Здравейте,
Ще ви запозная с една история, която на някои бременни може да се стори невероятна, но е истинска, изпълнена в началото със ступор и страх, но след това с вяра, че не може да има толкова много зло на този свят и така до края...или по-скоро до новото начало, когато родих..най-прекрасното нещо, което може да се случи на една жена!
С моя мъж дълго чакахме благата вест, та когато на 20-ти юни разбрахме, че съм бременна с близнаци, освен че се почувствах безкрайно щастлива, в мен се загндезди едно чувство на сигурност, че това са моите деца и Господ ще ги пази.
В началото на бременността ми, имах проблеми с яйчниците и трябваше да си почивам, така че бях в болничен още от самото начало. Моята лекарка е прекрасна и ме подкрепяше много , беше искрено загрижена за мен. Обясни ми, че бременността с близнаци е по-различна и може да мине по-тежко, така че е по-добре да не ходя на работа и да не се натоварвам. Послушах я и си прекарах лятото вкъщи. С мъжа ми се отказахме да ходим на море в името на това да сме по-спокойни, ако има някакъв проблем. Началото на юли получих кървене...ужас за всяка бременна...изплаших се, всъщност се ужасих и захлипах...обадих се на докторката и тя ме посъветва да отида в болницата. Там ме прегледаха и видяха, че ембриончетата са си на мястото:) Все пак останах на системи за през нощта. Прибрах се следващия ден, но след няколко дни отново получих кървене...този път на своя глава изпих няколко хапчета спазмолитици и кървенето спря. Дами, това не го правете! Винаги се консултирайте с лекар! ....Аз обаче бях сигурна, че двете ембриончета ще се развият в мен и ще родя две прекрасни деца:)
И така си мина време и влязох във втория триместър. Като цяло без проблеми, като изключа постоянното повръщане и главоболие, но това на фона на предстоящите няколко месеца определено не беше кой знае какво.
На 16,10,2012 г. С мъжа ми отидохме на фетална морфология. Бебета си бяха наред, развиваха се добре. Лекарката ми знаеше къде отивам и ме посъветва да помоля и в центъра, където бях за феталната, да ми погледнат шийката на матката. Та след прегледа, изведнъж всичко около мен започна да губи своето измерение. Казаха ми, че имам 1 см. Разкритие. Един сантиметър разкритие, а бях в началото на 20-та седмица! Акушер-гинеколожката ми каза, че трябва да звънне на моята лекарка да и каже,.....каза ми, че най-вероятно ще трябва да ми се сложат инжекции с кортикостероиди, защото имало опасност да родя по-рано...казах и, че знам, че близнаците се раждат по-рано, а тя видимо притеснено ми каза : „ Не, не..много по-рано!“. След това ми каза, че има жени, които си карат бременността с разкритие до край, но не беше особено убедена....Тръгнах си.
Излязох и видях, че мъжа ми сияе и говори по телефона с баща ми, че всичко е наред с бебетата......след това всичко стана толкова бързо- отидох при моята лекарка, тя ме прегледа и ми каза, че трябва да ми се направи серклаж незабавно, започна да се обажда на други лекари...на другия ден ме изпрати в Майчин дом. Бях уплашена и невярваща, че ми се случва това. Докато чаках да ме приемат в болницата казах на мъжа ми „ Не мога да повярвам,че ни се случва това!“, а той ми каза „ И не е нужно!“. Тогава започна да се прокрадва в главата ми, че това не е истина...че моите бебета не са застрашени и че нищо не е загубено. Моят мъж е моята опора в моя свят и без неговата любов, нямаше да се справя и може би щях да се предам....а предадеш ли се, губиш всичко! И аз реших, че няма да се предам!
От първия ден в Майчин дом не спрях да слушам как ей сега ще ми се спука мехура, как водите ми ще изтекат и ще родя преждевременно. Питах доктора дали все пак ще ми направи серклажа, а той ми каза, че ще ми го направи, но общо взето с него и без него нещата са предначертани. Да, нещата бяха предначертани, но не в смисъла, който влагаха.
И така, направиха ми серклаж и полежах в болницата няколко дни. От тогава всеки ден осъзнах, че е дар и благодарих за всеки един миг, в който все още съм бременна.
Изписаха ме с увещания от страна на лекарите много да лежа, но че най-вероятно ще родя преждевременно...Като казвам лекари, не включвам моята, която ми следеше бременността и изроди моите две слънчица. Моята лекарка се казва доктор Милчева и е прекрасна! Тя ми даваше кураж и не спираше да ми повтаря, че всичко ще е наред.
Та прибрах се и започнах да пазя дивана:) Благодарение на моите и родителите на мъжа ми, не се налагаше да върша абсолютно нищо вкъщи и ставах само до банята. Два дни, обаче след като ме изписаха, ми падна серклажа и тогава ужасът се върна. Бях като препарирана..не можех да помръдна. Чувството, че всичко е свършило започна да ме обзема с черни и грозни лапи и започна да ме души и да ме дави. Приеха ме по спешност след полунощ в Майчин дом, като мъжът не спираше да говори с доктор Милчева и да и обяснява какво се случва.
Прегледаха ме-нямах кървене, разкритието все още си беше 1 см, само че бях вече без серклаж....което не промени аболютно нищо в следващите близо четири месеца.
Лежах в болницата около месец и половина. Когато ме приеха през нощта, единствената свободна стая беше такава с две легла и със собствена баня и тоалетна. И добре, че беше така, защото останалите стаи бяха в окаяно състояние и ако бях в една от тях, това допълнително щеще да сломи духа ми.
През нощта във фейсбук получих от сестра ми едно от онези дразнещи за мен съобщения, в които пишеше, че трябва да ги препратя на десетина души, за да ми се случи нещо хубаво. Обикновено не им обръщах внимание, но това го прочетох. Пишеше, че тази нощ ще ми се случи нещо хубаво и един Ангел бди над мен. Което беше невероятно, защото сестра ми незнаеше, че са ме приели отново в болница.
И така започна моето обратно броене до 28-ма седмица, когато щяха да ми сложат инжекциите със стероиди за подсилване белите дробове на малките човечета. Броях всеки ден, мислено изпращах цялата си любов и закрила на моите дечица, които растяха в мен.
Имах вяра през цялото време, че няма да родя преди 30-та седмица. Бях разкарала надалеч от мен ужаса, макар че той се опитваше всячески да се върне. Има много дяволи, които се опитват да те скапят психически и в ежедневието ти малки камъчета могат да преобърнат каруцата и да се сломиш. Най-важното беше да нямам контракции и да се пазя от инфекции, и Слава Богу нямах! Бях си създала нещо като режим, за да ми минава денят по-бързо, което е трудно, имайки впредвид, че по цял ден съм на легло. Много обичах да ме викат на ехограф, а след време и на тонове, защото това ми беше по-дългата разходка. Запознах се с няколко момичета, с които бяхме съседки по легло и сега с някои от тях поддържаме връзка и обменяме опит като майки:) Имах пълната и безрезервна подкрепа на моите близки и на доктор Милчева. Всички ми повтаряха, че съм герой и се възхищаваха на моята сила.Забравих да спомена, че от началото на моето лежане до края, ме мъчеше кашлица, която никой сироп не облекчаваше. Казвах на докторите, че ми е от лежането, но те не ми вярваха...правиха ми изследвания, нямах хрипове и нищо..имаше вечери, в които не можех да заспя от кашлица. Страх ме беше, че се напъвам по този начин и мога да си докарам контракции. Но и това не се случи:) Лекарите в болницата започнаха да си променят мнението, че май нямало да родя преждевременно, но все пак нямало такъв случай като моя в тяхната практика, който да не е завършил с раждане най-късно в 31-32-ра седмица...
28-ма седмица мина и замина, сложиха ми инжекциите и в 30-та седмица ме изписаха за втори път. Беше месец декември и отброявах дните до Коледа. Започнах да се шегувам, че трябва да устискам най-малко още шест седмици, за да мога да родя при моята лекарка, а не в Майчин дом. Това е така, защото в болницата, където тя работи не приемат за раждане преди 36-та седмица, а аз много исках да родя там. Всъщност от преди да забременея си мечтаех да родя там!
С много любов, много вяра, много лежане, пиене на много лекарства против контракции и хранителни добавки, много подкрепа от близките и доктор Милчева, много упоритост от моя страна, достигнах заветната 36-седмица и ми назначиха дата за секцио. Седмицата, в която беше насрочената датата дойде и лекарката ми реши да ми я преназначи за следващата, тъй като нямаше за какво да се бърза:) Бяха ми казали, че близнаците се раждат обикновено в 36-та седмица, а докторът, който ме следеше в Майчин дом неведнъж се майтапеше с мен да не пренося от много лежане:)
Последните десетина дни вече имах разрешение да се разхождам и отидох щастлива на фризьор, вече осъзнала силата на духа си и красотата на тялото си, което макар и с малко по-големи размери и със значителен брой стрии по корема..същото, което бе светилище за моите деца, което бе убежище за тях девет месеца, което ги храни и пази от останалия свят......И така със запушени уши за злото в този свят, отворена към доброто, все още само с един сантиметър разкритие, но вече с леки неболезнени контракции, родих с планирано секцио в 38-ма седмица!
Тази история я споделям за всички жени, които минават през тежка бременност. Ако вярвате, че това е вашето дете, няма сила на този свят, която да ви убеди в обратното!
Виж целия пост
Ще ви запозная с една история, която на някои бременни може да се стори невероятна, но е истинска, изпълнена в началото със ступор и страх, но след това с вяра, че не може да има толкова много зло на този свят и така до края...или по-скоро до новото начало, когато родих..най-прекрасното нещо, което може да се случи на една жена!
С моя мъж дълго чакахме благата вест, та когато на 20-ти юни разбрахме, че съм бременна с близнаци, освен че се почувствах безкрайно щастлива, в мен се загндезди едно чувство на сигурност, че това са моите деца и Господ ще ги пази.
В началото на бременността ми, имах проблеми с яйчниците и трябваше да си почивам, така че бях в болничен още от самото начало. Моята лекарка е прекрасна и ме подкрепяше много , беше искрено загрижена за мен. Обясни ми, че бременността с близнаци е по-различна и може да мине по-тежко, така че е по-добре да не ходя на работа и да не се натоварвам. Послушах я и си прекарах лятото вкъщи. С мъжа ми се отказахме да ходим на море в името на това да сме по-спокойни, ако има някакъв проблем. Началото на юли получих кървене...ужас за всяка бременна...изплаших се, всъщност се ужасих и захлипах...обадих се на докторката и тя ме посъветва да отида в болницата. Там ме прегледаха и видяха, че ембриончетата са си на мястото:) Все пак останах на системи за през нощта. Прибрах се следващия ден, но след няколко дни отново получих кървене...този път на своя глава изпих няколко хапчета спазмолитици и кървенето спря. Дами, това не го правете! Винаги се консултирайте с лекар! ....Аз обаче бях сигурна, че двете ембриончета ще се развият в мен и ще родя две прекрасни деца:)
И така си мина време и влязох във втория триместър. Като цяло без проблеми, като изключа постоянното повръщане и главоболие, но това на фона на предстоящите няколко месеца определено не беше кой знае какво.
На 16,10,2012 г. С мъжа ми отидохме на фетална морфология. Бебета си бяха наред, развиваха се добре. Лекарката ми знаеше къде отивам и ме посъветва да помоля и в центъра, където бях за феталната, да ми погледнат шийката на матката. Та след прегледа, изведнъж всичко около мен започна да губи своето измерение. Казаха ми, че имам 1 см. Разкритие. Един сантиметър разкритие, а бях в началото на 20-та седмица! Акушер-гинеколожката ми каза, че трябва да звънне на моята лекарка да и каже,.....каза ми, че най-вероятно ще трябва да ми се сложат инжекции с кортикостероиди, защото имало опасност да родя по-рано...казах и, че знам, че близнаците се раждат по-рано, а тя видимо притеснено ми каза : „ Не, не..много по-рано!“. След това ми каза, че има жени, които си карат бременността с разкритие до край, но не беше особено убедена....Тръгнах си.
Излязох и видях, че мъжа ми сияе и говори по телефона с баща ми, че всичко е наред с бебетата......след това всичко стана толкова бързо- отидох при моята лекарка, тя ме прегледа и ми каза, че трябва да ми се направи серклаж незабавно, започна да се обажда на други лекари...на другия ден ме изпрати в Майчин дом. Бях уплашена и невярваща, че ми се случва това. Докато чаках да ме приемат в болницата казах на мъжа ми „ Не мога да повярвам,че ни се случва това!“, а той ми каза „ И не е нужно!“. Тогава започна да се прокрадва в главата ми, че това не е истина...че моите бебета не са застрашени и че нищо не е загубено. Моят мъж е моята опора в моя свят и без неговата любов, нямаше да се справя и може би щях да се предам....а предадеш ли се, губиш всичко! И аз реших, че няма да се предам!
От първия ден в Майчин дом не спрях да слушам как ей сега ще ми се спука мехура, как водите ми ще изтекат и ще родя преждевременно. Питах доктора дали все пак ще ми направи серклажа, а той ми каза, че ще ми го направи, но общо взето с него и без него нещата са предначертани. Да, нещата бяха предначертани, но не в смисъла, който влагаха.
И така, направиха ми серклаж и полежах в болницата няколко дни. От тогава всеки ден осъзнах, че е дар и благодарих за всеки един миг, в който все още съм бременна.
Изписаха ме с увещания от страна на лекарите много да лежа, но че най-вероятно ще родя преждевременно...Като казвам лекари, не включвам моята, която ми следеше бременността и изроди моите две слънчица. Моята лекарка се казва доктор Милчева и е прекрасна! Тя ми даваше кураж и не спираше да ми повтаря, че всичко ще е наред.
Та прибрах се и започнах да пазя дивана:) Благодарение на моите и родителите на мъжа ми, не се налагаше да върша абсолютно нищо вкъщи и ставах само до банята. Два дни, обаче след като ме изписаха, ми падна серклажа и тогава ужасът се върна. Бях като препарирана..не можех да помръдна. Чувството, че всичко е свършило започна да ме обзема с черни и грозни лапи и започна да ме души и да ме дави. Приеха ме по спешност след полунощ в Майчин дом, като мъжът не спираше да говори с доктор Милчева и да и обяснява какво се случва.
Прегледаха ме-нямах кървене, разкритието все още си беше 1 см, само че бях вече без серклаж....което не промени аболютно нищо в следващите близо четири месеца.
Лежах в болницата около месец и половина. Когато ме приеха през нощта, единствената свободна стая беше такава с две легла и със собствена баня и тоалетна. И добре, че беше така, защото останалите стаи бяха в окаяно състояние и ако бях в една от тях, това допълнително щеще да сломи духа ми.
През нощта във фейсбук получих от сестра ми едно от онези дразнещи за мен съобщения, в които пишеше, че трябва да ги препратя на десетина души, за да ми се случи нещо хубаво. Обикновено не им обръщах внимание, но това го прочетох. Пишеше, че тази нощ ще ми се случи нещо хубаво и един Ангел бди над мен. Което беше невероятно, защото сестра ми незнаеше, че са ме приели отново в болница.
И така започна моето обратно броене до 28-ма седмица, когато щяха да ми сложат инжекциите със стероиди за подсилване белите дробове на малките човечета. Броях всеки ден, мислено изпращах цялата си любов и закрила на моите дечица, които растяха в мен.
Имах вяра през цялото време, че няма да родя преди 30-та седмица. Бях разкарала надалеч от мен ужаса, макар че той се опитваше всячески да се върне. Има много дяволи, които се опитват да те скапят психически и в ежедневието ти малки камъчета могат да преобърнат каруцата и да се сломиш. Най-важното беше да нямам контракции и да се пазя от инфекции, и Слава Богу нямах! Бях си създала нещо като режим, за да ми минава денят по-бързо, което е трудно, имайки впредвид, че по цял ден съм на легло. Много обичах да ме викат на ехограф, а след време и на тонове, защото това ми беше по-дългата разходка. Запознах се с няколко момичета, с които бяхме съседки по легло и сега с някои от тях поддържаме връзка и обменяме опит като майки:) Имах пълната и безрезервна подкрепа на моите близки и на доктор Милчева. Всички ми повтаряха, че съм герой и се възхищаваха на моята сила.Забравих да спомена, че от началото на моето лежане до края, ме мъчеше кашлица, която никой сироп не облекчаваше. Казвах на докторите, че ми е от лежането, но те не ми вярваха...правиха ми изследвания, нямах хрипове и нищо..имаше вечери, в които не можех да заспя от кашлица. Страх ме беше, че се напъвам по този начин и мога да си докарам контракции. Но и това не се случи:) Лекарите в болницата започнаха да си променят мнението, че май нямало да родя преждевременно, но все пак нямало такъв случай като моя в тяхната практика, който да не е завършил с раждане най-късно в 31-32-ра седмица...
28-ма седмица мина и замина, сложиха ми инжекциите и в 30-та седмица ме изписаха за втори път. Беше месец декември и отброявах дните до Коледа. Започнах да се шегувам, че трябва да устискам най-малко още шест седмици, за да мога да родя при моята лекарка, а не в Майчин дом. Това е така, защото в болницата, където тя работи не приемат за раждане преди 36-та седмица, а аз много исках да родя там. Всъщност от преди да забременея си мечтаех да родя там!
С много любов, много вяра, много лежане, пиене на много лекарства против контракции и хранителни добавки, много подкрепа от близките и доктор Милчева, много упоритост от моя страна, достигнах заветната 36-седмица и ми назначиха дата за секцио. Седмицата, в която беше насрочената датата дойде и лекарката ми реши да ми я преназначи за следващата, тъй като нямаше за какво да се бърза:) Бяха ми казали, че близнаците се раждат обикновено в 36-та седмица, а докторът, който ме следеше в Майчин дом неведнъж се майтапеше с мен да не пренося от много лежане:)
Последните десетина дни вече имах разрешение да се разхождам и отидох щастлива на фризьор, вече осъзнала силата на духа си и красотата на тялото си, което макар и с малко по-големи размери и със значителен брой стрии по корема..същото, което бе светилище за моите деца, което бе убежище за тях девет месеца, което ги храни и пази от останалия свят......И така със запушени уши за злото в този свят, отворена към доброто, все още само с един сантиметър разкритие, но вече с леки неболезнени контракции, родих с планирано секцио в 38-ма седмица!
Тази история я споделям за всички жени, които минават през тежка бременност. Ако вярвате, че това е вашето дете, няма сила на този свят, която да ви убеди в обратното!
да сте живи и здрави и малките много да те радват 
Роди се моята дъщеричка и всичко беше наред. Беше трудно, вени няма, място за инжекции нямаше, но важното беше, че дъщеричката ми беше до мен жива и здрава 