Красотата на земята сме събрали във цветята! Лятото и цветята, тема 60

  • 55 450
  • 744
# 240
Табакова, знам го Mr. Green ама щото и всички го знаят, та затова не писах.
Ей, не ме остави да се направя на умна  Joy
denima
Скрит текст:
много хубава специалност е дъщеря ти и много перспективна там при вас.  Успех ѝ пожелавам.  Hug
За да съм все пак по темата ще ви покажа първите две цветчета на една сенполия. Мислех да се фукна като цъфне цялата, обаче нещо нямам търпение.
Скрит текст:
Сортът се казва Главный Калибр
Виж целия пост
# 241
О,Табакова,много ти е хубава Heart EyesЧестито .Аз чакам една мъничка,купена пролетта.Има пъпчица.Ето тази трябва да е.
http://www.senpolia.ru/igra/photo/2009/non-variegated/113/
Скрит текст:
Благодаря на всички за пожеланията за дъщерята.То това на нея и отива защото не е за паралелки с математика.Освен това е такова дейно,дето не може на едно място да стои,та се надявам да успее.После може да продължи в същата насока ако реши.Ама до тогава има много време и не се знае какво и щукне.На мен ми беше важно да влезе по желание,има деца които не са доволни и е тъжно да учат нещо по принуда.На моята това и беше едното желание или езикова.
Виж целия пост
# 242
 Ех, че хубави сентполии показахте Денима и Табакова!  Heart Eyes Прелест. Дано да стоят дълго с цвят, че са много хубави, като букетчета са.

Денима,
Скрит текст:
и аз не отказах дъщеря си преди няколко години като пожела да учи в езикова гимназия. Сега не съжалявам. Просто това е била нейната специалност. Сега учи Английска филология и има само шестици  и двата семестъра. Явно й идва отвътре, но и чете доста. Оня ден взе и последния си изпит и сега разпуска на морето.
 Желая много късмет на детето ти и да попадне сред хубави и добри деца.
Виж целия пост
# 243
Запис в темата.
И въпрос.Подариха ми Eustoma. В пластмасова саксийка, с каквито продават цветята в магазините. Явно е малка за растението,което има 3 стебла с няколко цвята. Струва ми се,че всяко е със собствен корен.Не съм имала такова. Ограмотих се от Гугъл, но не ми стана ясно сега трябва ли и може ли да я пресадя в по-голям съд, или не е сезон?
Приемам всякакви съвети от собственички на такова цвете.
Виж целия пост
# 244
W,  много красиво цвете! Peace Аз не съм собственичка, но да си кажа Mr. Green
Моят опит - аз винаги пресаждам закупените цветя. Ако са много нагъсно, внимателно разделям корените и засаждам в две или три саксии. Нямала съм издънки досега. Grinning
Купувам и пресаждам цветя целогодишно.
 
Интересни висящи цветя - http://wohnideen.minimalisti.com/selber-basteln/blumenampel-selb … n-ideen-deko.html Peace
Виж целия пост
# 245
Запис в темата.
И въпрос.Подариха ми Eustoma. В пластмасова саксийка, с каквито продават цветята в магазините. Явно е малка за растението,което има 3 стебла с няколко цвята. Струва ми се,че всяко е със собствен корен.Не съм имала такова. Ограмотих се от Гугъл, но не ми стана ясно сега трябва ли и може ли да я пресадя в по-голям съд, или не е сезон?
Приемам всякакви съвети от собственички на такова цвете.
То и аз не съм собственичка на такова цвете, но да питам- то не е ли цъфнало сега? Ако е така може би не е подходящо да го разбутваш.
Сетих се да допълня и друго за пресаждането по принцип. Добре е да дадете време на новото цвете да свикне при новите условия  и после да пресаждате- да речем седмица. Иначе се получава двоен стрес, ако мога така да се изразя. Ако имате съмнения, че може да е болно-просто го оставете в страни от другите, докато стане време за пресаждане. Някой, мисля че st.Dobri, беше пуснала една история, разказана от името на една цвете- тъжна, но поучителна. Ехаа, намерих я!
Дълга е, но няма да я сложа в скрит текст пък  Crossing Arms
Автор: Галка Охапкина

Предисловие: Познатите ми често ругаят холандските и други вносни растения, които след покупката им бързо загиват или загубват декоративния си вид. А аз непрекъснато споря, понеже при мене самата всички холандски растения прекрасно живеят, развиват се и ако са цъфтящи - цъфтят... Така се роди идеята да напиша история: какво биха разказали растенията, ако можеха да говорят...

