Лятна Канадска в очакване на зимата - тема 54

Това не са само в едно училище. Пояснявам: учениците от всички гимназии в комисион сколера се разделят между 2 училища, в които се провежда летния курс, според кое им е по-близо. Просто в нашето са се записали повече, но те не са всички наши ученици.

За неуспелите: 80% са скъсани на френски или математика, има малко англ и история. За справка - средния успех по математика в класа на Зара е 58%, което значи, че почти всички не минават. Учениците са демотивирани, неподготвени, отсъстващи и това е основната причина за провала им. Много е трудно да им привлечеш вниманието към предмета, а не към прашките на момичето от предния чин  Аз им танцувам, пея, играя с тях, абе правя се на маймун, но минавам за интересен учител и пак има такива, които не ме харесват. Един се опита да ме спъне в час, но аз го видях, обърнах се и го ударих с едно руло от хартия по главата, след което му казах да иде да се оплаче в дирекцията, че съм го ударила. Той не помръдна, а коментара на другите беше: Ако вие не го бяхте ударили, ние щяхме да го направим.

Ваканция ще имам от 1.08 до 23.08 когато почвам нов договор, в ново училище на 5 мин пеша от нас. (но за мен като един виден мързеливец това е много малко  ) А освен това, в този период идва и сестра ми с мъжа си, така че ще ми е натоварено.

В примера за мен също не е розово положението. Като гледам средния успех на класа....

В на Дамко класа успехът е добър, но не мога да си представя, че е реален. Толкова немотивирана учителка имаха тази година, че за първи път в живота си не изпитвам уважение към учител 

А за после (средното имам предвид) изборът е ясен  Ние май сме попрецакани в наше село с избора, ама като купувахме къща ми се струваше далечен момент.

Канадски мами, искам да ви питам, колко голямо трябва да е новородено бебенце, за да пътува без проблем със самолет (дълъг полет - Канада-Европа). Знаете ли дали това носи някакви рискове за бебчо? Какви са вашите наблюдения?

Мамамия, благодаря за съветите - всичко това го правим в къщи редовно. Сега сме на една тетрадка с лепенки, днес наградата беше влакче в парка и пикник за държанието му за миналата седмица. Абе всичко сме опитали с него общо взето, та няма да ми е излишно и мнението на специалист. А за говоренето, направо ще ми се отлепи устата от говорене, ама само понякога решава, че е в добро настроение да говори с мен. 

Жени, ГосипГърл, благодаря от сърце за изпратените материали, още не съм ги прочела изцяло, че при нас сега ново 20 се получи и си повисях малко по лекарски кабинети пак, откриха ми камъни в жлъчката и може да се наложи операция, трябва да се срещна и с хирург  Абе тая година нещо хич не ми върви на здраве 

Мишето, май над 1 месец няма проблеми да пътува бебчето, колкото е по-малко, толкова по-лесно се пътува. Чакай да стане на 2 години, тогава е големият зор 

Просто превключва, все едно с копче  Не съм забелязала нещо определено да го провокира, за съжаление.

Това не звучи добре. Дано скоро успеете да заведете Тари на лекар и да ви помогнат професионално (ако има нужда). 
И на теб доста ти се е насъбрало напоследък.  Стискам палци нещата да се оправят бързо (и безболезнено).

kaka_dora, наистина не съм те разбрала, благодаря за пояснението. А за да минат трябва да са над 50% ли? Нещо не го разбрах това.

kambanka 2304 (не съм те забравила), ти не си ли чувала, че в ВC има мечки?  А, и доста китайци.  Ние след няколко седмици ще ходим да проверим и ще докладваме после, и за двете.

За Квебек няма нищо лошо да казвам - повечето хора като чуят Квебек и си мислят за Монреал, където живота кипи. Но аз видях и китни селца, и природни дадености (макар видяното да не ми е никак достатъчно, просто искам да видя още). За мен символа (т.е. нещото за което човек се сеща) на Квебек би трябвало да е Квебек Сити (просто някак ми е по подходящо и по ми се връзва от Монреал, сори за което).

Иначе всяка провинция си има своите особености и носи различни чувства на посетителите. Като чуя Квебек и чувството ми автоматично е на безпокойство, понеже аз автоматично си мисля за задръстванията в Монреал, за ремонтите, лудото каране и за натовареното движение по магистралата м/у Монреал и Квебек сити. Тези неща определено не се срещат в такива размери (или толкова начесто) по други места. Разбира се на второ четене се сещам винаги за хубавите неща от провинцията и най-вече за природата.

Извинявам се, ако с горното мнение съм засегнала някоя от вас.

Над  60%

Не разбирам защо трябва да се обиждаме на провинция или град. Аз също все повече намразвам Монреал. Напоследък се пренасели с араби, все едно не съм в Северна Америка ами...Вече често виждам и от ония изцяло забулените като в Дубай, където работех преди и от където нямам приятни спомени. Това почва доста да ме дразни напоследък, а по принцип не съм такъв човек...

Момичета здравейте!  

Вие ми дадохте хубави съвети за екскурзията ни из вашата провинция а аз не пиша да разкажа как е минало. Истината е че досега много пъти сме били в Монтреал но за първи път сме сами без приятелката ни която живее там и винаги е с нас и ни придружава. Ако някой помни миналата есен бяхме в Монтреал и имахме чудесни емоции за които писах тук.  

Но сегашните ми впечатления са малко по-различни и се престрашавам да разкажа за тях защото темата леко е тръгнала в тази посока.  

Пристигаме в Монтреал в ранния следобед и за там са планирани 2 нощи. Ние си имаме ключ и си спим у приятелката ни която в момента е в БГ но нашите гости от Чикаго (2ма възрастни с 2 деца) са си резервирали хотел близо до тази покритата с розови листенца сега улица - Мисля че Сейнт Катрин се казва. Резервацията е за стая с 2 двойни легла. Явяват се и плащат но им се казва че стаята могат да ползват след 6 часа. Ок тръгваме на разходка и като приключим към 11 вечерта ще си получат ключа и това не е проблем. Прибират се и получават ключ а стаята с едно двойно легло. Молят объркването да се оправи но става ясно че друга стая няма. Настояват за обяснение и им казват че понеже толкова късно пристигат са си помислили че са се отказали.   Не желаят да им върнат парите а и с 2 пътували и обикаляли цял ден деца как се търси нов хотел посред нощ а и вече са си платили паркинг за цялата нощ наблизо (самият хотел не предлага паркинг). Спали са майката и децата свити а бащата напреки в краката им. Дори е нямало място да спи на земята защото около леглото имаше не повече от педя място. Стаята около 2 на 2. Цената 85 долара на нощ.

Решаваме да вечеряме в стария град в едно заведение което може да си избереш от витрина и да платиш. Видях че има и сервитьорки и на тях поръчах бирата. Поръчваме храна от витрините вътре в заведението и плащаме на касата само храната защото от там не се плаща бирата а тя се плаща на сервитьорката. Аз с 3 деца се насочвам с храната към терасата (другите възрастни ползват тоалетната в този момент). Избирам си маса на терасата и настанявам децата при което при мен пристига сервитьорка и на френски ми обяснява нещо. Казвам че не говоря френски и че съм турист от Европа  . Тя сменя на английски и казва че тази страна на терасата е само за поръчки към сервитьорките и ако сме купили храна от касата на същото заведение трябва да ядем на отсрещната тераса или вътре. Аз казвам че отсрещната тераса в момента колегите й я затварят а и че сме й поръчали бира на нея самата. Тя каза че знае но поръчката не касаела бирата а храната и че сега единствения ни вариант е да вечеряме вътре.
Искам да говоря с управител и да помоля за разрешение. Тя го вика и той без да ме пита за какво става въпрос (явно гледал отстрани и вече в течение) започва да ми крещи на френски хваща стола ми за облегалката и ме бута да стана. такова нещо в живота ми не ми се е случвало никога. Почти равно на физическа саморазправа го усетих макар да не ме е докоснал. И това пред 3 деца. Аз се принудих да стана от стола и опитах да кажа нещо но той така запалено крещеше че просто си инструктирах децата на български да станат и да се преместим. Буквално си помислих че е психично болен човек. Всичко стана за секунди и добре че мъжът ми не видя това. Сервитьорката обаче ми преведе едно единствено изречение което аз сама можех да се досетя защото той го каза поне 5 пъти - "Като сте в Квебек трябва да говорите френски и че не могат всички да ви разбират само защото знаете само английски."
При което аз се съвзех и с най-любезен тон му казах на английски че това е първата ми вечер в Монтреал и съм турист от Европа който няма да допусне един нисък (short) човек  който е short minded и вероятно други неща са му къси (short) също да ми развали вечерята. Обърна на английски и изсипа куп обиди зад гърба ни. Пакетирахме си храната и си тръгнахме. Много много грозно.  Най-искрено казвам че с нищо не виждам да съм предизвикала това аз особено че бях с 3 деца усмихната и наистина любезна.

Гледаме някакъв уличен жонгльор и той пита за деца които искат да му асистират. Момченцето на приятелите е на 7 и вдига ръка. Той го избира. Пита го как се казва на френски и на английски и нашето момченце отговаря на английски. Пита го само английски ли говори и той му казва Да. Тогава жонгльора му казва да си седне обратно че не му трябвали асистенти незнаещи френски. Детето се запътва да си сяда а той му подвиква да не бил толкова обиден и да се върне обратно защото той щял да направи компромис и да го ползва за асистент ама имал условие - детето да обещае да научи френски.  

Вечерта продължава с разходи и децата искат сладолед. Влизаме в Бен и Джери (може и да бъркам името че тук ги няма тези сладоледи но в щатите били много популярни). Поръчваме сладоледи. Децата ближат аз вадя кредитната карта - о не може - само кеш. А аз как да знам - Ами на вратата пишело. Да пише на един пожълтял и съсипан от дъждове лист с почти незабележим химикал. Снимах но не ми се занимава да показвам сега. Докато намерим пари да платим още на двама други клиенти това се случи. Не разбирам изобщо как е възможно това.  

Последно за днес че много се отплеснах ама честно да си кажа се почувствах като в БГ толкова много пъти за няколко часа.  

На сутринта спираме пред хотела на приятелите аз да сляза и да им съобщи че сме готови да тръгваме. Качвам се обратно в колата и мъжът ми е дал ляв мигач за да покаже че искаме да се включим в движението. Издал се е леко и показва че потегля. В този момент пристига едно камионче за мляко и ни блокира така че не можем да излезем макар да има възможност да ни пусне да минем и да си спре където желае. Не само ни блокира ами и излиза и идва на стъклото ни и на чудесен английски (явно ни е видял онтарийския номер) ни казва че нарочно ни е блокирал защото сме спрели на мястото му за зареждане и че сега ще го чакаме 20 минути да си свърши работата. Извинихме се и казахме че сме били там не повече от 2 минути и че не сме паркирали и сме в готовност да напуснем мястото и че не знаем френски и че колата пред нас с още 2 деца ни чака да потеглим заедно и ако може да мръдне 50 сантиметра. Не не можело - каза че ще чакаме и ако дойде полиция защото е блокирал той пътя ние сме щели да сме виновни. Опита да мине с касите си така че да ожули колата но не посмя да продължи след като мъжът ми излезе от колата.

Подобни неща с години тук в Торонто не са ми се случвали. Изобщо не помня нищо в този тон. Съвсем откровено споделям. Може и дребнаво да ви звучи от моя страна но истината е че се почувствахме доста безпомощно и подобни неща леко вгорчиха престоя в Монтреал.

Квебек сити обаче беше друга история. Разкош и настроение. Почувствахме се ухажвани от всички които ни предлагаха услуги а в едно ресторантче там бяхме само ние и 10 човека персонал - истинско внимание и всички показаха отношение към децата и към нас.    

Прекалих с негативни излияния! Извинете!

  

Изобщо не става дума за засягане, мисля, че го уточнихме това, просто ми беше интересно да чуя как човек, който е видял доста повече от Канада от мен вижда нещата.
Мерси, Мамамия! Мечките ми звучат екзотично, сигурно защото тук не са ни проблем, виж китайците са си аргумент против, определено Ще ми е интересно, както винаги, да прочета за впечатленията ти от BC. Колкото до впечатленията ти от Квебек и асоциациите ти - веднага мога да кажа с почти 99% - това убеденост, че не си софиянка, нито си живяла дълго там (без това разбира се да е кусур ) или от много време си напуснала София, ако не съм права- аз лично не спирам да се удивлявам колко безкрайно по-толерантни и културни са шофьорите тук (освен, ако не са българи, разбира се ) А задръстванията тук са песен и просто не заслужават да се наричат задръствания, сравнени със софийските, за ремонтите - да, факт са, но отново, сравнени с милата родна картинка от времето, по което напуснахме България- не ме впечатляват особено. Бате Бойко още не беше дошъл да оправи пътищата и да построи новите магистрали

Тарилилей, дано да се успокоят скоро нещата при вас. Направо ми е трудно да повярвам, това, което споделяш...впечатленията ми от Тарик изобщо не биха ме навели на такива подозрения, толкова мило и слънчево дете ми се струва. В какво се изразяват тези му изблици и проблеми, ако нямаш против да споделиш? Дано да намерите специалист, който да успее да ви помогне!

Кака Дора, сменяй квартала, бе жена, поне не сте обвързани с ипотека, имате възможност да се местите. А ти към коя комисион сколер си всъщност? Децата ти към същата ли са? Това, което споделяш направо ме изумява...не, че имам голям опит с училищата, но от на разни познати, които споделят впечатления и от това, което чувам от теб оставам с чувството, че явно наистина от училище до училище и от район до район има големи разлики...
По тая тема - какво ви е впечатлението от училищата с така наречената международна програма?

А, сега виждам и Жени какво е писала. Много неприятно наистина, но напоследък,с новата премиерка някои местни, подчертавам "някои", защото далеч не всички, дори не са и мнозинство, откачат на тема език, толкова ме дразнят и мен, че въпреки, че говоря френски доста по-добре от колкото говоря английски, на моменти нарочно им говоря на английски за да ги дразня а колкото до инцидента с колата - почти напълно идентична случка, казвам почти, защото дори не бяхме спрели на място за разтоварване, а на съвсем нормално и разрешено място, ни се случи в Онтарио и то, защото нашата кола пък беше съответно с квебекски номер...комплексари, какво да ги прави човек

kambanka 2304, аз освен в София другаде не съм живяла в БГ.  Но сега като канадка не е толерантно да кажа, че Монреал е като София, просто не е политически коректно.  Сравнявам с преживяванията ми от тук (Канада с Канада както се казва). Нас ни учат да дадем мигач и да чакаме да се освободи място повече от една кола за да се престроим (разбира се не винаги се прави така, но в повечето случаи се изчаква да се види, че другия те пуска), много рядко са и престрояванията без мигач, а пък до броня до броня да се кара по магистралата не се стига (и лудостта в случая е по малка от страна на газ, спирачка), но пък и тук място бол както се казва. Така че в моята Канада е просторно, не пренаселено и толерантно в сравнение с вашата част (ако мога така да я нарека).

И друг път съм чувала от живеещи в Монреал, че движението сравнение с БГ е много по добро, но пък от моя гледна точка (от това на живееща в Алберта) намирам много малка разлика, т.е. подготвена съм за всичко, когато съм в Монреал и веднага си понижавам изискванията за пътища и движение. (Когато съм си в БГ правя същото, и не само за пътища и движение.  )

На мен ми е интересно вие (живеещите в Монреал) не виждате ли разлика в движението като отидете в Отава или още повече ако сте ходили в Торонто (имам подозрения, може и да са неверни, че в Торонто движението е близко до това което аз познавам)? Ние като излязохме от Отава и започнахме да наближаваме Монреал веднага почувствахме разлика.

За ремонтите - толкова знаци за ремонти (и липса на работещи на тези ремонти; чудно ни беше дали изобщо се работи по тях), колкото видяхме в Квебек,  действително не бяхме виждали тук и колкото пъти сме ходили в БГ взети заедно (общо 4 пъти) толкова ремонти не сме видели (вмъквам БГ само защото го спомена).

Jennie, ние също сме хапвали вътре в заведение в стария град, защото верандата е за консумиране на алкохол. Но наистина мисля, че  kambanka е права и в момента много чувства бушуват - и хора, които преди са се сдържали, сега вече се чувстват в правото си да си изкажат недоволството - лошото е, че това не е начина и че така си гонят клиентите повечето от които са от Щатите или от Европа.
Много лошо, че така се е случило с вашето пътуване и сте останали с толкова лоши впечатления. Ние от страна на език не сме имали забележки, всички са били достатъчно мили. Пък аз действително очаквах да ни правят забележки и да се държат грубо, защото бях чела в нета за такива случай.

Ейй аз нали съм на село  и рядко ходя до Монреал много ми е интересно като пишете такива работи. Вярно е че след тази премиерка изтрещяването е пълно. Иначе аз имам такива спомени от Квебек сити дето английски не се говори и това си е твой проблем ... Но явно всеки генерира впечатления на база сезонния работник на когото е случил. Истината е че ако идете във Франция няма да очаквате да ви говорят на английски, в Германия също ... така че просто не го очаквайте и тук естествена лудост е но е факт.

Камбанка, да наистина е най-милото и слънчево детенце, отвреме на време превключва на скорост "ракета"   Трудно ми е да обясня с думи какво точно предтавлява, все едно не приема, не предава, върши си там каквото си е наумил и спори, все едно че споря с тийнейджър. Много, много упорит, и превключва на бърза скорост, просто хвърчи из къщи. Прочетох доста материали, включително и тези от ГосипГърл, но не съвпадат симптомите 100% със хиперактивността, въпреки, че има и доста съвпадения. Оказа се, че психолог може да видим чак към октомври в тая клиника, дето си я бяхме избрали, сега ще търся и други.  

