А сега накъде?

Публикувана: 22 юни 2013, 12:05 ч.
Последно мнение: 24 юни 2013, 17:13 ч.

11 631
194

estel-V - Пристрастен

E

Пристрастен

22 юни 2013, 12:05 ч.

Работя като продавачка в хранителни стоки. Сменяла съм работодатели не един и двама, сравнително дълъг ми е опита в бранша.

Последната ми работа /пак такава Sick

Sick

/ ме накара ясно да осъзная, че не желая повече да го работя това. Уж щях да имам обучение Laughing

Laughing

10 дни, те се оказаха три. Whistling

Whistling

Знам и мога почти всичко. Не ми е интересно да ходя на работа, няма тръпка и предизвикателство. Не ми се работи това. Crossing Arms

Crossing Arms

12те часа на крак, изискванията към външния вид ... Какви стават краката в затворени обувки след 12 часа на ден права знаете ли?

Не мога да си позволя да остана без работа, но да ходя с нежелание на работа и с идеята че при първия удобен случай се махам - не искам.
Нямам заделени пари за да си търся по-различна работа. Не мога да изкарам книжка, защото нямам пари да я платя. Висше - няма да мога да го плащам.

Като работа ми харесва - обичам да работя с хора, но ... Колежките са ми 40+, без интереси освен към работата, коя отнякъде дошла в Сф. Щях да напиша че са тъпи и ограничени, но хайде, да не обиждам. Не искам да се превърна в тях.
Усещането че съм болтче, лесно заменяемо, унижението за външния вид - как точно да изглеждам.
А идеята да изкарам повече от 6 месеца някъде, за да ме назначат на постоянен договор и да мисля за майчинство е супер смешна и налудничава.

А сега накъде?

Споделях с непознати как се чувствам. Отговора беше - ми то това е работа, няма как да ти харесва, примири се. Ама аз не искам.
Не искам на 50 години да се примирявам с к'вато и да е работа просто защото няма друга.
И вие ли мислите че е най-добре да се примиря?

Виж целия пост

Б

Ветеран

# 1 22 юни 2013, 12:10 ч.

Цитат на: Естел в сб, 22 юни 2013, 12:05

Не искам на 50 години да се примирявам с к'вато и да е работа просто защото няма друга.
И вие ли мислите че е най-добре да се примиря?

Да, мисля.
А ако не се примиряваш се квалифицирай повече и опитай нещо друго, но досадата в работата е най- малкия проблем. Има среди, в които е постоянна война, например, това в пъти по- неприятно от обикновената досада.

Виж целия пост

scarlette4444

Ентусиаст

# 2 22 юни 2013, 12:33 ч.

Моят съвет е да не се примиряваш. Измисли с какво искаш да се занимаваш и работи в тази посока. Чертаеш си мислен план (а може и да не е толкова мислен, може и на хартия да си го нахвърлиш) и почваш стъпка по стъпка да си действаш в тази посока.
Като решиш какво искаш, вече е лесно и ще знаеш и какво трябва да направиш (дали ще почнеш със спестяване на средства за курсове, дали ще четеш сама вкъщи или пък ще стажуваш някъде... варианти много).

Виж целия пост

Фрау К

Редовен потребител

# 3 22 юни 2013, 12:40 ч.

А ти какво предлагаш на работодателите?
Помисли за това...

Виж целия пост

B

# 4 22 юни 2013, 12:44 ч.

Въпросът, който ще задам, може да се определи като дискриминационен, и все пак... на колко години си? И избора на посоките, и примирението, имат съвсев друг смисъл на 20, на 30, но 40... Съответно и съветите, които бих дала, са различни.

Виж целия пост

E

Пристрастен

# 5 22 юни 2013, 12:58 ч.

На 27 съм, Бърдс Флу.

Бояна, квалификация каква?

Клау, на челото ми пише балък. Съвестна съм и търпелива, говоря много, обяснявам, не се заяждам; с една дума - овца.

Виж целия пост

Б

Ветеран

# 6 22 юни 2013, 13:04 ч.

Цитат на: Естел в сб, 22 юни 2013, 12:58

На 27 съм, Бърдс Флу.

Бояна, квалификация каква?

Клау, на челото ми пише балък. Съвестна съм и търпелива, говоря много, обяснявам, не се заяждам; с една дума - овца.

Не знам, ако друг бранш ти е интересен, фризьорство, козметика или в ресторант (макар тази работа да е тежка доста). За офис работа с години като продавачка трудно, ако си говорим реално, а и няма да е по- добре платено. Или отиди в друг вид магазин, в бутик, например. Търси възможната промяна, невъзможната само ще те отчае. Но имаш варианти все още, след няколко години ще е доста по- трудно да променяш. При всички положения навсякъде има рутина, досада, скука дори, трябва да си промениш нагласата и очакванията към времето прекарано на работа, за да не ти тежи толкова. Важното е да гледаш себе си, а да не местиш фокуса към другите- те какви са, те какво правят. Фокуса на комфорта е в това, което е в твоя власт, а това си ти и избора как да реагираш и как да се чувстваш. А пък във всеки човек има нещо хубаво, нещо интересно, може да се окаже, че колежките ти макар и скучни са добри жени, които могат и на нещо да те научат, за живота ако щеш.

Виж целия пост

Н

# 7 22 юни 2013, 13:05 ч.

Разбирам те, в нещо подобно съм, но в друга сфера. Подобното е, че ако си тръгна, незнам какво ще работя. Иначе обстановката при мен е супер, за сметка на ниско възнаграждение.

Изходът е, според мен - учене. Записване на висше, задочно, за да може да се работи. Не се
примирявай, събирай идеи, мисли, дотогава търпи. Защото без работа е още по-лошо.

Виж целия пост

Б

Ветеран

# 8 22 юни 2013, 13:07 ч.

Цитат на: НЕБЕ! в сб, 22 юни 2013, 13:05

Разбирам те, в нещо подобно съм, но в друга сфера. Подобното е, че ако си тръгна, незнам какво ще работя. Иначе обстановката при мен е супер, за сметка на ниско възнаграждение.

Изходът е, според мен - учене. Записване на висше, задочно, за да може да се работи. Не се
примирявай, събирай идеи, мисли, дотогава търпи. Защото без работа е още по-лошо.

А пък аз мисля, че това са илюзии. Висшето образование само по себе си не е гаранция за нищо, а да започнеш да работиш по някаква специалност за пръв път на 30+ просто ми е в графа утопия. По- добре ако ще се учи да е език, ще е от полза за всяка специалност, за почти всяка работа.

Виж целия пост

E

Пристрастен

# 9 22 юни 2013, 13:11 ч.

Именно - докато все още имам време.
Дори и да не хр. магазин пак няма да съм доволна.
Предпочитам да съм сама и да говоря с хората, да съм седнала и да съм облечена с пола примерно. Дребни неща са и са мрънкане, но мен ме дразнят.

Искам да работя търговски представител или мърчандайзер. 90 % от обявите искат книжка. Confused

Confused

Мърчан съм била почти навсякъде /но в един магазин/, търговски също съм била.

Аз също не виждам особен смисъл от висше. Със средно специално съм и никога не съм го работила - нямам опит и не ме искат.

Ако можех щях да остана месец без работа, да си събера акъла и на чиста /без емоции/ глава да реша накъде и да избирам. Но не мога да си позволя да съм без работа ... Sad

