С какво ви дразнят свекървите- 25

  • 57 258
  • 783
# 300
Аз съм на мнение, че когато подариш/дадеш нещо на детето си - то става негово. Ако един ден си подаря апартамента на детето си, то той вече ще е негов и ще се отнасям като в техен дом, не в моя, в който са те  Tired Но повечето са е такива - "подарявам" ти го, ама само на думи, иначе си е мое!


Хубаво звучи,но на практика рядко се получава така.Не си ли забелязала народопсихологията ни да се вкопчваме в купчината тухли.
Виж целия пост
# 301
Ами то е като играчката на малкото дете - даде си я друг да си играе и после си я иска обратно  Mr. Green Mr. Green
Виж целия пост
# 302
Много ви вълнува този въпрос с подаряването. На всички ли ви подаряват жилища? Може би, ако ти подарят жилище, си струва да изпиташ някои неудобства.
Виж целия пост
# 303
Щом съм решила да го направя детето ми, ще се постарая да има нещо като порасне. Дали ще успея е друг въпрос. Но ако имам ще дам, защото го обичам и искам да е добре. Ако нямам, ще им помогна да се сдобият с жилище, без после да казвам, че половината е мое, защото съм платила половината!
Ако даваш - даваш! Ако не ти се дава - недей!
Виж целия пост
# 304
Трещерица, хипотетично си разсъждавам, но провокирана от случая на Кали. Никой никого не кара да подарява жилище нали - това си е доброволен акт. И ако го правиш - прави го до край, ако ли не - не го прави. Ако някой ден не искам да си дам жилището на детето (въпрос на лична преценка, нищо не е задължително) - да тегли кредит, щом са решили, че ще се справят, а аз ако мога и искам ще им помагам, примерно. И вълкът сит и агнето цяло.
Виж целия пост
# 305
Според мен всичко изхожда от това какъв човек си. Няма значение дали и колко имота си подарил на децата си. Ако си нагъл и несъобразителен ще се натрисаш и досаждаш на детето си, независимо, че цял живот за нищо не си си мръднал пръста да му помогнеш за каквото и да било и дори нямаш никаква емоционална връзка с него. Имам много познати, на които им дадоха всичко наготово в ръцете, но родителите им не им ходят по къщите да досаждат, да натякват и да всяват кавги в семейството с постоянното си присъствие.
Виж целия пост
# 306
    Не мога да разбера колко трябва да си некадърен, за да не можеш да си позволиш да живееш самостоятелно със семейството което си създал под наем.

   В крайна сметка ако не си успял да се сдобиеш със собствен дом , така или иначе в повечето случаи  след време онаследяваме родителите си  Wink


   Това с имотите (подарените/дарените/ предоставени за ползване)  и живеенето  при родители е цял живот да търпиш  някой да ти дава наклон на фън шУЙя  Mr. Green

Виж целия пост
# 307
Има семейства, които немогат да си позволят наем или кредит. Особено при наличието на деца. В днешно време работното ти място се клати постоянно, защото пазара на труда е препълнен с квалифицирани кадри.
Неможе да казвате
    Не мога да разбера колко трябва да си некадърен, за да не можеш да си позволиш да живееш самостоятелно със семейството което си създал под наем.
При условие, че не всичко опира до компетентност, а до работа, заплата!
Виж целия пост
# 308
Забравя се и още нещо - човек на 50 години е още с акъла си и  мисли за децата си , но на 70-80 години в много случай стават  с променена психика и заболявания/ особено, ако имат нужда от грижи, а пък децата не ги обгрижват и търпят капризите, така както те искат/ и се почват едни приказки за отмяна на прословутите "дарения"! А пък и децата междувременно са станали и те на 50...
Виж целия пост
# 309
Аз съм съгласна с Desss. Омръзна ми да гледа как разни неудачници се женят, създават деца и живеят под покрива и на издръжката на възрастните си родители. Вярно е, че времената са трудни, но след като много хора успяват да се реализират, да се реализират и те бе. Като нямаш пари си стоиш на г*за и не въдиш деца, които да обират последствията от това, че не ставаш за нищо и не може да изкараш дори джобни пари.
Виж целия пост
# 310
Аз съм съгласна с Desss. Омръзна ми да гледа как разни неудачници се женят, създават деца и живеят под покрива и на издръжката на възрастните си родители. Вярно е, че времената са трудни, но след като много хора успяват да се реализират, да се реализират и те бе. Като нямаш пари си стоиш на г*за и не въдиш деца, които да обират последствията от това, че не ставаш за нищо и не може да изкараш дори джобни пари.
Защо неудачници?! Едно време, преди 10-12 години, се изнесохме на квартира от баба ми, по желание на майка! Малко след това майка я съкратиха. На една заплата, с наем, с две деца, едното - абитуриент! За Коледа имахме точно 5лв. Ако ситуацията се беше състояла преди преместването, едва ли щеше да се преместим. От гордост, татко не ни прибра обратно при баба. Измъчихме се, но слава Богу той си намери по-добре платена работа (изкара голям късмет да е на точното място в точното време), която работи и до днес. Майка ми още 5 години нямаше работа, но и за миг не си представям ,че тя е била неудачник.

Идеята ми е, че децата може да са направени и семейството, след това, да изпадне в криза! Никой не е застрахован. За ова трябва да влизаме в положение.
Виж целия пост
# 311
Аз съм съгласна с Desss. Омръзна ми да гледа как разни неудачници се женят, създават деца и живеят под покрива и на издръжката на възрастните си родители. Вярно е, че времената са трудни, но след като много хора успяват да се реализират, да се реализират и те бе. Като нямаш пари си стоиш на г*за и не въдиш деца, които да обират последствията от това, че не ставаш за нищо и не може да изкараш дори джобни пари.
Защо неудачници?! Едно време, преди 10-12 години, се изнесохме на квартира от баба ми, по желание на майка! Малко след това майка я съкратиха. На една заплата, с наем, с две деца, едното - абитуриент! За Коледа имахме точно 5лв. Ако ситуацията се беше състояла преди преместването, едва ли щеше да се преместим. От гордост, татко не ни прибра обратно при баба. Измъчихме се, но слава Богу той си намери по-добре платена работа (изкара голям късмет да е на точното място в точното време), която работи и до днес. Майка ми още 5 години нямаше работа, но и за миг не си представям ,че тя е била неудачник.

Идеята ми е, че децата може да са направени и семейството, след това, да изпадне в криза! Никой не е застрахован. За ова трябва да влизаме в положение.

Не говоря за това. Разбира се, че в живота се случват много неприятни неща и никой не е застрахован. Говоря да нямаш финанси и добра работа и тепърва да тръгнеш да създаваш семейство и деца, като ти за себе си дори не можеш да се грижиш.
Виж целия пост
# 312
А мислиш ли, че щяхте да сте по-добре при баба?
Виж целия пост
# 313
Ами бях на 12-13. Тогава си мислех, че нямаше да съм без джобни на училище, ако бяхме при баба. Сега, когато се сещам, се възхищавам на баща ми, за спокойствието, което излъчваше и поне емоционално не усещах напрежение от безпаричието. Между майка ми и баща ми си е било друго. И сега си мисля, че ако бяхме при баба, баща ми нямаше да се хвърли към новата работа (тя си беше на риск дали ще го вземат).
Виж целия пост
# 314
Моя приятелка твърди, че с мъжа й са се разбирали чудесно, когато са живеели сами. След това тя забременя и се преместиха при свекърва й, защото жилището не беше подходящо за отглеждане на дете. Мъжът й коренно се промени, защото майка му го дондуркаше като 2 годишно дете /по-назад бях писала за невероятните извращения в отношенията майка-син/ и от там тръгнаха проблемите и в отношенията на приятелката ми с мъжа й. Средата и хората, с които живееш до огромна степен определят отношенията в семейството.
Преди време преди да се изнесем с мъжа ми самостоятелно, той имаше идея да живеем при баба му за известно време, за да можем по-лесно да спестим пари за наше жилище. Като гледах как баба му се отнасяше към него /само дето в устата не му слагаше ядене/, не благодаря - хванахме си багажчето и на квартира. Не ми трябва бебе, а мъж все пак.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия