Като по книга сте...
Елиът Арънсън и пушачите, малко е дълго, но пък е интересно.
Виж целия пост
Елиът Арънсън и пушачите, малко е дълго, но пък е интересно.
Скрит текст:
Как убеждаваме самите себе си, че животът ни не е безсмислен — с други думи, как намаляваме познавателния дисонанс? Като изменяме единия или двата познавателни елемента по такъв начин, че да ги направим по-съвместими(по-съзвучни), или като добавяме нови, които помагат да се запълни пропастта между първоначалните елементи. Ще приведем пример, който, уви, е твърде добре познат на мнозина от нас. Представете си, че някой човек пуши цигари и след това прочете подкрепеното с медицински доказателства предупреждение, което свързва тютюнопушенето с белодробния рак и други заболявания на дихателните пътища. Пушачът ще изпита дисонанс. Познавателният елемент„Аз пуша цигари” е в дисонанс с елемента „Тютюнопушенето причинява рак”. Очевидно най-ефикасният начин да се намали дисонансът в подобна ситуация е човек да спре да пуши. Познавателният елемент „Тютюнопушенето причинява рак” е в съответствие с елемента „Аз не пуша”.
За повечето хора обаче не е лесно да се откажат от цигарите. Представете си, че млада жена на име Сали се е опитала да се откаже от цигарите, но не е успяла. Какво ще направи тя, за да намали дисонанса? Най-вероятно е да се постарае да промени другия познавателен елемент: „Тютюнопушенето причинява рак”. Сали би могла да се опита да омаловажи доказателствата, свързващи тютюнопушенето с рака. Например би могла да се постарае да убеди сама себе си, че данните от експериментите не са окончателни. Освен това би могла да издири високоинтелигентни хора, които пушат, и по този начин да убеди сама себе си, че щом Деби, Никол и Лари пушат, цигарите не могат да са толкова вредни. Сали би могла да мине на цигари с филтър, като се самозаблуждава, че филтърът улавя канцерогенните вещества. Накрая тя би могла да добави нови познавателни елементи, които са в съзвучие с тютюнопушенето, за да направи поведението си по-малко абсурдно въпреки опасността, произтичаща от него. Така Сали би могла да увеличи значението, което придава на пушенето; т.е. би могла да повярва, че пушенето е важно и много приятно занимание, което играе голяма роля за релаксацията: „Може да живея по-малко, но животът ми ще е по-приятен.” Също така тя би могла да се опита да превърне пушенето в добродетел, като си изгради романтичен и лекомислен образ на човек, който презира опасността, като пуши цигари. Подобно поведение намалява дисонанса, като намалява абсурдността на извода, че човек полага специални усилия, за да заболее от рак. Сали оправдава поведението си, като по познавателен път омаловажава опасността или преувеличава значението на постъпките си. Така тя успява да си изгради нова нагласа или да промени съществуващата.
Скоро след гласността, която бе дадена на първоначалния доклад на Главния лекар на САЩ през 1964 г., е проведена анкета, за да се преценят реакциите на хората към новите доказателства, че тютюнопушенето допринася за развитието на рак. В по-голямата си част непушачите вярват на здравния доклад, като само 10% от анкетираните казват, че връзката между пушенето и рака не е доказана; тези респонденти нямат интерес да не вярват на доклада. За пушачите въпросът е по-труден. Човек трудно се отучва от навика; само 9% от пушачите са успели в това. Пушачите са склонни да омаловажат доклада, за да оправдаят факта, че продължават да пушат. Те често отричат доказателствата, като 40% от заклетите пушачи казват, че връзката между цигарите и рака не е доказана. Те са и по-склонни да търсят рационални обяснения на навика си — двойно повече пушачи, отколкото непушачи са съгласни, че в живота съществуват много опасности и от рак заболяват както пушачи, така и непушачи.
Пушачите, които дълбоко осъзнават какви опасности за здравето им крие навикът, могат да намалят дисонанса и по още един начин — като сведат пушенето до минимум. Изследване показва, че от 155 пушачи, които пушат между един и два пакета цигари дневно, 60% се смятат за умерени, а 40% — за заклети пушачи. Как можем да обясним това различно само възприемане? Съвсем логично, тези, които се смятат за умерени, осъзнават вредните дългосрочни ефекти от цигарите в по-висока степен, отколкото онези, които се наричат„заклети пушачи”. С други думи, тези пушачи очевидно намаляват дисонанса, като убеждават сами себе си, че изпушването на един-два пакета дневно не е чак толкова много. В края на краищата умерени и заклети са субективни термини.
За повечето хора обаче не е лесно да се откажат от цигарите. Представете си, че млада жена на име Сали се е опитала да се откаже от цигарите, но не е успяла. Какво ще направи тя, за да намали дисонанса? Най-вероятно е да се постарае да промени другия познавателен елемент: „Тютюнопушенето причинява рак”. Сали би могла да се опита да омаловажи доказателствата, свързващи тютюнопушенето с рака. Например би могла да се постарае да убеди сама себе си, че данните от експериментите не са окончателни. Освен това би могла да издири високоинтелигентни хора, които пушат, и по този начин да убеди сама себе си, че щом Деби, Никол и Лари пушат, цигарите не могат да са толкова вредни. Сали би могла да мине на цигари с филтър, като се самозаблуждава, че филтърът улавя канцерогенните вещества. Накрая тя би могла да добави нови познавателни елементи, които са в съзвучие с тютюнопушенето, за да направи поведението си по-малко абсурдно въпреки опасността, произтичаща от него. Така Сали би могла да увеличи значението, което придава на пушенето; т.е. би могла да повярва, че пушенето е важно и много приятно занимание, което играе голяма роля за релаксацията: „Може да живея по-малко, но животът ми ще е по-приятен.” Също така тя би могла да се опита да превърне пушенето в добродетел, като си изгради романтичен и лекомислен образ на човек, който презира опасността, като пуши цигари. Подобно поведение намалява дисонанса, като намалява абсурдността на извода, че човек полага специални усилия, за да заболее от рак. Сали оправдава поведението си, като по познавателен път омаловажава опасността или преувеличава значението на постъпките си. Така тя успява да си изгради нова нагласа или да промени съществуващата.
Скоро след гласността, която бе дадена на първоначалния доклад на Главния лекар на САЩ през 1964 г., е проведена анкета, за да се преценят реакциите на хората към новите доказателства, че тютюнопушенето допринася за развитието на рак. В по-голямата си част непушачите вярват на здравния доклад, като само 10% от анкетираните казват, че връзката между пушенето и рака не е доказана; тези респонденти нямат интерес да не вярват на доклада. За пушачите въпросът е по-труден. Човек трудно се отучва от навика; само 9% от пушачите са успели в това. Пушачите са склонни да омаловажат доклада, за да оправдаят факта, че продължават да пушат. Те често отричат доказателствата, като 40% от заклетите пушачи казват, че връзката между цигарите и рака не е доказана. Те са и по-склонни да търсят рационални обяснения на навика си — двойно повече пушачи, отколкото непушачи са съгласни, че в живота съществуват много опасности и от рак заболяват както пушачи, така и непушачи.
Пушачите, които дълбоко осъзнават какви опасности за здравето им крие навикът, могат да намалят дисонанса и по още един начин — като сведат пушенето до минимум. Изследване показва, че от 155 пушачи, които пушат между един и два пакета цигари дневно, 60% се смятат за умерени, а 40% — за заклети пушачи. Как можем да обясним това различно само възприемане? Съвсем логично, тези, които се смятат за умерени, осъзнават вредните дългосрочни ефекти от цигарите в по-висока степен, отколкото онези, които се наричат„заклети пушачи”. С други думи, тези пушачи очевидно намаляват дисонанса, като убеждават сами себе си, че изпушването на един-два пакета дневно не е чак толкова много. В края на краищата умерени и заклети са субективни термини.