Бил ясен, слънчев ден. Зад прозореца падали редки снежинки, и дървото на улицата се поклащало от вятъра, но на перваза на прозореца било топло, уютно, слънчевите лъчи нежно галели листата на растението и то задремало. Растението отдавна стояло на този перваз, то даже не помнело как и кога се е оказало тук: навярно, съвсем в малка възраст, защото иначе помнело всичко от своето минало. Присънила му се лейка, поливаща го с торна вода - след такова поливане винаги му ставало сито и се чувствало добре. Изведнъж, през съня си, растението дочуло стон:
- Ох, колко ми е лошо! Ох, колко е ужасно! Наистина ли в такова кошмарно място ще живея занапред?
- Ти кой си и от къде си? - попитало растението, окончателно разбудило се и поглеждайки на перваза тясната саксийка, в която се оказало новото непознато същество.

- Аз съм Камелия. Мене току що ме донесоха от магазина! В магазина също беше лошо, но тук аз мога просто да умра! Това е някакво кошмарно, ужасно място, на мене ми замръзнаха корените, листата ми едва-едва започват да се загряват, нужна им е вода и храна, но корените ми не могат да дадат вода и храна на листата, аз тях просто не ги чувствам! Носиха ме от магазина по студа, а в магазина току що ме бяха поляли и влажната земя почти замръзна по пътя.

- Нищо, ти скоро ще се сгрееш и стопанката ни е добра и обичлива: тя никога не забравя да ме полива, подхранва, да събира сухите ми листа, и даже следи да не ме нападнат вредители... На тебе тук също ще ти бъде добре! - старото растение въпросително погледнало новичката. То никак не могло да разбере, какво ужасно може да има на неговия любим перваз, където то толкова много години се е чувствало така комфортно.

- Може би тук е хубаво, но прякото слънце! Аз никога през живота си не съм виждала преки слънчеви лъчи, те ще изгорят листата ми! То ще ме ослепи - аз не съм привикнала на такова количество светлина. Ето, виждаш ли заперденото място в ъгъла на перваза? Ето там на мен би ми било най-добре... Ах, само да не умрат корените ми, само дано те да оживеят.

Камелията замълчала, вслушвайки се в нещо. Тя действително изглеждала болна: няколко листенца се отронили, от саксията веел хлад.

- А ти тук отдавна ли живееш? - попитала Камелията.

- Да, много-много години, аз съм доста старо, но виждаш ли как добре изглеждам? Това е, защото стопанката ми правилно ме отглежда. Тя ме нарича Столетник, но други ми казват Алое. Може би тя и за тебе така старателно ще се грижи? Къде ли отиде? Може би тя сега ще донесе лейка, ще те полее с топла вода и твоите корени бързо ще се сгреят?

- Ех, хубаво би било. Защото аз все повече слабея, и листата ми могат леко полеко да опадат. А ако те всичките опадат, аз мога да умра.

