Аз също съм се замисляла с какво източните философии привличат хората и отговора който си давам, е , че тези философии са доста удобни...Според тях душите се прераждат сто пъти докато постигнат нещо си и в този смисъл смърт няма. Освен това те до голяма степен обожествяват човека като му втълпяват, че сам може да постигне нирваната..
Много са ми далечни, много нелогични и отнесени, но българина по принцип се увлича от подобни учения, защото хем иска да вярва в нещо, хем пък нашата си религия на него не му е по - вкуса. В нея се изисква някакво усилие, а пък то не е за всеки....Освен това на подобни учения се дава доста широко поле за изява. заринати сме от информация къде можем да медитираме, да посещаваме йога..Дори се стига до там, че се твърди, че лечението на моята болест например е немислима без йога и без стриктно спазване на духовните източни практики - бла, бла, бла...
В този ред на мисли искам да ви споделя нещо което четох преди доста време и отговори на много мои въпроси. Не е по - конкретната тема, но пък сега стана въпрос.
Текста е от тази доста дълго, но интересна статия:
http://www.pravoslavieto.com/books/zhivot_sled_smurtta_ep_Mileant.htm
Виж целия пост
Много са ми далечни, много нелогични и отнесени, но българина по принцип се увлича от подобни учения, защото хем иска да вярва в нещо, хем пък нашата си религия на него не му е по - вкуса. В нея се изисква някакво усилие, а пък то не е за всеки....Освен това на подобни учения се дава доста широко поле за изява. заринати сме от информация къде можем да медитираме, да посещаваме йога..Дори се стига до там, че се твърди, че лечението на моята болест например е немислима без йога и без стриктно спазване на духовните източни практики - бла, бла, бла...
В този ред на мисли искам да ви споделя нещо което четох преди доста време и отговори на много мои въпроси. Не е по - конкретната тема, но пък сега стана въпрос.
Скрит текст:
Приложение: Критика на учението за прераждането
В замяна на християнското учение за спасението на човека в Христа, все повече се разпространява вредното окултно-теософско учение за прераждането. Съгласно древно индуската версия на това учение след смъртта душата временно преминава в астрален план, от където тя се преселва в друго тяло, напр. в растение, насекомо, животно или тяло на друг човек. (Очевидно в този списък следва да се добавят микробите и вирусите, за които древните индуси не са знаели.) При това, тялото в което трябва да се въплъти душата се определя от количеството "карма" или делата – добри или зли, които тя е натрупала в преходния си живот. Ако човек е правил добро, то душата му преминава в по-развито и благородно същество. Ако е живял зле, душата му се наказва да премине в по ниско същество. Процесът на превъплъщение се повтаря до тогава, докато душата напълно се освободи от кармата чрез загубата на всякакъв интерес към живот. Тогава тя се слива с абсолюта (Брахма) или съгласно будизма се разтваря в Нирвана.
Според това учение, както е имало време когато човек не е съществувал, така ще настъпи време, когато него няма да го има повече. Човешкото съществуване е започвало от нисшите същества – растения или риби и ще се развива в свръхчовек. Ето защо, съвременният човек е преходен. Той изцяло се намира във властта на космическите сили, които го влекат към непонятна за самия него цел и ще го приведат в състояние, в което няма да има почти нищо човешко.
При все че има няколко версии на учението за прераждането, на запад е популярна "очовечената" версия. Според нея душата на човека преминава само в тяло на човек – по-благородно или по-малко благородно, но не в нисши жизнени форми. Това учение във всичките му разновидности е в разрез със Св. Писание относно природата и предназначението на човека. Това лъжеучение не се основава на обективни данни в своя полза и е построено върху фантазии. Въпреки това, то привлича към себе си привърженици, тъй като обещава нещо като "безсмъртие" на душата (в примитивен езически вид), а от друга страна, отричайки върховния Съдия над хората и наказанието в ада, освобождава грешника от отговорност и страх от своите неблаговидни постъпки. Логичният извод от това учение е, че дори и да греши много в този живот, то в прераждането си човек ще може да се поправи. След неограничен цикъл от превъплъщения всеки ще стигне в края на краищата до този край, както и останалите – сливане с абсолюта. Разликата е само в количеството на циклите. Освен това, учението за прераждането дава възможност да се обяснят и оправдаят всякакви човешки страсти и дори престъпления. Например, ако хомосексуалист чувства влечение към друг мъж, то е заради факта, че е бил жена в един от "предишните си животи". Ако една жена изневерява на мъжа си, то вероятно любовникът й е бил неин съпруг в някой друг живот и пр.
Освен че това учение е абсолютна измислица, въпреки някои на пръв поглед привлекателни страни, то е изпълнено с ужасен мрак. Първо, какво всъщност се превъпъщава след смъртта на човека? Очевидно това не е душата, която отъждествяваме с нашето "аз". Та нали нашето "аз" се опознава, набира опит, развива талантите си. А тук става така, че целият духовен багаж, който е придобит чрез голям опит и труд се заличава по време на смъртта и човек трябва да се учи от нула в новото си тяло. В момента на превъплъщението неговото съзнание е бял лист хартия. Ако човек страда поради лошата си карма от предишния си живот, той никога няма да може да разбере за какво именно е наказан. Нали нищо не помни. Става така, че той бива наказан за дела извършени в състояние на невменяемост, което е несправедливо и недопустимо в една законодателна система. Освен това, ако всички хора по-рано или по-късно достигнат до една и съща цел, защо е нужно човек да се труди или старае да върши добро? И каква награда се разкрива в нирвана, където няма нито мисъл, нито чувство, нито воля? Теософското учение за прераждането и християнското учение за човека най-остро се сблъскват в разбирането си за личността. Учението за прераждането опразва личността от съдържание. Според него в космическата еволюция има преходно образуване и това не се явява трайно ядро на човешкото същество. В превъплъщенията личността на човека не се запазва. За теософията трайното и запазващото се не е в личността, а в индивидуалността, разбирана очевидно като съвкупност от някакви функции и признаци. Индивидуалността е естествено-биологична категория, образувана в еволюционен процес. От тук следва, че съдбата на човека се определя от космически сили.
Това учение не разрешава проблема с безсмъртието, тъй като не се запазва спомена за предшестващите животи, необходим за личностната цялост. Превъплътеният се оказва друг човек, а може би и не човек, а нещо друго. Теософското светосъзерцание е враждебно на личността и затова враждебно и на човека. Теософският бог е безличен, както е безличен и човека. И божество, и човек, и природа – това са разновидности на абсолюта.
Християнското учение утвърждава точно обратното. Личността е тази, която унаследява вечността. Личността е сътворена от Бога и носи в себе си образа и подобието Божие. Личността не е продукт на космическа еволюция и не подлежи на разлагане или разтваряне в нещо друго. Огромното предимство на християнството пред теософията е именно в това. Според християнското учение човек може постоянно да се усъвършенствува, да влезе в общение с Бога и в някаква степен да се уподоби на Него, но при това той запазва и своята човешка природа. Той не произлиза от нисши форми на космически живот, а е сътворен от един личностен Бог и в това е подобен Нему. Поради това, човек е предназначен за вечен и съзнателен живот.
Учението за прераждането се сблъсква и с християнското учение за изкуплението. Това се вижда ясно от евангелския пример за благоразумния разбойник, който в мига на обръщането си към Христа наследява Небесното Царство (отминавайки индуската карма). Изкуплението извършено от Христа освобождава човека от властта на космическите процеси и от властта на съдбата. То, чрез силата на благодатта дава това, което не може да предложи теософското учение с безкрайните циклични скитания по космическите коридори.
Съвременните разкази за живота след смъртта са ценни с това, че те коренно опровергават окултното учение за прераждането. Действително, във всички случаи регистрирани от лекарите-реаниматори, душата след смъртта продължава да осъзнава себе си в едно с това, което е била в тялото преди смъртта. Ако е искала да се върне в предишния си живот, то това се е случило за да довърши някаква мисия. Срещайки се с душите на умрели роднини, временно умрялата душа ги разпознава като живи личности, а те на свой ред също я разпознават. При всички случаи, душите на умрелите са запазили своето обособено "аз".
Отричайки запазването на личността, учението за прераждането отрича безсмъртието въобще и прави от човека играчка на слепи космически процеси. То е толкова лъжовно, колкото и песимистично.
Но Христос възкръсна! Чрез Неговата сила и ние ще възкръснем с нашите обновени тела за вечен и съзнателен живот! Нему да бъде вечна слава! Амин.
В замяна на християнското учение за спасението на човека в Христа, все повече се разпространява вредното окултно-теософско учение за прераждането. Съгласно древно индуската версия на това учение след смъртта душата временно преминава в астрален план, от където тя се преселва в друго тяло, напр. в растение, насекомо, животно или тяло на друг човек. (Очевидно в този списък следва да се добавят микробите и вирусите, за които древните индуси не са знаели.) При това, тялото в което трябва да се въплъти душата се определя от количеството "карма" или делата – добри или зли, които тя е натрупала в преходния си живот. Ако човек е правил добро, то душата му преминава в по-развито и благородно същество. Ако е живял зле, душата му се наказва да премине в по ниско същество. Процесът на превъплъщение се повтаря до тогава, докато душата напълно се освободи от кармата чрез загубата на всякакъв интерес към живот. Тогава тя се слива с абсолюта (Брахма) или съгласно будизма се разтваря в Нирвана.
Според това учение, както е имало време когато човек не е съществувал, така ще настъпи време, когато него няма да го има повече. Човешкото съществуване е започвало от нисшите същества – растения или риби и ще се развива в свръхчовек. Ето защо, съвременният човек е преходен. Той изцяло се намира във властта на космическите сили, които го влекат към непонятна за самия него цел и ще го приведат в състояние, в което няма да има почти нищо човешко.
При все че има няколко версии на учението за прераждането, на запад е популярна "очовечената" версия. Според нея душата на човека преминава само в тяло на човек – по-благородно или по-малко благородно, но не в нисши жизнени форми. Това учение във всичките му разновидности е в разрез със Св. Писание относно природата и предназначението на човека. Това лъжеучение не се основава на обективни данни в своя полза и е построено върху фантазии. Въпреки това, то привлича към себе си привърженици, тъй като обещава нещо като "безсмъртие" на душата (в примитивен езически вид), а от друга страна, отричайки върховния Съдия над хората и наказанието в ада, освобождава грешника от отговорност и страх от своите неблаговидни постъпки. Логичният извод от това учение е, че дори и да греши много в този живот, то в прераждането си човек ще може да се поправи. След неограничен цикъл от превъплъщения всеки ще стигне в края на краищата до този край, както и останалите – сливане с абсолюта. Разликата е само в количеството на циклите. Освен това, учението за прераждането дава възможност да се обяснят и оправдаят всякакви човешки страсти и дори престъпления. Например, ако хомосексуалист чувства влечение към друг мъж, то е заради факта, че е бил жена в един от "предишните си животи". Ако една жена изневерява на мъжа си, то вероятно любовникът й е бил неин съпруг в някой друг живот и пр.
Освен че това учение е абсолютна измислица, въпреки някои на пръв поглед привлекателни страни, то е изпълнено с ужасен мрак. Първо, какво всъщност се превъпъщава след смъртта на човека? Очевидно това не е душата, която отъждествяваме с нашето "аз". Та нали нашето "аз" се опознава, набира опит, развива талантите си. А тук става така, че целият духовен багаж, който е придобит чрез голям опит и труд се заличава по време на смъртта и човек трябва да се учи от нула в новото си тяло. В момента на превъплъщението неговото съзнание е бял лист хартия. Ако човек страда поради лошата си карма от предишния си живот, той никога няма да може да разбере за какво именно е наказан. Нали нищо не помни. Става така, че той бива наказан за дела извършени в състояние на невменяемост, което е несправедливо и недопустимо в една законодателна система. Освен това, ако всички хора по-рано или по-късно достигнат до една и съща цел, защо е нужно човек да се труди или старае да върши добро? И каква награда се разкрива в нирвана, където няма нито мисъл, нито чувство, нито воля? Теософското учение за прераждането и християнското учение за човека най-остро се сблъскват в разбирането си за личността. Учението за прераждането опразва личността от съдържание. Според него в космическата еволюция има преходно образуване и това не се явява трайно ядро на човешкото същество. В превъплъщенията личността на човека не се запазва. За теософията трайното и запазващото се не е в личността, а в индивидуалността, разбирана очевидно като съвкупност от някакви функции и признаци. Индивидуалността е естествено-биологична категория, образувана в еволюционен процес. От тук следва, че съдбата на човека се определя от космически сили.
Това учение не разрешава проблема с безсмъртието, тъй като не се запазва спомена за предшестващите животи, необходим за личностната цялост. Превъплътеният се оказва друг човек, а може би и не човек, а нещо друго. Теософското светосъзерцание е враждебно на личността и затова враждебно и на човека. Теософският бог е безличен, както е безличен и човека. И божество, и човек, и природа – това са разновидности на абсолюта.
Християнското учение утвърждава точно обратното. Личността е тази, която унаследява вечността. Личността е сътворена от Бога и носи в себе си образа и подобието Божие. Личността не е продукт на космическа еволюция и не подлежи на разлагане или разтваряне в нещо друго. Огромното предимство на християнството пред теософията е именно в това. Според християнското учение човек може постоянно да се усъвършенствува, да влезе в общение с Бога и в някаква степен да се уподоби на Него, но при това той запазва и своята човешка природа. Той не произлиза от нисши форми на космически живот, а е сътворен от един личностен Бог и в това е подобен Нему. Поради това, човек е предназначен за вечен и съзнателен живот.
Учението за прераждането се сблъсква и с християнското учение за изкуплението. Това се вижда ясно от евангелския пример за благоразумния разбойник, който в мига на обръщането си към Христа наследява Небесното Царство (отминавайки индуската карма). Изкуплението извършено от Христа освобождава човека от властта на космическите процеси и от властта на съдбата. То, чрез силата на благодатта дава това, което не може да предложи теософското учение с безкрайните циклични скитания по космическите коридори.
Съвременните разкази за живота след смъртта са ценни с това, че те коренно опровергават окултното учение за прераждането. Действително, във всички случаи регистрирани от лекарите-реаниматори, душата след смъртта продължава да осъзнава себе си в едно с това, което е била в тялото преди смъртта. Ако е искала да се върне в предишния си живот, то това се е случило за да довърши някаква мисия. Срещайки се с душите на умрели роднини, временно умрялата душа ги разпознава като живи личности, а те на свой ред също я разпознават. При всички случаи, душите на умрелите са запазили своето обособено "аз".
Отричайки запазването на личността, учението за прераждането отрича безсмъртието въобще и прави от човека играчка на слепи космически процеси. То е толкова лъжовно, колкото и песимистично.
Но Христос възкръсна! Чрез Неговата сила и ние ще възкръснем с нашите обновени тела за вечен и съзнателен живот! Нему да бъде вечна слава! Амин.
Текста е от тази доста дълго, но интересна статия:
http://www.pravoslavieto.com/books/zhivot_sled_smurtta_ep_Mileant.htm
нашата вяра не един път съм казвала, че е най-хубава, много истинска, силна и вярна. Когато ми е трудно хващам Евангелието и чета, един път съм подчертавала с жълто, после с зелено и дъщеря ми казва, че съм я подчертавала цялата 
