Валера, 3 клас

Ти в какъв вид живееш?
Ерик, 4 клас

Направи така, че лятото да дойде завинаги.
Жора, 4 клас

Скъпи Боже, моля те, направи така, че започвайки от баба и завършвайки със слоновете, всички да бъдат щастливи, сити и обути.
Тоня, 2 клас

Дядо Боже, нека да живея толкова, колкото иска мама.
Вера, 1 клас

Дай здраве и щастие на мама, баба, чичо Федя, чичо Саша, чичо Боря и на другите ми бащи.
Никита, 2 клас

Господи, аз съм Ти благодарна за всичко, което Ти по-рано си направил за мен. Но ми помогни сега. Моят татко е в затвора, без да има защо и ето той вече е там 8 месеца. Аз го чакам през цялото време. Ако имах възможност, щях да го освободя. Аз много те моля, помогни ми. Това е най-голямата ми молба. После вече никога няма да те безпокоя. Дори ако се случи да умирам.
Ира, 4 клас

Аз бих искал Ти да ми станеш баща. Да си купим кола. Ауди-100.
Валентин, 4 клас

Искам всички хора да живеят щастливо и всички деца да се държат добре с родителите си и да не са бандити.
Женя, 2 клас

Дай ми вълшебна пръчица и ще Те оставя на мира.
Гарик, 2 клас

Моля те, направи живота по-прост.
Павел, 4 клас

Покажи ми тихичко поне един ангел.
Рая, 2 клас

Направи така, че през втория си живот да се родя във Франция и да бъда момче.
Кира, 4 клас

Прости всички, които не са кръстени, и мен заедно с тях.
Филип, 3 клас

Господи, аз искам да умра, без да ме боли.
Таня, 4 клас

Мили Боже, вземи ме обратно, тук е толкова скучно.
Вася, 2 клас

За какво да те помоля? Ами че Ти сам всичко знаеш.
Алик, 4 клас

Изненадай ме, Господи.
Артур, 3 клас

Когато умра, не искам нито в рая, нито в ада. Искам при Тебе.
Вера, 3 клас

Изпари моите грехове.
Толик, 3 клас

Хайде да се срещнем преди смъртта.
Юра, 2 клас

Не моля за себе си, за човечеството моля. Направи така, че всички на света да живеят с 11 години повече, отколкото им се полага.
Артур, 2 клас

Нека моят татко и моят дядо да станат ангели те ще ме пазят.
Женя, 1 клас

Покажи ме, моля те, на целия свят.
Алла, 2 клас

Дай ми 1000000000000000000 долара.
Ерик, 4 клас

Покажи ми как Ти ме обичаш.
Ерна, 2 клас

Бих искала да дойда при Тебе на гости вкъщи. За една седмица.
Алена, 1 клас

Пише Ти Антон. Ако е възможно, сътвори така, че моите любими играчки да оживеят.
Антон, 2 клас

В една книжка прочетох стихотворение, че Ти си изпратил на враната парче сирене. Не можеш ли и на мен също да ми изпратиш? Много ми харесва.
Вовка, 2 клас

Вземи ме при себе си, в Русия.
Павлик, 2 клас

Аз бих искала да имам рожден ден не веднъж, а пет пъти в годината. Не заради подаръците. Просто ще виждам повече пъти татко.
Нина, 2 клас

Искам тиха спокойна старост.
Юра, 1 клас

Пусни, моля ти се, баба ми при мен за Нова година.
Рая, 2 клас

Когато Те видя за първи път, Господи, за нищо няма да те моля. Ти ще си кажеш: какво скромно момче и ще ми подариш "Мерцедес".
Антон, 4 клас

Искам да имам крилца.
Ивона, 1 клас

Изпрати на Земята своя син. Ние няма да го разпънем.
Павлик, 3 клас

Не ни брой времето, изгубено за молитви. Трябва да се съобразява това.
Янис, 3 клас

Хайде да се уговорим, Господи, аз вярвам в Тебе, Ти - в мене.
Ляля, 2 клас

Осинови ме, а когато Ти бъдеш стар, аз ще ти подам чаша вода.
Олег, 2 клас

Следи ме внимателно, за да не сътворя нещо.
Алик, 1 клас

Направи от мен супермен. Само не ми казвай, че трябва да се тренира, всеки ден да се бяга, сутрин да се прави гимнастика. Това всеки ден го слушам от баща ми.
Моня, 4 клас

Дай ми лична молитва.
Игор, 3 клас

Научи моите врагове да прощават на своите врагове.
Гера, 4 клас

Преди две години Дядо Мраз ми подари велосипед, но той вече ми е малък и ми трябва по-голям. Ти нали си по-богат от Дядо Мраз?
Робърт, 3 клас

Спасявай хората не от грехове, а от самота.
Сергей, 3 клас

Аз написах стихове. Те са срамни. Аз никому не ги показвам, но на Теб, Боже, ще ги покажа. Ето ги.
Възрастните плачат със сълзи.
Възрастните плачат с очите.
Малките плачат със сърцето,
Малките плачат с живота си.
Но ако възрастният плаче като малък,
значи той наистина плаче.
Марик, 4 клас

Бях на гробищата и ме потресе един паметник. Голям черен камък, върху него само една дума: "Мама". И край.
Ваня, 4 клас

Ех, ако Ти ме познаваше по-рано. В детската градина. Сега аз малко се изоставих.
Света, 2 клас

Господи, получава се, че ако Тебе те нямаше, нищо нямаше и да има?!
Сергей, 2 клас

Знаеш ли, откакто разбрах за Тебе, вече никога не преписвам.
Ина, 2 клас

Господи, не умирай, моля те, че на Земята ще започне такова нещо...
Ася, 2 клас

Бях на село и видях малка църква. Беличка, чистичка. Зад нея брези, рекичка, а недалече голяма зелена гора... Това Твоята вила ли е?
Наташа, 4 клас

Е, Господи, поне на себе си би могъл да си прекараш телефон!
Яша, 3 клас

А, Ти си хитър, отначало позволяваш на човека да съгреши, след това той се разкайва и Ти му прощаваш. Получава се , че Ти винаги си добър. Хитро.
Толик, 4 клас

Утре ще отида в църквата и ще Ти разкажа супервиц за атеистите. Ще се пукнеш от смях!
Степа, 3 клас

Пиша Ти от интерната. Интернат - това е място, където изпращат децата заради лошото поведение на родителите.
Ария, 4 клас

Край, аз знам какво е това любов. Любов това е гола жена.
Андрей, 3 клас

Ти знаеш ли, мама ни напусна и сега на нас с татко толкова ни се иска женска ласка.
Веня, 2 клас

Знаеш ли, макар да ми се струва, че нямам душа, все пак понякога тя ме наболява.
Роман, 2 клас

Слушай, живот ни дават родителите, а го отнемаш Ти.
Ерна, 2 клас

Прощавай, Господи, аз заминавам за Израел. Много ми е тъжно да се разделям с децата и нашата Галина Михайловна, с Тебе. Аз бих те поканил на гости, но нали там говорят на иврит...
Изя, 4 клас

Ти си създал човека, Господи, а той е създал Тебе. И още не се знае кой се е справил по-добре.
Борис, 4 клас

Аз толкова се уморих от живота: учиш, учиш, учиш. Като последен глупак!
Сеня, 3 клас

Вчера научих страхотно поверие за Тебе: ако вие сте богати това е от Бога, ако сте бедни това ви води към Бога.
Зорик, 4 клас

Ако беше направил най-напред жената, нямаше да ти се наложи да се занимаваш с ребрата.
Вова, 4 клас

Господи, като чете човек надписите върху паметниците в гробищата, и се замисляш, а къде са погребани лошите хора.
Олег, 4 клас

Кога все пак ще дойде за втори път Иисус Христос? Нали трябва хората да се подготвят, че да не стане като при първото му идване.
Алина, 4 клас

Не изисквай всички да Ти се молят. Това не е скромно.
Валя, 4 клас

Хубаво Ти е на Тебе, Господи, с живия Висоцки общуваш.
Рудик, 4 клас

Защо трябва ние да страдаме заради непослушанието на Адам и Ева?
Аркадий, 2 клас

Прости ми за всички грехове, знам, че съм направил много, но не знаех, че Те има.
Шурик, 2 клас

А времето, когато ние спим, защо ни се смята за живот? Не е правилно това. Насън ние дори не ядем.
Женя, 4 клас

Господи, аз знам, че трябва да си подам и другата буза. Е, и какво? Подадох я, а Олег като ме фрасна. И ето сега, в класа аз съм страхливец. Благодаря.
Едик, 3 клас

Уважаема Татяна Ивановна, на въпроса, поставен от писателя Димов, "За какво би искал ти да помолиш Бога?", мога да отговоря: Това е моя тайна и аз нямам намерение да я разгласявам. С уважение, винаги на Вашите услуги...
Х. 4 клас

Желая Ти всичко най-хубаво в живота.
Степа, 1 клас

Дядо Боже, каня те на моя рожден ден, който ще се състои на 4 август в 14 часа. Ще те чакам. Ако нямаш пари, идвай без подарък.
Миша, 2 клас

А аз нали всяка секундичка умирам.
Паша, 1 клас

Ти защо си такъв неопределен: един ден е студено, на другия ден е горещо, а още си и такъв ветровит.
Соня, 2 клас

Цветята Ти са се получили по-добре, отколкото човека.
Галя, 4 клас

Не се страхувай, Господи, аз съм с Тебе!
Андрей, 1 клас

Вярно ли е, че всеки човек си има свой ангел-пазител? Ако е да, кой е моят ангел? Аз бих искал да се сприятеля с него.
Едик, 4 клас

На мен ми се струва, че Ти вземаш нашите талантливи хора по-рано при себе си, защото те и на Тебе също ти харесват.
Остап, 3 клас

Ще можеш ли Ти да ми простиш моите грехове, ако не, тогава ще греша и по-нататък вече със спокойна душа.
Ернст, 4 клас

Направи ме на вятър, за да пътешествам по върховете на дърветата.
Славик, 3 клас

Ех, да имах Твоите възможности!
Олег, 2 клас

Децата трябва де си имат свой Бог. Славно, добро Богченце.
Саша, 3 клас

Аз съм лош, но нека хвърли камък по мене, който е добър. Само, тфу-тфу, Ти не хвърляй!
Вячеслав, 3 клас

Развод това е погребение на семейството.
Оля, 4 клас

Аз Тебе те уважавам заради вярата ти в човека.
Игор, 3 клас

Старците - това са уморени деца.
Андрон, 4 клас

Всяка сутрин аз погребвам вчерашния ден. Нали той си е отишъл от мен завинаги.
Аркадий, 3 клас

Аз вярвам в Тебе, Господи, не само в църквата.
Андрей, 4 клас

Аз съм още малка, уча се в трети клас, грехове засега нямам, но се събират.
Ева, 3 клас

Родителите това е нашата болка.
Владик, 1 клас
Виж целия пост
# 511
liese, благодаря  Laughing! Много се забавлявах, но някои детски мисли ме накараха да се замисля, като например това- "Аз Тебе те уважавам заради вярата ти в човека. Игор, 3 клас", или "Добре, Христос е страдал заради хората, а заради какво страдат хората?
Гриша, 4 клас"

 Аз пък попаднах на нещо много вдъхновяващо, поне за мен и го споделям с вас -За мъката по „изгубения” Господ и радостта от Неговото Всеприсъствие.
Виж целия пост
# 512
liese, материалите ти винаги са на ниво! Peace



Смях се от сърце на искрените детски думи:

"Аз съм още малка, уча се в трети клас, грехове засега нямам, но се събират".
Joy

"Следи ме внимателно, за да не сътворя нещо" hahaha.



И особено тези, с които децата учат и Господ на повече скромност Laughing:

"Не изисквай всички да Ти се молят. Това не е скромно".


"Цветята Ти са се получили по-добре, отколкото човека".
Виж целия пост
# 513
 Laughing Благодаря. На мен това ми беше смешно "Ти защо всичко прощаваш на хората, а учителите - не?"
Костя, 2 клас Joy и " А времето, когато ние спим, защо ни се смята за живот? Не е правилно това. Насън ние дори не ядем."Женя, 4 клас

А това ме просълзи:" Когато умра, не искам нито в рая, нито в ада. Искам при Тебе."
Вера, 3 клас
Виж целия пост
# 514
И аз дълго време не можех да приема правилото жената да носи само поли или рокли.
Тази статия много ми помогна да го приема не като изискване, а като нещо нормално и много женствено:
http://marianenovablog.wordpress.com/2013/06/01/sila-na-polata/

Alicante, нищо лично, но тази статия ми звучи по-скоро езотерично, отколкото православно, и в никакъв случай разумно...

Признавам, че аз също имам проблем с това да нося в храма само поли и рокли, а изискването за т. нар. "покривало" - забрадка или шапка, съвсем не мога да го спазя ... И не защото не разбирам идеята, с която се изисква това от жената. Напротив, разбирам го и го приемам, но да покривам главата си ми се струва доста чуждо. Пробвала съм да се приуча, но не ми се получава. Дори постигам обратен ефект - забрадката ме разсейва, вместо да ме състредоточава, пък и намирам, че тя е още един източник на суета, поне за мен. Не съм спокойна, когато съм с покрита глава и това за мен е достатъчно "оправдание" затова, че влизам в храма гологлава. Единствено  когато пристъпвам към св. причастие задължително се покривам, защото тогава имам усещането, че е голяма дързост да пристъпвам с непокрита глава. И в единия и в другия случай постъпвам така, че да имам вътрешен мир. Никога не съм имала усещането, че извършвам кощунство когато нося панталон. Не съдя никого за това как се облича в храма, нито дали се покрива или не. И ще ви кажа как се отучих да осъждам. Примерът е много показателен, защото без да се замисля осъдих и после бях засрамена... и няма как да забравя този урок.

По време на вечерно богослужение всички минаваха да се поклонят на иконата на "Жениха", мисля че беше през Страстната седмица - Последование на Жениха. Тогава се изважда за поклонение една голяма икона и всички я целуват, правейки земен поклон пред страданията Христови. На "опашката" се наредиха накрая и жените, включително и едно младо момиче с къса, над коляното плисирана пола. Облеклото й определено не беше по канона Simple Smile и аз мислено си представих как ще се поклони с тази къса дреха, пред очите на всички и почти на 1-2 метра от владишкия стол (службата беше архиерейска). "Естествено" осъдих мислено момичето за несъобразеното облекло, но за мое учудване когато дойде нейния ред, тя спокойно коленичи, полата й благоприлично покри коленете й, след което тя се наведе и се поклони... Всичко това се получи толкова естествено и целомъдрено, че аз се засрамих от себе си и се удивих на Божието снизхождение към нашите недомислия. Съвсем осезателно усещах, че мнозина в храма бяха приковали поглед в нея, измъчвани от едно и също притеснение  - какво ще се случи сега и няма ли да се изложи момичето в тази ситуация, сякаш в един момент осъждането в нас беше изместено от жалост към нея...

От тогава вече никога не си позволявам да държа сметка на това кой как се облича в храма. Просто съвсем ясно осъзнах, че това не е моя грижа. Бог зачита добрата воля на всеки, който пристъпва към Него с чисто сърце и е силен да "покрие" с любов нашата голота, и то преди всичко духовната...
Виж целия пост
# 515
Децата са толкова проникновени и истински. И много забавни, нали. Можем да си припомним Матей 18:1-6.
Мисля над последния стих.

Моите са като козлета, търчат, врещят, падат, стават, карат се, викат, пеят, не спират. Поопущил съм я работата, палави са. Често ходим по изоставени обители (имам такова малко странно  хоби - ходя, снимам, дращя по хартията впечатления), там понякога се катерят по обрушените зидове, говорят високо. Аз се опитвам да ги сгълча, но се старая да е тихо и кротко, защото мястото е свято. Истина е също, че в някакъв момент се укротяват (е, сигурно заради сандвичите в раницата) и до вечерта са тихи и добрички.

Поведението на децата в храма в ежедневието и по време на служба, и изобщо на свято място е интересен въпрос. Безсмислено е да шъткаме и гълчим, според мене.


От тогава вече никога не си позволявам да държа сметка на това кой как се облича в храма. Просто съвсем ясно осъзнах, че това не е моя грижа. Бог зачита добрата воля на всеки, който пристъпва към Него с чисто сърце и е силен да "покрие" с любов нашата голота, и то преди всичко духовната...

simpatikonia,   bouquet
Виж целия пост
# 516
И аз дълго време не можех да приема правилото жената да носи само поли или рокли.
Тази статия много ми помогна да го приема не като изискване, а като нещо нормално и много женствено:
http://marianenovablog.wordpress.com/2013/06/01/sila-na-polata/

Alicante, нищо лично, но тази статия ми звучи по-скоро езотерично, отколкото православно, и в никакъв случай разумно...

Mай -май езотерично..И аз мисля така- не писах, да не се засегнеш.  bouquet
Виж целия пост
# 517
Поведението на децата в храма в ежедневието и по време на служба, и изобщо на свято място е интересен въпрос. Безсмислено е да шъткаме и гълчим, според мене.

Куркума, съгласна съм с теб. Децата са искрени и естествени навсякъде, не е нужно да ги правим насила лицемери (т.е. да бъдат външно тихи, кротички и благоприлични Laughing).

Богослужението дори за повечето възрастни е неразбираемо, а да не говорим за децата. Докато са малки, за тях най-ценното е да усещат светостта на храма. Ако те виждат, че възрастните влизат в него с благоговение, вярвам че и те ще имат съответното отношение. За съжаление това, което виждат в повечето случаи не ги учи на добро. В повечето от нашите храмове се влиза и излиза като в сладкарница, има постоянно движение по време на службата, разговори, на които съвсем не им е там мястото и т.н. Ходила съм няколко пъти на богослужение в Гърция и мога да ви кажа, че там атмосферата е друга. Усеща се, че хората са по-образовани и запознати със службите и знаят защо идват в храма. Вярно е, че там всички са обичайно седнали, но това, че при нас е прието да се стои прав не ни дава някакво предимство. Най-вече там го няма това постоянно местене напред-назад в храма. При нас човек не може да застане на едно място необезпокояван - поне 3-4 пъти някой ще премине напред-назад, бутайки се и търсейки кой знае какво... Колкото до децата в храма, те правят обичайното за възрастта им - играят си и така изразяват радостта си. Забелязала съм, че се събират на групички и в повечето случаи са доста кротки. Няма какво повече да искаме от тях.

Сетих се по този повод за една интересна случка. На някакво православно богослужение присъствал католически епископ (предполагам само като гост Laughing). В края на богослужението не издържал и попитал православния епископ: "Защо вашите иподякони са толкова шумни? Не пазят никакво приличие - говорят, шушукат си в олтаря, дори се гонят ... А вие, сякаш не забелязвате това. Дори и забележка не им направихте. При нас това е немислимо да се случи". А православният епископ се усмихнал и казал: "Защо да ги гълча? Те са деца и се намират в дома на своя Отец." Laughing
Мисля, че много мъдро му е отговорил.

Виж целия пост
# 518
И аз да взема отношение за облеклото на жените в храма. На мен също ми е много трудно да ходя само с поли, но виждам, че всичко, което аз правя голямата ми дъщеря го копира от мен. И все си мисля, че ако аз сега не успея да се пречупя, после и на нея ще й е трудно. Аз слагам шал на главата само преди Свето Причастие. Тогава и тя иска шалче. Един път отеца малко ме смути, като ми каза "Какво си я направила като някое рускинче с тази кърпа". Но аз първо не я карам на сила, а тя сама го иска и второ какво лошо да е като русначе. Но с полите ми е трудно. Толкова съм свикнала с панталон, че понякога просто не се замислям и се сещам едва като вляза в храма.

Относно правилата за поведение в храма, моето мнение е, че те не се учат на изуст, а с времето просто си стават част от нас и не ги чувстваме като тежест или нещо чуждо. То започва да си ни идва отвътре да правим/или не правим дадено нещо.
Виж целия пост
# 519
Аз наскоро преоткрих полите и роклите. И не само, когато ходя на църква.
Много-много са ми удобни. Също покриването на главата. Има много красиви и стилни начини да се прибере косата под шал/кърпа, които съвсем спокойно могат да се носят и ежедневно.

Преди време се мотаеше в Интернет една снимка на една жена със забрадка, с надпис в ръката, който гласеше нещо от рода: "Щом жените могат да се разголват, защо да нямат право и да се покриват?" Simple Smile

Онази статия за полите може да не е християнска, но има някакъв резон в нея. Уточнявам... някакъв... Като цяло е леко смешна. Но носенето на рокля/пола си има нещо, което повече от просто "женска дреха".
Разумно или християнско обяснение не мога да дам, но е факт, че се чувствам значително по-добре когато нося пола и съм с покрита глава. Peace
Виж целия пост
# 520
Надето Simple Smile, много хубаво четиво Hug.

Много се радвам, че тези писма на децата са ви зарадвали, усмихнали, замислили Hug. В някои от тях има толкова мъдрост! Преди няколко години бях попаднала на книжка с всичките (около 3000 май) и тогава страшно ме развесели едно, което тук не го видях: "Господи, Ти нарочно ли направи жирафа да изглежда така или стана без да искаш?"  Laughing.

Куркума, много мило звучи това, което споделяш, и съм сигурна, че с дистанцията на времето всички техни пакости се преглъщат и само носят повече чар към историята Simple Smile.

Аз обаче честно казано не съм толкова търпелива, когато деца плачат и крещят в храма, играят си шумно с влакчета и подобни. Съжалявам. Не бих си позволила да направя забележка, ясно ми е, че родителите не са виновни, не обвинявам и децата, хубаво е, че се водят в храма, но това ми пречи и ме разсейва; аз и по принцип страшно трудно се концентрирам не само върху молитвата, а и върху всекидневните си дела, което е мой проблем, разбира се. Отчитам го като свой проблем, моля, не мислете, че упреквам вас или някой друг. Само споделям.

simpatikonia, много поучителна история! Благодаря ти. Мисля, че може би всеки от нас има поне по няколко такива за наше смирение.

katelinka, аз пък съм обратното Laughing, с рокли и поли по мога да свикна, с шал ми е непривично. Пробвах (веднъж, ако трябва да съм искрена) и само се разсейвах и умът ми беше само там. Може би ако както пише и Нощни очи е под някакъв вид на аксесоар бих свикнала с времето.
Ако твоето детенце обаче иска и се радва, наистина много хубаво Simple Smile.
Виж целия пост
# 521
Наистина статията е с езотерична и сигурно не е удачно да се публикува тук. Но опитах се да споделя нещо като личен опит за това, как се промени отношението ми към облеклото. Никак не се чувствах комфортно да сменя панталона, с който ми е толкова удобно да бягам в градското ежедневие. Знаех, че полата и кърпата са правилото в храма, но не можех да се пречупя да ги приема за нормални, защото ги приемах като задължителни. Иска ми се да кажа, че православният канон ме накара да се обличам така, но за съжаление не е така Sad
А тази статия, макар и езотерична, смешна или наивна, ми промени възприятията за това, че това е нормалното женско облекло не само в храма, а въобще за нашия пол. Успя да изтрие някакво насадено пренебрежително отношение към този вид дрехи и сега не само в храма, а и в ежедневието си нося с удоволствие много поли и рокли.
Приемете го просто като споделяне на личен опит.  Peace
Виж целия пост
# 522
liese , сподели, моля, кой е източникът на тези писма?От къде ги намери?Мерси

Колкото до децата- има храмове, които са с двор и децата могат да са там, има и такива, които имат специално отделение / с алуминиева дограма/ и с колонки вътре, от които се чува службата. Това мисля, че е много удачен вариант.Нямам нищо против децата, но смятам, че когато са шумни и разсейват всички, /включително хористи и служещи свещеници/просто трябва да се водят по-късно, да се извеждат навън, да им се носят занимавки- да рисуват или играят с нещо.Така е по-добре, отколкото самите деца да се отегчават, да намразват църквата и да пречат на другите.
Виж целия пост
# 523
Alicante, донякъде съм съгласна със статията. Настина нивата на женските хормони се влияят от поведение, поведението от външни белези (или външните белези са израз на нагласа). Тъй като доста време активно съм си следила хормоналните нива мога спокойно да потвърдя, че това е така. Не случайно има облекло за битка, за почивка, за работа, за танцуване. Облеклото те "настройва" за определен вид поведение.
В този ред на мисли - в храма следя да влизам с подходящо облекло. Дори и да съм с панталон, гледам да съм с по-дълъг топ. Причастие винаги вземам само с покрита глава. Това е миг на откровение, който не позволява своеволия. И забелязвам, че масата (и млади) жени постъпват така.

За децата - неуместно ми се струва извеждането на децата от храма. Как ще свикне това дете да взема участие в Литургията, ако не присъства даже телом в храма?
Въпрос на възпитание, разговори и убеждаване е детето да свикне на определен вид поведение, когато е в храм.
Ще дам простичък пример с моето зверче - започнах да го водя в храма след Литургия. Така близо два месеца. Детето свикна с помещението, със звуците вътре, с тишината и мира. После оставахме и на кръщенета, за да види какво става тогава. След като го кръстихме той беше свикнал да стои относително мирен с мен вътре. Сега си взема столче (имаме такива в храма), сяда и си изчаква да дойде ред за причастие. Вече го задържам вътре и до даване на нафората. Не че няма шум, но не е под формата на беснеене, щуреене, гонене и игра.
Някой майки се предават и извеждат децата навън, но това поведение води само до едно - малкото хитрушче ясно разбира, че вдигне ли шум ще бъде изведено на мига. И естествено следващият път ще започне да шуми веднага след като реши, че не му се стои повече вътре.
Може би малко повече търпение трябва, в крайна сметка това е само за тяхно добро.
Виж целия пост
# 524
Да аз също смятам, че мястото на децата е вътре в храма и по време на Света Литургия. Дори понякога да се случи да вдигнат малко шум, големите трябва да сме толерантни към тях, защото това е единствения начин децата да приемат стоенето в храма за нещо естествено. И в църквата в която ходим виждам, че хората са на различни мнения по този въпрос. Дори на един Великден, свещеник от църквата ни каза ако искаме да заведем детето да спи в едно помещение приготвено за деца. Ама аз не искам, аз затова съм го взела с нас за да присъства на празника, да усети всеобщото настроение.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия