Жената зодия риби 17

И аз съм така. Точно. По цял месец, всеки ден съм в състояние да си повтарям " На ... татко има РД..." и на датата да изключа тотално. Моите обични си ме знаят и един по един се изреждат да ми напомнят от ранни зори до късна вечер...
Не се е случвало да сравнявам различните периоди от връзката ни досега. Предпочитам в момента да бъда доволна и щастлива и се стремя към това. Ако не съм доволна, не мълча.

За мъже никога не сме се карали.Тя по дифолт мрази всички мои, а тя никога не е имала връзка, дори забивка. Много е хубава, вървежна, постоянно е по заведения. Мъжете я харесват, но тя е твърде сдържана и има доста високи изисквания. Не знам за тази една година, но до миналата не беше имала близък контакт с мъж. Не е почитателка на нашия пол, не мисля, че и има нещо. Много близки бяхме и сме си споделяли много големи тайни. Та не знам дали е заради мъж. Исках да и кажа за бременността, тя с мен се вълнуваше и знаеше, колко искам да забременея.При онова единствено обаждане и казах, че искам да се видим тези дни, да си поговорим. Тя супер студено ми каза"Ммм ще видим" и до там.
И ми е много мъчно.  Така с една скорпионка в училище се "разведохме" плаках много. И досега ме боли за приятелството ни.
Може би съм направила нещо на девата, казала съм нещо необмислено. Не знам...но можеше поне да поговорим.
 
 
Аз много обичам началото на връзките, даже преди връзката. Като наркотик е за мен и много ми липсва. Дойде ли време за загаджване и като настъпи спокойния период, започват филмите в мозъка ми. Обичам и връзките, спокойствието, близостта, това да си имаш половинка. Но "свалките" са ми истинската страст. Обожавам онези моменти, когато го харесваш, усещаш и неговите погледи...чудиш се дали той ще е там, където отиваш, гласиш се. Закачки, срещи, като ти звънне.
Абе страхотно е. В началото с моя мъж бяхме точно така, страшно много тръпка, погледи, намеци, преследване. Около половин година се обикаляхме.

Не мога да преценя. Тъй като на предишната ми връзка началото беше доста далечко , вече смътно помня трепетите от нея. Но виж, новата ми връзка още е в тръпка, но и не съвсем вече - слягаме си отношенията и се вижда горе-долу някакъв уклон на кой-какво ще прави/иска/дава и т.н. Не мога да отрека, че началото винаги е прекрасно. Но и улегналите отношения са не по-малко привлекателни със сигурността, която ти дават; онова нещо, което изпитваш, когато виждаш, че те разбират само с поглед, топлината, обичта и романтиката на това да знаеш как си пие кафето, как предпочита да заспива и други дреболии Пф, май ме е избило на любов!

И двата периода ги харесвам. Мен не ме бива в описанията, но това което са казали *Belle-Etoile* и September  важи с пълна сила и за мен.
Помня дати като слон. Дори помня дати на дадени случки. Не, че съм се опитвала да ги запомня, просто ги свързвам с нещо и след малко мислене казвам датата и годината, на която са се случили. Не знам дали е присъщо за зодията, ама това с датите съм го наследила от майка ми /стрелец/. Тя помни дати и случки от преди  30-35 години. Приятелските и семейства постоянно я базикат за това, ама се допитват до нея, когато не помнят нещо.
Belle-Etoile*, чета постовете ти с огромно удоволствие.   
Да ти е жива и здрава малката Ида.

Тва с датите надали е от зодията - хич не ме бива, рождени дни, именни дни.. забравям и умирам от срам после.  Но на всеки се оправдавам: не помня, моля ви, не ми се сърдете, дори на майка ми РД съм склонна да забравя

Аз иам голям проблем с цифри, дати и математика. Като видя числа и мозъкът ми отказва да ги възприема Виждам ги, но не ги възприемам.
Дати помня, ако са ми напълно ненужни. Виж картинки, книги много помня. Мога да кажа как изглежда дадена страница от незнам кой учебник-илюстрация, надписи, цветове, кое под кое го пише. Но числа-Ц. Помня от началните класове зодиите на всеки съученик(с някои съм била само в 1-ви и 2-ри клас) , датите на раждане също.
Но исторически дати, ЕГН-то си, телефони, разни важни номера не мога да запомня. Номерът на GSM-а ми е един и същ от 10 години- не го помня. ЕГН-то съм си го написала на листче.
За да реша дори елемнтарна задача ми е нужно дълго обяснение и припомняне. Не помня как се делят големи числа, например, дроби, проценти...какво остава за формули. Формули никога не съм могла да помня.
Някои логически успявам да реша, но с много чернови и собствени странни схеми и изчисления. Учителката ми в училие много се чудеше как пиша три страници странни изчисления и накрая пак получавам верния отговор. Или решавам правилно, стигам до верния отговор, но продължавам да решавам и да намирам някакви x-ве и неизвестни
В университета имахме Методика на обучрнието по математима.Много трудно ми беше, но взех дисциплината със 6. Преподавателят отдели време да ми обясни само на мен и успях да разбера някакви неща.
Много мразех математиката, защото учителите постоянно ми пишеха двойки и ме обявяваха за пълен мързел и профан.
Но пък ми се отдава литературата и рисуването. Не ща да се хваля, но рисувам доста добре  

September, благодаря и на теб за окуражителните думи....много се надявам някоя любов да ме чака на ъгъла,щото аз без мъж не съм щастлива 
А Белчето пак е описала отношението ми към математиката този път...с нея няма да излизам на кафе,щото след повечето й думи само ще викам "И аз,и аз"....и няма да е интересно 

Да, аз също не мисля, че мога да бъда сама - имам нужда от мъж просто. (Сега мисля, че открих нещо много хубаво, дано!) А пък и никога не съм била сама; с бившия се запознах на 15 и след 11 години се оженихме Така че винаги съм имала някого до себе си, вероятно заради това не мога да се възприема като отделна единица. Това обаче не го смятам за добре

А математикатааа Все едно мен сте описали. Но не вярвам да е от зодията.

И аз винаги съм била с мъж до себе си...сериозна,несериозна,но винаги във връзка....а сега 
Но пък с нетърпение чакам началото на нова свалка..пеперудите в корема не бих ги заменила за нищо друго 
После пък си умирам да дойде етапа на пълното опознаване...обожавам например като седнем на кафе,да поръчва без дори да ме пита-защото ме познава и знае какво ще пия точно в този момент...ей такива нещица 

Прекрасни са тия нещица Пожелавам ти ги от сърце!!! И не губи вяра, щастието идва, когато най-малко го очакваш.

И аз много малко пъти съм била сама. Всъщност, от 16 годишна възраст само веднъж, за два месеца. Беше ужасно и сякаш не живеех. Изпаднах в тежка депресия, много ми беше трудно да разсъждавам трезво, да преживявам дните. Много ме е страх от самотата.
Затова оценявам връзките, стабилните отношения и обичта, мълчанието и разбирането с погледи.
 Мога да обичам завинаги, ако не ме разочароват и не се държат след с мен.
Снощи не ми беше добре и с моят мъж нещо се бяхме разнежили, иначе сме малко груба, иронична любов. Пита ме защо го обичам и аз не можах да измисля причина. Пита"Какво толкова правя за теб" и аз можах да измисля самп"Ми хубав си".
От къде да знам защо го обичам...мога да измисля десетки причини защо ме дразни и не бих го обичала, но пък го обичам.Защото така.
Викам"А ти обичаш ли ме" той"Понякога" "А по принцип?" ...той нещо ми се подсмихваше и го попитах" Така по принцип, като фон...обичаш ли ме?"  Каза"Ми щастлив съм".
Та много логични отговори не си даваме, но явно по някакви неведоми пътища сме се влюбили и се обичаме, въпреки че ежедневно ми идва да го ритна и да падне от терасата.

Как си мечтая да се появи мъж,който да обичам завинаги! 

Ще дойде. Със сигурност. Просто няма друг начин.
Моя приятелка така се раздели с дългогодишна половинка.10 години бяха заедно, последните 2 години живяха заедно при родителите му.Все я лъжеше, че ще се изнесат, че ще се оженят, ще имат деца. Все нямаше пари уж, да живеят сами, а пръскаше сумати пари за боклуци. И тя рева, чака, чудеше се. Накрая го остави. Той дори не погледна след нея, все едно му е било.
Около две години се мъчи, беше доста тъжна понякога, че вече е станала на 32, че си е загубила младостта с онзи. Но неочаквано се появи любов между нея и един човек, който познава от поне 5 години.Работел на същата улица.
Точно за половин година заживяха заедно, обичат се, той много се грижи за нея и правят планове за сватба.
Та винаги идва щастието, просто времето до тогава е различно.

Не съм много убедена,щото малко ли самотни и стойностни хора познаваме...но пък ми харесва и по ми приляга да съм оптимистка,отколкото да кърша ръце 
Нищо,че живея на половин обороти в момента...
Помага ми и музиката...обожавам разни тематични песнички и си ги пускам до откат 

 Аз си мисля, че тези самотните на стари години, си има причини да да сами.
Или сами са взели това решение, направили са нещо.
Не знам...струва ми се невъзможно цял живот да не срещнеш поне един човек, който ти допада, после ако се обичате, с подходящи компромиси да си останете заедно и да се подкрепяте.
Ако това абсолютно никога не е станало през един човешки живот, съм склонна да мисля, че на този човек нещо...му има. Или темерутщина, саможив е, високи изисквания, никакво желание за жестове, компромиси, нещо друго по-тайно му куца. Дори да са ни близки или много симпатични познати-има си някаква причина.
Нормалните хора не остават сами.
Още по-малко прекрасни рибки като нас