Мечтите, целите и щастието.

  • 9 591
  • 201
Интересно ми е да разбера каква е нагласата ви по отношение на реализиране на мечтите, желанията и целите.
Когато те се случват бързо, лесно и по заповед на Щуката, в точния момент, в който сме си го представяли, всичко е ясно като бял ден - радваме се, щастливи сме, набелязваме нови цели за преследване и така до края.

Обаче какво се случва, когато нещата започнат да се "закучват", или пък обстоятелствата ни го "начукват"?
Как реагирате вие? Продължавате ли да се борите, да драпате, докато нещата се случат? Колко пъти можете да паднете и станете, да си оближете раните и да хукнете целеустремено и оптимистично напред?
Как ви действат несполуките? Като нахъсващ фактор или като знак, че е дошъл моментът да се откажете и да се насочите към някоя друга или нова мечта?

Знам, че сега ще ми кажете, че щастието е в пътя към върха, но да приемем, че този път е осеян с много дупки. Ще продължите ли да влизате и излизате от тях, запазвайки вярата си или ще повярвате в нещо ново? Коя от двете ситуации смятате, че би ви съхранила като човек? Кое ще ви е по-трудно: да продължите да се борите с препятствията или да смените начина си на мислене?
Виж целия пост
# 1
Въобще нямам намерение да натвърдявам, че щастието било в пътя. Щастието си е в мен, в удовлетворението, в радостта ми... Докато съм вторачена в нещо и го искам,и да падам, пак ще ставам, пак ще го гоня, търся, опитвам да достигна.
Несполуките понякога ме ядосват, понякога ме дразнят, а вече все по-често ме карат да променям пречките в мен. За моя радост.
 Heart Eyes
 
П.П. Ааааа, и като падна в дупката, си седя там, докато ми харесва. Като ми омръзне, лесно излазям.
Виж целия пост
# 2
Обаче какво се случва, когато нещата започнат да се "закучват", или пък обстоятелствата ни го "начукват"?
Как реагирате вие?
Mинимизирам щетите, правя каквото е редно ( това, което аз смятам за достойно, правилно, морално), гледам да си насочвам енергията в градивни неща и се надявам на по добри дни.
Виж целия пост
# 3
Моите мечти не са много големи. Може да се каже, че има неща, за които някои хора полагат големи усилия, а аз някак лесно съм ги постигнала. Пак е относително, де. Всъщност така като се замисля, несполуките не са ме обезкуражавали, само са ме карали да съм по-благодарна когато вървя по пътя към мечтата си, но същевременно съм била и много притеснена.
Това за мечтите.

Виж, щастието си е в мен. Не знам възможно ли е да е закодирано някак в хората? Защото аз се усещам много щастлива, хармонична, удовлетворена. Ако ме види човек, ако говори с мен, ако общува, никога няма да предположи, че и аз съм преживяла много тежки неща, които все още ме съпровождат. Обаче съм ги приела, сприятелили сме се. Просто не искам да съм нещастна.

Знам, че сега ще ми кажете, че щастието е в пътя към върха, но да приемем, че този път е осеян с много дупки.

Знаеш ли, мисля, че аз нямам връх, само път!!! Само пътят ми е достатъчен, нека да е дълъг, не може без дупки. Просто искам да вървя!
 Heart Eyes
Виж целия пост
# 4
Имала съм нормални мечти и цели. Никога не съм се надхвърляла във възможностите си. Амбициозна съм си по природа, но само когато имам интерес към нещо и съм го постигала. Понякога е било и трудно и съм молила за помощ.
 
П.П. Ааааа, и като падна в дупката, си седя там, докато ми харесва. Като ми омръзне, лесно излазям.
Това е хубаво, което е казала Луна, но при мен за съжаление не е така. Трудно излизам от дупките, много време ми трябва за да повярвам отново и да се захвана, ей точно тогава ми трябва и помощ.
Виж целия пост
# 5
Обаче какво се случва, когато нещата започнат да се "закучват", или пък обстоятелствата ни го "начукват"?
Как реагирате вие? Продължавате ли да се борите, да драпате, докато нещата се случат? Колко пъти можете да паднете и станете, да си оближете раните и да хукнете целеустремено и оптимистично напред?
 