Отново настъпила тишина, в която само нарядко се разнасял поредния стон на камелията. След известно време тя заговорила:
- Искаш ли да ти разкажа моята история? Тя е необикновена за растение. Случи се така, че много пътешествах. Обикновено ние растем на едно място, никъде не пътуваме, а аз за един месец смених толкова много места!
В началото ме отглеждаха в парник, в Холандия. Идеално място за много растения: там има достатъчно светлина, но ни прикриваха от преките слънчеви лъчи; там влажността е висока, затова даже при недостатъчно поливане листата ни не страдаха от липса на влага; там там винаги беше топло и ставаше прохладно само тогава, когато растенията имаха нужда от покой преди цъфтеж. Виждаш ли пъпките ми? Аз трябваше почти-почти да разцъфна и чаках този момент, но мене веднъж ме изнесоха на улицата заедно с други растения, опаковаха ни в кутии и ни оставиха в някакво странно помещение, в което се чувствахме горе долу нормално, но на тъмно. Разговаряхме с другите растения, доста от тях седяха там отдавна. На мене тогава ми провървя: такива растения с пъпки бяха с предимство и аз престоях там само няколко дена. А после нас отново ни преместиха в не много светло, но топло помещение. Само на улицата ставаше все по-студено и по-студено при всяко следващо превозване. И още по време на превоза ни от тръскането постоянно се повреждаха по-нежните коренчета и всеки път се налагаше да произвеждам нови, а нормално за това са нужни две седмици! А после, след няколко такива превозвания, попаднах в магазина. Пропътувах повече от хиляда километра, докато не попаднах тук. В магазина беше не много комфортно, но там нас ни поливаха навреме, пръскаха ни, само че ни обръщаха /въртяха/ много често и ни пипаха с ръце (винаги, когато ме пипат невнимателно, по листата ми остават следи - виждаш ли, краищата на някои от листата ми са повредени?). А после ме купи нашата стопанка. В магазина просто ме завиха в хартия и ние със стопанката ни излязохме на улицата, чийто мраз аз почуствах почти веднага, а тя дълго вървеше, седеше, после попаднахме на някакво топло място, после отново на студено. И ето ме тук на перваза. Ако след няколко минути не ме полеят с топла вода, за да се сгрее почвата ми, ще опадат всичките ми пъпки. А колко много искам да разцъфна!
Камелията отново задълго замълча, после се разнесе слаб стон и по перваза се посипаха пъпки. Останаха само две. Треперейки тя заговори:

- Ще пробвам да оставя две пъпки - много ми се иска да зарадвам себе си и стопанката ни с цветове! Може би ще успея до обновя кореновите власинки бързо, така че да стигнат запасите ми и за тях и за тези две пъпки. Струва ми се, че вече започвам да разпускам няколко коренчета, те бързо оживяват от тази страна, където слънцето нагрява саксията.

В този момент в стаята влязла стопанката, отишла при новото растение, въздъхнала огорчено, взела в ръце саксията и я занесла някъде из стаята. След това се разнесли вопли и крясъци.
След половин час стопанката отново дошла и поставила растението на перваза. Камелията била в друга саксия, в свежа почва, но мълчала. Имало някаква обреченост в целия й вид.

- Ей, наред ли си? Какво ти се случи?

- На мене... ми е трудно... да говоря... На мене... ми е много... лошо... Тя... ме... пресади..., - с труд, запъвайки се на всяка дума, отвърнала Камелията.

- А... Зная, обикновено след пресаждане всеки се чувства зле, а ти и без това не беше добре. Но, ти се дръж! Как чувстваш корените си? Тя не всичките ли ги повреди?

- Почти... нищо... не... чувствам... Аз... не мога... да дишам... Аз... искам... да пия...

- Но почвата ти е влажна, даже мокра! Водата трябва да стига до теб!

- Аз... немога... да пия.... Кореновите... власинки... почти... всичките... загинаха... по... време... на пресаждането... Трябва... бързо... да ме напръскат с вода... и да ме поставят... на леко затъмнено... Тя... ме... поля... със студена... вода...

Камелията отново притихна, а Столетникът решил повече да не я тревожи. На нея явно не и е до разговори. Той решил максимално да увеличи своите способности да изпарява вода, за да облекчи малко страданията на младата Камелия и леко да повиши влажността на въздуха на перваза, защото той не се нуждаел толкова силно от вода. На него толкова му се искало да помогне с още нещо, но какво може да направи едно растение?

Камелията не показвала признаци на живот до сутринта, а скоро след като разсветляло, тя заговорила със слаб глас:

- Започвам леко полеко да идвам на себе си. Вече мога да дишам, но все още много искам да пия. Много ти благодаря,че започна да изпаряваш вода по-бързо от обикновено - възможно е точно това да ме спаси! Сега почти нищо не ме боли, но чувствам лек дискомфорт, понеже корените ми почти не работят. През нощта започнаха да порастват кореновите власинки, те вече могат да поемат по малко вода. Сега най-важното е да не се появи слънце! То ще застави листата ми да искат много вода, а младите коренчета няма да се справят с такава потребност. Добре, че новата земя, в която ме пресади стопанката беше топла! Но най-добре щеше да бъде ако не ме беше пресаждала до две седмици след покупката, а просто да ме беше поляла с топла вода. В тази почва, в която бях до момента, спокойно можех да раста още няколко месеца. Защо ме пресади сега, а не през пролетта? В оранжерията стопаните ни никога не биха пресадили растение с пъпки.

Столетникът можел само да въздъхне на това. Него също понякога го пресаждали не в най-доброто време, но той винаги е бил здрав, не е изпитвал стрес и затова доволно леко пренасял пресаждането, въпреки, че също имал при пресаждане такива усещания, както например хората на преглед при зъболекаря. Немного болка и и много дискомфорт. И затова толкова съчувствал на и без това измъченото от стрес растение за тоя процес.
Скоро дошла стопанката и напръскала растенията. И двамата почуствали облекчение и прилив на сили. Въпреки всичко зимния въздух в стаята е горещ и сух и растенията се чувстват зле без опръскване.

- Ох, но защо тя не направи това вчера? Възможно е, ако ме бе поляла с топла вода и напръскала, да не бяха опадали пъпките ми. И аз много се боя, че сега стопанката ни ще отиде някъде и ще ме остави на това място, не прикрита от слънцето което всеки момент може да се появи.

Но стопанката дошла. С лейката. Столетникът се усмихнал в очакване на поливката (той изразходил почти цялата вода в саксията в стремежа си да помогне на другото растение), а Камелията изпаднала в ужас:

- Ой! Какво се е наканила да прави? Да ме полива? Но при мене и без това почвата е подгизнала, и в чинийката има вода! Наистина ли тя не разбира, че унилите ми листа не са от недостатъчно вода в саксията, а от това, че почти нямам жив корен, който да пие вода от почвата??? Корените ми ще започнат да гният! И без това до тях не достига въздух заради водата в поставката на саксията!!!

Стопанката в това време поляла старото растение. Оказало се, че водата не била само вода, а с разредена тор. Столетникът удовлетворено замрял, оставяйки всички свои коренови власинки да се насладят на вкуса на храната. Колко е хубаво! Сега може да отгледа още няколко нови листа, въпреки зимния период!
А Камелията продължавала да сепаникьосва. Стопанката поляла и нея с торна вода, след което излязла от стаята. Камелията отначало започнала да пъшка, после стоновете се усилили, а после преминали във вик:

- А! Ой! Не, само не това!!! Корените ми горят! Пари ми! Защо? Защо? Няма да издържа! Ще умра!

Растението притихнало. На перваза паднали двете последни пъпки. В течение на няколко следващи дни Камелията не давала никакви признаци на живот. После от нея започнали да се сипят листа. После останали само голи стъбла. Растението умирало дълго.

Рядко Камелия изхрипвала:
- Прощавай, приятелю! Благодаря ти за това, че ме изслуша и се опита да ми помогнеш... Аз умирам...

След два месеца стопанката дошла в стаята с друг човек и му показала вече не даващата признаци на живот Камелия:

— Погледни! Ти ми казваше, че при тебе растенията купени от магазина, особенно холандските, загиват? И при мен също загина. Аз направих всичко възможно: и полях както трябва, и пресадих както ме посъветваха, и наторих, а то въпреки всичко умря! А в магазина беше красиво, с пъпки. Интересно, тия холандци какво специално правят с растенията, че те не живеят в къщи повече от един-два месеца?

След това стопанката взела саксията с умрялото растение и го изхвърлила в контейнера
.
Виж целия пост
# 246
Отново видях чудесни цветя!!!

Моите далии най-накрая започнаха да цъфтят.




Днес е Петров ден!Честит имен ден на всички които празнуват на този ден!!!
Виж целия пост
# 247
Петя, а, изпревари ме с далиите разцъфнали Mr. Green
Честит Имен Ден и на теб!
Виж целия пост
# 248
Здравейте!Честито на всички които празнуват днес  bouquet
Аз да ви покажа цъфналата кросандра,че все забравям да я снимам.Малко се издължи зимата и ми се досвидя да я отрежа ,а явно е трябвало за да се разклони.Сега си имам две пръчки Mr. Green
http://media.snimka.bg/s1/2314/030871995.jpg?r=0
и аз нямам имен ден днес ,но си имам подарък Mr. Green
само такова нямах  Crazyсега трябва и за него да чета,ахименес
http://media.snimka.bg/s1/2314/030871994.jpg?r=0
Виж целия пост
# 249
Маце, а знаеш ли на първата ти снимка това с лилавите цветчета как се казва? Аз имам такова в градината от много време, но не му знам името. А също и на това, където си написала "малвите", защото като напиша в интернет така нищо не ми излиза, а май имам същото такова, но естествено името не му знам  Laughing

Въпрос - имам такава кралска бегония,
Скрит текст:
но листата й не искат да почервеняват, а когато я купих беше с много хубави червени листа. Какво й липсва?

Може ли да ми кажете и на хортензиите каква доза зелен камък се слага? Видях, че някой беше писал, че се слага и на петуниите, но не разбрах колко.
Виж целия пост
# 250
Elinka9208, на първото не му знам името на български. Давам ти го така iberis umbellata
И на "малвите" не знам затова пак така Lavatera trimestris

Денима, ехе, красив подарък...казвай бързо сега с какво го заслужи Mr. Green
Виж целия пост
# 251
 Здравейте!

 При нас валя, гърмя, цветята пак клюмнаха от тежестта на водата.  ooooh! Сега само духа.

 Цветето, което Мацето и Елинка коментират, е Лаватера.

 https://www.google.bg/search?gs_rn=18&gs_ri=psy-ab&tok=T … c_wOMWStQbRx4HgAQ

http://www.zeleno.bg/bg/articles/208-lavatera.html

 Аз се радвам на прекрасна жълта роза.  Heart Eyes пу пу пу.
Виж целия пост
# 252
Подаръка ми е от една друга цветарка Heart EyesЗаминава за чужбина Cry и раздаде и разпродаде всичките си цветя.Имам си и подаръче от Popie  bouquetДа не си помислихте,че от мъжо,той горкия не смее.Беше ми купил две орхидеи и толкова беше щастлив горкия а пък аз му изчетох цяла лекция как да избира Rolling Eyes и вече ме води аз да си избирам.А знае,че букети не обичам и ми подарява рядко.
То така изненадата се губи,обаче пак си е изненада защото отиваме уж за нещо друго и като загледам някое цветенце,направо го грабва Laughing
И при нас валя доста,но поне поля и разхлади,имаше и вятър,но поносимо.
Нели,покажи розичката.
Виж целия пост
# 253

Може ли да ми кажете и на хортензиите каква доза зелен камък се слага? Видях, че някой беше писал, че се слага и на петуниите, но не разбрах колко.
Ами на 10л шише от мин. вода слагам около 1 супена лъжица зелен камък и първо поливам рози,петунии,циганчета,мушкати и накрая на дъното каквото остане поливам хортензиите.Правя го всяка седмица или около 10 дни,но сутрин или вечер по хладното и сипвам в корените.
и при нас валя порой и петуниите двете коренчета са изпочупени и цветовете са в земята. Confused
Иначе е хладно и духа вятър.
denima -Честит подарък.
От къде мога да си купя семена на Лаватера?Миналата година си събрах,но нещо не можах да ги намеря пролетта от много видове. Confused
Виж целия пост
# 254
pisenxeto , няма ли при вас едни такива въртящи се по магазините дето в тях са наредени цветя.
В градинарските центрове сигурно има богат избор на семена в пакетчета.
Кажи, ще ти пратя ако не намериш Hug

Денима, и мойтО мъж го е страх, уж гледа все да ме зарадва, ама без мрънкане не минава hahaha

И при нас е хладно и ни удари една градушка преди няколко дни.
Цветята в саксиите и най вече петуниите са в окаяно положение.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия