С какво ви дразнят свекървите- 25

Е сега те изядоха с парцалите.

Перфектна идея! Значи би се съгласила, че в нашия случай би било идеално решение, тя да си продаде този апартамент и с парите да си стегне САМА къщата на село и едновременно с това да се отърве от сметките и разходите си по едното жилище? Или втори вариянт: Да си продаде къщата на село (има си отделна, нейна къща от тази на баща и) и с парите да си плаща сама сметките тук в града и да си живее нормално?
Едновременно с това, сина и да си плаща спокойно единствено и само ипотеката, и да няма грижа за нейните разходи и сметки???
Защо ли тогава този вариянт не само не я устройва, ами направо е немислимо да се обсъжда???

Хм, като засегнахме и този въпрос, да си отворя устата и тук...
Моята свекърва (заради която стана целия този спор, тип скандал) е придобила ТОЗИ апартамент по следния начин:
1. Дали са го на свекър ми, на принципа на сегашните Ведомствени жилища, защото е бил военен!
2. Свекър ми си намерил любовница и ги изоставил - съда присъжда правото на ползване на майката, тъй като ще отглежда детето!
3. Държавата дава възможност, хората които обитават ведомствени жилища да си ги закупят (цените не знам какви са били тогава - около 86-та година, но съм чувала, че са нямали нищо общо със сегашните).
4. Майка и и баща и на свекърва ми, т.е. баба и дядо, т.е. бабата и дядото на мъжа ми плащат апартамента на дъщеря си!!!
Това по въпроса кой как се е блъскал, кой как чакал на готово сега!!!

Ама как, разбира се, че майка ти е била на гости там 31 години! Ти не разбра ли?
Какво е правила и какво е давала за този дом не е от значение!
Важното е, че нотариалния акт е бил на баба ти на името - край!
И най-вече, явно майка ти е била покорна снаха, знаела си е мястото, целувала е ръка на свекърва си сутрин и вечер заради предоставеното и жилище, палела е свещ всяка неделя за това, че е благословена да бъде приютена в този иначе "чужд" дом!!! А не като мен, неблагодарницата, която хем и дават покрив над главата си, хем смее заради някакви си дребни факти, като това че плаща сметки, че потдържа това домакинство, а и другото отчасти, благоволява да изискава малко съобразяване, само временно...

А кога разговорът е бил "свекървата да се махне от жилището и да си ходи на село"???
Като заемаш позиция, поне не си измисляй такава...
Разговора беше: "Свекървата сама предлага да си отиде на село, а после не знае какво иска!"

С теб разговорът не беше такъв, с други беше и съответно този въпрос не беше отправен към теб.


Добри варианти. А защо не я устройват... Не я познавам, за да мога да отговоря. Понеже и аз бях изправена пред твоя избор - опитаха се да ме задължат да живея със свекър/свекърва, знам какво направих. Категорично отказах подобно съжителство. Заради това, разбира се, съм черната снаха, но пък съм спокойна и съм си господар. Всеки с избора си и с последствията от това.

Ооо, причини много:
1. Как така ще продам готовото, за да купите вие два пъти по-скъпо? По-добре да си живеете в моето, а за сметка на това да ми помагате!
2. Как ще продам старото (разбирайте по-хубавото), а вие да купите боклук (ново строителство)? Това е глупаво - пак на вас ще остане, просто сте млади и не разбирате!
3. На мен пари не ми трябват, за да живея добре. На село всичко си имам. Искам само да мога да разчитам на жилището си тук, когато ми потрябва!
4. Искате да се продаде това и да купите друго, за да може абсолютно официално да заявите, че нямате никакви ангажименти към мен и хората да кажат един ден, че нищо не съм дала на сина си?!
5. Искате хората да ме разправят, как се ширя с парите си от имота, а сина ми изнемогва с Ипотечен кредит?
6. Дядо ви никога няма да ми прости, ако продам апартамента, който той е купил за мен и внука си (баба почина вече)!
7. Дядо ви няма да ме погледне до края на живота си, ако продам къщата си на село, която той е построил за мен в същия двор, до неговата!
8. И НАЙ-ВАЖНО: Причината (т.е. просто за да сте отделно) е тъпа и неоснователна! Вие просто искате да не сте ангажирани с моите сметки и затова снахата си търси глупави оправдания, за да те накара да излезеш от дома, в който ти е мястото и който един ден така или иначе ще бъде твой!!!

Мога да се сетя още доста, но тя никога няма да продаде който и да е от двата си имота, за да се подсигури!
Няма и да ги предостави безусловно!!!
Добре е, че поне се опитва да спазва граници и уговорки!

За мен тя ви е изнудвала и манипулирала, при това грозно. Грешка е, че си се съгласила.