Има мечти, от които просто не можеш да се откажеш. Сигурно си срещала т.н. lost souls. Това се случва понякога ако изгубиш някоя важна мечта. Повечето хора инстинктивно знаят кои мечти могат да оставят и кои не.
Успех!
Виж целия пост
# 6
Много малко мечти ми останаха. Не че ми се сбъднаха всички, просто повечето ги отсях като нереални. Вече мечтите ми са свързани с детето основно. Е, много искам да пътувам, но... За мен човек си носи щастието в себе си. По природа не съм от щастливите. Mr. Green
Виж целия пост
# 7
Ако нещо се закучи то не трябва да стане или не в момента и го оставям настрана. Аз съм даоист.
И не се стремя към щастие, а към други неща. Ако се случи да съм щастлива- ок, но това не ми е цел, нито мечта.
Виж целия пост
# 8
Аз говоря за щастието от сбъдването на дадена мечта.
И за върхът не като връх, а като постигане на целта, сбъдване на желанието.
Аз лично приемам, че съм се родила щастлива. Но понякога мъдростта, която трябва да натрупам, за да стана още по-щастлива заради цел, която съм си поставила, някак си ме натъжава и променя и не съм сигурна в какво бих се превърнала, ако...не знам как да го изразя...., ако трябва да се боря прекалено дълго за дадено нещо.
Дали после ще мога му се насладя максимално, след като съм го изстрадала толкова много, и ако стане така, че да не го постигна...няма ли да съм се изгубила тотално, там някъде по пътя в опита си да се намеря.
Или напротив - точно заради това ще го ценя и пазя, защото ще знам какво ми е коствало.

Не знам мъжът ми например какъв е , даоист ли е, що ли, но той например си драпа ей така за упражнението и си се кефи от драпането. Просто трябва да се намира на работа и си живее с нагласата, че нищо не става по лесния начин. Ако вземе та удари съвсем случайно шестицата, добре дошло, но иначе кротко и безропотно си бъхта като спартанец и не знам на какво се уповава. Кое е това, което го крепи.
А аз съм абсолютен епикуреец. Много ми е важно да се наслаждавам на нещата, и като ми се отнеме този момент на наслаждение, мога да излезна извън кожата си. Много ми е важно да знам, че след положените усилия ще има награда и си я търся като наследство. И когато стане така, че наградата не идва, започвам да се обезсърчавам.
Виж целия пост
# 9
Аз говоря за щастието от сбъдването на дадена мечта.
И за върхът не като връх, а като постигане на целта, сбъдване на желанието.
Сбъднатите мечти са нещастие. Аз мечтая само да не спирам да мечтая невъзможни неща. Другото са цели, те се постигат. Евентуално.
Виж целия пост
# 10
Награди винаги има! Важното е сам да си ги осигуриш - т.е. да си ги купиш.
Обяснявам - целта и мечтата ми беше да си намеря работа.
Както знаем, обаче самият процес е доста неприятен и тягостен.
Та, като стана най-накрая, поне малко дрешки и обувки си накупих!

Иначе, всички желания ми се изпълняват рано или късно.
И аз съм много щастлива. Не само заради желанията, а заради семейството ми.

А когато нещо не става, се старая да го приемам философски - просто не ми е писано да стане и това е и така е по-добре за мен в този момент. Когато наистина ми потрябва, ще стане.
Не обичам да драпам докрай, като някаква амбициозна чавка.
Виж целия пост
# 11
Щом имам мечта и цел, значи имам и щастие.
Много съм упорита, но не агресивна.
С повече търпение нещата ми се получават.За някои от тях не съм имала смелост да мечтая.
За тях обвинявам Господ.Винаги ми помага.Благодаря му!
Виж целия пост
# 12
Аз съм от тия, дето обичат да драпат. Ако нещата се случват прекалено
лесно, почвам да изпитвам съмнения.
Виж целия пост
# 13
Е, то когато е лесно не е интересно.
Виж целия пост
# 14
Трудно си налагам да драпам - когато съм го правила съм разбирала, че не е трябвало....
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия