С какво ви дразнят свекървите- 25

Ми как, тя такива добри деца е възпитала, толкова са били уважителни и внимателни, ама покрай всички останали, с които общували, се развалили и те (цитат от бившето свеки)

То май и ти си майка на син.

Кали, защо вместо да си късате взаимно нервите, не я оставите да дойде. Може да й хареса сред пушилката, а може да си тръгне бързо.

На син съм майка, да. И се старая да го възпитавам така, че да не го развалят чуждите 
Внимавам как си постилам...

Ама разбира се, че ще я оставим да дойде, бе Трещи... Тя няма как да не дойде, защото лекарят и трябва да и напише лекарствата и да си изтегли пенсията. Аз не съм и писала, че искам да не стъпва два месеца! То е невъзможно просто...
Само споделих, че се дразня на факта, че държи да остава 2-3 дни (този месец ги намали от 5-6), след като много добре знае какво е полужението!

Което ме подсеща, че въпроса има развитие:
След разговора си с мен, звъннала на мъжа ми... Причината - не разбрах, той каза, че и той не разбрал точно. Но в процеса на разговор (не ми го е предавал дума по дума), и обяснил и натъртил, че наистина няма къде да спи! Отговора бил: "Ще спя в леля ти Данче (комшийка от съседния вход)!"
На въпроса къде ще стои през деня в тези жеги и този прахолях, отговора бил... мълчание!
След няколко секунди: "Ти какво сега, ако не ме искаш или е голяма тайна какво правиш точно, кажи си го направо!!!"
Заключението на мъжа ми беше (цитирам): "Проблема на майка ми знаеш ли какъв е, Слънце? Тя не е лоша жена, просто е такава клюкарка, че няма как да изпусне как се случват нещата около ремонта! Освен това е завършена Клошарка и не може да позволи нещо от старите мебели да бъде изхвърлено! Затова ще ги изхвърля преди да си дошла!"
На възражението ми, че са си нейни и той няма право да и ги изхвърля, щом тя не ги дава, отговора беше: "При положение, че ще и купя нови на секундата, в която каже, че и трябват, няма право да събира боклуци в мазето и да ме ангажира да ги изхвърлям след години, когато ще са още по-изгнили и препикани от плъховете! Въпреки, че колкото и нови и модерни да и купя, тя пак би искала да запазим старите, ей така, просто защото е Клошар!!!"

При такива думи от собствения и син, какво да кажа повече...
Аз съм ги оставила да се оправят. Просто понякога се дразня, защото си прави каквото си поиска и не се усеща, че прекалява!

Има една друга тема "Как да  преправим старите мебели с любов" - и има доста интересни попадения...Някои нещна за един може да са боклук, но за собственика да са съкровища.

Разбира се, само дето Свеки не е особено творческа личност, а аз нямам нито време, нито възможност, нито желание да преправям старите и мебели!
При това не съм убедена, че тя иска да бъдат преправяни... 

Нормалните хора поправят/преправят неща, които смятат да ползват. Обаче по-старото поколение е научено да трупа и пази и в никакъв случай - да не изхвърля нищо.  Спомням си преди години, когато мъжа ми живееше още при родителите си, си беше купил едно палто, което нямаше къде да прибера, защото четирикрилният гардероб в стаята му беше пълен с 30-годишните надупчени от молци и разкапани рокли на майка му и причината тя да не ги хвърли беше "Ох, ама знаете ли каква хубава бях с тях на младини". До ден днешен си стоят в гардероба. Моята майка и тя си трупа - има 2 големи гардероба и огромна секция с пристройка, пълни с излишни глупости. На това му се вика Травми от Комунизма.

По повод на трупането свекърва ми много добре се справя в тази насока. 
Само като вляза у тях и отвсякъде нещо иска да падне върху мен и ми става лошо.

Типичен пример:
Вървим си и тя се спира до сергия с книги. Гледа, гледа и ми вика " Виж ще си взема тази. Имам я, но да я имам в още един екземпляр за другата къпа"
Аз гледам така  питам "Защо ти е?"
И тя "Нали ти казах, ще си я оставя долу"

Другата къща е една къщурка, в която трудно можеш да се разминеш с боклуците, които са събрани там. Пътечка скоро дори няма да има.. Пазят се боклуци от преди 30 години, че и повече.

Същото го прави и с храната. Никога не си изяжда порцията и задължително оставя поне 2 хапки, които още по-задължително мести в друга по-малка чиния или купичка и чинно нарежда в хладилника. След около 2-3 дена вътре има около 10 купички, които чакат да бъдат изхвърлени. Чудно ми е защо го прави, от прекалена пестеливост ли, от нещо друго ли не знам.

А "най-любимото" ми е да ми разказва една и съща история всеки път. И дори когато я прекъсна и й кажа " да, това си ми го казвала", тя да продължава да говори 

Не е лоша жената, но добре, че се виждаме рядко.

Не мисля,че е от системата,а си е до човека! Имам близки,които по онова време и 10 г след това смениха три жилища и не взеха мебели ни от едното!Местиха се в един и същ град-Бургас и все в собствено жилище,като старото се продаваше.
Аз за себе си мога да споделя,че доста трудно се разделям с вещи/мебели,макар че почти са ми непотребни!За дрехите е друга бира!

Нали? Нейният родителски подход е включвал лъжи, емоционално насилие, манипулации, понякога физическо насилие, заплахи. И след всичкото това не знам как може да се чуди защо синът й не желае да си прекарва свободното време с нея...

В това  отношение  свекърва ми е изрядна- мрази  да  трупа излишни  вещи. / всъщност, това е  единственото  нещо, по което  сме   напълно  единодушни  с нея/ .Обаче, свекърът и  ММ  са   Плюшкиновци от  първа класа. Ха са  видели, че някой  се кани  да  изхвърли някое тяхно  съкровище, настъпва  истинска  баталия- бранят   боклучето  с  цената  на живота  си
Мазето  у нас е препълнено, таванът ни- също. Не стъпвам там.
В дома  на свекърите  е  същата  картинка, но  в по- екстремен вариант- свекъра  вече е запълнил  мазето  и  тавана  и сега мъкне   и у тях,  а  свекървата  не може  да  му надделее и постоянно  го пустосва
Аз удържам фонта- видя  ли  нещо  ненужно вкъщи, което  мъжът  ми  е довлачил, давам срок  да  го  махне, като заплашвам,  че в противен  случай   ще остане  без скъпоценната  вещ. Понеже знае, че  не   си  поплювам, обикновено  я  отнася  немедленно  в своите   препълнени  съкровищници/ мазето и тавана/

Баща ми и съпругът ми не дават нищо да се хвърля. Усещам се, че май и аз ставам такава
Иначе темата е много полезна. Понеже не се усещам от намеци, като ми се появи снаха, ще и кажа каквото има да ми казва, да го казва направо, а не да ме чака аз да се сещам. Както и аз ще правя, надявам се.

Мъжът ми до такава степен е отвратен от това събиране и трупане на вещи и мебели в дома, че дори не иска секция да си купим. Само кухненския бокс, трапезарна маса, диван и холна маса иска да имаме в хола. Искал да му бъде просторно, без излишни мебели и натруфеност. А аз имам неща за прибиране, а няма къде да ги сложа. В майка ми имам една секция с тухли - книги и учебници и ми се иска да си ги прибера.

Silvipl, прямостта е нещо, което винаги съм уважавала у хората. Най-добрата ми приятелка, като не е съгласна с мен или ме критикува за нещо, ме прави на саздърма /и аз нея/, но го предпочитам пред това да не ми казва какво наистина мисли. Със свекърите съм пряма, без да съм груба. Каквото има да си казвам, го казвам.

Мойта е същата вехтошарка... ММ беше предложил да им направи ремонт на хола,като идеята беше да махне 100-метровата на дължина и височина секция,чиито шкафове не са отваряни от години,дори е под въпрос какво изобщо има в тях, холовата гарнитура е продънена с огромни мазни петна,категорично не подлежи на ремонт...
Като писна оная ми ти жена че нищо от това няма да се маха.... 

На терасата замляно с боклуци,в кухнята.... отврат!
По думи на мъжа ми в нея сигурно "има брашно от '72г." В хладилника... 
Не искам да знам какво и е в спалнята,никога не съм влизала..... 

Най-якото беше,когато веднъж решихме да почистим основно,
без да изхвърляме нищо,само чистене. Е,разбира се събрахме 2 найлонки,
с разни празни опаковки и шишета.
Прибра се госпожата,развика ни се, после реши да ходи да хвърли боклука,
който бяхме събрали.... след 2 дена гледам найлонките с боклука "скрити" на терасата.... 

Christians Mum, то работата на свекърва ти е някаква клошарско-вехтошарска.  Граничи с мизерия. Брррр...

Аз изхвърлям вещи с размах! Хвърлям и пет пари не давам. Не искам да превръщам дома си в склад. Веднъж обаче приготвих две торби за изхвърляне с разни счупени или некачествени играчки на детето. Мъжът ми като ги видя и побесня - отвори торбите и върна всичкия боклук по съответните места. От тогава си знам, че най-важното, когато събираш нещо за изхвъляне, е да припнеш веднага до боклуджийските кофи.