Точно, защото днешните времена са трудни, трябва да градим, а не всеки да дърпа към себе си! Те имат, вие надграждате за да имат децата ви!

Кали_тод,тази жена(свекървата) откровено ви манипулира с този имот  Искрено ви съчувствам.Трябва по най-бързия начин да срежете пъпната връв.

Не е грешка, че се е съгласила. Просто е трябвало да постави граници още тогава.Не разбрах, Кали, присъствала ли си на този разговор или той се е водил само между майка и син?

Аз също съм в отбора на черните снахи и за нищо на света не бих причинила на сина си и семейството му това, през което преминах.

Учудена съм защо никой не коментира поста ми. Толкова много хора се изказват, че снахата няма 'права' в къщата на свекървата. За мен тя има едно основно право - да се чувства у дома си. Защо - ами защото едва ли някоя свекърва е пуснала снаха в дома си с опрян пистолет в главата. Всички са го направили доброволно, от любов към сина си най-вероятно и щом е така не трябва да се държат като в стил "ти не си си вкъщи". Тезата, че една къща е "твоя" само ако имаш нотариален акт е абсурдна. Аз нямам никакво законово основание върху бащината ми къща. Ако искат родителите ми могат да я продадат, сринат, изгорят и аз копче не мога да им кажа. Но ако някой ми твърди, че мястото в което са ме довели от родилното, където съм израсла, играла, писала домашните, празнувала роджените си дни и абитюрентския си бал не е "моя къща и мой дом" ще му се изсмея в лицето. Че аз и сега продължавам да наричам това място 'вкъщи' независимо, че от 10 години не живея дори в същия град и имам мое семейство, моя къща (по нотариален акт), купена от мен, съпруга ми и банката разбира се (без участието на които и да било родители). А преди това съм живяла на квартира и тази квартира, която пък съвсем не беше моя също в моето съзнание беше 'вкъщи', защото там беше домът на моето семейство в този момент.  И ако по някаква причина трябваше аз и съпругът ми трябваше да живеем с мойте родители със сигурност щях да направя всичко възможно той да се чувства 'вкъщи', независимо, че няма документ за собственост. Защото неговата къща е там където живее с мен по собствено желание и със съгласието на собствениците!

Сънлайт_ели,аз съм от хората,които ако не притежават дадено жилище,не могат да го почувстват като свой дом.Също така не мога да почувствам като свой дом и наследствен апартамент,в който някой друг е градил живота си 

Много ми се иска радетелките за правата на снахата в дома на свекървата да списват тук след 5-10-20 години.

Защото не знаят какво да кажат!
Лесно е да се нахвърлиш върху някого, когато е споделил просто какво чуства в момента...
Друго е да обориш някого, който е от другата страна - не на гостенин, а на човек със своя собственост!
Аз коментирах - казах ти какви са техните разсъждения: просто майка ти е идеалната снаха - покорна и признателна за това, което и се дава свише!

Ами защо да не списват...?
По твоята логика, всяка майка на момиче, да си възпитава дъщерята как да си намери заможен мъж, за да не се налага цял живот да се чуства на гости?!
Мен майка ми ме учеше, че преди всичко трябва да ми е на сърце!!!

Какво ще стане след N- на брой години никой не знае. Принципно с мъжа ми сме си говорили, че както ние не сме живяли при ничии родители, така не искаме и децата ни да минават през това, а трябва сами да постигнат своето и да съградят дома си. Защото и двамата сме били свидетели на грозни конфликти между млади и стари в една къща и сме отвратени от такова държане. Но това е бъдеще неопределено- я стане, я не.
Обаче няма да забравя как баба ми докато беше по-млада често повтаряше без дори някой да повдига въпроса - "Вие си ходете на апртамента като стане готов, аз ще си умра в къщата". Обаче времето минаваше, апартамента все не беше готов, а баба ми остаряваше и ставаше все по-болна. Нашите полагаха много грижи за нея, най-вече майка ми и в един момент рефрена на баба ми се обърна на съжалителното "То стана ясно,че и аз ще идвам да живея с вас като се преместите". Животът така се разви, че баба ми си умря в любимата и къща, но се чудя ако все пак се бяхме преместили в скъпоценния имот 'на майка ми и на баща ми' трябваше ли майка ми да натира баба ми в миши ъгъл, да не и дава да гъкне и все да и натяква, че 'не си била у дома и къщата е нейна и тя ще командва" както се опитваше да прави баба ми.
Майната им и на имотите, на собственическото чувство и на караниците. Какво толкова ще стане ако всички - и млади, и стари направят малко компромиси, проявят повече търпение и разбиране и си спестят излишните нерви?