Православието като начин на живот

  • 32 434
  • 739
# 630
Честит празник!
И честит имен ден на всички, които носят името на св. Богородица!

И както добронамерено и шеговите казваше един свещеник, хубаво е да се казваш Мария, но от жените, които носят това име, ще се изисква двойно повече в Съдния ден Laughing.

wertyuio, мисля, че не трябва да схващаш коментарите ни като критика на твоята позиция.
Доколкото следя изказванията на останалите участници в темата, никой не е против въвеждането на вероучението в училищата. По-скоро всеки от нас споделя как точно вижда реализирането на тази идея, така че да получим най-добрия резултат. И, разбира се, е естествено всеки от нас да има различно виждане по този въпрос.

Някой спомена термина "фанатизъм" и се сетих, че някъде бях срещнала най-точното (според мен) определение за него - "Фанатизмът е любов към Бога без любов към ближния".  
Друг е въпросът що за любов към Бога е това Thinking



Виждам, че позициите ни не са чак толкова далечни, колкото изглеждат на пръв поглед. Това може само да ме радва и дори да си мисля, че в един момент те ще могат да съвпаднат. Наистина - "що за любов към Бога е това?"
Виж целия пост
# 631
Нощни очи, благодаря.
Виж целия пост
# 632
Наде, Наде, защо направи сега така?  GrinningЩях да си лягам в 9 и нещо, а  не мога да се отделя от сайта, в който беше статията Rolling Eyes

 Laughing Nil desperandum!, радвам се, че ти е харесал сайта на митрополит Атанасий Лимасолски. Как да изгубим надежда, когато и в днешно време има такива мъдреци и можем да черпим сили и знания от тях!

Благодаря ви за хубавите думи, но заслугата не е моя. Благодаря на Господ за всичко.  Simple Smile

Споделям и аз една статия, която четох наскоро и ми допадна:
http://dveri.bg/xrr8h

Много ми хареса тази статия. Благодаря, liese - Всеки от нас има в себе си една  градинка, скрита в сърцето, място на спокойствието и любовта, но можем да влезем в нея само с искрената и чиста молитва. Всички ние се обичаме в сърцата си. Обичаме и враговете си и те обичат нас. Но умът е този, който ни пречи да го разберем, не сърцето. Heart Eyes
Виж целия пост
# 633
 Вижте какво прочетох от една приятелка от ФБ. Доста точна "снимка" на масовия човек, ако могат да се правят такива обобщения. Възприемам я като нещо, което прочетох в предишните статии- шамар, който трябва да се удари на този, който е загубил съзнание, който е припаднал. За да се свести. Шамар с любов и грижа да не погинем:

 
Скрит текст:
Днес не се молим, а медитираме. В най- добрия случай- нито едното, нито другото.
Днес не четем Божието слово, а послания от знайни и незнайни ченълинги, предаващи директно от някакъв източник. В най- добрия случай- жълтата преса.
Днес не обичаме врага си, а мразим ближния си. В най- добрия случай сме поне безразлични към него.
Днес не даваме милостиня, а крадем. В най- добрия случай съгласно гражданския закон.
Днес не отиваме на излет с приятели, а на практическо обучение с някой гуру. В най- добрия случай го гледаме в интернет.
Днес не сме верни на половинките си, а си намираме сродните души. В най- добрия случай само си мислим за това.
Днес не се срещаме с приятелите и близките си, а си чатим с тях в интернет. В най- добрия случай гледаме някой екшън по телевизията.
Днес не ходим на училище, за да се изучим, а за да си покажем новия смартфон. В най- добрия случай, просто за да не надвишим отсъствията.
Днес не отиваме на църква, за да си отпочинат душите ни, а за да искаме да ни се изпълни някое желание. В най- добрия случай- за да не бъдем наказани от Бога, ако не отидем на някой голям християнски празник.
Днес не каем за грешките си, а съжаляваме за тях и си прощаваме, защото така или иначе сме божества. В най- добрия случай механично се извиняваме…на кого и от сърце ли- и ние не знаем.
Днес не търсим съвет от духовниците, а от врачки. В най- добрия случай си хвърляме едно Таро или четем хороскоп.
Днес не сме част от обществото, а обществото е част от нас. В най- добрия случай просто не ни разбират и сме сами.
Днес не мислим за Царството небесно, а за възнесение през мистични портали. В най добрия случай се чудим на какво да вярваме.
Днес не си спомняме вече вярата си от преди 20 години за някаква промяна в изпосталялата ни България, а се хулим и употребяваме един друг като обезумели зверове. В най- добрия случай се подкрепяме със славното си минало и красивата си природа.
Днес не приемаме простичкия начин на живот и силното упование в Бога на предците си, страдали под хомота на турското иго, а сме модерни, еманципирани и освободени от предразсъдъци. В най- добрия случай просто мислим позитивно.
Днес не можем да изкажем болката си от случващото се в България, от самозапалванията, от всичко, на което сме свидетели, а забравяме, че на връх Шипка бяхме шепа хора срещу пълчищата турци. Кои воюваха срещу Османската империя- православните народи на Русия, Украйна, Беларус, Финландия, Румъния, Молдова, Черна гора и Сърбия. Воюваха за освобождението на православния български народ, а с тях, с опълченците бяха светите братя Кирил и Методий и Чудотворната икона на Казанската Света Богородица- покровителка на руската армия, извезана от монахите на гр. Самара върху знамето на българското опълчение. При освещаване на Самарското знаме на 6 май (18 май стар стил) 1877 г. старият войвода Цеко Петков благославя светинята с думите: "Да помогне Бог на това свято знаме да премине открай до край нещастната българска земя. Всичко нечисто поганско и зло да бяга от страх пред него, а подире му да настане траен мир и благоденствие!"
Разбираме ли и вярваме ли в думите „С нами Бог!“? Или това е въпрос просто на споделяне и харесване във Фейсбук?
„Пази вярата си, българино, брате…“ „Има православие- има България. Няма православие, няма България“. Знаем от кои и какви хора са казани тези думи. В едно свое писмо Васил Левски пише: "Бог нека е напреде, а народът български да ни е знаме!"
Но народът български изневери на вярата си.
Един монах бе писал:
За целта трябва да осъзнаем, че ние, които изневерихме на Бога, затова
сега ни изневеряват и роднини и приятели и сме самотни;
Сега сме презирани, защото Го презряхме.
Сега страдаме, защото не почитахме страданията Му.
Сега ни мразят, защото не Го обичахме.
Сега сме бедни, защото обедняхме духом.
Сега искаме справедлив земен цар, защото отхвърлихме Небесния.
Сега се молим и просим от кой ли не, защото не се молехме на Него.
Сега плачем, защото не се каехме.
Сега сме бедни, защото презряхме Богатия.
Сега гладуваме, защото не постихме.
Сега сме в безпътица, защото забравихме Кой е Пътят.
Сега ни лъжат, защото не живеем с Истината.
Сега умираме, защото не разбрахме Кой е Животът.

Боже, пази България!
Виж целия пост
# 634
Вижте какво прочетох от една приятелка от ФБ. Доста точна "снимка" на масовия човек, ако могат да се правят такива обобщения. Възприемам я като нещо, което прочетох в предишните статии- шамар, който трябва да се удари на този, който е загубил съзнание, който е припаднал. За да се свести. Шамар с любов и грижа да не погинем:

 
Скрит текст:
Днес не се молим, а медитираме. В най- добрия случай- нито едното, нито другото.
Днес не четем Божието слово, а послания от знайни и незнайни ченълинги, предаващи директно от някакъв източник. В най- добрия случай- жълтата преса.
Днес не обичаме врага си, а мразим ближния си. В най- добрия случай сме поне безразлични към него.
Днес не даваме милостиня, а крадем. В най- добрия случай съгласно гражданския закон.
Днес не отиваме на излет с приятели, а на практическо обучение с някой гуру. В най- добрия случай го гледаме в интернет.
Днес не сме верни на половинките си, а си намираме сродните души. В най- добрия случай само си мислим за това.
Днес не се срещаме с приятелите и близките си, а си чатим с тях в интернет. В най- добрия случай гледаме някой екшън по телевизията.
Днес не ходим на училище, за да се изучим, а за да си покажем новия смартфон. В най- добрия случай, просто за да не надвишим отсъствията.
Днес не отиваме на църква, за да си отпочинат душите ни, а за да искаме да ни се изпълни някое желание. В най- добрия случай- за да не бъдем наказани от Бога, ако не отидем на някой голям християнски празник.
Днес не каем за грешките си, а съжаляваме за тях и си прощаваме, защото така или иначе сме божества. В най- добрия случай механично се извиняваме…на кого и от сърце ли- и ние не знаем.
Днес не търсим съвет от духовниците, а от врачки. В най- добрия случай си хвърляме едно Таро или четем хороскоп.
Днес не сме част от обществото, а обществото е част от нас. В най- добрия случай просто не ни разбират и сме сами.
Днес не мислим за Царството небесно, а за възнесение през мистични портали. В най добрия случай се чудим на какво да вярваме.
Днес не си спомняме вече вярата си от преди 20 години за някаква промяна в изпосталялата ни България, а се хулим и употребяваме един друг като обезумели зверове. В най- добрия случай се подкрепяме със славното си минало и красивата си природа.
Днес не приемаме простичкия начин на живот и силното упование в Бога на предците си, страдали под хомота на турското иго, а сме модерни, еманципирани и освободени от предразсъдъци. В най- добрия случай просто мислим позитивно.
Днес не можем да изкажем болката си от случващото се в България, от самозапалванията, от всичко, на което сме свидетели, а забравяме, че на връх Шипка бяхме шепа хора срещу пълчищата турци. Кои воюваха срещу Османската империя- православните народи на Русия, Украйна, Беларус, Финландия, Румъния, Молдова, Черна гора и Сърбия. Воюваха за освобождението на православния български народ, а с тях, с опълченците бяха светите братя Кирил и Методий и Чудотворната икона на Казанската Света Богородица- покровителка на руската армия, извезана от монахите на гр. Самара върху знамето на българското опълчение. При освещаване на Самарското знаме на 6 май (18 май стар стил) 1877 г. старият войвода Цеко Петков благославя светинята с думите: "Да помогне Бог на това свято знаме да премине открай до край нещастната българска земя. Всичко нечисто поганско и зло да бяга от страх пред него, а подире му да настане траен мир и благоденствие!"
Разбираме ли и вярваме ли в думите „С нами Бог!“? Или това е въпрос просто на споделяне и харесване във Фейсбук?
„Пази вярата си, българино, брате…“ „Има православие- има България. Няма православие, няма България“. Знаем от кои и какви хора са казани тези думи. В едно свое писмо Васил Левски пише: "Бог нека е напреде, а народът български да ни е знаме!"
Но народът български изневери на вярата си.
Един монах бе писал:
За целта трябва да осъзнаем, че ние, които изневерихме на Бога, затова
сега ни изневеряват и роднини и приятели и сме самотни;
Сега сме презирани, защото Го презряхме.
Сега страдаме, защото не почитахме страданията Му.
Сега ни мразят, защото не Го обичахме.
Сега сме бедни, защото обедняхме духом.
Сега искаме справедлив земен цар, защото отхвърлихме Небесния.
Сега се молим и просим от кой ли не, защото не се молехме на Него.
Сега плачем, защото не се каехме.
Сега сме бедни, защото презряхме Богатия.
Сега гладуваме, защото не постихме.
Сега сме в безпътица, защото забравихме Кой е Пътят.
Сега ни лъжат, защото не живеем с Истината.
Сега умираме, защото не разбрахме Кой е Животът.

Боже, пази България!

Наде, просто гениално!

Всичко е казано тук!

Вижда се, че Бог те обича!
Виж целия пост
# 635
От сега пожелавам на всички успешна и благословена седмица!  bouquet

Поверявам темичаката ни на вас, следващата седмица вероятно няма да имам достъп до нет. Така че - седмичната тема за обсъждане ще я определите вие  Hug!
Виж целия пост
# 636
На голямо изпитание ни подлагаш, Жени  Laughing
Аз дори не помня дали бяхме определили темите до края на август newsm78, ще се върна да прочета.

А ето оставащите теми, които са предлагани за обсъждане:

Духовния отец на православния
Силата на думите
Аз и светите места


ПП. Лично аз съм все още под въздействие на преживяното тази събота и неделя в Рилския манастир и "гласувам" за третата тема Laughing.


Виж целия пост
# 637
Аз пък бих дала глас за първата тема за духовните отци. Но ако другите предпочитат някоя от другите две теми, аз нямам нищо против.
Виж целия пост
# 638
И а съм за св. места. Ще бъде интересно...
Виж целия пост
# 639
Светите места предлагам.
 Кои са те? Къде са? Кои са погубените и забравени? Що е поклонничество?
Виж целия пост
# 640
Нямам нищо против светите места, в бъдеще можем да поговорим и за духовните отци.
simpatikonia, и аз бях на Рилския манастир в събота и неделя.
Виж целия пост
# 641
simpatikonia, и аз бях на Рилския манастир в събота и неделя.

О, значи си щастлива колкото мен Hug .
Днес на няколко пъти се улавям, че току си мрънкам под носа някое песнопение от бдението...
Дано никой да не ме е чул hahaha

За пореден път се убеждавам, че Рилският манастир е най-красивото място в България и най-високият връх в духовно отношение... А службата изпълни душата ми до предела й - или поне толкова, колкото мога да поема.

Серафима, ако изпитваш носталгия по преживяното, ето тук можеш да се утешиш. Аз тайничко се надявам да качат част от службата в YouTube или в православните сайтове - видях, че някой правеше аудиозапис на цялата служба. Надявам се този някой да не е егоист, а да го сподели и с нас Laughing.
Виж целия пост
# 642
simpatikonia, благодаря ти за линка! Наистина беше чудно на Рилския манастир. Бдението силно ме завладя. Пеенето наистина беше на ниво. Вечерта не бяхме толкова много хора и беше спокойно. Певците не знаеха умора. Празничната атмосфера, природата наоколо... Запознах се с добри хора. За пръв път целунах ръка на патриарх Неофит.
Пред нашата стая беше кацнал един бял гълъб, който си вдигна перата на опашката и ги оформи във венец, както правят пауните. Ослепително, искрящо бял, без нито едно тъмно петънце. Подобен на този, но без оперение по краката http://dir.groups.yahoo.com/group/swaleef/message/1228
Насладих се и на красивата природа, пътеките около манастира, слязох до, и газих в, реката. Отидох и на манастирските гробища с костницата, защото много ме впечатли филмчето за архим. Калистрат от поредицата Път към Голгота. Откакто ви казах, че е на разположение на сайта на БНТ изгледах 7 от филмчетата и съм силно впечатлена, особено защото това са светци, за които научаваме от източници първа ръка, можем да видим ликовете им. Изключителна е тази поредица.
Определено смятам, че пътуването до свети места ме променя. То често пъти е съпроводено с предизвикателства и изпитания. Мисля, че лекува душата.
Мисля си за това кои места са ме впечатлили най-много. В съзнанието ми изниква Лопушанския манастир. Мисля че там се почувствах много близо до Бога.
Тук има ли хаджии? Тъй като ми предстои поклонение в Светите Земи бих се радвала да пишете вашите впечатления и съвети. Ще замина през октомври месец.   
Виж целия пост
# 643
О, гълъбчето го снимаха всички наред, включително и аз.
В твоя чест ще се опитам да публикувам няколко снимки Hug.
Виж целия пост
# 644
О, гълъбчето го снимаха всички наред, включително и аз.
В твоя чест ще се опитам да публикувам няколко снимки Hug.
Много мило наистина!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия