Като порасне - би следвало да знае, че живота е шарен и такъв момент е тъжен, но чак пък непреодолим - не мисля...по тази логика и осиновените не би следвало да са щастливи...

. Ще се включа, без да чета напред и без да съм точно по темата, зададена от автора
. Аз може да се каже, че забременях с измама, но не аз измамих, а мен ме измамиха
. Макар че все пак колко да са ме измамили и мен, след като не съм ползвала предпазни средства, не падам от небето, знам какво може да се случи. Но пък преди да се запозная с бащата на сина ми, не бях попадала на мъж, който иска да прави деца на жена, с която са отскоро заедно, напротив, попадала бях все на мъже, които в никакъв случай не искат да правят деца на жена, с която от скоро имат връзка. Та се хванах, може би прекалено наивно, а може би съм искала и да рискувам, на приказките за трудна поносимост към презервативи(не толкова безпочвени приказки междудругото), очаквайки че след като е така, той ще направи всичко възможно да внимава, но той това и правил всъщност, внимавал нещата да се случат както ги е планирал. Целите, разбира се, бяха користни, не е било от любов по мен, но пък така и не можа да си осъществи плана докрай, нищо че реших да задържа детето. С него не сме заедно, разделихме се още в първите месеци на бременността.


Препоръчани теми