Здравейте!
В общи линии това е проблемът - единият ми син пищи и тормози всички вкъщи. Пищи често и по най-различни поводи. Най-често това се случва, когато брат му волно или неволно го подразни с нещо, на детската площадка когато почувства, че интересът му е засегнат от друго дете (в интерес на истината обикновено има ефект и другото дете се оттегля уплашено, без да е имало пряк физически контакт). Когато говори също често говори с писклив глас, което също е ужасно неприятно и на тази възраст вече прави впечатление. Изобщо заформя се един вреден навик, който рано или късно сам ще разбере, че е в негов ущърб, но много ми се иска да успея да го изкореня преди това да е станало по стресиращ за него начин, а и да прекратя този ежедневен тормоз. Наричам го тормоз, защото става дума за неописуеми децибели - ако имахме кристални сервизи щяха одавна да са станали на прах. Говорим непрекъснато по въпроса. Обясняваме, че големите хора не пищят по никакъв повод, че само бебетата правят така, че го чуваме и разбираме, когато говори нормално, че е грозно и т.н.т. За жалост обясненията имат твърде слаб и временен ефект. В градината до колкото знам не го прави, защото много добре знае, че никой няма да го търпи. Но мисля, че осъзнава че това е неговото оръжие за респектиране без пряка физическа агресия и най-вече за привличане на вниманието на на всяка цена и явно не готов да се откаже от него.
Има ли други сблъсквали се с този проблем? Идеи за решението му?
Виж целия пост
В общи линии това е проблемът - единият ми син пищи и тормози всички вкъщи. Пищи често и по най-различни поводи. Най-често това се случва, когато брат му волно или неволно го подразни с нещо, на детската площадка когато почувства, че интересът му е засегнат от друго дете (в интерес на истината обикновено има ефект и другото дете се оттегля уплашено, без да е имало пряк физически контакт). Когато говори също често говори с писклив глас, което също е ужасно неприятно и на тази възраст вече прави впечатление. Изобщо заформя се един вреден навик, който рано или късно сам ще разбере, че е в негов ущърб, но много ми се иска да успея да го изкореня преди това да е станало по стресиращ за него начин, а и да прекратя този ежедневен тормоз. Наричам го тормоз, защото става дума за неописуеми децибели - ако имахме кристални сервизи щяха одавна да са станали на прах. Говорим непрекъснато по въпроса. Обясняваме, че големите хора не пищят по никакъв повод, че само бебетата правят така, че го чуваме и разбираме, когато говори нормално, че е грозно и т.н.т. За жалост обясненията имат твърде слаб и временен ефект. В градината до колкото знам не го прави, защото много добре знае, че никой няма да го търпи. Но мисля, че осъзнава че това е неговото оръжие за респектиране без пряка физическа агресия и най-вече за привличане на вниманието на на всяка цена и явно не готов да се откаже от него.
Има ли други сблъсквали се с този проблем? Идеи за решението му?
Това е най-удачния вариант, който също разбира се е труден. Изхождайки от поведението на моя син , който е пубер сега ( но и преди да стане пубер си беше същия) ... В училище госпожата му го хвали как с него няма никакви проблеми, бил отговорен и изпълнителен, учел освен понякога, че се разсейвал и не си дописвал домашните ... Но в къщи е страхотия - Крещи , обижда ни , не му се учи , не желае да спортува - често изпадаме в конфликти! Консултирах се с психолог , който ми обясни, че това поведение той си позволява само пред най-близките хора т.е. семейството. Каза да опитам да ангажирам вниманието му със спорт за изразходване на енергията, която той имал в излишък... Да ама как да го накарам нещо да спортува след като той нищо не харесва - беше на плуване , беше на футбол а за друго изобщо не мога да го накарам ... Като мъничък той също пищеше за щяло и нещяло, не беше общителен изобщо... Изобщо трудна ми е борбата ! 
Детето, с което тя играе вселки ден е на нейната възраст ....ми какво да кажа .... пищят все едно ги бием с тояги 