Жени, още малко ми остава да прочета и книжката, и ще ти пиша след това   За съжаление, моите впечатления за Customer service в Монреал са същите като теб, обаче аз ги нареждам на мястото им, особено се спичат като им погледнеш нейм таг-а и ги наречеш по име муахаха   Много рядко тук ми се случва хубаво обслужване, но вече съм свикнала в повечето случаи, даже не ти казват и добър ден касиерките в магазина, ама аз тъпо и упорито си ги поздравявам и благодаря на края. В Онтарио е друга бира, там е по американски модел обслужването и наистина на по-високо ниво от Монреал. Тук може би защото има толкова много хора, изобщо не им пука дали ще ядосат някой клиент и няма да се върне повече, нали има още 100-тина които чакат след него.   Но аз не се свеня да се оплаквам, ето последно от една лекарка подадох оплакване, даже ми се обаждаха от организацията им, сега още разследват, но ще ми пишат накрая какви мерки са предприели по повод оплакването ми.

Тарилилей описанието ти много ми напомня на моята щерка. Всички хора са възхитени колко  добро, умно и лъчезарно дете е. Но в къщи, когато сме сами има такива луди моменти, в които направо й пада пердето и прави неща, които после като я питам защо е направила и тя сама се чуди. Днес например я оставихме за 5 минути сама, баща й правеше нещо, аз с малкия бях се заела и тя издъблала дупка в стената и старателно обелила боята наоколо. Аз от време на време си мисля, че е от ревност и, че търси начин да привлече внимание. Но не знам наистина от какво е. Иначе не може да стои без да се движи. Непрекъснато извършва някакво движение. Имам чувството, че всяка част на тялото й се движи. Да са живи и здрави, деца са в крайна сметка, ще порастнат и ще се кротнат....надявам се.
Аз в София не съм шофирала (не посмях), но тук шофирам много. Наистина има много тарикати на пътя, чувала съм, че в Монреал се шофира най-лошо и най-бързо от цяла Канада. В Торонто един път съм попадала в трафик, беше ужасно, Монреал ми се видя като песен, никога не искам да го преживея отново. Толкова коли на едно място не съм виждала през живота си и това са най-безсмислените 3 часа от живота ми...

Ние като бяхме във Франция си питахме на английски и ако знаеха ни отговаряха, ако не се разбирахме с ръце и усмивки. Вярно, че не сме се заговаряли много, но пак не видях някои да се накриви, че не говорим френски. Просто на някои места в света (не е само Квебек) е по вероятно някои да ти се ядоса за езика. Освен това си зависи и от провинцията/областта на съответната държава, обикновено където има повече туристи се приема по лесно (поне така смятам).

На нас ни беше много интересно, че на някои места в Ню Брунзуик говорят френски и не знаят капка английски, брошурите за забележителности от информационните центрове в тези места също са само на френски. Тъй че не е много лесно за туристите незнаещи езика да се ориентират къде да ходят и какво да видят, ако не са се подготвили предварително. Става дума за акедианците (Acadians), после се осведомих малко за тях.

По дискусията за децата - според мен си е нормално, дупки в стената, откачена врата на гардероба, висене на пердето   Сега е наш ред да изживяваме каквото са изживели нашите родители.   От дете до дете си варира, но пакости (осъзнати или не) са си в реда на нещата според мен.

В Торонто са ме возили много отдавна и магистралата беше с n- ленти (такава в Калгари нямаме), впечатлението ми беше, че е огромна и пълна с коли, беше ми казано, че трудно се слиза от нея, ако не си подготвен предварително. Но аз имах предвид точно това, което е казала Тарилилей, че е по американчено както е и при нас.

Въобще като се каже Канада и хората могат да си представят много различни неща за страната и да имат голям диапазон от различни виждания за страната. Ако са били само на острова Принц Едуард например, ще си мислят за равнини, спокойствие, все едно времето е спряло, дори лятото не се виждат задръствания (с изключение около моста при влизане/излизане от провинцията и преминаването му, там има натрупване на коли, което обаче минава доста бързо и не бих го сметнала за задръстване); ще мислят, че цяла Канада е засадена с картофи и предимно се ядат морски дарове. Усещането е като че си на село и не ти трябва да бързаш за никъде, може да се движиш спокойно пеша из градовете (разстоянията са малки) и те предразполага на лежане и мечтане. В нашият случай ако не бяха комарите щеше да е рай, после ни светнаха, че сме улучили най- огромното количество комари от години, ама такъв ни бил късмета. Като съм се разписала, да споделя че има и плажчета (океански, леко студени и на приливи и отливи, но местните, пък и някои туристи си се топят).