Когато те се случват бързо, лесно и по заповед на Щуката, в точния момент, в който сме си го представяли, всичко е ясно като бял ден - радваме се, щастливи сме, набелязваме нови цели за преследване и така до края.
Обаче какво се случва, когато нещата започнат да се "закучват", или пък обстоятелствата ни го "начукват"?
Как реагирате вие? Продължавате ли да се борите, да драпате, докато нещата се случат? Колко пъти можете да паднете и станете, да си оближете раните и да хукнете целеустремено и оптимистично напред?
Как ви действат несполуките? Като нахъсващ фактор или като знак, че е дошъл моментът да се откажете и да се насочите към някоя друга или нова мечта?
Знам, че сега ще ми кажете, че щастието е в пътя към върха, но да приемем, че този път е осеян с много дупки. Ще продължите ли да влизате и излизате от тях, запазвайки вярата си или ще повярвате в нещо ново? Коя от двете ситуации смятате, че би ви съхранила като човек? Кое ще ви е по-трудно: да продължите да се борите с препятствията или да смените начина си на мислене?