Ако те 'оженят' в посолството, всичко си е като в България.
Ако се ожениш в местния регистър, по тукашно и после си регистрираш брака в БГ,
което е едно много 'приятно' изживяване, като всяко свързано с чиновници..
KapriZ,
Ето ти я гръцката църква в Southampton
http://www.st-nicholas-south.co.uk/
Ако сте замислили да се ожените тук и после църковен в БГ, когато идвате за празници/вваканция,
имайте предвид, че ваденето на българския акт за брак не става за два дена.
Обикновено отива към две седмици. Т.е., ако ви го искат в църквата, за да ви венчаят,
доколкото си спомням имаше такова изискване, трябва добре да си обмислите време.
На края може и по Коледа да вадите БГ акт за брак, пък като си ходите я за Великден, я на море,
тогава да се венчаете в църква..
Ако пък сменяш фамилията с тази на съпруга, става още по-красиво.
В тукашните документи не се записва, че съпругата приема фамилията на съпруга.
И от там голяма драма в БГ да докажеш, че сменяш, пък после да смениш и паспорта.
Обмислете, дали няма да ви е по-лесно в това отношение да се ожените в БГ посолството.
Или да не сменяш фамилия. Или пък ако сменяш, да си имате идея за документите и времето.
*Belle-Etoile*,
Това за 30-те дни е изискване от време онО.
На времето ни обясниха, че било, за да има достатъчно време да си помислиш,
ама наистина ли го искаш този мъж/жена..
Ние с първия ми мъж бяхме студенти, тъкмо завършвахме и ни беше важно
приятелите от всички краища на БГ да присъстват на студентската ни сватба.
Примолихме се да ни оженят след 10 дена и се съгласиха. Беше голяма веселба, сега като си спомня.
Едва ли единствено и само от официализирането на връзката съществува обаче усещането. По-скоро от желанието да принадлежиш /Никой буквалист да не го чете като да си собственост, моля! Обичам си свободата./ и разни ответни фактори... чак после идва бракосъчетаването на две в едно.
Съвършено добре знам за какво говориш.