Sad

Виж целия пост

Г-жа Бюфе..ааа Букет

# 10 22 юни 2013, 13:12 ч.

Естел

Hug

Седни и помисли, каква работа би те удовлетворила, коя професионална изява би ти била по малко досадна и би изпитала повече удоволствие да бъдеш на съответното поприще. Кое ти се удава повече, в кое си по добра, какво можеш да вършиш. Опитай се да се насочиш в дадена област и да поработиш върху себе си, изкарай някакви курсове, увеличи възможностите си, като подобриш квалификацията си...Разбира се, има работи, които изглеждат лесни, интересни и човек си казва: "Ех, ако...", но не забравяй, че лесно няма и че най-интересното се превръща в рутина и омръзва...Дори, когато работиш това, което обичаш и работата ти е приятна, удовлетворяваща и те прави щастлив, след достатъчно брой години започва да ти натежава, да ти омръзва, започваш да искаш нещо ново, различно...после си казваш, че все пак тази работа е твоята и ти носи заряд и продължаваш...Негативи има навсякъде, но има и удовлетворение...Не се примирявай, просто помисли и направи нещо относно квалификацията си, млада си имаш накъде да се развиваш... Peace

Peace

ПП Сега като прочетох, май с Бояна споделяме горе - долу едно и също мнение... Peace

Peace

Виж целия пост

M

Mamacita Bandida

# 11 22 юни 2013, 13:12 ч.

Аз не бих препоръчала точно университет като източник
на образование.

И не ме тревожи толкова скуката, колкото финансовите
измерения на неквалифицирана работа цял живот. Защото
на 50 може и да я нямаш, и оттам може да те изместят.

Познавам момичета, тръгнали от магазини, минали през
Office 1, Глобул или Мтел, което е половин офис работа,
след това се справят доста добре като офис асистентки,
зависи от фирмата.

Висшето дори може да ти пречи, особено ако е някаква
дивотия като маркетинг. Познавам завършили маркетинг,
на които им се наложи да бачкат в Метро на 300 лева.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 12 22 юни 2013, 13:15 ч.

Цитат на: Естел в сб, 22 юни 2013, 13:11

Искам да работя търговски представител или мърчандайзер. 90 % от обявите искат книжка. Confused

Confused

Мърчан съм била почти навсякъде /но в един магазин/, търговски също съм била.

Помисли за вариант да изкараш книжка. Не е непосилно да се съберат парите.
Добре платените търговски представители в повечето случаи пътуват сами.

Виж целия пост

E

Пристрастен

# 13 22 юни 2013, 13:15 ч.

Цитат на: Mamacita Bandida в сб, 22 юни 2013, 13:12

И не ме тревожи толкова скуката, колкото финансовите
измерения на неквалифицирана работа цял живот. Защото
на 50 може и да я нямаш, и оттам може да те изместят.

цялата тема в две изречения. Peace

Peace

Точно това си мислех - висше от типа Маркетинг, Мениджмънт и подобните, защото аз опита го имам, нямам диплома. И за какво? За управител на магазин примерно. Rolling Eyes

Rolling Eyes

Виж целия пост

Б

Ветеран

# 14 22 юни 2013, 13:18 ч.

Цитат на: Mamacita Bandida в сб, 22 юни 2013, 13:12

Аз не бих препоръчала точно университет като източник
на образование.

И не ме тревожи толкова скуката, колкото финансовите
измерения на неквалифицирана работа цял живот. Защото
на 50 може и да я нямаш, и оттам може да те изместят.

Познавам момичета, тръгнали от магазини, минали през
Office 1, Глобул или Мтел, което е половин офис работа,
след това се справят доста добре като офис асистентки,
зависи от фирмата.

Висшето дори може да ти пречи, особено ако е някаква
дивотия като маркетинг. Познавам завършили маркетинг,
на които им се наложи да бачкат в Метро на 300 лева.

Маркетинг, особено учен в България, е пълна загуба на време.

Естел, ако стоиш без работа още повече ще се загубиш, според мен. Просто промени нагласата, за да видиш възможностите. Състоянието на подтиснатост е креативно ако си поет, иначе е разрушително. Преодолей потиснатостта и ще видиш възможните изходи. Изкарай един шофьорски курс щом ти е нужна книжка, а останалото ще го избистриш в действие. Бездействието не води до отговори, а до това да спреш да си задаваш въпроси.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Да помогнем на малката Стефи!

8 438
112

Актуални теми и общи дискусии

Катерене по корпоративната стълба

3 787
64

Бизнес, работа, професии

Просто история

10 475
240

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.