С какво ви дразнят свекървите- 25

Kali_tod, вие нямате кофти отношения със свекито доколкото разбрах. Сигурна съм, че жената като дойде сама ще види каква е ситуацията и ще вземе адекватно решение. Струва ми се, че малко повече се вживяваш в тези неща при условие, че има къде къде по-страшни свекърви ( ум ми зайде като прочетох) !
Бронте  Страхотна си и така трябва.
 Благодаря на моя съпруг, че ме подкрепя във всичко и особено като става дума за майка му винаги е заставал на моя страна! 
  Моята свекърва непрекъснато повтаря, че дорде е жива на никой  нищо няма да предписва, защото ако го направела  щяла да  бъде  на улицата а тъй като си имала щяла да продава и да плаща на някой да  я гледа ..... Като , че ли  някой  някога й е намеквал да пише имот .... Ама  айде , това са неща, които не ме вълнуват и не й обръщам внимание. Имаме си жилище , да  сме живи и здрави да си живеем живота!
   .... последния път ме издразни като се озъби  на  сина си , че "Му гледала детето..." той има дъщеря от предишен брак и освен при нас детето гостува през лятото и на тях .... В състояние на афект ли го каза незнам но  лично аз се почуствах адски тъпо - та то им е внуче ... Както и да  е но след тези думи много се замислям дали ще оставям за кратко дъщеря си при нея( въпреки, че се натиска да го прави). Може и на мен да  ми се зъби , че я гледа и аз трябва да се чувствам длъжна .... Ади мИрсИ! 

Kali_tod, би следвало да й беше казала, че не е удобно, вместо да я чакаш сама да се сети. Понякога хората, колкото и да са съобразителни, допускат гафове. При положение, че не си я предупредила изрично, че няма как да се осъществи гостуването й, нямаш право да се сърдиш. Жената може да си мисли, че колкото и да е разместено и разхвърляно, все ще се намери място за нея за 2-3 дни. Като не говориш ясно и точно, не се сърди на хората, че са несъобразителни.

Относно публичните домове - мисля, че в България това е мръсна дума. Ако съответният дом е приветливо и хубаво място, какво лошо има в това да изпратиш там човек, за когото не можеш да се грижиш. На запад хората не драматизират толкова изпращането на близки по такива заведения. При нас както е случая - свекървата има нужда от 24 часова грижа, ние работим. Какво да направя - да си зарежа работата, за да гледам напълно чужд за мен човек, ли?! Да не говорим, че още нямам деца. Ако имам и деца, тя никак не ми се връзва в цялостната картинка.

Е, хайде все пак да не ги изпращаме в публични домове   Че и 24-часови грижи  

Искала е да каже старчески,вероятно.   Нищо.
miss july  в Бг, по скоро драматизирането идва от старите,а не от младите които искат да ги пратят. Само като им намекнеш и се започва : Вие искате да се оттървете от мен,там като куче да ме захвърлите,по добре да умра още сега.....  

Още не сме дорасли за такива работи.Знаеш че на старите първата им мисъл винаги е какво ще кажат другите. За тях да идат в дом е срам,един вид "децата ми не искат да ме гледат".   
А пък и повечето са със  самочувствието че разполагат със сума ти имоти,а накрая... в дом да идат.Срам! Срам и позор....

Аха, надеждата крепяла казват   Сега се чудя дали да завиждам на свекърите ѝ или да им съчувствам  

Е,ако драматизират много за старческия, може за публичния по лесно да се навият 

  Поне стана весело в темата  
Имотите ако не се подържат след време струват жълти стотинки.
Имам такъв пример с една роднина. Сега не може  да го продаде.
Гредоред е стара дограма и т.н.

Знаех си, че не трябва да входирам финансови отчети в Търговския регистър и да пиша едновременно в темата 
Не ми е за сефте такава грешка, след като веднъж изкарах девер си гей 

       Гей, значи. Ох, със сълзи се смея   

miss july  Страшна терца си 
Скоро прочетох твой коментар в Клюто за сбръчкан като родопско одеало  Много се смях 
Отдава ти се да разказваш 

Ох, добре се посмяхме. Радвам се, че ви развеселих малко 
Определено имаме нужда от такива моменти в тази тема 

Много добре ме разбра тя, повярвай ми, не е "допуснала гаф"!
Още повече, че сина и и е казал преди две седмици, че трябва да има предвид, че когато започне да кърти, апартамента няма да става за живеене много-много... Тя тогава си замълчала. Това и е патент - понеже знае, че ще се скарат, просто си замълчава и после си прави, каквото си знае. С надеждата, че при свършен факт, вече той няма да има какво да каже!
Този път обаче май ще ийма буря - като го слушам как фучи... 


Относно Старческите - не става! "Какво ще кажат хората..." и "Как ще ме захвърлите на пътя..." при нас важат с пълна сила.
Виж за Публичните, ня съм я питала!
Ама като се има предвид, че "Адреналинките са долни разпоретини, които се показват дибидюс голи по телевизията, не ги е срам!!!", едва ли ще и хареса идеята...
  И аз се поразвеселих след края на работния ден!

Аз пък трябва да звънна на свекърва ми по работа, обаче не искам. Ще започне да ми меля за скарването със сина й, а аз съм абсолютно на неговото мнение. Напоследък не ми се комуникира хич с нея, чак не знам какво й става (вярно не е пряко към мен, но ме дразни с мисленето си, с държанието си - към нас всички). Още повече вчера имахме работа - тя трябваше да дойде с мен, за да оправим проблем, да ми напише пълномощни и т.н., т.е. всичко бях направила, тя само следваше да се разпише. Орева всичко живо да се жалва как й заминал деня, колко работа има - е оттам се изнерви мъжа ми. Защото първо знаем, че работа чак пък толкова няма (от месеци мрънка колко й е скучно и как по 5 пъти на ден разхождала кучето, а и аз го правех същото половин година, знам за какъв обем говорим), тя по цял ден си е вкъщи. 3 часа ги направи световен проблем. Един вид за какво я занимаваме. Това, че аз понякога си губя цели дни с нейните неща, защото не се справя с еди какво си - няма проблеми, тогава никой не си губи времето (а последният път беше точно когато имах най-много неща на главата си, копче не казах). Сега мъжът ми направо ми е забранил (първата забрана  ) да й помагам, а на мен ми е съвестно, защото знам че не може да се оправи. Снощи според мен е забъркала поредната каша, а свекър ми е по-зле от кученцето им - то по ще изрази мнение от него  Опитвам се да туширам всякакво напрежение между мъжа ми и нея, както и дъщеря й и нея, но пък и всичко си има някакви граници. Аз не мога вечно да съм умиротворител, още повече, че изобщо не съм на нейното мнение 

Пък моята свекърва скоро ни заяви, че като не ни върви в нещо, да знаем, че е от кармата на мъжа ми. Лоша му била кармата, защото не уважавал майка си. В случая неуважението се състоеше в това, че не пожела да ходи на почивка с нея точно когато започва нова работа.

  То на майката винаги и е виновен някой друг за неуважението на детето и към нея,снахата,приятелите,кармата,светия дух, подземния живот на картофите......
Тя никога не допринася сама с държанието си за такова отношение. Никога