Православието като начин на живот

Все забравям да напиша, че напълно подкрепям изказаното от Жени. Може би, защото съм се парила, от хора,които отричат, оплюват и хулят, та затова.
Нямам опит с източните учения / за което съм благодарна/ и незнам какво да напиша.

Нощни очи,в Православието се вярва, че светиите предстоят пред престола на Бога и са ходатаи/застъпници/ за нас пред Него. За това се и казва например в службата на светеца:Светителю Отче Николае, моли се на Бога за нас!

ето за почитането на светиите http://www.pravoslavieto.com/books/agiologia/pochit_Bogoroditsa_ … D0%BB%D0%B5%D0%B2

и ето тук http://nerodenapetka.wordpress.com/2010/04/09/%D0%B7%D0%B0-%D0%B … 0%BB%D0%B0%D0%B2/ пак/ попаднах на този блог преди малко- не съм го чела целия/

Горе сложих линк от един блог.Струва ми се, че момичето е от форума и даже е писала или в тази тема или в темата за постите   Ето го блогът http://natisarh.blogspot.com/

Благодаря за статите.
Все пак не видях особено противоречие с моите си представи по въпроса. Можем с думи всякак да ги облечем и преиначим нещата, но принципа за мен си остава един и същ. Да речем, че в християнството по-скоро имаме някаква форма на еволюция и опростяване на политеизма. В политеистичните религии обичайно има един или двама главни богове, които или са съпрузи или пък са си взаимни проявления (много наподобяващи антагонистите християнски бог-дявол).

За съжаление нямам възможност да се задълбоча повече по темата. Не бих искала думите ми да бъдат приети като обида или отричане на християнските ценности и особености, нито твърдя, че тази или онази религия е по-добра или по-лоша от другите.

И понеже темата зачекна и толерантността, бих искала да обясня какво влагам в това събирателно понятие, тъй като ми се струва, че има хора, които приемат толерантността за нездравословна форма на инертност. Аз по-скоро съм на мнение, че толерантността е един доста активен обществен отговор.
Според моите разбирания толерантността включва:
- приемане и зачитане, на факта, че хората са различни, с различен светоглед и потребности. Истинтата е една, но само докато я разглеждаме в контекста на определена личност, за съседа, истината може да е различна от тази на разглеждания човек.
- емпатия - да си способен да съпреживееш и отразиш чувствата, мислите, емоциите на другия (методите на ненасилствената комуникация дават чудесни идеи как можем напрактика да осъществим тези неща и да увеличим собствените си способност за емпатия и емоционалната си интелигентност)
- да бъдеш отворен към търсенията и нуждите на другия - това не означава непрекъснато да се бутваш предлагайки непоискана или ненужна помощ, не означава да спасяваш някого, който няма нужда от спасяване, но в нашите очи да изглежда, че има. Означава да заявиш ясно (вербално и/или с поведение), че си на разположение на този човек и си готов да му помогнеш с информация и подкрепа в търсенията му, но без да навлизаш неканен в личното му пространство. Ако въпросния човек е готов или наистина се нуждае от тази помощ, той ще я потърси. Много важно правило за мен е да не се опитвам да "спасявам", хора, които не желаят помощ. Има достатъчно такива, които имат нужда от помощ и ясно заявяват това, по-скоро е редно към тях първо да се обърнем. Тази способност намирам за много ценна, тъй като ползите са двустранни. Оставайки отворени, без да се натрапваме, така успяваме да запазим своя собствен вътрешен мир, без да зарязваме грижата за самите себе си. Много често, хората се самозабравят и занемаряват, в опитите си да спасяват света...

И тук да кажа нещо и за децата и струва ми се възмущението на wertyuio как ще оставим децата сами да избират. Тук също става въпрос за толерантност. Децата са личности със собствени търсения, нужди и темперамент и ние като родители сме длъжни да уважим това. Това не значи, че те ще останат безпътни, безбожни, изоставени от вярата. Нищо подобно. Едно уважително поведение към децата, оставяйки любовта ни към тях да тече безпрепятствено, докосва много силно сърцата и душите им и те сами тръгват след нас. Не е нужно насила да ги водим в храма, не е нужно да ги караме да четат Библията, Светото писание или други подобни неща, за да станат те добри и смирени християни, те сами започват да посягат и да търсят ценностите, които и ние почитаме.  Децата не се учат от думите ни, а от делата ни. Намирам за нужно да им позволим да се докосват по техния си детски начин до Бога. Можем всъщност много да научим от децата за връзката с Бог!

Нощни очи, мисля, че в голяма степен говорим за едни и същи неща, но по различен начин и се получават някои недоразумения в комуникацията.

Все пак няма да се съглася с теб, че всеки си има своя истина, която е правилна и добра за него си и че аз съм тесногръда, понеже не я подкрепям. Както споменах, приемам, че моят приятел/ка е направила избор, ще продължа както и преди да се опитвам да помагам и да се грижа за този човек (в това не влагам някакво фанатично налагане на възгледите си или въобще философстване по теми, отнасящи се за религията, а просто помощ каквато се изисква от нас към всеки наш ближен), отношението ми към някого не се базира на философията, която изповядва, но никога няма да приема, че неговата/нейната вяра доближава него/нея до Бога. Може би го води към някакъв негов си бог, но не и към Този, до Когото аз се опитвам да познавам и Чиито закони се стремя да изпълнявам. И към това не влагам никакво отрицателно чувство, макар и понякога да ми е трудно да комуникирам с тях. Имам най-добри чувства към всички мои приятели, изповядващи друга вяра.
Между другото отново ще кажа, че външният облик, начинът, по който се проповядва и "показва" една религия много силно говори за начините, по които тя се опитва да достигне до сърцата на хората, както и до това какъв е богът, в който вярват.
Пак по мое лично мнение, Нощни очи, да сравняваш техните светци с нашите и разбирането за святост в православието и хиндуизма е неправилно, именно защото в тази дума "святост" се влага различен смисъл в различните системи. В хиндуизма много лесно се превръщаш в светец именно защото за тях няма паднала природа, а всичко е божествено - достатъчно е просто да тръгнеш да проповядваш по света вегетарианство, да показваш благовиден поглед, да добиеш някакъв духовен опит (в някои случаи  по-скоро окултен) и ставаш гуру, а скоро след това може би и светец. В моите очи светецът е личност, стояща с духа си, близо до Бога, много често невидима със своята святост за нас, нещо, което разтърсва духа ти със своята простота и смиреност, които никога не търсят признание или събират свои последователи, а по-скоро биха се скрили. Дори и само в тази разлика как се възприема светостта при тях се вижда тази гордост и изпадане в прелест. В моите очи е проблем на конкретната религия, защото съм го наблюдавала у всички техни представители, с които съм се срещала. Наясно съм, че на думи нещата изглеждат страшно еднакви, че всичко при тях звучи много красиво, но на дело нещата са други именно защото с думи не може да се опише, границите са страшно тънки и все се изпада в някаква крайност, когато се правят опити да се обобщят нещата.

И да, истина е, че и при нас, православните, има огромна гордост и въобще всички страсти (както и при всеки човек от всяка вяра), но има и опит за осъзнаване на греховността и стремеж към покаяние, нещо, което хиндуизма се опитва да избегне и за което никога не говори, защото самото чувство за вина не е приятно и не се връзва с външното проявление на религията им. В техните секти е като в протестантските - ако си повярвал, автоматично вече всичко ти е простено.

Нямам представа и не ми е и работа кой как и дали изпълнява законите на любовта, на които Сам Господ Иисус Христос ни е научил и с дела, и с думи, но е факт, че се случва в доста случаи човек уж от "толерантност" да си каже:"Негова си работа!" и да се успокои, че той не е в числото на фанатиците, но моето лично мнение е, че това, към което сме призвани, е да кажем:"Негова си работа", но да не спираме да се молим, да обичаме, подкрепяме, т.е. да сме активни в истинска кротост и любов, а не да нехаем за това какво се случва с човека, който със злодеянията си уврежда най-вече себе си.
Примиряването на крайностите е това, към което пак ще кажа, че трябва да се стремим. Просто понякога едната крайност на външен вид измамно наподобява баланса.

Да споделя с вас една хубава статия-интервю за пастирската грижа към глухите, която касае тъкмо активното отношение на свещеника към вярващите.

Simpatikonia,

Много верни неща казваш и даже ми е приятно да ги чета. Но все ми се струва, че изхода, който ти даваш от ситуацията е много обобщен и конкретно все още недостижим. А Православното вероучение сме длъжни да го въвезем, тъй като все още сме православен народ, който има православни деца, въпреки насилствено-светската ни държава. Инаковярващите имат и винаги са имали правото /а доста често и парите/ да изучават каквото си желаят. Но те все пак са гости тук. А кой мисли за домакина? За истината? /някои дори смятат, че има много истини?!/ Прекалено се притесняваме за правата на мюсюлманите, та даже и етническа партия им разрешихме в Бг парламент, на еретиците и т.н., а за Православното вероучение аз трябва да не го допускам, за да не обидя някой от инакомислещите... Мрачно, нали?

Жени,

Аз много ще се радвам, ако аз съм в грешка! Не искам да съм прав в лошите си прогнози. Но много повече ме е страх да не влезе мракът в душите на нашите деца, отколкото, че някой еретик или езичник ще се обиди.

Нощни очи,

Отговори ми, как би постъпила, ако твоето дете тръгне към наркотиците, например? Каква активна толерантност ще проявиш към него? Или ще се нуждаеш от проява на истинска и гореща любов към това дете и от твоя страна, а също и от страна на лекуващите го? Ами, ако паднеш на лекар, който ти каже, че твоето дете има право да се дрогира и нито той, нито ти можете да му пречите? Ще се съгласиш ли с мен, че толерантност и любов са съвсем различни понятия? Но по-важното е, че и между понятията "Любов" и "фанатизъм" също няма нищо общо! И голям грях върши този, който по един или друг начин се опита да  представя любовта от вярата на Любовта като фанатизъм, който е носител на коренно противоположни на любовта свойства.

Да ме простите, но от тук заформилата се дискусия стигам до следните изводи:
1. Православните християни имат нужда от катехизация и вероучение
2. Вероучението би трябвало да включва материал, който разглежда сектантите и иноверните от православна гледна точна
Т.е. виждам че и двете неща липсват при голяма част от пишещите.

Съгласна съм...
Според мен зад понятия като толерантност, разбиране и свободен избор крием собствената си несигурност на вярващи. Не говоря за пишещите тук, а по принцип оставам с такова впечатление след някои разговори с близки. Страхуваме се да защитим вярата си и да я отстояваме, за да не ни помислят за тесногръди и несъвременни. Родена съм в град, в който има много турци. Те ще ти донесат яйца на Великден, ще те поздравят за християнски празник и го правят наистина уважително и в този смисъл са толерантни, но отстояване на собствената им вяра и традиции става по безспорен начин. Не мъдруват, не сравняват и позициите им са категорични. Чувстват сещастливи да са част от исляма като религия. Това дори понякога ми се струва лудост имайки предвид каква е позицията на жените при тях и това да носи удовлетворение Не знам Радвам се на тези наши дискусии защото се замислям над доста неща
р.р. Не говоря зо онзи краен ислям. Говоря за нашенския си

Ще проявя такава толерантност, че да разбера защо това дете е стигнало до там. Няма да се отрека от него, да го хуля, обиждам, обвинявам. Ще търся отговорите. Но мога да му помогна, само ако съм искрена, ако проявявам истинска любов към детето си и ако то ми има достатъчно доверие... Ако се стигне до наркотици, работата е зле... Някъде яко сме се издънили като родители...


Кажи ми къде съм го отрекла 

liese, аз нямам необходимия набор от познания и сръчност в писането за да направя истинско и коректно сравнение между религиите. Подчертах дебело, че сравнението ми е елементарно и до голяма степен неточно, поради множество причини.


Не е нужно да се самообиждаш, наричайки се тесногръда. Нито аз съм имала това предвид, така че моля не ми слагайте думи в устата...
Аз по никакъв начин не виждам да се различава казаното от мен, с казаното от теб. Имаш право да не приемаш хората, верите им, светогледа им, изборите им. Но това по никакъв начин не значи, че те са грешни за тях.

Бих искала и дебело да подчертая, че да си толерантен и отворен към хората, НЕ означава да не защитаваш позицията и вярата си или да не ги обсъждаш. Те не са тайна, нито са нещо от което трябва да се срамуваме и страхуваме. Но не може и да ходим по улицата и да говорим на хората, как трябва да правят това или онова, как са грешни, правят и вярват в грешните неща, за мен това е неразумно и не води до добри резултати.

Честит празник!
И честит имен ден на всички, които носят името на св. Богородица!

И както добронамерено и шеговите казваше един свещеник, хубаво е да се казваш Мария, но от жените, които носят това име, ще се изисква двойно повече в Съдния ден .

wertyuio, мисля, че не трябва да схващаш коментарите ни като критика на твоята позиция.
Доколкото следя изказванията на останалите участници в темата, никой не е против въвеждането на вероучението в училищата. По-скоро всеки от нас споделя как точно вижда реализирането на тази идея, така че да получим най-добрия резултат. И, разбира се, е естествено всеки от нас да има различно виждане по този въпрос.

Някой спомена термина "фанатизъм" и се сетих, че някъде бях срещнала най-точното (според мен) определение за него - "Фанатизмът е любов към Бога без любов към ближния".  
Друг е въпросът що за любов към Бога е това

Честит празник на всички!

Мисля, че тази статия дава отговор на доста от въпросите, поставени тук- Широкото сърце на Православието

Наде-,както винаги на място! Страхотна статия.Напълни ми душата

Наде, отново прекрасна статия!
Много ти благодаря!

Споделям и аз една статия, която четох наскоро и ми допадна:
http://dveri.bg/xrr8h

Наде, Наде, защо направи сега така?  Щях да си лягам в 9 и нещо, а  не мога да се отделя от сайта, в който беше статията

Честит празник, скъпи приятели!

Вярвам, че всички ще се зарадвате, като ви съобщя, че в онази детска градина и на този празник всички деца са се причастили!
Бог да дава здаве, сили и много радост на тези хора, които са избрали да Му служат!

ПП. А и нас да не забравя.