Дискова херния - 8

  Не изопачавай нещата, споделих защо аз не пиша тук вече, въпреки че когато и ако мога да помогна на някого с нещо с радост ще го направя. Това е обществен форум и никой не може да забрани на друг да пише, като не му изнася той самия се маха и толкоз, няма драма. Понеже коментирате, че вече не се пише толкова си позволих да споделя моето мнение.
А дали ще е така "до живот", никой не може да каже, факт е, че универсално хапче няма, нещата са индивидуални при всеки и за съжаление дори и след операция понякога болките остават.Въпроса е сам за себе си да откриеш кое ти помага и да "се хванеш" за него.

Вижте по въпроса за санаториумите по НОИ на какво попаднах: http://www.dnesbg.com/goreshti-novini/spryaha-evtinite-sanatoriu … -rezervatsii.html 

Ще се присъединя към мнението на Merri_An. И аз отдавна не пиша, защото нямам какво да кажа; ако се зададе въпрос, по който мога да съм полезна, естествено, се обаждам, но това става рядко. Всъщност от известно време вече и не следя темата, само понякога надниквам. Сега обаче страстите от последните страници засегнаха един важен и за мен въпрос и затова ще се изкажа.

Действително, в по-старите теми има море от полезна информация и препоръчвам на всички новодошли в нашия „клуб“ да ги изчетат. Първата страница на всяка наша тема също е много добре организирана и изключително богата на ресурси, така че реално ни е в голяма помощ.

Всеки сам намира кои начини за овладяване на болката работят при него и всеки сам намира (в себе си!) опора, за да продължи. Преди това обаче обикновено действително се налага да приеме крайно неприятната истина, чиито вестоносци никога не са добре посрещани - че наистина няма излекуване от това състояние, (дори само по простата причина, че става въпрос за органични изменения и няма как да ни пораснат нови междупрешленни дискове). На мен ми трябваха към две години, за да осмисля, да приема и да се примиря донякъде (надявам се, достатъчно) с това. При всеки този процес е различно труден и различно дълъг. И действително не получаваме никаква психологическа помощ, защото такава в нашата здравна система и здравна култура просто не се предвижда.

Според мен - и това е само моето лично мнение - и двете крайности: и постоянно оплакване, и постоянно начукване на канчето, че това е положението и какво искаме - не са добри за нас. Едната сякаш изисква и се уповава на чудотворна помощ отвън, а дългосрочно можем да си помогнем само ние отвътре (това не значи, че няма терапии или операции, които могат да ни облекчат; това значи, че ние трябва сами да приемем, овладеем и управляваме състоянието си, защото няма кой да го направи вместо нас, също както няма кой да роди детето ни вместо нас). Другата пък рязко отсича всякаква надежда и в някакъв смисъл, всякаква перспектива за бъдеще, и (неволно може би) рисува картинка на предстоящото, изпълнено единствено с пристъпи на пулсираща болка - а това също не е така. И едната, и другата драматизират състоянието ни малко излишно, а най-малко това ни трябва. Трябва ни равновесие и да намерим в себе си извора на сили, за да продължаваме да живеем с максимално доброто възможно за нас качество на живот.

Съзнавам, че звуча може би малко абстрактно и неясно. При случай и малко свободно време може да се опитам да попреведа нещо от разреда на тази психологическа помощ, която не получаваме, и да кача тук. Това може би ще бъде полезно за всички нас.

Иначе, както вече беше казано няколкократно, това е форум, всеки може да пише, каквото намери да добре и нужно, а който не иска, не чете. Нямам намерение да поучавам когото и да било какво и как да пише; просто споделих мнението си по въпрос, който и мен ме вълнува от доста време, също като вас.

Бъдете здрави и без болка!  

Все нови попълнения идват във форума .В старите теми има много повече полезна и систематизирана информация.Не ми се пишеше,но за да вдъхна малко кураж на Miss A.Vitalis ще кажа,че във вторник ще станат 2 год. от както се събудих със страшна болка в десния плексус,с отпадна симптоматика на едната глава на десния трицепс и десния малък гръден мускул(нервния път С7).Причината се оказа ДХ на С6/С7 стенираща десния форамен.Две години по-късно нямая болка,работя си нормално и почити съм забравил за проблема.Все още трицепса и плекторалиса са по-слаби,но пък съседните глави се развиха повече,вероятно те поемат усилието и гилата се върна на 70-80%.Не знам,може би ДХ е била по-малка или съм имал късмет сама да се "прибере" или е имало ефект от терапиите които правех,но болка няма   (чукам на дърво)Според субективното ми мнение най-добре ми повлия Дискуса(с 37 компонента) и другите хомеопатични инжекции,но ензимите(орално и с мазане с ултразвук) и разтягането също помогнаха.Операцията също е вариант,но ако нещо се обърка връщане назад няма... за това май е по-добре да се изчака,появяват се нови методи,а и операторите трупат все повече опит

Изобщо не става дума за ''начукване на канчето'' а просто осъзнаване на факта, че с обезболяващи проблема не се решава. Ако бях толкова черногледа сега нямаше да съм без болки и да бягам по 10км през ден! Последната ми криза беше ужасна и прекарах на легло 7 месеца и мислех, че цял живот ще остана инвалид! Това което се опитвам да кажа многократно е да не се оставяте болката да диктува живота ви и че едните лекарства сами по себе си няма да ви помогнат! Иска се да се заздравят коремните мускули и всекидневни тренировки .

Ами ето че си била черногледа, мислила си че ще останеш инвалид.

Всеки си минава през някакви периоди. Незнам да си назначена в тази тема да му държиш сметка на човек за периодите на здравословният му проблем.
И дали ще пита по форуми или не, това си е негова работа. А и си противоречиш!!! Уж нямало лечение,  да се премирили и приемели проблема си хората, а пък от три години не си имала болки. .
Еми значи има лечение, може би питащите са в период на криза някаква и търсят затишието което  ти си постигнала.
А какво точно си имала и какво си постигнала е друг въпрос?!?!?!?!?!?!

Че има една две потребителки които са превърнали тази тема в житие битие има,  което не е много похвално, ...но твоите изяви са доста по досадни. Тази тема е съвсем различна от клюкарските теми в които се изявяваш доста често, и надменният  ти тон от  там не е подходящ за тук изобщо.

Хората ще си пият каквото си искат обезболяващи, ензими, дискуси,  регенериращи продукти, ще се оперират.  А ти можеш да приемеш че не знаеш всичко което е доста очебийно, и не на всеки проблема му е точно като твоя.

Определено трябва да се смениш ника на narrowminded ...

Връщам се към нашата тема тук.

За всички, които са с болки, препоръчвам да се запознаете с упражненията на Макензи. Не си спомням вече дали сме говорили за тях в тези теми, мисля, че някъде доста назад, а упражненията са наистина много полезни, поне за мен бяха.

Робин Макензи е новозеландски кинезитерапевт, който преди години разработва две серии от съвсем простички упражнения, повече дори пози, за купиране на остра болка в гърба и във врата. Неговият опит в работата с пациенти свидетелства за тяхната ефективност. Разбира се, той монетизира успеха им, като написва поредица от книжки, в които показва и подробно обяснява упражненията, тяхната продължителност, поредност и честота. Нашето внимание е към две от тези книжки: Treat Your Own Back и Treat Your Own Neck.

От моя личен опит упражненията му работят именно когато човек е с болки, не са сложни или опасни и мисля, че си струва да се опитат.

Разбира се, в рамките на цялостна стратегия за борба с болката: няма смисъл да правим упражнения, пък да се навеждаме неправилно, да седим дълго, да вдигаме тежко, да се обездвижваме и пр.

Тези упражнения са вече старички и естествено, за тях има най-различни мнения, но не мисля, че има откровено негативни. Впрочем, повечето от тях можем да разпознаем измежду упражненията за дискова херния, на които ни учат физиотерапевтите. Макензи не ги е измислил, а по-скоро ги е подбрал и подредил в поредица на изпълняване, която е важна.

Толкова много приказки, за да кажа, че може би си струва да се опита и че тяхното действие би било по-добро и дълготрайно от това на обезболяващите. Естествено, след като мине кризата, трябва редовна адаптирана физическа активност, напълно съм съгласна с Troy за това. За острия период обаче може да поискате да опитате упражненията на Макензи.

Едно бързо търсене в нета показва, че книжката за гърба я има например ето тук. Сигурно и другаде може да се намери. Аз в момента нямам възможност да я дръпна, но тя може да се чете от сайта.

Дано тези упражнения да помогнат на някого да преодолее и трайно да намали болката си. Трябва обаче упоритост и постоянство.
Пожелавам на всички дни и нощи без болка! 

http://affiliate-back-pain.prositeslab.com/bg/40/solar-water-heater-cost/

Eva  
Всичките ги правя и то когато ме боли. Както писа и Pump има и упражнения при болка и те са доста ефективни и поне при мен ефекта е доста траен. Като изпусна 2-3 дни без движение(както направих на морето   ) и веднага започва да ме дърпа и да ме ръчка и понаболява. От три дни съм в нормалния за мен режим на движение и още един път си доказах за себе си тезата, че лежането не ми понася ( а съм си мързелана по природа  )

Вчера си купихме бягаща пътечка - нали ходенето  е силно препоръчително. Почнах с по 2 км. бързо ходене и ще видим дали ще затичам

Благодаря Ви приятели за ценната информация за упражненията.Част от тях ги правя но спирам след5 мин защото болката се засилва.Бихте ли ми казали колко е продължителността на упражненията и кога е най-подходящо да се правят.

Извинявам се ако съм досаждала на някой с моите въпроси и коментари,но и аз като повечето съм във фазата на силните болки и след като неутихват от медикаменти  и физиотерапии просто искаме облекчение.Не мисля,че се мрънка  във форума просто ние сме различни и прага на болка е индивидуален за всеки.Нека не спорим а да си помогнем взаимно доколкото можем.Аз се радвам,че се запознах задочно и виртуално с Вас и Ви пожелажам успешна безпроблемна и без болки седмица!!!

Това е единствената научно доказана кинезитерапевтична система областта на гръбначните проблеми в светът!!! За жалост Маккензи почина неотдавна, но неговите уроци са живи! Имам няколко негови книги и определено има какво да се научи от тях. Най простото което мога да предам от книгите му е , че за хора като нас трябва да се правят комплекс от упражнения на всеки два часа!!! От ставане до лягане! Той въвежда така нареченият феномен на централизация на болката! Болката бяга от местото и постепенно изчезва! За шията има много интересно упражнение , което някой смятат, че може да върне хернии обратно!? Маккензи и Ниши са може би най удачните варианти за нашите проблеми като кинезитерапия.

http://www.mckenziemdt.org/

Това в каква фаза - остра, подостра или хронична?
Реалистично ли е на 2 часа?

Отделете малко време да разлистите книгата, там всичко е описано, а тя самата е доста ясно структурирана. Упражненията заемат към 30-на страници общо, не е чак толкова много. За съжаление, не си спомням в момента точно как беше, затова и потърсих линка днес и го постнах тук. Макензи има специален ред, в който се правят упражненията, и определен брой повторения дневно, и твърди, че това е много важно за успешния резултат. Тези неща трябва да се проверят точно и мисля, да се спазват достатъчно точно, за да има такъв.

 Спомням си ясно, че именно в острата фаза се правят по няколко пъти на ден упражненията, колкото може човек, разбира се, именно за да се изгони болката.

Edit: За по-лесно четене опитайте може би тук .