Когато разбрахме за малката, баткото беше на 1,5 години и идея си нямахме даже за някакви бъдещи проблеми... ако знаех нещо, щях да отложа второто дете, макар че... не сме в първа младост и двамата... но сега не винаги имам необходимото време за баткото, а той ревнува, много... удря сестра си, рита я, особено като му разваля редичките , а тя пък го обожава и все в него се вре... Една малка лудница е при нас
След всичките лекари и прегледи диагнозата е ГРР неуточнено... приех го вече.
Думички няма никакви, памперса свалих отдавна, но той показва само за пиш и то ако някой го види, че се е хванал отпред; за другото - в гащите без звук, без стон...
Не е много добър с лъжицата, то как и да го науча, като друго, освен филии не яде, и ориз с кисело мляко... нищичко готвено не хапва... а преди ядеше, но докато ходеше на ясли, постепенно отказа всички готвени неща...
Уча го да се облича сам... не мога да кажа, че може, защото не може, помагам му, подкрепям го...
Толкова ми е притеснено за градината и справянето му там и приемането му от персонала и децата, че повече няма накъде Скоро ще ходя да говоря с директорката, дано се окаже разбрана...
Спирам, че се разревах