Преди доста години тук в този форум прочетох историята на една мама за болестта на детето й, което много ме разтърси, както и всички други подобни истории. Известно време след това следих пак тук една тема за болно детенце, пратих пари, следях развитието и т.н. За шастие и двете истории са с благополучен край, аз обаче оттогава не съм същия човек.
Толкова се разтресох тогава, че вече години не ме напускат страховете за моите деца. най-малкия признак на болест за мен се превъща в драма и започвам да си мисля, че е симптом на страшно заболяване. ужасно е да се живе така, да не можеш да се зарадваш 100% на нещата, защото си вечно в притеснение какво може да се случи. случва ми се по няколко дни да не мога да ям и да работя, докато не отмине и се окаже, че е било нещо регулярно (настинка и пр.)
Интересува ме има ли други в подобно състояние и помагат ли ви някакви хапчета или терапии или нещо друго?
Опитите за самоконтрол са ми пълен провал, така че това не работи.
ето сега една "херпангина" просто ме извади от "релси"
, сутринта ходих да и пусна една ПКК подлудявам всички около мен и очевидно не се справям със страховете си сама.......Ще се радвам на споделеното.......