Мартенските мами гушкат бебчета засмени!

Е да де, ама аз не искам телевизия и компютри, пък колкото и образователни да са. Друга идея ми трябва.

Еленка, аз кимам и казвам Да, да, добре, пък после си правя каквото си знам. Първата ми педиатърка преди 7 г./ искаше да захранвам на 2 м., лъжех я без да ми мигне окото. На собствена отговорност. Захраних на 5 и половина, преди 7 години и половина това си беше революция, последна бях.
Нашите са на еднаква възраст, моята бебка е родена на 20ти февруари, термин 13 март, според термина следва да захраня на 13 септември, тогава ще е на 6 месеца и 23 дни.

Нощна птица, абе ти остави прогнозите какво дават....имам термометър, който стои на сянка и си удря 38-39С. Не знам ти къде живееш, че ти е 20С на теб.

До 32С стоим навън до към 14ч. дори. Ето днес сме се прибрали точно в толкова, защото водих каката и на лекар. Но в това време вече не си ли на сянка си е ужас.
Колата дори и да съм спряла на сянка, често когато отидем вече при нея я е пекло поне 1час. Това означава поне 5мин. стоене от вън с двете деца, за да се раздвижи въздуха вътре.
Ако ти обикаляш пеш, това е по-добрия вариант, но и той е до едно време и едни температури.
Аз често товаря 2те деца в колата, разтоварвам, после пак обратно.
И накрая, не виждам как някого може да го бърка дали си държа децата вътре при поносими температури и си ги занимавам, или обикалям улиците, за да кажа че съм излязла.

Нощна птица, ако имаш как, отдели половин час след като заспят дечицата, за да потърсиш занимавки в интернет - пиши едно homeschooling ideas в гугъла, няма как да не намериш прекрасни неща за възрастта му. Също в pinterest-а има много неща - рисуване и оцветяване по номера, домашни експерименти, игри, писане, учене на какво ли не... също много помагат разните идеи за изработване на неща (примерно от солено тесто), повечето деца обожават.
Аз гледам да излизаме сутрин до към 12:30 най-късно, в близкия парк, където е хладничко. Вики разглежда или спи, аз в повечето случаи плета или чета книга. Вечер излизаме към 18 да посрещнем таткото от работа, разхождаме се за мъничко и пазаруваме. През зимата този режим ще ми липсва, много хубаво се настроих. Но пък тогава ще е по-голям и ще можем да се занимаваме с разни нещица и вкъщи:)

Аз пак да се включа с ново 20.
Тази вечер както таткото приспиваше Алекс и като ревна това дете... страшно. Никога не е ревал така, нищо не го успокоява, не може дъх да си поеме, целия се зачерви... Ужас!!! Веднага - на колата и в Пирогов. В детска хирургия докторът му опипа коремчето и каза, че не сме за там, а за педиатър. От там в спешния център - на педиатър, а детето реве вече половин час. При педиатъра се успокои и се оказа, че са колики. Направо не е за вярване, не е имал от един месец, а и преди като имаше никога не е било такова чудо! Акъла ми се взе.
Като се прибрахме детето беше толкова изнемощяло от рев, че ми заспа в ръцете. Още спи миличкия 

Добро утро  Включвам се в темата, защото и аз съм мама на едно сладко мартинско бебе

Здравейте, не съм писала до момента, но следа публикациите.
При нас се случи няколко пъти горе-долу същото, с тази разлика, че така и не отидохме на доктор. Обясних на педито, че имаме колики по никое време, а тя каза, че не е възможно и сигурно било нещо от храната, която аз съм яла, тъй като засега сме само на кърма. но много се успокоявам, като виждам, че очевидно не сме единствени дано да нямате повече такива изпълнения

 добро утро и от мен, мартенска мама на много сладка госпожица 

Добър ден и от мен още една мартенска мама.Следя ви още от първата тема за бремнноста,но до сега не съм се включвала.Бяхте ми много полезни и по време на бременността и сега за което благодаря.Да се представя на кратко от София на 34год. майка на една прекрасна принцеса на 8 години и на малък принц роден на 11март с размери 3,200кг. и 48 см.

Оф и при нас май чат-пат се появяват коликите пак...Мислех, че минаха Не са зъби още, проверихме. Не знам кога ще минат.....

то коликите са стомашни проблеми разни, нали 
и големите хора си ги имат понякога, та явно няма спасение от тях.
дано поне не са като преди, че си е ужас.

И ние сме с много тежки колики все още Понякога плаче по време на кърмене и спира да се храни Много ми се иска да минат вече коликите, за да може бебка да се  наслаждава на бебешките игри. За сега сме само на ръце, защото нищо друго не помага.

Просто върху килима му постилам едно одеяло, сгънато на две, отгоре постилам някакво чаршафче или пелена, да пазя одеялото чисто, че дребния често плюе излишното му мляко, и го слагам да си лежи и да си се върти колкото си иска. Ако е в настроение му слагам отгоре арките на активната гимнастика и му окачвам разни играчки, които му е голям кеф да хваща, дърпа, удря (учудващо за мен, понеже нито Ида, нито Йоси, са си играли по този начин). Като му писне да лежи се обръща по корем и започва да си вири главата като жираф. И това като му омръзне забива глава в земята, дига дупето и започва да се пъне и да се мести в най-различни посоки. Тези упражнения определено го умарят доста, защото после заспива много дълбоко. Има дни, в които го оставям да си спи на земята, друг път, ако Ида и Йоси дивеят наоколо, го местя
или в кошарата. Рядко се събужда като го местя, но според мен той просто си има спокоен сън.

 
Не знам дали ще стане нещо драматично. Аз не съм от стриктните родители. Обикновено се движа по най-малкото съпротивление и често срещам критики, че много хлабаво гледам децата, просто защото им позволявам да отстояват собствените си желания и често се съобразявам, според някои прекален, с тях.
Но мога да споделя моите лични наблюдения относно захранването.
Ида я захраних с голям мерак (като с всяко първо дете) на точно 6 навършени месеца. Дадох и домашно пюре от морков, смесено с кърма. Първите 2-3 седмици прибавях към пюренцата кърма. После обаче ми писна да цедя и преустанових тази практика, капвах няколко капки зехтин или слънчогледово олио. Ида ядеше със завиден апетит всичко. Каши никога не съм правила, но пък редовно си хапваше пасирани овесени ядки с плод или пасиран ориз със сливи (беше й любима следобедна закуска). Плодови сокове започнах да цедя след годинка. Като цяло я захранвах доста стриктно, беше ми голям мерак, да правим нещо ново заедно, не съм пропускала хранене. На 8м. сама си махна обедното кърмене, после махнахме и следобедното. Сутришното го приключи на около годинка. Тогава вече си имаше пълно четирикратно хранене с твърда храна. Отби се на 1г. и 3м., със съвсем малко помощ от моя страна, като на финала беше останало само кърменето за приспиване и евентуално към 3-4 посред нощ.
С Йоси подходих по друг начин, по-скоро педагогически, и за себе си го отчитам като грешен. По стечение на обстоятелствата, захранването го отложих за края на 6м., все изкачаха разни задачи да свърша и да седна и да го накърмя, между другото ми беше по-лесно. На почти 7м започнах по същия начин - пюре от морков и кърма. Хареса му. Но после отидохме на почивка за 10 дена и спрях захранването. Опитах се там да му предложа каша, че уж по-лесно се приготвя, но той отказа. Като се прибрахме се опитах да продължа със захранването, но той тотално беше загубил интерес. Резултатът беше, че до 1г. той беше изключително и само на кърма, твърда храна хапваше рядко и по малко, 4-5 лъжички. В един момент дори престанах да готвя отделно за него и просто му предлагах от общата храна, която не съм съобразявала с него - каквото има - такова. На 1г. и 8-10м. той беше все още пристрастено кърмаче. Ядеше и други неща, но задължително сучеше сутрин за "закуска", на обяд за приспиване, като се събуди от следобеден сън, после за вечерно приспиване и по N-пъти на нощ (на финала се будеше през час). Бях тотално изтощена (и бременна). А той имаше завидна енергично, въпреки малкото твърда храна, която поемаше. Опитвах какво ли не, но той просто не искаше да яде "човешка" храна и си търсеше млякото. В един прекрасен ден реши, че му стига толкова и повече не ме потърси, от раз и без драми. От следващия ден започна да яде двойни порции "човешка" храна.
Късното му преминаване от кърма към твърда храна го отдавам именно на несистематичния ми подход към захранването.
Сега смятам да действам като при Ида - на 6м., което се пада септември, ще захраня със зеленчукови пюрета (най-вероятно пак ще започна с морков, после картоф, тиквичка, батат, тиква, червени пиперки, домат и после вече каквото има на пазара) и паралелно с тях ще вкарам и ориза, като ще го използвам за сгъстяване вместо картоф (ден ориз, ден, картоф). Към 8м. сиренето, после към 10м. месото (пилешко и после телешко, това са месата, които ядем у дома). Някъде помежду ще вкарам и рибата (ядем поне веднъж седмично, така че с рибата ще действам на принципа "опитай"). Овесените ядки и хляба ще са към 8м. Яйце вкарвам след 1г. Прясно мляко - колкото по-късно, толкова по добре. Горе-долу това е моята схема, която естествено не е на 100% категорична и подлежи на вариации според ситуацията.  



Йоси също трудно издържа да си седи у дома. Ако му се насъберат няколко дни да не е излизал просто става нетърпим.   Трябват му поне час и половина-два навън, за да има после мир у дома. Него трудно мога да го занимавам вкъщи с каквото и да било. Всичко му писва доста бързо. А телевизията се опитваме да я ограничим, до колкото е възможно. Това, че не му пускаме ТВ-то още повече го изнервя и за момента единственото занимание, което успява хем да го разнообрази, хем да го поумори е плацикането в басейна на терасата.
Ида е друго дете, може с дни да не излиза от вкъщи, да си рисува, моделира, апликира, да четем приказки.
Тази разлика си я обяснявам с хормоните. Мисля, че момчетатап риродно не са създадени да седят на едно място и имат наистина нужда да тичат и да се занимават с по-енергични игри.
Та гледаме да излизаме при всяка възможност, стига температурно да преценим ,че не е страшно. Децата сега са на градина, така че излизанията не са ми първа грижа, но като се случи да са у дома гледам максимално да сме навън, дори често си носим обяда от вкъщи с нас. Обядват навън, доиграват си и после от вратата, в банята, душ и в леглата за обедна дрямка. Но пък при нас са още далече училищните подготовки през лятото.

Колкото за справянето с двама - няма ноу-хау, всичко е въпрос на опит и нагаждане.
Защо не накараш баткото да чете на бебето, така хем ще се упражнява, хем бебето ще усеща, че има някои край себе си. Или да ти чете, докато приготвяш обяда/ вечерята. Измисли някакви такива схеми 2в1, за да успееш хем да насмогнеш със задачите, хем евентуално да си освободиш малко време.  


Уф, малко дълъг пост стана, извинявам се за което, ама чакам малкия да се събуди, уж всеки момент, и не ми се захваща с нищо, пък той бая време си поспа  

Здравейте майчета! Добре дошли на новите мами в темата!  
Ние сега се връщаме от консултация + двете ваксини, които ни се полагат /2ри прием/.  Освен, че рева много, което е нормално, всичко друго ни е ок.
Вече е 7,400 кг., 62 см -отново е качил 1 кг. и 6-7 см.  Вигантола си го продължаваме както до сега по 3 капки. Питаха ме дали давам сокчета, казах : не. Сестрата премрънка и толкова. Лекарката пък не знам защо ме пита дали дохранвам... то с този темп на растеж остава само и да давам АМ допълнително   Вече носи дрехи за 9 м.
Нощна птица,излизаме рано сутрин - късно следобед, ако не можем децата излизат сами зад блока, аз ги гледам от терасата. Но и вкъщи са си двама и си играят добре, имат сума ти игри без компютър и телевизор. Четат книги добре вече, а и с интерес - в момента Пипи и Мечо Пух.

Леле, направо се възхищавам на мамите с повече от едно! Аз с това едваям смогвам, ама пък е такава радост като ми се усмихне и ми поцирика
А пък за коликите все си мислех и се надявах, че докъм трети месец минават съвсем. Чувала съм, че после при захранването пак може да се появят. Все ще сме в серия колики-зъби-колики-зъби май-май 

И при мен вчера рева страшно малкия. Направо ми взе акъла. Около 40 мин. Нищо не бе в състояние да го успокои, дори за малко.То не бе биберони, дрънкалки, всевъзможни играчки. Изкъпах го, проверих да не би да е ухапан от нещо, не спира да плаче.  Почервеня, взе да не може да си поема въздух. Обадих се на мъжа ми, дойде светкавично и при педиатърката. Огледа го отвсякъде, изслуша го отпред, отзад, ушите му видя, коремчето пипна, каза, че няма херния, въобще не можахме да открием причината. Междувременно той вече се беше успокоил, дори заспа в ръцете ми. Педито каза- каквото и да е било, вече е минало...